Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАКОННОСТ, ДЪРЖАВНОСТ, ДОСТОЙНСТВО

Веселин Веселинов

web

Предаването от България на Турция на Абдуллах Бююк бе такава низост, че дори неистовата омраза към всичко турско на патриотите, тези, дето развяват руското знаме и пропускат българското, не можаха да я възприемат. На модерен нечовешки език - "даден бе ясен сигнал и силен знак", че в България законност, държавност и достойнство няма. За който се е съмнявал, де. И всичкото това само и само да си начеше егото Бойко Борисов. То и едно его... да държи да бъде вестовой. Да носи депеша от Ердоган до Меркел. Не да е посредник в решаване на сложни отношения, а прост вестовой. Всъщност какво друго да се очаква от човек, на когото кумирът е Тодор Живков. "Да се снишим" се повтаря от дълго време... "Прогресивната лявоориентирана" част на населението се възмути основно от това, че Борисов не е бай Тошо, не, че нещо им дреме за турчин, закон или държавност.

Понеже трите думи в заглавието са тясно свързани, то тази "случка" е повече от показателна за зловещия крах на българското общество. Ердоган може да е всякакъв, но няма начин да пропусне, че като му се влачиш по корем, значи, нямаш достойнство. С този, когото не уважаваш, можеш да правиш каквото си поискаш, с пачаврата. А според Борисов да си пачавра е държавност... и за да се затвърдиш в пачавра, трябва да плюеш окончателно на законността. Критиците на Борисов впрочем нямат нищо против пачаврената концепция - тяхната болка е единствено в това, че България не е руска пачавра. За сега. Борисов погази три съдебни решения, за да стане пачавра.

В началото на 1960-те тогавашната ФРГ иска от Чили да предаде щурмбанфюрера от СС Валтер Рауф, за да бъде съден. Той, основателно, е в списъка на най-търсените нацистки престъпници. Правителството на Чили - президент е десният Хорхе Алесандри, спечелил изборите през 1958-а срещу Салвадор Алиенде - се съгласява. Рауф се обръща към Върховния съд, който постановява, че чилийските граждани не подлежат на екстрадиция. Рауф не е предаден на ФРГ. ФРГ се обръща отново със същото искане в началото на 1970-те, президент е вече Салвадор Алиенде. Позовавайки се на съдебното решение от 1963-а година, Алиенде отказва. Около 1980-та година Израел се обръща със същото искане към правителството на генерал Аугусто Пиночет. Пиночет също отказва въз основа на това съдебно решение. Рауф умира на свобода в Чили. Три коренно различни правителства избират върховенството на закона. Независимо от трудната история на Чили, и трите правителства избират държавност. За което не посягат на съдебно решение - и така на законността, като принцип. Ако не другите, поне Алиенде надделява над убежденията си в името на законността и държавността - което вече е въпрос на лично достойнство. Трите неща, свързващи обществено и лично, вървят заедно. Пред ефимерните моментни ползи от предаването на престъпник, но свой гражданин, макар и по натурализация, тримата държавни глави избират по-важното - по-добре един ненаказан престъпник, отколкото отваряне на вратите за унищожаване на законността и оттам на държавността. Конкретно в случая на Пиночет, сътрудничеството във военната област между Израел и Чили не престава след отказа му да предаде Рауф - когато се стъпи на законност и държавност, шантажиране не може да се осъществи.

А могъщо бе мълчанието на сламените чучела в българския случай - президент и омбудсман(ка). Сега на едното му иде време за подмяна, та срамният акт на Борисов & Со. изглеждаше като катализатор за принципно недоволното население - и се пръкна новият "спасител". Генерал Румен Радев. Като встъпителна крачка в политиката наруши закона... та трябваше не друг, ами нарушителят на закона - глава на правителството, да му напомня, че действащ офицер не може да се занимава с политическа дейност. Генерал Радев има една-единствена точка в предизборната си програма - обич към и винаги с Русия. Точно понеже е фуражка, е интересно - към кого е лоялността на тоя офицер и вероятен президент? България е член на НАТО и ЕС... пък после що се отнасяли с недоверие и неуважение към България на запад. И за корекция на безумията взе, че застана на трибуната генерал Михо Михов, па държа назидателна реч на Румен Радев - че не отивало на честта на пагона да се прави на политик и да държи речи на трибуна. Аз не знам защо на генералите им е голям мерак да командват цивилни - дотук трима са назовани, четвърти е по-скромен и иска само да е кмет на жк Люлин - но е видна странна аномалия: исторически, генералитетът е десен, консервативен и патриотичен. В България е ляв, популистки и силно русофилски. Ще кажете, Борисов... забравяйки, че Борисов отдавна е оповестил, че има двама дядовци. И ще надбяга всякакви радевци и миховци в посрещането на "братята освободители". Тогава вече "прогресивните" русофили искрено и честно ще забравят, че са го псували и ще си го гушнат. И отвратителното предаване на Бююк ще се превърне в държавен акт, достоен за хвалба и уважение... като прекръстването на турците. Българите не са чилийци, за съжаление.

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.09.2016, № 9 (202)