СВИНАРЯТ

Веселин Веселинов

web

Ненко остави портичката отворена и зашляпа направо през локвите. Пред него жена му хвърляше просо на кокошките насред калта. Кокошките лакомо кълвяха наквасени от дъжда и те. Ненко се опита да подмине жена си.

- К'во стана? - късо и загрижено попита Ненковица.

- Глей си работата! - изломоти Ненко и се вмъкна в къщата.

Ненковица се защура - да зареже ли кокошките, или не. "Божке, божке...", промърмори и продължи да им хвърля просо. Ненко направо отиде в килера, докопа ракията и смукна колкото можа да побере в устата си. Погледна изкаляните си крачоли, грабна къшей хляб и тръгна навън.

- К'во стана? - повтори въпроса си Ненковица.

Ненко махна с ръка неопределено и нагази калището.

- Нахрани магарето.

- Ама къде си се юрнал, бе човек! - изви глас Ненковица, поддавайки се на паниката си.

- По работа - сряза я Ненко, без да спира.

Той метна бърз поглед към комшийския двор - никой не се виждаше из него и по-добре. С комшиите се съдеха за оградата, че три пъти вече я бяха местили навътре в имота му. Ни с приказки се разбраха с Турука, ни с бой. То с бой, какво с бой - синовете на Турука го овъргаляха набързо, биха го до кръв. И само съд остана. А адвокатите сухи пари искат, мамка им. Сухи пари. Отде пари? Сега обаче... добре, че няма никой от Туруците из двора. Ненко наближи портата.

- Ненко-о! - пропищя жена му.

- Трай, ма! - заплашително изцеди Ненко.

Ненковица, усетила, че лошо ще става, млъкна, гледайки го с отворена уста как се изнизва из двора.

Ненко забърза из улицата. Никой не се виждаше, хората се спотайваха на сушина и той бе доволен - никой да не го види, никой да не знае, никой да не му попречи, че такива възможности веднъж идат и повече ги няма. От бързане го изби пот.

Но не успя да се измъкне невидян. Дъртата Козарка, дето все е на пътя да следи кой какво прави, и сега се гушеше като мокра мишка пред портата си.

- Къде в тоя дъжд, бре? - любопитно попита тя.

- Глей си работата! - сряза я Ненко.

- То да не попита човек! - злобно отвърна Козарката, подушила, че нещо важно става.

Преди да свърне в другата улица, Ненко метна поглед назад - както си знаеше, Козарката беше се затътрузила към дома му да разпитва Ненковица. Да, ама не знае Ненковица, студено помисли мъжът. Никой не знае. Какъв късмет. На връщане от адвокатина, във влака, бе дочул да си приказват двама непознати, единият цивилен, другият в униформа. Свинар трябвало. И чак като ги видя да слизат на неговата гара и джипът, дошъл да ги посрещне, Ненко се усети - тия началства са от новия строеж, дето го градиха миналото лято на края на мерата. Какво градиха, Ненко не знаеше - бараки някакви, после ги заградиха с огради и турнаха охрана. И после започнаха да пристигат камиони, покрити с брезент. Военна работа, не го интересуваше. Други грижи си имаше и той, и цяло село. Ама ето, че дотрябвал свинар и Ненко бързаше да се цани, преди да се е разчуло. Не може да не вземат тукашен човек, мислеше си той. И като се цани, тогава ще им види сметката на Туруците, че без пари не става по съда, а пари сега няма. Забърза се още повече, добре, че оградените бараки не бяха далеч.

Пред портала се кокошинеше часовой в шуба.

- Назад! - кисело заповяда часовоят, премествайки по-удобно пушката си.

Ненко спря.

- Движение! - лениво каза часовоят и махна с ръка - хем да покаже накъде да се мести посетителят, хем да му покаже по-ясно и пушката.

Ненко плахо пристъпи крачка напред.

- Аз, такова, за работа... - свенливо продума.

Часовоят го изгледа с нещо като изненада.

- Сбъркал си адреса, чиче. Айде да те няма!

Но Ненко, изненадващо събрал смелост, се заобяснява. Часовоят, вероятно от скука, го изслуша и сви рамене. Нищо не знаел той за работа, но и да имало такава, точно тука не било - да ходел Ненко в града, еди къде си, и там да питал. Ненко, навел глава и пристъпяйки от крак на крак, се мъчеше да запомни какво казва часовоят. Изведнъж някъде иззад оградата се чу вик, команда ли, що ли. Часовоят изведнъж се стегна.

- Марш сега! - късо каза той. - На бегом!

Ненко усети в тона на часовоя, че приказките не само са се свършили, но и начаса трябва да изпълни командата. И се обърна, и се забърза обратно към село, без да се обръща, а по гърба му се стичаха струи пот. В гърба си усещаше мерника на пушката и бързаше, и бързаше по-скоро да се махне от тоя мерник.

У дома Ненко скъпернически отговори на въпросите на жена си, без да споменава нищо за работата. Накрая Ненковица го ядоса с подпитванията си, халоса я веднъж-дваж с ръжена, тя взе да циври, и Ненко я заряза и се замъкна в кръчмата. Там никой не говореше за работата и той доволен изпи три ракии - нищо още не се беше разчуло. Туруците дойдоха и му мятаха кръвнишки погледи от масата си. "Ще ми паднат те!", заканваше се Ненко на ум, допи си ракията и си тръгна. Нахрани добичетата, щура се насам-натам и си легна, но се въртя без сън цяла нощ. И Ненковица не спа, усещаше я той да подсмърча, но след като игра ръженът, тя не смееше повече да го разпитва и надига глас.

На заранта Ненко навлече неделните си дрехи, още кални и мокри от вчерашния дъжд, и направо се емна навън. Ненковица зарева на висок глас, но не му беше до нея сега. Туруците щъкаха из двора си и подигравателно му подвикнаха нещо, той не им обърна внимание и се изхлузи. В града успя да намери адреса - излезе, че не било много трудно. Пред входа на милицията се размотаваха цивилни и униформени, влизаха, излизаха, някои дори търчаха. Ненко се поразтъпка между тях, поразпита, най-после успяха да го разберат и упътят - другаде било за работа, прекоси той площада, намери сградата с червено знаме, провесено от втория етаж, и хъката-мъката, пуснаха го да влезе. Почака, докато го прие млад човек с пистолет на кръста и весели очи, поразговориха се, Ненко много не отбра какво точно си говориха, приказки, какво да им отбираш, и накрая го отпратиха да си ходи. Щели да го проучат и тогава да видят. Със свито сърце, че май нищо няма да излезе, Ненко се прибра на село, кисел и навъсен, мълчалив, наби пак любопитната си жена и работи по къра без ищах. След три дни пристигнаха да го вземат с джип, откараха го в града, и пак същият весел млад човек го потупа свойски по рамото, станала работата, само някакви документи трябвало да се подпишат. Подписа Ненко, без да му мисли - документи, кой ти отбира от документи, градски щуротии, попита колко ще взима, зарадва се и това му беше. Казаха му кога и къде да се яви и щастливо Ненко се върна на село, похвали се на жена си, зарадва се и Ненковица, та пак трябваше да грабва ръжена - да си опича акъла и да не разправя по комшийките, че завистници много. Но не се удържа Ненковица и се разчу, и му завидяха, а Туруците се уплашиха и свиха.

Свинарникът не беше в заградената територия, пазена от охрана, а на съвсем друга страна, далеч. Бяха сковали няколко кочини, барака за свинаря с дървен нар за през нощта. Нищо не беше довършено докрай. Цивилно началство с погнуса му показа какво и що, обясни му, че трябва да довърши постройките покрай наглеждането на свинете и че трябва да внимава да не се затрие ни една от тях, щото... Ненко поразпита как ще си получава заплатата и се разбра, че ще му я носят в свинарника. Излезе, че той няма да ходи по никакъв повод в охранявания район и това го зарадва - далеч от очите на началствата, няма кой да го навиква и да му придиря, мислеше си той, но не издаде радостта си. Имаше нещо във вида и гласа на цивилния, в погледа му, дето секваше думите на Ненко, плашеше го и го караше да мънка от неудобство. Началник, свиваше се Ненко и се облекчи чак като си замина цивилният с джипа. После му докараха 53 свини и му показаха къде да се подпише, че ги е приел. И се започна.

Не беше тежка работа и Ненко й хвана цаката още първите дни. Храната за прасетата докарваха към десет сутринта, направо от заградения район. Свинарникът беше на баир и още отдалеч Ненко забелязваше камиона. Двамина навъсени, в проскубани ватирани шуби разтоварваха камиона. Те с никого не говореха и Ненко се отказа да ги поздравява. Докато тия стоварваха с вилите, старшината ги наблюдаваше и пушеше, а шофьорът дремеше в кабината. Мълчаливи хора, само старшината понякога ще размени няколко думи за времето или ще навика подчинените си да не се помотват. Докато стоварят, Ненко се чешеше наблизо - не идеше някак да ги остави сами, нищо, че никой не говореше с него. Веднага щом разтовареха, качваха се на камиона и дим да ги няма. Ненко хранеше свинете цял ден, пощеше се и чоплеше по постройките. И покрай работата си мислеше. Мислеше си, че добре се е наредил тука, и като едното нищо може да привърти едно свое прасенце - ядене много, където 53 там и 54, хич нямаше и да се забележи. Но трябваше да го примъкне тайно и докато намисли как да я свърши тая работа мина седмица. Речено-сторено, приспособи се и неговото шопарче. Само сутрин, като чуеше камиона, го скриваше в шубраците. Така, за всеки случай.

Пролетта се пукна с все сила и Hенко взе да мисли за кърски работи - чудеше се как да я нареди, че да отскача и по нивичките и таман да го нареди, отиде, та се не видя намисленото. Изведнъж, взе че пристигна джипът и от него слезе наежен мъжага с офицерска униформа. “Ти, бе! Какво ти беше името?”, заповяда мъжагата. Ненко се представи. Офицерът го гледаше с присвити очи. “Знаеш ли ме кой съм?”, попита. Ненко взе да мънка и прикляка. “Подполковник Гачев. Аз съм ти началник, аз коля и аз беся? Понимал?” Ненко кимна скромно. “Сега ще поиска да преброи свинете и ще намери моята”, тъжно си мислеше свинарят.

- Ясно-о - процеди Гачев. - Колко свини имаш?

- 53 - тихо промълви Ненко.

- От утре стават повече - каза Гачев, пронизващ с поглед Ненко. -Ясно?

- Ясно! - кършейки се, потвърди Ненко.

- Така! Значи, заранта значи ще пристигнат да сложат ограда. Целият район ще заградят. Никакви външни хора повече няма да влизат и да преминават през района. Ясно?

Ненко кимна.

- Като свършат с оградата, ще изпратя четири свинки. Тия са специални свинки, те не се водят на отчет - подполковникът помълча внушително. - Ясно?

Ненко кимна.

- Я да чуя! - заповяда Гачев. - Колко свине ще имаш от утре?

- 57.

- Тъпак си ти! Пак ще са 53. Новите свине, казах, не се водят на отчет. За тях ще отговаряш само на мене. Понимал?

- Аха.

- Значи, колко свине?

- 53.

Гачев запали цигара, помълча намусено, изгледа кръвнишки Ненко, и внушително се изкашля. Ненко се поухили, а в сърцето му се засели страх - личеше си, че Гачев коли и беси, трябваше да му се угажда и това си е. Но си замина началството и Ненко поотдъхна от тревогите си. На другия ден заградиха с телена ограда и докараха свинете. Последните пристигнха с непознат затворен камион. Храна имаше достатъчно и работата не се увеличи, но се увеличиха грижите. През ден, през два взеха да пристигат началства разни в най-неочаквано време. Гачев пристигаше с джипа, сумтеше, разглеждаше новите прасета и си заминаваше. Майор Наков пристигаше на бял кон. Той докара два шопара. Лейтенант Врътков примъкна пет. Старшина Гоговски прибави още две. После изведнъж пристигна камион с някакво цивилно началство, закопчано в дълга до петите мушама. Подполковникът и той пристигна с началството и се стовариха цели 11 прасета. Гачев командваше, а мушамата мълчеше напушено и Ненко отгатна, че е голям началник. Инструктираха го както подобава. Сега свинарят гледаше вече 25 извънредни свини. Ядене имаше достатъчно, но всеки ден току ще цъфне някой от началниците, все изневиделица. А началниците не искаха никой да знае за прасетата, дето те лично бяха докарали и Ненко се потеше и чудеше как да направи тъй, че да не се забелязват другите извън списъка.

Посетителите обаче се интересуваха само от техните си прасета - досети се накрая Ненко, че и те като него угояват свои свине. И идеха да си ги нагледат, да видят колко са наедрели, да им се порадват. Лека-полека взеха да се разговарят със свинаря, черпеха го с цигари. Свенлив пред началство, Ненко повече слушаше и кимаше в съгласие. Един ден, развълнуван, майор Наков доверително му каза: “Хубаво ги гледай, ей! Петдесет от... тия де... не струват колкото една свиня майка, от мен да го знаеш.” Ненко кимна, без много да се вслушва в думите на майора.

А със старшината се сприятелиха. Гоговски разбираше от свине, беше чел и надълго и широко обясняваше коя порода каква е и за какво я бива. Гоговски пръв усети, че бройката на свинете е по-голяма.

- Колко свине гледаш ти? - запита един ден, замислено загледан в зурлите.

- Амчи 53 - почеса се по главата Ненко.

- Не са толкова - погледна го Гоговски. - Ти, а?

И Ненко си призна. Гоговски се засмя.

- Я ми покажи кои на кого са.

Ненко му показа. Гоговски си тупна фуражката у земята и прихна с цяло гърло.

- Не разбират от свине, ни един не разбира - доверително каза на Ненко. - И ти, мой човек, и ти нищо не разбираш.

След това надълго обясни кои свине защо не ги бива. Ненко много се засрами и си рече догодина да се сдобие със свиня от Гоговски. Много полезни неща му обади Гоговски, двамата понякога се черпеха с домашна ракия и дълго си хортуваха. Но и друга полза имаше от Гоговски - обаждаше му той кога ще идва началство от града на инспекция и къде да крие извънредните прасета. Ненко се отрака, но работата му беше нараснала и често нямаше кога да се прибере у дома, взе да спи в свинарника и да ходи рядко по село.

А на село все грижи се отваряха. Туруците пак преместиха оградата, използвайки отсъствието на Ненко. Разбраха се със старшината да го замести един ден и се засили Ненко при адвокатина си, ама напразно би път: друг човек седеше в кантората, дето не бил чувал за такъв адвокатин. И у дома му го нямаше - жена отвори вратата и като чу кого търси Ненко, скри ръце в шепи и зациври. Шашардисан, Ненко отиде и втори път, в неделя, и тоя път вече я нямаше и жената. Комшийка някаква с половин уста му каза, че цялото семейство заминало и нямало да се връща. Не знаела къде заминали. Ненко много се ядоса - така си заминаха паричките и остави паричките, ами си няма вече адвокатин и Туруците съвсем ще му опоскат имота. Изплака си болката на Гоговски, старшината го изслуша с разбиране, потупа го по гърба и му каза, че ще види какво може да направи.

Но не беше само тая беля - цяло село бе настръхнало, че земята се кооперирала. Ненковица, чупейки ръце и през сълзи, му разправи за тая страхотия. Ненко я изслуша мълчешката, ровейки с ръжена из огнището. Малък имотец имаше той, сега не можеше и да го гледа както трябва - да го кооперират, реши той. Той си има хубава работа, заплата плащат редовно, не е като на къра, дето не знаеш каква реколта ще излезе и дали няма да нагъваш шикалки цяла зима. А жената - какво? - пак на същия кър ще припка, както си е било досега. И се дигна Ненко, и се записа в кооператива. Но и Туруците се записаха и на Ненко му стана много криво. Други обаче не се записаха, бумкаха с юмруци по масите в кръчмата и се ежеха, та чак до бой стигаха. Ненко не се бъркаше - едни се записали, други не се записали, голяма работа. Той тъй и тъй си имаше и работa, и грижи по свинарника, и в село много не се свърташе. А се свърши цялата история отведнъж - бай Петко Арабаджията се ядосал повечко, изпенил се, че тая работа няма да я бъде и извадил ловджийското чифте. Дори гръмнал по градските хора, дошли да уреждат кооперирането. Той гръмнал, те гръмнали, и бай ти Петко там си останал на мегдана, в прахоляците. Оставили го два дена в прахта да лежи и да го серат мухите и ела, та гледай - всички се записали до един.

Ненко пак изслуша жена си мълчаливо, прозя се, рече й “Какво толкоз? Де му бил акъла на Арабаджията, та гърмял? Който нож вади, от нож умира. Айде да спим, че рано трябва да вървя утре.” Но Ненковица не го остави, и друго имало - не било само земята, ами де що добитък и селскостопански инвентар имало по къщята, всичко било описано вече и щели да го приберат тия дни в кооператива. Е, това вече не му хареса на Ненко, на ум изреди крава, магаре, кокошки, рало, туй, онуй. Свидеха му се, ама се сети за работата си - той толкова свине гледаше, все едно кооператив. “Всичко ли, ма?”, попита, “Че и кокошките?” Само кокошките щели да оставят. “Е, хубаво”, рече Ненко, “То ще стане като в моя свинарник, к’во толкоз.” “Ама кравичката...”, подсмръкна Ненковица. “Глей си работата! Стигат ти и кокошки.” Ненковица наду гайдата, а Ненко се сети, че Туруците имат къде повече добитък и му стана драго - от него една крава и едно магаре взимаха, а от тях ... ехей! “Ей, жена! Опичай си акъла - всичко ли взимат, да не си недоразбрала нещо?” “Всичко!”, през сълзи каза Ненковица. “А млъквай, че ще играе ръжен!”, предупреди я Ненко, “Какво си ревнала, кравичка, та кравичка, да опустее дано. От нас кравичка, а от Туруците знаеш ли що добитък? А?” Сълзите на Ненковица пресъхнаха за миг и тя взе да изброява наум животните на Туруците, чак се поусмихна. После си легнаха и на заранта Ненко се върна в свинарника. Тоя ден му донесоха заповед да не се отклонява от свинарника изобщо за цял месец по някакъв си повод, който Ненко не разбра. Не му и трябваше - имаше си работа и грижи по добитъка.

Тоя месец едвам му се размина - цяла комисия кой знае откъде се изтърси изневиделица един ден. Опасна комисия, Ненко отгатна веднага, щото майор Наков и подполковник Гачев бяха едни такива мазни и се въртяха на пета, а другите - все цивилни, наперени, премятат хартии в ръцете си. Поразгледаха с погнуса постройките, смърдеше им явно, но направиха забележки и направо нахокаха и свинар, и майор, и подполковник. Инак трябвало, Ненко не разбра как инак, а Гачев, почервенял, само повтаряше “Тъй вярно! Ще се стараем! Тъй вярно!” Поискаха да видят свинете, да ги преброят. И щеше да я оплеска Ненко, да не бе му хрумнало сутринта да изведе свинете на зелено в корията наблизо. Затърча се, потече пот, насъбра свине из корията, преброи ги да са точно и ги подкара обратно в кочините. Комисията брои, излезна им бройката точ в точ, издуха бузи и се тръгнаха. Оставиха някакви хартии след себе си, инструкции били, да се изпълнят трябвало. Дигна се комисията и Гоговски довтаса, извади шише ракия и разпита какво и що станало. “Няма да се плашиш, Ненко!”, бодро рече старшината, “Ти да знаеш нас какво ни направиха. Подполковника направо на не знам какво го направиха.” С Гоговски така си бъбриха до здрач, когато пак пристигнаха местните офицери, накачулени в джипа и със свалени фуражки. Гоговски се надигна, Гачев се разпореди, заклаха дружно една свиня, пекоха мръвки на жар, надигаха прашни бутилки с вино до късна нощ и не им се страхуваше вече толкова Ненко - разпуснаха се офицерите, разкопчаха колани, разказваха истории, смяха се, разбраха се кое прасе на кого e, шегуваха се на кой свинята е по-охранена. И Ненко се поотпусна, разказа си патилата с Туруците и глупостта на жена си. Офицерите го изслушаха, цъкаха с език, похвалиха го, че е влязъл в кооператива. Като се свърши виното, натовариха се на джипа и си заминаха, а Ненко се бухна на нара и спа като заклан. На сутринта Гоговски пристигна с камиона ядене и накара Ненко да подпише протокол - за свиня, разкъсана от вълци.

Дните се търкаляха, месеците и те, дойде зима, един ден откараха официалните свине нанякъде, после заминаха единайсетте, дошли от града, офицерите си прибраха своите, Ненко получи отпуска и се върна на село със свинята си, празнува Коледа, прави суджуци и кървавици, поправи портичката, пи вино, пи ракия, гони махмурлук със зелева чорба, една вечер в кръчмата се скара със стария Турук, обърнаха масите, синовете на Турука се хвърлиха като ястреби и го биха до кръв, три дена лежа и пъшка, докато се съвземе, а отоците под очите синееха за дълго. Ненковица го дразнеше и два пъти я би с ръжена, вървеше си животът, както винаги. Покрити с брезенти камиони продължаваха да минават през село на път към оградените бараки, ама и на тях хората бяха вече свикнали, не им обръщаха внимание. После пак се започна работа, пристигнаха цяла сюрия прасета, повече от миналата година, Ненко гради нови свинарници, после пристигнаха прасета от града извън списъка, офицерите и старшина Гоговски докараха техните прасета, а Гоговски докара и три прасенца за Ненко, както му беше обещал, от някаква английска порода, белички такива, да им се ненагледа човек. И Ненко вече беше по-опитен, знаеше как да се справя и с началства, и с комисии, свинар и половина, всички така казваха. През лятото само се случиха неприятности - средният син на Турука го направиха бригадир в кооператива, възгордяха се пак всичките, че са излезли пред Ненко и пак преместиха оградата. Ненковица, запъхтяна, дотича в свинарника и през сълзи му разказа, а свинарят сви юмруци, взе да псува, и изтърси, че ще играе брадвата тоя път. Жена му, чула за брадвата, се сепна, спря да циври за миг и веднага почна отново на още по-висок глас. И Ненко от не май къде й жулна един в главата, Ненковица се умълча, а той се поуспокои. Станалато - станало. Нищо не може да се направи сега, ама зимъс ще вземе Ненко друг адвокатин, по-свестен от първия, и ще разпердушини всичките Туруци. Ненковица си хвана пътя поуспокоена.

През есента друго чудо се случи - прибираше се Ненко у село и дъртата Козарка го причака и му разправи, че преди три дена средният син на Турука, бригадира, изчезнал. Имало го вечерта, даже в кръчмата бил, така казват хората, а го нямало на сутринта. Ей тъй на - изчезнал, само постелята, дето се въргалял да спи, намерили. Празна. И му писали самоотлъчки в кооператива, и го свалили от бригадирството за системно неявяване на работа. “Глей си работата”, беше отвърнал Ненко на Козарката, но вътрешно се радваше. Вечерта на прибежки се яви и старият Турук, омърлушен такъв, спаружен, кротък, да пита не знае ли нещо Ненко за сина му. Но нищо не знаеше свинарят и откъде да знае? “Ти да земеш да върнеш оградата, дето й е мястото, чуеш ли?”, поръча Ненко за изпроводяк и Турука се засука към дома си. Но не преместиха оградата. Нищо повече не се чу за бившия бригадир, само дето останалите Туруци станаха предпазливи и гледаха да не се бият за щяло и нещяло. Падна им славата и не се вдигна вече.

Следващите години излязоха съвсем едни и същи. Гледаше си работата Ненко, уважаваха го началниците, уважаваха го и съселяните му, щото се беше издигнал на хубава работа, беше си изучил занаятът, всички му искаха съвети как да си гледат прасетата, тежеше му приказката в кръчмата. И парици правеше, та смени изгнилия покрив на къщата и иззида още една стая. Ненковица я направиха звеноводка, щерката се хубавееше и много й вървеше училището, трета в класа си беше. Нямаше от какво да се оплаче Ненко, нищо, че оградата така си остана, както си беше. В един летен ден, както хранеше свинете, забеляза нещо между храната. Разгони прасетата, наведе се, подръпна, подръпна по-яко, с все сила накрая и се оказа, че държи цървул в ръка. Хубав цървул, здрав. Не може само един цървул, помисли си Ненко, поразрови из свинското ядене и забеляза втория. Измъкна го и него, поизбърса цървулите, поразгледа ги, познати му се видяха, виждал беше тая направа. Седна настрани, загледа ги от всички страни, и се сети накрая - Туруците носят такива цървули, сами си ги правят. За друго не стават Туруците му с Туруци, ама цървули умеят да правят. Поопъна Ненко цървулите, смъкна своите, че се бяха износили и право казано си бяха за хвърляне и нахлузи Турушките. Разтъпка се с тях, удобни му бяха и чак се позасмя - имаше с какво да изкара лятото, че и по-дълго, ако е речено.

Не позна Ненко - Турушките цървули издържаха дълго. Издържаха и в лятото, когато най-неочаквано пристигна малка наперчена комисия, която мина през село като вихрушка и се умъкна в заградените бараки. Върволица камиони, покрити с брезенти, сновеше напред-назад няколко дена. Изчезнаха подполковникът, майорът, лейтенантът, старшината. Спря да пристига ядене. Ненко взе да води свинете на зелено, ама си виждаше, че така няма да я бъде, не ще ги отхрани. Комисията си замина, чу се, че заградените бараки са изоставени и кой що е по-чевръст е примъкнал стъклария и дървен материал оттам. Ненко не можа и да завиди дори - тъй се беше угрижил, покрай свинете и заплатата закъсняваше. Най-накрая дойде председателят на кооператива с двуколката си, запуши и извади хартии с лилави печати. Показа ги на Ненко и се ухили: “Спипах те!” Ненко, неразбиращ, го гледаше мълчаливо. “От днеска вече си към мене. Свине и всичко! Глей какво пише тука! А?” Много го заболя Ненко, щото в новия опис на имуществото влязоха и неговите седем свине, не можа да ги упази. А го назначиха звеновод на кооперативните свинари и нищо повече не беше същото - ни свинете - свине, ни парите - пари, ни уважението - уважение. Турушките цървули обаче издържаха и това, а Туруците така и не върнаха оградата на старото й място. Така си остана.

След много години побелял човек потропа у Ненкови. Отвори Ненко и се зачуди - тоя пък какво иска? А човекът се засмя “Не ме помниш, а? А, Ненко? Гоговски, бе!” Ненко предпазливо се засмя, полека дойдоха спомените. “Влизай, старшина! Аз ли не те помня! Майка му стара! Доживяхме да се видим! Влизай, влизай!” След салатата, след ракията, унесени, позадрямали, Гоговски попита някак лениво: “И ти си остана свинар, а?” “Останах”, сви рамене Ненко, “Останах, ама не е същото.” “И аз така”, въздъхна Гоговски, “Старшина си останах до пенсия. Ама не беше същото. Какви годинки бяха...” “Бяха”, като ехо отвърна Ненко. Помълчаха. “Няма да се върнат ония годинки. Да ти налея още една ракийка?” “Налей, братче. За доброто старо време!” Чукнаха се. “От теб научих свинарството”, тихо каза Ненко, “Никога няма да те забравя, старшина Гоговски, ти какво си мислиш...” “Тригодишна ракийка, а?”, примлясна Гоговски, “Годинки... Ама и ти беше свинар. Свинар и половина!” “Ех...”, махна с ръка Ненко, къде от спомени, къде от скромност, и гаврътна чашата си.

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2004, № 4 (53)