Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪВРЕМЕННИЯТ УЧЕБНИК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Веселина Симеонова

web

През изминалата учебна година (2000-2001) във връзка с новите държавни образователни изисквания по български език на книжния пазар се появи „Учебно помагало по български език за 9. и 10. клас“, дело на доц. Милена Васева и Весела Михайлова. Авторите в синтезиран вид предлагаха най-важни знания за текста и неговото функциониране в различни сфери на общуване.

Преминало проверката на една учебна година, помагалото, вече одобрено като учебник, функционира, при това доста успешно, в голяма част от българските училища. Учебникът е обогатен с нови учебни статии, отговарящи на поставените от авторите амбициозни цели: учениците да овладеят „правилата“ на текста и спецификата на текстовете от различните комуникативни сфери; да усъвършенстват създаването и възприемането на свои и на чужди текстове. Похвален е и стремежът на авторите да интегрират обучението по български език с обучението по литература.

Първият раздел на учебника разглежда текста и неговите функции в общуването. Търсейки опора във вече получените през предходните години (5.-8. клас) знания за граматичните особености на езика (обособени тук като правила на езика), авторите ги обвързват с правилата на текста, за да изведат основни текстообразуващи средства (основен предмет и тема на общуване, информация за основния предмет по темата). На тази основа целта им е учениците да успеят да оценят богатите изразни възможности на езика. С много примери се показват функциите на частите на изречението (главни и второстепенни), на граматичните свойства на частите на речта.

Диалогичният подход при представяне на урочните единици (рубрики „Това, което трябва да можеш“, „Запомнете“ и т.н.) акцентира върху важни места, обръща се внимание на възможни грешки.

В първия раздел на учебника, отново свързано с текстообразуващите езикови средства и със стремежа на текста да се погледне като на средство на въздействие, авторите обръщат внимание на понятието номинативна верига. Като текстообразуващо средство, извеждащо основния предмет на текста, номинативната верига е представена като задаваща целостността на текста. Запознаването на учениците с понятието номинативна верига става чрез разнообразни текстове. Добре би било обаче те да бъдат от български автори. В контекста на стремежа обучението по български език да се обвърже с обучението по литература в урока „Грешки при изграждането на номинативна верига в текст“ са дадени упражнения върху „Антигона“ на Софокъл, а при урока „Анализът на текстообразуващите средства в художествения текст - стъпка при възприемането и осмислянето на художествената творба“ - пример от „Илиада“ на Омир. Би трябвало тези текстове вече да са разгледани в часовете по литература (календарно обаче това става доста по-късно). Така ще може паралелно да се разгледат смисълът на текста, неговите послания и, вече на следващото равнище, - езиковите средства за извеждането на тези послания. Ето защо като примерни могат да се използват други, вече изучавани текстове, и то не извадки от тях, а тяхната цялост. Това дава възможност за разкодиране на всички езикови равнища. Предложената схема за анализ (чиито достойнства са безспорни) след това би могло да се приложи и към „Илиада“ на Омир и „Антигона“ на Софокъл, а защо не и към текстове от старобългарската литература.

Следващият раздел в учебника е „Есето - стъпка по стъпка“. В цялостното съдържание на учебника мястото за есето неслучайно е в края. Придобили знания за смисъла на текста, за средствата за неговото изграждане и за алгоритъма за анализ на чужди текстове, съвсем естествено идва необходимостта от умения за създаване на собствен текст.

Последователно, с много примери авторите изграждат цялостна представа за есето. Приложените схеми предполагат процеса на писане да бъде интересен и приятен за учениците. Рубриката „Това, което трябва да можеш“ (приложена след всеки един урок от учебника) дава възможност вече получените знания да се затвърдят чрез разнообразни упражнения.

След всеки раздел стои рубриката „Прецени дали знаеш и можеш“, която насочва учениците сами да проверят до каква степен са овладели материята.

Безспорно преимущество на учебника са статиите за профилирана подготовка: чрез тях се обхваща материята, предвидена за изучаване на първо и второ равнище.

Учебникът се превръща в ценен помощник за учениците благодарение и на включената в него христоматия. Текстовете в нея дават възможност за самостоятелна работа на деветокласниците.

Смисълът на направеното от авторите на рецензирания учебник ще може да се оцени по-прецизно с времето. На този етап може да обобщим, че творческият колектив е проявил висок професионализъм и съвременно мислене.

 


Васева, М., В. Михайлова, Е. Зашев. Български език за 9 клас. София, Д-р Иван Богоров, 2001.

 

 

© Веселина Симеонова, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 19. 01. 2003

=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 1, 2002.