ПЛАН ЗА СПАСЕНИЕ ОТ РАЯ

Веселин Веселинов

web

Когато си роден в рая, знаеш, че нищо лошо не може да ти се случи. Всички казват така... всичко е наред... което накрая означава, че няма спасение... освен чрез престъпление...

Сградата, в която наемах скромно студио, бе продадена на строителни предприемачи и поради смяната на собственика дойде инспектор от общината и след проверка установи, че всичко в нея е в нарушение на настоящите строителни правила и трябва да се затвори като опасна за обитаване. Представителка на социалното министерство ни каза, че това е в името на нашата безопасност. Значи ни изхвърляте на улицата, протестирахме ние, а тя се фръцна и заяви, че няма да разговаря повече с нас, понеже имаме злобна нагласа. Как може, почти се разплака жената, да твърдим, че ни пращат на улицата, когато живеем в най-уредената държава, в най-хубавия град с най-прогресивните социални служби в света, готови винаги да подадат ръка? Вярно, в момента свободни жилища няма и цените на наемите са страхотни, но ако проявим разбиране и сътрудничим с нея, то всичко ще се уреди... може би. Срок за освобождаване на сградата - десет дни. А собствениците вече са подали молба и план за строеж на 30-етажен луксозен небостъргач.

Три дни по-късно ме уволняват от работа - собственикът на магазина за електроуреди, в който работя 36 години, свива рамене, бизнесът вече три години крета едва-едва, интернет грабна клиентелата и няма смисъл... а сградата продава на строителни предприемачи, които ще строят 40-етажен луксозен небостъргач.

Без работа и жилище, три години до навършване на пенсионна възраст... никому не трябват такива, никой не наема такива... жилища под наем почти няма, каквото има, се предлага на търг - който предложи по-висок наем, начална цена - колкото взимах на месец...

В социалната служба ми отварят досие, което отнема цял ден в чакалнята и един час разговор със служителката. В този час научавам много за семейството, приятелите и социалния живот на служителката, която непрекъснато отговаря на телефонните им обаждания и също така успяваме да установим рудиментарно идентичността ми - доколкото телефонът непрекъснато ни прекъсва, за час установяваме само името ми за отваряне на досие. Името ми е записано погрешно от служителката, а доколкото нямам адрес, то освен досие за довършване след две месеца поради натоварения график, нищо друго службата не може да направи за мен. Оставам на улицата да спя и обмисля бъдещето. Сега я лято, иди-дойди, но ще дойде зима... Изводът ми е, че единственото място, където ще имам покрив, легло, баня, чисто бельо и три пъти на ден храна, е затворът.

Не е лесно да се влезе в затвора днес, а на мен ми трябва дълга присъда. За доживотна не смея да мечтая, но примерно 8-10-годишна... Серийни убийци психопати получават не повече от пет и лежат около три... Домашно насилие срещу жена дава по-силна възможност, но аз нямам жена... Ограбване на банка е затворена страница... в банките отдавна няма пари и накрая те съдят общо взето за хулиганство... Нападение над политик само теоретически е с висока наказуемост - до такъв не можеш припари, даже и да не си клошар. Кой знае защо самоубийството се третира като престъпление - може би защото мяза на опит да се отървеш от доживотно наказание да живееш на улицата - но, уви, не дава повече от три-четири дни в полицейския арест. Ценят се новите типове престъпления - акт на омраза, сексизъм, расизъм, хомофобия. Не съм подходящият клиент, нямам нужния социален профил... подходящи за обвиняване в сексизъм и хомофобия са примерно университетски професори. Там има какво да рушиш, а въшлив дърт бездомник... най-много да ми четат лекция и да ми треснат два месеца възпитателна работа. Никакъв пандиз и безплатно бачкане. Детската порнография също не върви... откъде да я взема, то всичко е в интернет, а бездомникът няма неограничен достъп до интернет. Расизъм и омраза... не става. За това ще ме вкарат със сигурност в затвора, но само за няколко дни - там е пълно с главорези, обекти на расизъм и омраза, които не прощават. Няма никаква надежда белите неонацисти в панделата да ме вземат под крилото си - само като ме видят на какво приличам и ще ми теглят шута в посока ножа на моите "жертви". Може би подпалвачество... тук принципно се противя... строителните предприемачи само това и чакат - някой да тегли кибрита на сграда, която са си заплюли, но не могат да купят или получат разрешително за строеж. За какво да им правя услуга? Безплатно, при това... не. Кражби, грабежи... умряла работа, за тях не дават повече от година. Затворът не е на мода, така е в рая... по-евтино и ефективно е да те оставят на свобода... бездомен, жалък, гладен, болен и все повече луд...

Прехвърляйки през главата си всички възможни престъпления, стигам до насилие и нехуманно отношение към животни. Това е то... да изхвърлиш бебето си в кофата за боклук иди-дойди, но да постъпиш така с пудел, е непростимо, цялото общество настръхва и настоява за максимално наказание. Но трябва да е нещо обществено видимо, да съм заловен на място... дивите животни са в гората, мамка им, я ме видял някой, я не... не мога да разчитам на тях. Да не говорим, че повечето имат прекалено дълги нокти или бягат твърде бързо за моите скромни възможности. Пушка нямам и няма как да имам... аз мога, с известно усилие и търпение, да утрепя гълъб... но към гълъбите няма сериозна симпатия... ще ми лепнат не повече от месец-два условно и някаква задължителна колективна терапия. Пудел нямам и нямам пари да купя... битка в парка с по-едри и агресивни породи няма да завърши в моя полза... най-много да ме закърпят в болницата и моментално пак на улицата с все носилката, че е тарапана за леглата. Това е положението... като си почти на пенсионна възраст на практика всички хора и животни са далеч по-яки и свирепи от теб...

По силите ми е да убия котка... противна мисъл... котките са симпатични и пухкави... за което престъпление над тях автоматично води до обществена ярост... трябва да надделея над собственото си отвращение и да удуша котка. За по-сигурно - коте. Нечие коте, с герданче с адреса на собственика, за да е гарантирана максимална присъда. Брр... трябва да го удуша насред бял ден в центъра на града, за да осигуря максимална обществена видимост на престъплението. И трябва да съм бърз, да не допусна предотвратяване на убийството. Гадна работа, но ще ми осигури едно десет години без право на предсрочно освобождаване. Въпрос на живот и смърт... трябва да се отърва от затвора на рая, трябва да попадна в затвора, за да прекарам човешки колкото ми е останало да живея. Трябва да убия коте... друг начин няма.

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.03.2020, № 3 (244)