Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Защо не видях
момичето, на което
плати любов?
Била грозна, горкичката
и още - тъмна
за строфите ми.
Момичето, което
получи
100-те
твои мизерни решения
да си страст
в портмоне…
Римите, толкова
лесни,
лижат листа с език.
Да ме прощават
мъжете,
стреснати
от вулгарния тик.
Но животът е
циганка
с износена гръд
и не клонки
маслина,
боб хвърля на
пъпа ни..
Водовъртеж
от брътвежи
в диалога със скуката.
Жал ми е
за невежеството
да живеем,
живуркайки.
Циганката, която
още чака отвън,
крие в пазвата
лятото -
с него
да тръгна ли?
Била грозна,
горкичката.
Но не това е прокобата.
Аз ти казвам:
Довиждане.
PS: Откраднах й боба.
© Жанета Станкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2003, № 5 (42)
Други публикации:
Жанета Станкова. Забравени стихотворения и други разкази. София, 2003.
|