Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАКИЯ СЪС САЛАТА

Веселин Веселинов

web

Това беше писано преди една година по същото време. Тогава започнаха едни "случки", поради които ми се видя неприлично да занимавам читателя. А сега ми се вижда неприлично да пиша ново. "Протестите в Украйна станаха законни със задна дата." "Ректор блокира окупатори." "Ректорът на ЮЗУ: Няма заключени студенти. С моя заповед са заключени всички 8 сгради на ЮЗУ. Целта е единствено икономии на парно, ток, телефони и вода." Няколко реда от текущите новини на вестник "Сега", 24 декември. "'What d'you know about Buenos Aires?' 'Maradona, the disappeared, tango.' ... 'Disappeared? Who's disappeared? Oh, you mean those subversives, the ones who died during the military government. My word, what a strange view you have of Buenos Aires. The disappeared are history, history distorted by anti-Argentine propaganda.' (Manuel Vazquez Montalban, The Buenos Aires Quintet). Отлежали ракия със салата...

24 декември 2013

* * *

За мен ракията, за вас салатата. Гледам, че съм досаждал на любезния читател сравнително редовно с коледно-новогодишни драскулки, хайде още веднъж, да не развалям реда. Какви новини се събират в заника на годината - не бива да се пропускат, но колко трудно се избират най-великите... Този път това:

Краят на света пак не се случи. Ядец. Все така от край време, сега и маите ни изиграха. В предпоследния ден чета мненията на интервюирани на улицата. Въпросът не е дали вярват или не в края, а как ще прекарат това време. Публикуваната селекция е някак странна - млада и очевидно не вярваща в "неизбежното". Но! Почти всички смятат да прекарат вечерта на този ден със семейството си. За всеки случай. Вариациите са малки, свеждащи се до секс, наркотици, алкохол, и безпределно парти. Това хубаво, но защо чак вечерта? Кой е казал, че краят на света ще настъпи след края на работния ден? Невярващи вярващи... с тате и мама, че да помагат "после". Какво "после" след края? Нито един религиозен няма в извадката, така че въпрос за "следващото" не възниква. Газетата решила да пробута "оптимистичното", почти като празник. Да не създава паника, що ли... то вярно лудите на тази тема не дават интервюта - те се запасиха с храна, разни дяволии от армейските магазини за оцеляване, най-опитните се барикадираха в скривалищата си - но как па един християнин не се мерна него ден да обади за страшния съд... Излезе, че в края на света първо си избачкваме работното време, после до мама и тате със скочовица в ръка. Обаче ядец... язък за "семейните ценности".

И все пак "край" настъпи в някакъв смисъл. Първо заваля сняг по моите места, та чак няколко часа. Това се случва много рядко, веднъж в годината е късмет, два пъти - чудо. А преди около месец откриха новия мост Port Mann над река Фрейзър. 3.3 милиарда долара чини - и по този случай преминаването по него се плаща. За плащането се обади отдавна - за ярост на тълпата. Причините са ясни - цената на съоръжението. Съществува мнение, че тълпата ще бойкотира този мост и ще затлачи безплатния съседен - не вярвам, приказка да става. От друга страна - защо да не вярвам? При такава цена мостът трябва да е голямо нещо, нали? Така и го обявиха - най-големия в света. Десет ленти! Дали е най - няма значение - в Северна Америка всичко е най - аз съм виждал поне три езера всяко обявено като "най-дълбокото в света", та дали този мост е най, ми е напълно безразлично. Красиво съоръжение обаче. Докато заваля снега... и върху движещите се автомобили западаха бомби от сняг и лед, чупещи стъклата. Куп повредени автомобили, паника, полицията затвори моста и по сведенията на участниците в приключението директно са раздавани застрахователните бланки. Чудото на света блокира при първия сняг... Правителството се разсърди... и обяви, че строителите ще трябва да покрият автомобилните щети. Не застрахователната компания - държавна! - а строителят. Много ми е интересно как ще стане това, дори и да приемем, че застрахователна функция може да се трансформира по желание, но по-интересният въпрос е друг: държавна комисия, приемаща проект, тлъста строителна компания, архитекти, инженери, експерти, приемателна комисия и строителен надзор нито за секунда не са се сетили, че съществува... климат. Най-важното изглежда е образът, "имиджа", на съоръжението - не функционалността му. Е, много красив мост е - на пощенска картичка, за снимка, турист да се звери от страни, за рекламна брошура... три и кусур милиарда... Корейко и електростанцията у Илф и Петров. А извън литературата - сега ще се захваща ремонт...

Стреляй!... И се почна, макар и не заради моста. На мен това не ми е интересно... всяка година по това време... всяка година повече стрелба, но като цяло - нищо ново, нищо изненадващо. Има си причини защо обезумяването настъпва около Коледа, но и те са излагани отдавна и да се повтарят няма смисъл. Новите елементи са две предложения - едното е американските учители да бъдат въоръжени за отбрана в такива случаи, а другото - постоянна полицейска охрана на училищата. Голям праз... те и сега са бъкани с охранители и не са едно и две американските и канадски школа, в които се влиза само след пълен обиск за оръжие. Сега... около 90% от опитващите се да проникнат в училище всеки ден са...? Браво... о... о..., познахте! Заради постоянните посетители са въведени и обиските. Иначе се претака вечният въпрос за първичното - кокошката или яйцето. Пушките не стрелят сами, твърдят едните - ако няма пушки, няма да има и стрелба, плещят другите. Да, човек може просто да се отбие и да си купи не чифте, а гаубица, ако му скимне, при янките, но не и ако е малолетен. В Канада не е като в Щатско и пак, който иска да постреля люде, си има с какво, нищо, че е нелегално. Пък Швейцария е страната с най-много оръжие на глава, а не се гърмят даже и по Коледа. Във всеки случай краят настъпи реално за мнозина макар и не по календара на маите. А що се отнася до предложенията - аз съм на мнение, че синтезът е най-удачното: никакви учители повече, полицията да води там каквото се прави из школата. И без друго училище и образование отдавна нямат нищо общо.

На мен обаче ми бе по-любопитно българското гърмене. 71-а годишен ветеран срещу наперен и отговорен "кадър" със "странно" минало. Криминалета, "боевици", и прочие фикция бледнее с жалка фантазия. Какъв полет на наратива и приковаваща интрига има тук: по време на лов пиян бивш армейски офицер се приближава до авджийската дружинка, разменя няколко заядливи думи с видния шеф на не-знам-що-си спортно, стреля веднъж и убива в гръб другия. Който, вече мъртъв, се извърта и гръмва със седем куршума пияната мушмула. И двамата с пистолети... за какво се ходи на лов с пищов? А, пушката на шефа била захвърлена на двайсетина метра от него... направо Ботев, на една страна пушка, на друга сабя, но с пистолет в ръка, жив, мъртъв, все стреля пъргаво. Така казват свидетелите... които хем знаели къде живее бившият офицер, хем за пръв път го скивали и хал хабер си нямали кой е и какво иска. А на другия ден вече няма свидетели, двамцата били сами, но точно така продължава да се знае и къде живее офицерът, и защо отишъл там, и как стрелял първи смъртоносно. Не ти трябва кино, не ти трябва уестърн... ГолЕм министър, естествено, разкри случая моменталически - "инцидент", професионално разследван и приключен за отрицателно време. Срещнаха се двама непознати насред къра и моментално се застреляха - така излиза по министъра. Със ЗАКОННО притежаваните си пищови. Момент... в България притежаването на оръжие не е конституционно право. Такова може да се притежава като изключение някак си - предполагам, че доста повече българи биха притежавали оръжие при по-лек разрешителен режим. Интересното на настоящия е в концентрирането на легално оръжие в определени категории - бивши военни, бивши полицаи, и бивши и настоящи "криминално проявени". Част е възрастово характеризирана - пенсионери, притежаващи право на "лично оръжие". За какъв чеп на грохнала пенсия се полага оръжие? Тоест, само на бивша униформа, щото обикновена грохнала пенсия се обзалагам, че не може да извади разрешително да носи и клечки за зъби именно поради грохналост. А другите са представители на това, което се води "елит" - анцузи, дегизирани като бизнесмени, политици и прочие фактори. В Канада веднъж съм държал пушка - която увита и в багажника, според законовите изисквания, бе откарана на стрелбище и там за мое и на собственика на пушката най-голямо учудване разстрелях няколко мишени. Собственикът ме размаза от критики, че държа неправилно желязото, и за назидание взе да гърми с все сила. Нищо не уцели... а аз не обичам да стрелям въобще. Много шумно и досадно. В България също съм държал веднъж оръжие - върло богат познат ме разнасяше с джипа си посред нощ към някакъв магазин за ракия и салата и ми се фукаше "небрежно" с придобивките си. И изведнъж ми подаде пистолет - да оценя и завидя. Яка Beretta. Винаги под ръка. Легален? Легален, небрежно ми се отговаря. И как извади разрешително? Никакъв проблем, небрежно свива рамене безпроблемният, отбих се един ден и готово, пет минути работа. А аз ако ида да си извадя разрешително? Няма да стане, пак небрежно, но съвсем категорично ми се отговаря. Такива едни български истории...

Но покрай патакламите се вгледах в мненията на форумците из електронното издание на "Сега" - единственият български вестник, който чета, като махнем спортните. Някак унило и в реда на нещата се коментираше българският уестърн - хората са обръгнали... явно бандюги се пушкат, те си знаят за какво, докато полицията и Цвъцко си ги знаем... Американските гърмежи обаче се коментират юнашки и... триумфално. "Така им се пада", един вид. Чудна ми е тая българска радост... че има основания за негативност към Запада, е безспорно, но изразът й непрекъснато затъмнява пожара в собствената черга. Ако американските убийства са признак на болно общество, българският уестърн е също такъв признак. Съпоставени с мащабите статистистиката е комай същата, ако не и в американска полза, симптомите май са еднакви. Но в радостта, че янките се пукат, нашите проблеми изведнъж не са проблеми - и странните закони, даващи само на най-нечитавата част от обществото право на оръжие, и въпиющата некомпетентност на полицията. Важното е обаче да се зарадваме на дивотията на ония и нашите неволи стават прашинки. "Инцидент"... случаят "разкрит" и надлежно затворен? Така по министъра на ченгетата... абе, тия освен пари от нищо друго не се интересуват.

"Деньги давай!", безразлично, но императивно казва един епизодичен персонаж на Виктор Пелевин. "Baksheesh! Baksheesh!”, енергично подвикват налитащи като мухи туземци върху героите на Уилям Бъроуз, ползващи тази магическа дума независимо от възраст и география. До края на годината трябва да изпратя документи на НАП, че не живея в България и съответно да си спестя плащането на здравни вноски с години назад. Вероятно с лихви и наказания, като ще е така. Аз съм с двойно гражданство, съответно подлежа на "изключение", но такова настъпва само след попълване, изпращане, и прочие. Смешно ми е някак - аз не живея в България от преди падането на комунизма. За пръв път българската държава се сеща за мен - заплашително. Неизправен платец. Длъжник. Бюрокрацията работи само в сегашно време - това, че при по-предишната власт бях криминален престъпник, подлежащ на лишаване от гражданство, след като не могат да ме вкарат в пандиза поради физическа липса, днес няма никакво значение. "Невъзвращенец". А днес - изведнъж длъжник. Винаги виновен... Мога спокойно да свиря свободно... ако не смятам да посетя България. Но цялата работа е проста - "деньги давай". Толкова просто, че няма никакво значение къде живея и дали изобщо съм потенциален "клиент" на българската здравна система. Аз съм ощетил въпросната система, като не съм плащал - това е всичко. Същата система не може да регистрира и накара да плащат реални ползватели, но с нереалните е далеч по-ефективна някак си. Здраве да е. Най-интригуващата част от инструкциите и разясненията на НАП са в легалната им част - документи, издадени в чужбина. Ако са на български или на "официален" език на ЕС - проблеми няма. Документи издадени извън ЕС обаче искат български превод, направен от официален преводач. От текста остава силното впечатление, че този превод може и трябва да се направи само в България, буквално на гишето, и за сметка на "клиента". Оставам с впечатлението, че лековатото изискване да се прати документ по пощата няма да важи, а всъщност се иска присъствие на място. Здраве... Нямам представа кои са "официалните" езици на ЕС - не са ли всичките? - но предполагам, че френски и английски са от тях. Вероятно испански. Северна и Южна Америка, почти цяла Африка, Австралия и останалите страни от "петия континент", част от Азия на документно ниво работят с един от тези три езика. Тук вече навлизаме в света на Оруел... документ на английски от Англия или Ирландия е безпроблемен за НАП, а канадски документ на английски се нуждае от превод, иначе е неразбираем... Документ на английски от Швеция вероятно не иска преводач, но от Австралия - да. Документ звучи гордо... този на НАП изключително гордо. Според него, българският бюрократ хем няма проблем с английския, хем хал хабер не вдява. Е, вярно, съществуват и страни извън ЕС с други езици, но колко според вас българи живеят постоянно в, примерно, Албания? Няма как да е иначе, когато единственият мотив е "деньги давай". Или "baksheesh, baksheesh!”

Парица е царица. Стотинката... но колко е една стотинка. Преди време се надигна тревогата, че стотинката не е далавера. Едно пени канадско струвало 2 и кусур пенита да се произведе. Материали, работа, туй-онуй... не си плаща масрафа. Време е да го премахнем... и наистина, за какво ни е? С една стотинка абсолютно нищо не можеш купи. То и с кинта не можеш... Както нищо не струва, така струва 2 и кусур пенита... Както нищо не струва, така не се свени никой да го прибави в новата "велика" цена, щото, з'биъш ли, нема начин, конкуренцията, таковата, на загуба сме и ще мрем, а ти какво му плащаш? Пени! Така... а... плащам си двойно моето пени, финансирайки като данъкоплатец производството му, без то да ми служи за нищо. Махай!... А цените? Минаваме на пет и нула, значи всеобщо увеличение, плюс разходи по адаптиране на техниката към новата ситуация. А какво става когато все пак получим сума 2.73 примерно? При нас данъци се начисляват и прибавят в момента на плащане - различни за различни стоки. Немай грижа... закръгляваме. Сега поздрав за празниците... махаме пенито пролетес, наздраве, пригответе се да плащате. С години! Смяната на стотинките с други монети щяло да струва над 53 милиона! Момент, не разбрах... сменям 50 стотинки за 50 стотинки, как точно тази размяна на "face value” струва пари? Не ми е съдено да отбирам такива сложни неща - банкерите знаят, те го казват, значи е вярно... После иде преработката на бившите монети в съответните метали - главно мед и цинк - което щяло да донесе 42 милиона приход... който обаче е разход за бившия притежател на стотинката, данъкоплатеца. И тази еквилибристика не разбрах, само разбрах, че на гърба на данъкоплатеца премахването на вредното пени полага 38 милиона "сегашно" пресмятане на разходи, плюс 53 милиона "свързани" разходи, плюс 27 и половина милиона "операционни" разходи. Няма измъкване... да запазим стотинката ще ни струва адски много, да я премахнем - също.

В светлия вестник "Сега" чета алармата на частните пенсионни фондове из Българско. Тревога голяма... след няколко години започвали да се пенсионират "клиентите" - родените 1959-та година са фиксирани като страшната граница, съвсем моето поколение - и парите нямало да стигнат, оти трябвало да им се плащат пенсии, докато пукясат. Изобщо, фондовете щели категорично да го ду..., пардон, да отидат на червено. "Клиентът" се очаквало да живее къмто 17 години след пенсиониране, ужас. И това СЛЕД като се вдигна възрастта за пенсиониране. И това при сравнително кратък живот на Ганя, сравнено с други страни. И това СЕГА - години след като въпросните фондове обещаваха, гарантираха, и прибираха съответните вноски на "клиента". Сега обаче наближава времето да се изпълни другата клауза на договора... и това вече е напълно неизгодно и неприемливо за тези предложили въпросния договор. Нищо ново в застрахователното дело... всичко е точно и гарантирано, и прекрасно, докато ти плащаш. Дойде ли време за обратното - тогава вече не, кофти, не става. Тук финалът е ясен... ще настъпят фалити и "клиентът" ще пие още една студена вода. Държавата ще спасява фалиралите - за което те самите ще настояват, щото държавата има социална функция, нали така? - и ще прибере под крилото си "негатива", тоест, "клиента". Апаш Апашов ще е на Кайманите, а Вуйчо Чичов - на село със социалка. 100-150 на месец и гледан накриво от всички, че не мре, мурука му с мурук, а се обесил като воденичан камък на врата на държавата и така пречи на довършването на третия километър на магистралата от Долно Горно до Предно Назадничене. Алармата правилно се вдига отсега - целта е изобщо да не се плащат никакви пенсии от частните фондове. Упражнението е замислено като еднопосочно - системата е точна, докато ти плащаш всеки месец.

Не е български проблем... другаде е създаден обширен опит. Пристига с пощата банковият "отчет" за моите частни пенсионни спестявания. И гледам какво е "донесло" делото ми - 3.90 долара тази година. Това върху последната сума внесена от мен по програмата. Тогава голямата "лична" специалистка "умува" - щото лихвата паднала под 2 процента. Това "умуване" е всъщност съсредоточено разглеждане на страница с цифри - на мен те не ми се показват, "банкова тайна", но понеже са много, заключението ми е, че съществуват много варианти. Еднакви, различни... няма как да знам. "Личната" ми предлага най-голямата далавера от съществуващото... Нещо от сорта на 2% лихва. Което никак не се връзва с "отчета"... явно работим с различни математики. Аз съм сигурен, че "личната" ще ми обясни как всичко е точно... как 2 по 2 прави десет, но се вижда 1.5, но това да не ме притеснява, щото всъщност е осем, а аз накрая ще получа 3 и ще платя данък върху 7. Просто като фасул. Да ходя другаде няма смисъл - в света на "конкуренцията" отдавна всичко е еднакво. В света на "грижата за клиента" единствената грижа е как да му се одере кожата по-бързо. Но света не е един... има и други... във вестника чета съветите на финансово гуру именно за тези пенсионни спестявания, които ползвам - гуру определя "средно" 6-7 % лихва. С малко по-остър нос - може и по-висока да се намери, но средно толкова. Гуруто в другия вестник - същата лихва. В третия - пак така. Интересно... най-високата лихва която ми е предлагана досега е 3.5 %. Преди години... веднъж... и във всяка банка, но тогава. Днес - криза, не повече от 2%. Нищо общо с вестникарския гуру... който, да, работи иначе в банка. И ни свежда "инфо" направо от извора, щото нали - благото няма лимит... полза за всекиго, непрестанен растеж, Адам Смит, ти като печелиш и аз печеля, и за да печеля повече, трябва да ти помогна също да печелиш повече, за което ще ти пуснем един заем от 5000 с лихва 10 %, който ти гарантираш с имот за 50 000, и т.н., разменяме стъкълца за злато и ВСИЧКИ сме на келепир. И за да можем да запазим келепира, е много правилно и ползотворно да се вдигне пенсионната възраст (в Канада се въведе 70 години), след което е най-добре да мреш веднага, ако си без дългове, за да може да се запази всеобщо полезната система. Фикция... езикови игри... литература.

Няма начин да не стигнем до литературата... след като пари нЕма, поне нещо за душата. Старият ми любимец Христо Стоичков както винаги е налице... зиме, лете, няма празно. Предпразнично интервю. Взето от изгряващата звезда на българската журналистика Мика Стоичкова. "Камата", знае се, е труден с журналисти - бие ги, псува ги, и т.н. Притесних се за нежната особа... но, слава Богу, напразно. Кротко интервю, определено рекламно - чак след като се премине през задължителната програма, от която се научава, че Стоичков е победител, щото е роден победител, успял човек, и пр. втръснали неща, се стига и до причината за съществуването на туй интервю - Стоичков събрал с подопечните му ловешки звезди пари за някаква детска кауза. Които сега предава в плик на въпросната Мика. Да се знае. От всички. Не били много пари, но колкото могли - толкоз, пък дано и други дадат. Сумата не се обажда - другаде зърнах, че става дума за 2000 лева. Нека не са 2000. Нека не са и 5000 - 10 000 да са. Голямото събитие, дето трябва да ни преклони още повече пред Стоичков... дето за децата всичко и винаги, ама напоследък нямал време да навести школата си в Етрополе, докато за лов пак там намира. Дето е велик, богат, успял, няколко хилки нищо не са за него, както е казвал по различен случай... Тоя същият Стоичков, барабар с целия отбор късали, ръфали, сбрали, нека да приемем, 10 000. 20 души с месечни заплати вероятно по толкоз на калпак заедно отцедили толкоз... с което се и хвалят, да не пропуснем. Е, как да не се възхити човек на цвета на нацията? Но точно Стоичков малко ме интересуваше в прочита - журналистката прикова по-бързо и трайно интереса ми. Въпросите започват в учтивата форма на "Ви", моментално променени в свойското "ти", за да се приключи с великата смесица на двете форми във въпрос започващ на "Ви" и завършващ на "ти". Българската журналистика в цялата й прелест. Невинно и безметежно. Кьорав редактор не е намерил нищо странно, нищо нередно, нищо неграмотно... паметник на неграмотността. И това от силно напористата - и лансирана - Мика Стоичкова... вярно, как точно човек да разговаря с баща си, дори и за тъпанарско PR-ско интервю, но пък и крушката не пада по-далеч от дървото. Жалка история, но и много смешна. "Гусин поручик, не помниш ли как са гътнахте у вадата?" Език мой - враг мой. Но на колене пред великите. И пред отрочетата им, и пред отрочетата.

Миката, тя проста девойка... чета интервю с Валери Петров. Коледно! С прибавено коледно стихотворение от същия. Аз съм наясно, че точно издържана коледна програма от ляво-атеистическия вестник не бива да се чака, но що вървят по "видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак?" Всички коледно, и "Сега" какво да прави - и те празнично. Мъдрости на корифей плюс затрогващо творчество. Един Йехова знае защо точно Валери Петров е избран за "коледна честитка"... в текста се споменава БОНСС, но не Исус Христос. Тая дивотия да се "движи" псевдо-празнично настроение не е само българска, но е колосална нелепица да се въздига бъдника в "национално усещане" - българинът не е вярващ. Тъпа парлама. Дразнеща парлама, но както навсякъде... Мъдруванията на Валери Петров прекарах по диагонал - няма спирка тоя човек, но, уви, познати приказки, дърдорени от кой ли не в последните двайсет години, с Коледа - нямащи нищо общо, и доволно сенилни. За "коледното" стихотворение се отказвам да говоря - спорно е кое е по-голяма идиотщина: стиховете, напраскани "по случая" от Валери Петров, или коледния албум на Род Стюарт, също праснат "по случая". Утехата ми е, че поне албумът няма изобщо да чуя, докато стиховете за беля прочетох... и ми стана кисело. Не на Валери Петров - той е вече над 90-те, какво да искаш от него. Яд ме е на Бойко Ламбовски и редакцията на вестника: защо изкарахте мечка да танцува? Срам някакъв нямате? Хич? Хич! Това според тях е съприкосновение с мъдреца в сюблимен момент. Покъртително. Докато празнуваме и да се позамислим. Над Думите. Над Мъдростта. Интимна среща с Титана - кой като нас. Така явно си мислят, както всички техни дружки по перо и интелект. Не само из отчаяните български виелици...

В кръчмата очевидно замисълът работи... съвременната кръчма е интернетния форум. Тоя на "Сега" е далеч по-извисена и читава кръчма от почти всички други. Това е и страшното... Почти всички амбразурчици реагират в положителния диапазон - от дружелюбно-извинителното "абе, стар човек, какво да му връзваме дикиш" до възторг. Благодарности. Прехлас. Емотикони вдигнати палчета и поздравително протегнати ръце, добавени към екзалтираните коментари. Малцината недоволни не са в темата - те главно се занимават с отричане на Петров като поет. Впрочем тия са единствените чели Петров, а не знаещи го единствено като име. Тия безсрамници са изядени от привържениците - кръчмата никога не може да поддържа една тема, особено абстрактна, и непрекъснато залита към конкретното - тоест, към кой какво казал и как си позволява, и какво говно е съответно, щото, нали, Валери Петров е корифей. Да не сте посмели, ей! И имайте срам от годините му. Целта на редакцията е постигната... сенилните брътвежи на Валери Петров са приети от тълпата като откровения. Почти Исусови... и така реагират ЕнтелЕгенцията, мислещите, четящите "книжки", учЕните... Фарс... представящ се - и оставащ - като културен връх. Бойко Ламбовски е за бой. С дрянови пръчки на голо. Всеобщото задължително образование е огромно зло.

Цяла страница статия за университетски семинар, посветен на един писател. Достоевски? Камю? Валери Петров? Ами... и... и... Толкин! Важна новина, световна новина. За пръв път курс е посветен на него в истинска дълбочина. Marquette University, притежател на над 11 000 ръкописни страници от Толкин, току-що триумфално приключва първия курс върху смятания за баща на фентъзи-жанра. 31 студенти са във възторг - от вродено отвращение към примитивно говорене отказвам да вмъкна цитираните в оригиналната статия на "The Associated Press" студентски реплики. Мика Стоичкова е достатъчна. Курсът е попълнен моментално - почти изцяло от пенсионери, казва статията, но снимката към нея хваща само 8 студенти, нито един над 25-годишен на вид. 22-годишният Joe Kirchoff води борба със зъби и нокти да се докопа до този семинарен курс - той е студент по политически науки, не се интересува от литература изобщо, и технически не може да се класира. Но упорството му е увенчано с успех... "Фантастичен курс", казва любителят за журналистите. "Какви подготвени колеги! Изключително умна група хора, които имат много да дадат като знание", чурулика Chrissy Wabisszewski, завършваща литература. А преподавателят: "Това бе най-добрият клас студенти в 27-годишната ми кариера на професор по литература като интерес, подготовка за упражненията и ентусиазъм. Каквато и тема да дам, студентите идваха прочели целия необходим материал и горящи от желание да дискутират." Последното откровение, за съжаление, е особено показателно... празните погледи, зареяни някъде далеч отвъд аудиторията, дълбокото мълчание, отговарящо на какъвто и да е въпрос, гордите заявления "аз не съм прочел една книга досега и не виждам защо изобщо трябва да го правя", милият англичанин Били, който трябва да представи Пушкин и се хващам на бас със себе си, печеля го и съответно не мога да се удържа и прихвам пред стъписаните очи на студенцията... какво сбърках, притеснено пита Били след края на часа. Бях сигурен, че ще кажеш, че Пушкин е "African-Аmerican” и ти го каза, викам. Съжалявам, но се радвай, че в групата няма руснак. Ами какво да кажа, сащисано и безпомощно пита Били, всичко друго е расистко и не може да се употребява. Завесата пада... за колегите му, Били е предал важна информация и Пушкин остава завинаги "African-Аmerican”. Защо се преподава тогава в курс по руска литература остава мистерия, естествено водеща до заключението, че литературата е някаква мътна помия. Разбирам радостта на професора... най-после активни студенти с написани домашни. Най-после дискутиращи студенти, а не фъфлещи абсурдни скудоумства. Толкин! Толкин? Толкин... Знанието. Триумфът на образованието. Няма лошо... по-добре от нищо...

След този триумф ми е лесно да разбера и създателите на моста Port Mann, и банкерските обективни неволи, че пенсии може би ще трябва да се плащат - проблем!, и екзалтацията по Валери Петров, и дарбата на Мика Стоичкова, и безпроблемността с английски език, щом иде от ЕС, и пълната му неразбираемост, ако е с клеймо отдругаде за НАП, и двойното убийство, в което едният застрелва другия в гръб веднъж и смъртоносно, но вече мъртвият изстрелва своите седем куршума право в целта, и изобщо всичко. Каквото и да е, където и да е. Да, краят на света май наистина ни тресна... кой е казал, че краят трябва да е категорична промяна? След края светът може да ИЗГЛЕЖДА досущ като преди - наказанието е да живееш в привидно същото. А сега си ми върнете салатата, че смятам да пия още една ракия. След като ИЗГЛЕЖДА като ракия, к'во ми пречи да люсна още една? Ама без мезе не става, тъй че да си имаме уважението... все едно, че сте яли и пили, каква е разликата кой точно го прави? А така, а. Вие - "после". Някога. Догодина. До амина.

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2013, № 12 (169)