ТАБАКЕРАТА

Веселин Веселинов

web

Тя е плоска, удобно се побира и лежи в ръката, в джоба. Посребрена, но на места покритието се е изтъркало, загубила е блясъка си. Семпла, удобна табакера с елегантен дизайн, кой знае защо напомнящ ми ислямски мозайки. Табакера за костюм, за джобен часовник с ланец, за копринена кърпичка или червен карамфил в джобчето.

Някога дядо ми си държеше цигарите в нея, Златна Арда, овални сплеснати папироси, наредени кротко една до друга, притиснати от широк жълт ластик. Табакерата лежеше в левия ъгъл на третия рафт на библиотеката. Дядо ми я скова в един дъждовен ден, който трябва да е бил през пролетта, април по-скоро, вместо март или май. Отвъд прозореца монотонно капеше вода от сиво небе, аз седях на покритото с черно вълнено одеало легло. Около мен са натрупани книги и аз раглеждам дебели томове с илюстрации понеже не мога да чета, вероятно история на изкуството. Дядо ми скова библиотеката от чамови дъски и после покри лавиците със светлосиня амбалажна хартия. Тя се свърши, но той имаше и розова, за да довърши. После, без да бърза, нареди книгите по рафтовете. Табакерата - вероятно по-късно - се появи пред тях, на третия рафт в левия ъгъл, и си седеше все там, понеже дядо ми пушеше само през лятото, когато тайфата му пристигаше и се събираха в дълги летни вечери на теферич из дворовете под надвиснали клони. Те пиеха вино, червено, разговаряйки, възрастни хора, винаги в костюми, наглеждайки асортимент от различно непрокопсани внуци. Тогава дядо ми бавно отваряше табакерата и изваждаше цигара. Палеше я винаги с кибрит, примижал и изчакващ първо фосфора да изгори.

През останалото време табакерата тихо си лежеше на рафта, винаги пред очите ми, когато се чудех дали да избера Фенимор Купър или Жул Верн, а по-късно, ровейки за забранени книги. Преди да бъдат сковани рафтовете, книгите бяха в дървени сандъци, примъкнати от баща ми. Понякога, в унеса на летни следобеди, когато слънцето така пече, че чуваш само триумфалното жужене на безброй полудели насекоми, отварях табакерата, гледах плоските цигари Златна Арда, вдъхвах аромата им от ситно нарязан тютюн, загърнат в оризова хартия. Табакерата винаги бе пълна, цигарите грижливо наредени с надписа на марката в единия край, никога разместени, в строгостта на вратовръзка, лъснати обувки, панталони с ръбове като остриета, и швейцарски часовник, който се навива всеки ден в едно и също време.

Може би трябва да почистя ръждата, да реставрирам сребърния гладък блясък на табакерата... Табакерата е в ръката ми, не на библиотечен рафт в далечна къща. Цигари Златна Арда не се произвеждат.

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2007, № 2 (87)