НА КОГО ПРИЛИЧАМ

web

Ако пия свойто мляко,
без да ме подсеща някой,
ако в шепа се прозявам,
ако в касичка спестявам,
за да мога да си купя
нов аквариум със гупи,
ако с гостите на татко
поседя съвсем закратко,
а накрая ги изпратя
с „Питат ли ме дей зората”,
ако всичко искам с „моля”,
а не се налагам с воля,
ако книжките опазвам... -
то тогава мама казва,
че на нея съм приличал!

Но в калта ако съм тичал
и съм вир-вода до кости,
ако скитал съм по гости,
дето черпят до насита
с кока-коли, с малебита,
ако глупост съм изръсил,
ако зяпна с пръст в носа си,
ако семки вкъщи лющя,
ако гущера си пущам
върху кухненската маса... -
съм приличал на баща си!

На кое да вярвам - ха де?

Снощи пък преспах у дядо
и дочух как баба каза:
”Внукът ни на тебе мяза.
Де що има лампи - светнал...
Целият на теб се метнал!”

© Виктор Самуилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2008, № 7 (104)