ЗАКОННОСТ, ДЪРЖАВНОСТ, ДОСТОЙНСТВО

Веселин Веселинов

web

Предаването от България на Турция на Абдуллах Бююк бе такава низост, че дори неистовата омраза към всичко турско на патриотите, тези, дето развяват руското знаме и пропускат българското, не можаха да я възприемат. На модерен нечовешки език - "даден бе ясен сигнал и силен знак", че в България законност, държавност и достойнство няма. За който се е съмнявал, де. И всичкото това само и само да си начеше егото Бойко Борисов. То и едно его... да държи да бъде вестовой. Да носи депеша от Ердоган до Меркел. Не да е посредник в решаване на сложни отношения, а прост вестовой. Всъщност какво друго да се очаква от човек, на когото кумирът е Тодор Живков. "Да се снишим" се повтаря от дълго време... "Прогресивната лявоориентирана" част на населението се възмути основно от това, че Борисов не е бай Тошо, не, че нещо им дреме за турчин, закон или държавност.

Понеже трите думи в заглавието са тясно свързани, то тази "случка" е повече от показателна за зловещия крах на българското общество. Ердоган може да е всякакъв, но няма начин да пропусне, че като му се влачиш по корем, значи, нямаш достойнство. С този, когото не уважаваш, можеш да правиш каквото си поискаш, с пачаврата. А според Борисов да си пачавра е държавност... и за да се затвърдиш в пачавра, трябва да плюеш окончателно на законността. Критиците на Борисов впрочем нямат нищо против пачаврената концепция - тяхната болка е единствено в това, че България не е руска пачавра. За сега. Борисов погази три съдебни решения, за да стане пачавра.

В началото на 1960-те тогавашната ФРГ иска от Чили да предаде щурмбанфюрера от СС Валтер Рауф, за да бъде съден. Той, основателно, е в списъка на най-търсените нацистки престъпници. Правителството на Чили - президент е десният Хорхе Алесандри, спечелил изборите през 1958-а срещу Салвадор Алиенде - се съгласява. Рауф се обръща към Върховния съд, който постановява, че чилийските граждани не подлежат на екстрадиция. Рауф не е предаден на ФРГ. ФРГ се обръща отново със същото искане в началото на 1970-те, президент е вече Салвадор Алиенде. Позовавайки се на съдебното решение от 1963-а година, Алиенде отказва. Около 1980-та година Израел се обръща със същото искане към правителството на генерал Аугусто Пиночет. Пиночет също отказва въз основа на това съдебно решение. Рауф умира на свобода в Чили. Три коренно различни правителства избират върховенството на закона. Независимо от трудната история на Чили, и трите правителства избират държавност. За което не посягат на съдебно решение - и така на законността, като принцип. Ако не другите, поне Алиенде надделява над убежденията си в името на законността и държавността - което вече е въпрос на лично достойнство. Трите неща, свързващи обществено и лично, вървят заедно. Пред ефимерните моментни ползи от предаването на престъпник, но свой гражданин, макар и по натурализация, тримата държавни глави избират по-важното - по-добре един ненаказан престъпник, отколкото отваряне на вратите за унищожаване на законността и оттам на държавността. Конкретно в случая на Пиночет, сътрудничеството във военната област между Израел и Чили не престава след отказа му да предаде Рауф - когато се стъпи на законност и държавност, шантажиране не може да се осъществи.

А могъщо бе мълчанието на сламените чучела в българския случай - президент и омбудсман(ка). Сега на едното му иде време за подмяна, та срамният акт на Борисов & Со. изглеждаше като катализатор за принципно недоволното население - и се пръкна новият "спасител". Генерал Румен Радев. Като встъпителна крачка в политиката наруши закона... та трябваше не друг, ами нарушителят на закона - глава на правителството, да му напомня, че действащ офицер не може да се занимава с политическа дейност. Генерал Радев има една-единствена точка в предизборната си програма - обич към и винаги с Русия. Точно понеже е фуражка, е интересно - към кого е лоялността на тоя офицер и вероятен президент? България е член на НАТО и ЕС... пък после що се отнасяли с недоверие и неуважение към България на запад. И за корекция на безумията взе, че застана на трибуната генерал Михо Михов, па държа назидателна реч на Румен Радев - че не отивало на честта на пагона да се прави на политик и да държи речи на трибуна. Аз не знам защо на генералите им е голям мерак да командват цивилни - дотук трима са назовани, четвърти е по-скромен и иска само да е кмет на жк Люлин - но е видна странна аномалия: исторически, генералитетът е десен, консервативен и патриотичен. В България е ляв, популистки и силно русофилски. Ще кажете, Борисов... забравяйки, че Борисов отдавна е оповестил, че има двама дядовци. И ще надбяга всякакви радевци и миховци в посрещането на "братята освободители". Тогава вече "прогресивните" русофили искрено и честно ще забравят, че са го псували и ще си го гушнат. И отвратителното предаване на Бююк ще се превърне в държавен акт, достоен за хвалба и уважение... като прекръстването на турците. Българите не са чилийци, за съжаление.

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.09.2016, № 9 (202)