ЗАЩО БОГ ПОЗВОЛЯВА ДА СТРАДАМЕ?
Разговор със съседка^*

Веселин Веселинов

web

Мишел: Здрасти, София. Щастлива съм, че те намирам у дома.

София: Аз също. Взех почивен ден от работата, за да почистя къщата.

Мишел: Последния път като те посетих, обсъждахме как Бог се чувства, когато страдаме. Ти спомена, че понякога мислиш за това, особено след като майка ти пострада в катастрофа. Между другото, как е тя?

София: Горе-долу. Днес изглежда добре. Спомена само два пъти, че иска да умре.

Мишел: Радвам се да чуя това. Трябва да е...

София: Радваш се, че иска да умре, че днес е добре, или че се мъчи?

Мишел: Знаеш какво искам да кажа. Трябва да е голямо усилие за теб да се държиш в тази ситуация.

София: Голямо е. Понякога се чудя още колко дълго ще трябва да се мъчи.

Мишел: Това е естествена реакция. Можеш да си припомниш например, че миналия път те оставих с въпроса защо Бог позволява страданията да продължават, след като има силата да им сложи край.

София: Помня, помня. А сега, ако нямаш нищо против, ме чака прахосмукачката.

Мишел: Разбира се. Но преди да обсъдим библейския отговор на този важен въпрос, нека си припомним няколко от важните точки, на които се спряхме миналия път.

София: А не може ли да си припомниш точките с мисис Смит отсреща?

Мишел (свива рамене): Звънях, но никой не отвори. Няма я.

София: Не се изненадвам. Добре, давай набързо, че знаеш ли колко работа ме чака.

Мишел: Първо, ние научихме, че дори дълбоко вярващ в библейските времена се е чудил защо Бог позволява страданието. Но въпреки това Бог нито го смъмря за въпроса, нито му казва, че той просто се нуждае от повече вяра.

София: Това бе нова мисъл за мен. Майка коментира, че много би искала да попита Бог същото. Щото, ако вярата унищожава болката или изчиства килима...

Мишел (повишава глас): Ние също научихме, че Йехова мрази да ни вижда как страдаме. Например Библията казва, че когато вярващите страдат, Господ също страда. Нима не е успокоително да знаеш, че Бог ни съчувства, когато страдаме?

София: Попитай майка ми и ще научиш.

Мишел: Нима не е успокоително?

София: Добре, успокоително е. Нямам цял ден за приказки.

Мишел: Накрая, ние се съгласихме, че при огромната мощ, която Съдателя притежава, със сигурност може да се намеси и да прекрати страданието във всеки момент.

София: И това аз не разбирам. Като може, защо не го прави? Защо изобщо позволява да страдаме? Защо, когато трябва да чистя, ти звъниш на вратата?

Мишел: Ние можем да започнем търсенето на отговор на въпроса ти, като се обърнем към първата книга в Библията, Битие. Запозната ли си с историята на Адам и Ева и забранения плод?

София: Да, научих я в неделното училище. Бог им казал да не ядат плод от определено дърво, а те взели, че го изяли. Довиж...

Мишел: Правилно. Сега нека се фокусираме върху събитията, довели до греха на Адам и Ева. Тези събития имат директно отношение върху въпроса защо страдаме. Би ли прочела Битие, глава 3, строфи 1-5?

София: А защо ти не ги прочетеш? Докато чистя с прахосмукачката, ти чети.

Мишел (въздъхва страдателно): Забравила съм си очилата. И през шума на прахосмукачката какво ли ще чуеш. Хайде, прочети, отворила съм ти страницата даже.

София: Пфууу... добре. "А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог бе създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но не от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото."

Мишел: Благодаря ти, София. Нека сега да разгледаме тези стихове за момент.

София: Моментът мина.

Мишел: Е, така се казва. "За момент". Прояви търпение, това се много важни неща. Първо, забеляза ли, че змия говори на Ева? Друга част на Библията ни показва, че всъщност Дяволът-Сатана говори чрез устата на змията. Сатаната пита Ева относно Божията заповед, касаеща определо дърво. Забеляза ли какво казва Господ, че е наказанието, ако Адам и Ева ядат от него?

София: Времето си тече, ние се въртим в кръг. Бог казва, че ще умрат. А моят личен лекар казва точно обратното за ябълките.

Мишел: Моят също. "Ябълка на ден държи доктора далеч". Ти при кого ходиш?

София: Доктор Хасан Салими.

Мишел (с ужасен шепот): При мюсюлманин?

София: Защо мюсюлманин? Доктор Салими е сирийски християнин. Доволна съм от него и ако искаш да знаеш, той никога не обсъжда религия в кабинета си.

Мишел (скептично): Не знам, не знам. На твое място бих сменила лекаря си. Препоръчвам ти моя, доктор Абрахам Шварц. Направо изумителен. И отлично познава библията, стария завет, де. Когато става дума за лекари, евреите са най-добрите, вярвай ми. Не си оставяй здравето в ръцете на шарлатани. Виж какво се случи на майка ти.

София (ехидно): Майка ми пострада в катастрофа, нищо общо с личен лекар. Ама ти не ходиш ли при лекар-Свидетел на Йехова?

Мишел: Отклоняваме се, София. Отговорът ти е по същество правилен - Господ казва, че ще умрат. И тогава, още със следващите си думи, Сатаната отправя силно обвинение срещу Бог. Обърна ли внимание на думите му? "Никак няма да умрете." Сатаната нарича Господ лъжец!

София: Никога не съм чувала това до сега. Значи, доктор Салими и доктор Шварц са Сатаната.

Мишел: Ти пък! Но да не се отклоняваме. Когато Сатаната нарича Бог лъжец, той повдига проблем, който изисква време, за да се реши. Забелязваш ли го?

София: Хммм, не съм сигурна. Освен ако нямаш предвид проблемът с моето чистене, което иска време, а аз дори не мога да започна.

Мишел: Е, навярно аз мога да илюстрирам този проблем така: Нека предположим, че аз идвам един ден и твърдя, че съм по-силна физически от теб. Как ще ме обориш?

София (нетърпеливо): Предполагам, чрез някакъв тест.

Мишел: Именно, именно. Може би ние ще изберем някакъв тежък предмет и пробваме да го вдигнем. Всъщност да се докаже кой е по-силен, е лесно и просто.

София: А, разбирам. Можем да пробваме веднага - никак не мога да избутам хладилника, за да почистя под него. Давай към кухнята.

Мишел: Няма нужда, щом сама виждаш колко е лесно да се докаже. Но ако твърдя, вместо че съм по-силна от теб, че съм по-честна от теб? Това е вече нещо друго, нали?

София: Може би.

Мишел: Все пак честността не е нещо подобно на силата, която може да се докаже чрез прост тест.

София: Не. Със сигурност не. Ако беше просто, да си ми върнала петте долара, дето взе назаем преди месец.

Мишел: Какви пет долара? Наистина единственият начин да се реши такова предизвикателство е да се даде достатъчно време за други да ни наблюдават отстрани и видят кой е действително по-честен.

София: Смислено. Тогава да отидем и попитаме мисис Смит. Тя отдавна ни познава.

Мишел: Няма нужда. По-добре да се върнем отново на описаното в Битие. Нима Сатаната твърди, че е по-силен от Господ?

София (с досада): Не.

Мишел: Бог бързо би доказал обратното. Но Сатаната твърди, че е по-честен от Господ. На практика, той казва на Ева: "Бог те лъже, но аз ти казвам истината."

София: Интересно. Тъй си заминават моите пет кинта.

Мишел: Обаче Господ в мъдростта си знае, че най-добрият начин да се реши това предизвикателство е времето. Евентуално, ще стане ясно кой казва истината и кой лъже.

София (с въздишка и поглеждайки часовника си): Добре, че няма да чакаме ти да се издължиш за проверка. И не се ли доказва, че Бог казва истината в момента, когато Ева умира?

Мишел: В известен смисъл, да. Но всъщност има повече в предизвикателството на Сатаната - погледни отново стих 5. Забелязваш ли какво още казва на Ева?

София: Че ако яде от плода, ще й се отворят очите.

Мишел: Да, и така ще стане "като Бога, да познавате доброто и злото". Значи, Сатаната твърди, че Бог не е дал нещо добро на хората.

София: Аха! И без такова познание няма...

Мишел (повишава глас): И това също е голямо предизвикателство!

София: Какво имаш предвид? Как е предизвикателство да знам, че не е добро да искаш назаем и да не връщаш?

Мишел: Ей така пък! Чрез думите си Сатаната намеква, че Ева - и съответно цялото човечество - би било по-добре без господството на Бог. В този случай Йехова отново знае, че най-добрият начин да обори Сатаната е да го остави да си докаже твърдението. Затова Бог позволява на Сатаната да управлява този свят за известно време. Това обяснява защо виждаме толкова страдание около себе си – то е защото Сатаната, не Бог, е истинският господар на този свят. Но има и добра вест.

София: Хей, задръж! Значи, в добротата и мъдростта си, Господ ни дава на Сатаната. Первезно ми звучи.

Мишел (със страдалческа усмивка): Нали ти казах, че има и добра вест?

София: И каква ще да е тя?

Мишел: Библията ни учи тези две прекрасни истини за Господ: Първо, Йехова ни съчувства в страданието. Например помисли върху думите на цар Давид, предадени в Псалм 31:7. Давид изпитва много страдания в живота си, но отбележи какво казва в молитва към Господ. Би ли прочела стиха?

София (ядосано): Няма ти ги очилата? "Ще се радвам и ще се веселя в твоята милост, защото ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми." Наръчник за садо-мазохисти, мен ако питаш.

Мишел: Не разбирам какво говориш.

София: Питай доктор Шварц.

Мишел: Изпитанията, на които ни подлага всемогъщия Бог... Значи, дори когато Давид преминава през страдания, той намира упование, знаейки, че Йехова е видял всичко. Не намираш ли, че това дава успокоение - мисълта, че Йехова вижда всичко, дори нашите болезнени емоции, които другите хора дори не могат напълно да разберат?

София: Никак даже не намирам, но за да дойде край на мъките, ще трябва да ти кажа "да, намирам".

Мишел: Чудесно! А втората прекрасна истина е, че Бог няма да позволи страданито ни да продължи безкрайно. Библията ни учи, че скоро ще дойде краят на коварната власт на Сатаната. И тогава Бог ще отмени всичко лошо, което ни се е случвало, включително страданията, изпитани от теб и майка ти. Може ли да дойда идущата седмица и да ти покажа как можем да сме сигурни, че Бог скоро ще прекрати всички страдания?

София: Тръгваш си най-после? Това звучи добре. Край на страданията. Не идвай другата седмица, ако искаш да повярвам в твърдението ти. А за отмяна на страданията не повярвах - ето, ти си тръгваш, което действително е край, но каквото изпитах, остава. Абе, ти знаеш ли колко е часът вече?

Мишел (отваря уста, но е прекъсната от София).

София: Тръгвай, тръгвай. Седмица отсрочка на страдания, и на това съм благодарна.

Мишел: София, не съм пила сутрешното си кафе още, а съм си забравила портмонето у дома. Би ли ми дала на заем 5 долара за капучино?

София: Капучино... Господ не насърчава ли вече скромността? Само при условие че ще си тръгнеш веднага! Закълни се в името на Йехова!

Мишел: Да, да, веднага.

София: Дръж.

София моментално затваря вратата. Мишел си тръгва. Мисис Смит се появява на прибежки и оглеждайки се плахо, звъни.

София (гневно): Какво още? А, мисис Смит. Простете, мислех, че е тая Мишел.

Мисис Смит: Няма нищо, драга. Съчувствам ти. Аз се крия зад пердето и не отварям. Как е майка ти?

София: Зле.

Мисис Смит: С какво мога да ти помогна, София? Викам си, страдат хората, да отида да постоя с госпожата. Аз много не мога, разбирам, но поне малко компания. И ти да можеш да си свършиш работата.

София: Благодаря, мисис Смит. Страхотно благодаря. Вече се чудех дали ще успея да почистя днес.

Мисис Смит: Разбирам. Дай да избутаме хладилника, преди да отида при майка ти. Там е трудно, а колко прах се събира отдолу.

Двете влизат и затварят вратата след себе си. Заглавният въпрос остава открит, поради категоричното мълчание на Създателя му.

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2014, № 10 (179)