 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОСМИЯТ ДЕН
На моя ден рожден, израснал в ириси,
парфюмът ми във въздуха увиснал,
се втренчи в стари стъпки по килима,
поръсен с късен телефонен звън.
Една лилава мартенска идилия,
разпръсната след осем дни от мълнии
и задгранични детонации,
и тръгнали без път човеци...
Рисува болката мастилен вакуум,
а разумът отдавна е избягал
от онзи - в ролята на диригента,
запалил всички партитури.
Взривени дни и цветни часове
завиват ме със винено небе
и със съмнения за спасение на века
от всякакви разстроени оркестри.
© Живка Симова, 1999
© сп. Мост, 1999
© Издателство LiterNet, 08. 02.
2003
=============================
Публикация в сп. "Мост", кн. 4-5, 1999.