web

Аз не пиша като
поетите,
които знаят,
че са поети.
Почти невъзможни.
Далечни.
Големи.
Велможи
на тъжните
схеми
да се перчат
със слово
във време,
което само
с лакти
се взема.

Аз даже не пиша
като поетите,
които не са
поети.
Които
вместо затишие
крякат
във врявата
вкиснато.
Без слово,
със лакти
от думи.
И хрумва ми -
от инат ли,
от злоба ли
хрупат
в ушите ни.

Аз даже не пиша.
Просто буквувам
себе си
върху
листа.
И без куплети
диктувам -
Spelling:
Ж-а-н-е-т-а.
Аз не пиша...
Простете,
че го дочетохте.

© Жанета Станкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2003, № 5 (42)

Други публикации:
Жанета Станкова. Забравени стихотворения и други разкази. София, 2003.