Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТВОРЕНО ПИСЪМЦЕ ДО СВЕТЛИН РУСЕВ В ОТГОВОР НА НЕГОВОТО
(Същото важи за Валентин Старчев, Вежди Рашидов, Любен Генов, Десислава Минчева, Нешка Робева и когото още съм пропуснал по небрежност)

Веселин Веселинов

web

Другарю Русев, писахте ми и за това Ви отговарям. Кой съм аз ли? Отворете Конституцията на Република България и ще научите. Тя може да не е много читава конституция, но такава, каквато е, не виждам да Ви слага в отделна и по-висока категория от мен. За да не си играем отново на "популизъм" и "тези, дето чупят седалките по стадионите", както предпочитате да се обръщате към мен, името ми е Веселин Веселинов. Обръщам се към Вас, щото Вашето отворено писмо до мен е по-детайлно и вършещо работа от изявите на споменатите в шапката - писмото ми важи и за тях, просто всеки да си смени името. Цитатите са предимно от Вашето писмо, другите ще бъдат надлежно споменати - те са основно от сайта "Площад Славейков". На моменти ще се обръщам към всички ви, ще се наложи да го преглътнете, пак поради конституцията, дето не споменава категория "елит" или пък Вас като уникат - в "кюпа" сте, понякога сте "Вие", понякога "вие". Точка по точка, ползвайки именно вашите аргументи.

Конфликтът между нас се корени в отношението към Мемориала на загиналите чинове от Първи и Шести пехотен полк и към паметника, изграден на негово място - "1300 години България", известен с вариации на "...крил ...хуй" - аз ще го наричам за краткост "петохуй", както винаги съм го наричал. Вие и цялата кохорта избягвате да определите така конфликта - за вас това са някакви си "плочи" срещу "паметника на Валентин Старчев". Нещо едва ли не анонимно срещу произведение на изкуството. Наблягате на всеобщото незнание - и правилно, след като още преди да съборите Мемориала, го бяхте извадили от общественото съзнание - за да вмените некомпетентност и варварщина на такива като мен срещу артистична ценност. Нещо незначително и определено неартистично срещу работата на водещ скулптор. На тази база настоявате, че става дума единствено за събаряне и унищожаване на творба. Удобно ви е така, ама няма да го бъде - "плочите" са паметник с автор. Мемориалът е работа на проф. Александър Обретенов. Ако пробвате да ми разкажете, че не знаете кой е - ще излъжете. Ако все пак паметта Ви изневерява, консултирайте се с проф. Десислава Минчева (член на Управителния съвет на Съюза на българските художници, завеждащ международна дейност и пиар към сдружението), която в отвореното писмо, съпровождащо оставката й от Творческия съвет на Столична община (аз съм голям привърженик на оставката й - дано е наистина и завинаги), казва: "СБХ, за тези, които не знаят, е със 120-годишна история, с неизброими изложби и с активна дейност в цялостния ни културен живот и преди 40 години, и след това!"1. Вярвам, че тя ще Ви припомни кой е един от секретарите на СБХ, от когото наливахте собствените си основи. Апропо, и член на ЦК на БКП - като Вас, или и партийната си история сте забравили? Апропо, като Вас, член на БАН. Доста паралели всъщност, та да ви попитам: на каква база наричате Мемориала с презрителното "плочи", а "петохуя" - национална ценност? Обосновете се как така работата на Обретенов не е работа, а тази на Старчев е. Но първо престанете да лъжете обществото - нито гражданското искане, което поддържам, нито решението на общината твърди "разрушаване" на петохуя: те гласят "Възстановяване на Мемориала на оригиналното му място и преместване на паметника" на Старчев.

Наричате ме презрително "глас народен", "популист", "националболшевик". "Реанимирането на демократичния централизъм е опасно възраждане на националболшевизма. С какво вашето болшинство се различава от известната политическа формула на миналото?... Обидно е, когато тези, които чупят седалките по стадионите, стават съвест на историческата истина!... не бих приел назидателни спекулации за възстановяване на историческата истина от този "глас народен"!" С такова презрение се отнасяте всички вие: "Демагогията и претенциите на когото и да било не са ми присърце!" пише Десислава Минчева. Хубаво сте описали не мен, а себе си - казвате: "В изказването си се "изцепих", че само нравствена, интелигентна и естетическа диктатура ще реши проблемите на синтеза!" Да ви карам да четете Едик Лимонов едва ли ще стане, но да "синтезирам" националболшевизма: Партията/творците спускат предложение - изпълнителната власт парафира решение - сивата безлична маса, каквато за вас е "народът", ръкопляска. Познато - 45 години практика, от която не сте способни да се отървете. Всичките ви представи са обърнати обратно. И не може да търпите връщането на реда в истинските му рамки. Но от постановката ви излиза на бял свят едно интересно резултатче: кой носи отговорност за грешни, абсурдни, дори неприложени решения? Според вас, чак сега иде на ред конституцията, нали? Вие само сте "предлагали", други са се подписвали, а наша милост, отвратния народ, сега иде на ред като фундаментален носител на властта. Вие - никога ни лук яли, ни лук мирисали. Но хонорарите винаги взимате, като най-обичате да са от хазната, тоест, от джоба на "тези, дето чупят седалките по стадионите". Е, така е в болшевизма и в националболшевизма - ваши практики.

Но поради тези ви дълбоко вкоренени практики силно ви дразнят всякакви опити за изправяне на пирамидата - за вас това е незаконно! "Кой от общинските съветници би се изправил и заявил, че е компетентен в нашата, на художниците, област?", пита възмутено Десислава Минчева. Любен Генов изобщо не признава управленско решение, което е взето без СБХ. "Когато сте в състояние да пренебрегнете позицията на Художествения съвет в Министерството на културата, трябва да ви се напомни, че не сте нито по-умен, нито по-достоен и отговорен от всеки член на този съвет.", пишете Вие. Същото казва и Старчев. И решавате, че след като е без вас, значи управленското решение е нелегитимно. И ще го борите, "че повече от всякога сме готови да се борим! Със всички средства!", по обещанието на Десислава Минчева. Което значи и извън законните, защото законните отказвате да приемете. Та да напомня това, което смятате за "ред" - консултативен съвет от тесни браншови специалисти са единствените компетентни за прокарване на управленски решения. Интересно... това в кой закон го пише? Щото редът е обратен: гражданите имат право да искат и предлагат на общината, в случая искане, отнасящо се до градската им среда, оторизираният компетентен орган разглежда искането и взима решение по него. Дали ще ползва консултанти, или не, е право на управленческия орган да реши. Именно гражданската инициатива спазва законовия ред, включително и в натрупване на критическа маса, за да се стигне до разглеждане на искането от орган, компетентен именно по законовите условия, който е избран от гражданите - управлението иде от и служи на хората, така пише знаете къде. Ама имало и други мнения - вашите. А вие направихте ли петиция, внесохте ли искането си, че да се провиквате "популизъм"? Не за пръв път по точно този повод сте не активни, а реактивни - сещате се да пищите, само като се поява гражданска "заплаха". Любен Генов не за пръв път пищи така - преди две години например: "Това според нас би било грубо погазване на основни принципи на всяко демократично общество, в което важните решения би трябвало да се взимат от оторизирани за това органи, като в случая това би трябвало да бъдат Министерство на културата, СБХ и САБ, както и от създадения Специализиран експертен съвет за изобразителни изкуства (СЕСИИ)."2. Тогава трябваше да засъскат оксижените, та Генов да се сети да пише отворени писма. Тогава Влади Калинов от общинска дирекция "Строителен контрол" изплю камъчето: план няма, първо ще обсъждат "компетентните организации", експертите, и след като те вземат решение за модернизиране на съоръжението, ще се питат "хората" и ако те не щат паметника - ще го съборят. Само дето като се вземе решение, няма никакво значение кой какво иска - точно както вие си знаете: нищо не се обсъжда открито, народът ряпа да яде. И пак тогава Старчев каза, че няма проект, но бил мислил как да промени монумента. Бадева - първо работата, после парите - никога, не сте научени. За това за толкова години не пипнахте "петохуя" и ако няма гражданско искане за промяна, няма и да го пипнете. Пак обратното - първо парите, после работата. И това артисти... що не пробвате частния пазар така? Междувременно, аз не желая да ми командвате градската среда, махалата, паметта - за което и упражнявам конституционното си право, подписал съм петиция, имам кауза, присъединил съм се към гражданска организация с конкретна цел, поискал съм от общината - оторизирания от самия мен чрез вота ми управленски орган - да разгледа искането ми. Вие в случая изобщо не фигурирате в законно очертаната схема, че да ви питам може ли, не може ли да постъпвам законно. Аз съм си дал труда да формулирам искане по законния начин, а вие - не сте. Просто различие. А това, че не сте, означава де факто само едно: мен ме е грижа за градската ми среда, вас ви е все тая в каква ще живея, пък дори и да са вашите руини.

А сега започва интересното. Питате ме "Кой от тези, които се изживяват с подписки и Фейсбук, е видял паметника "1300 години България" в истинския му вид? Кой от тези смелчаци, които препикават паметника, знае за какво става дума?" Вторият Ви въпрос, другарю Русев, оставям за "цвят" - да не писнете, че наричам "петохуя" петохуй. На първия Ви въпрос ще отговоря обаче - "Не, не съм го виждал". Защото такъв няма по собствените Ви думи. Ако намеквате, че слуховете още по време на строителството са верни - тоест, че планът и строежът са две различни неща, и планът не се следва... тогава въпросът е абсурд: не може да се види несъществуващото. Ако е така, тогава Вие, Старчев, още няколко посветени сте виждали плана, скицата, модела. Не знам това някога някъде да е излагано публично, че да го видя. Който и да е да го види. Да ме убеждавате, че действителният паметник е само скрита от очите хартия? А какво тогава стърчи насред София? Хайде, покажете ми "истинския" паметник - искам да си направим заедно снимка за спомен пред него. Ако потвърждавате слуховете от едно време, значи днес искате да запазите фалшификат.

Но ако имате предвид, че "петохуят" бе открит незавършен и с некачествена изработка, тогава ще Ви отговоря: "Да, виждал съм урода - там живея." Незавършеното съм го виждал още докато се въздигаше, както и в моментално последвалия процес на саморазпадане. Пишете ми: "За съжаление, идеята за неговата облицовка с големи черни гранитни плочи не се осъществи, защото гранитът беше пренасочен за друг паметник, за който отговаряше по-влиятелен член на Политбюро (Пенчо Кубадински)". Също "Идеята беше след откриването плочите да се сменят. Защото тогава проблем с парите нямаше. Но на откриването една част от паметника беше недовършена, имаше боядисани фазери отгоре, само и само да се покаже как ще изглежда впоследствие." Значи, открихте недовършен паметник - отново оригиналното Ви питане е дали съм виждал несъществуващото. А пък аз ще ви попитам какво означава откриване на боядисани фазери? Как е това национален символ и свещена ценност? Викате, ама Пенчо Кубадински отмъкна гранита... а вие тогава писнахте ли за незаконност, за "националболшевизъм", писахте ли отворени писма, заканихте ли се да се борите "с всички средства"? И друго нещо да Ви питам: на журналистическия въпрос месила ли се е властта в проекта на Старчев отговаряте: "Никак. Няма никаква намеса. Аз, Живкова и Йорданов бяхме в комисията, свидетел съм." Кое сега е вярното, другарю - открадна ли Кубадински гранита, или не? А Старчев взе ли парите за незавършен и изработен не според плана монумент - "чест", "достойнство", "водещ творец", нали за туй говорите? Опитайте се да запомните, че ако "такива бяха времената" тогава, сега са "онакива": публично са изложени констатациите на приемателната комисия - цял списък с незавършени и некачествено изработени елементи! Които изпълнителят - не е Старчев, свещеният "автор" изобщо не се и споменава - а монтажно предприятие оспорва с особено мнение. Част от него се състои в привеждане на примери, че някои материали изобщо не съществуват, а определени елементи не могат да се приведат в искания вид поради липса на такива специалисти. А сега отново ще поискам от Вас да ми покажете "истинския" паметник. Щото до момента описвате нещо намирисващо на криминално престъпление. Всъщност как вие определяте законност, след като "петохуят" остава без приемателен акт, което и тогава, и сега, го дефинира като незаконна постройка? Измамили сте обществото, че се и докачате за отвращението към измамата.

Синтезирано дотук на базата на думите Ви: "Аз не мога да си представя как в една моя картина, поставена на обществено място, може да се намеси някой, да й прави промени и да й решава съдбата. Разликата с паметника "1300 години България” не е много съществена". Златни Ви уста, другарю Русев! Да си припомним формулата, на която сте привикнали: "Какъв бюджет, тогава можеше да се реализира всичко! Внася се решение в ЦК на БКП за даден проект срещу еди каква си стойност и се одобрява." А сега реалността, за която трябва да сте поне чували: пространствена промяна на едно произведение на изкуството се прави от край време - например, Вашата картина може да отиде в друга зала на галерия, да се извади от изложение и да замине в склада, изобщо да се извади от колекция, да се продаде другиму. За това и става дума в решението на общината - пространствено преместване на "петохуя". Но това е дребна подробност, споменавам я, защото твърдите всички, че се иска и е решено унищожаването му. Същественото е друго: по Вашите думи излиза следното - решавате да ми шарите картина, първо ми обаждате цената и по някакъв непонятен извън тоталитарна схема начин ме задължавате да ви платя "проекта", без да ми кажете дори какво смятате да правите. После се появявате с недовършено платно с дефектна рамка, казвате ми, че не е това, което сте планирали, но, че ако не ми харесва, да си гледам работата, защото няма как дори да си представя какво именно сте били планирали, и завършвате с твърдението, че в крайна сметка това, което сте ми продали, не е мое, а продължава да си е ваше, но аз трябва не само да се радвам на "работата" ви, а и да я поддържам в идеален вид. А парите които съм ви платил, естествено, са също ваши. Това, което описахте, се нарича измама, другарю. Когато е в особено големи размери, се отива в затвора.

Авторските права. Разбирам ви, започвайки с Вежди Рашидов, министър на културата, че, бидейки артисти, законите са ви мъгла в главите. Но поне тези за авторските права да бяхте прочели... нали чрез тях си вадите солта, хляба и ракията. Основно твърдите, че при "жив автор" никой не може да пипа, дори хък и мък няма право да се каже. Вежди Рашидов: "При жив автор, който има по Хартата за правата на човека права върху този паметник, беше редно той да бъде извикан и помолен да се съгласи паметникът да бъде анулиран. Това трябваше да бъде направено от уважение към таланта на Валентин Старчев." Културата на министъра пропускам и няма да коментирам повика му към Хартата за правата на човека. Интересно е да се върнем години назад - когато унищожихте Мемориала на загиналите, извадихте ли такъв аргумент? В интервюта, в отворени писма, борихте ли се "с всички средства", заканвахте ли се със съд? Или помолихте автора да се съгласи паметникът му да бъде "анулиран"? Щото архитект Обретенов е жив, и още как жив, 1978-80 година. На Любен Генов и Десислава Минчева да припомням ли кой беше председател на СБХ, че да отворим приказка за "достойнството" на специалистите? Валентин Старчев да питам ли дали настояваше Обретенов да подхваща дела срещу Софийска община, срещу "некомпетентната власт"? За това днес избирате тарикатската дихотомия "някакви си плочи" срещу "произведение на талантлив жив автор". Продължавате да произвеждате лъжи и измами. Навикът - втора природа. Май първа при вас. Политика и идеология. Обвинявате: "От властово самозабравяне до политически популизъм, от лъженационален патриотизъм до грубо национално безпаметие, от заиграване с "гласа народен" до пълно нежелание поне привидно да видят собствената си и на техните предшественици отговорност...". Хубаво се описвате... Случайно да помните, че преди на Людмила Живкова да й хрумне грандоманската идея, имаше градоустройствен проект да се построи нова опера в този район? Къде е новата модерна опера на София днес? "Вписана" в петохуя? Покажете ми я, да ида на представление! Но по-добре обяснете как е истина наименованието "1300 години България" - то нещо не ставаше ясно в "оригинал" на всичкото отгоре, та трябваше да се прибави с буквички върху "петохуя". Създадохте националното безпаметие - едно казва "петохуят", съвсем друго - учебникът по история за началното училище. Още тогава се налагаше да "тълкувате" посланието, че водеше до пълно объркване. Ето какво твърдите за историята: "Историческата справедливост се възстановява с нов проект, много по-съвременен и по-сериозен". Демек, свободна ваша интерпретация е историята, а не фактите. Демек, пропагандирате идеология на лъжата. Още обвинявате: "Кой от тези тръбачи на воинската чест и памет и в името на какво си позволява да извади загиналите войници и офицери от 1300-годишната история на България? Тези загинали войници са част от тази история, в името на която е издигнат този паметник. Не противопоставянето на загиналите войници и офицери от Първи и Шести пехотен полк с тези, на които костите лежат в основата на нашата 1300-годишнина, е справедливата кауза!" Вашият исторически нихилизъм и лъжа в цял "петохуен" ръст! Затова ще ви помоля да покажете къде точно в "петохуя" са "костите" на загиналите във войните от началото на XX век, че роднините им да си наемат кулокран и да сложат цвете на гроба. Ау, ма то било символ и метафора - а що не приемате символ и метафора на хонорар, вместо прозаични шумолящи денги, че да сте в унисон с морализаторството си?

Дисидентският мит. Още не беше построено никога незавършеното, та да почне да се саморазрушава, когато миткаха слуховете, че Старчевото чудо не е по комунистическия канон. Значи, дисидентско... но както с всичко друго, което докоснете, и дисиденството за вас е обърнато обратно: вие го определяте не по активен акт на творец против властта, който води до забрана и осъждане - Вацлав Хавел, да речем - а по това дали Тодор Живков харесвал, или не харесвал нещо си. Ако не го харесвал, това прави нещото дисидентско, съответно автора му. Я пробвайте пак да ми набиете в главата, че поръчана и одобрена от властта творба, щедро заплатена от същата власт и поставена в центъра на огромна кампания на властта, е протест, несъгласие и акт против властта. Нещо общо, примерно, с "булдозерната изложба" в Москва да има вашето? Та в кой затвор и колко години лежа Старчев за смелото си възставане срещу властта? А Вие, другарю Русев? "Аз, Живкова и Йорданов бяхме в комисията, свидетел съм". И Тодор Живков ви е свидетел. И аз съм ви свидетел.

Естетика. Аз съм простак, нищичко не разбирам от "високо изкуство", примитивно ми стърчи високо един "петохуй" и ми потиска настроението от преди 1981-а до днес, за това ще ви помоля - нали сте специалистите - да ми разясните достойнствата, дълбоко невидимата символика и посланията на шедьовъра. Почти 35 години не сте изтълкували повече от мъглата, че е "недолюбван" и "неразбран". При повечко натиск стигате до дивотията, че е работа на водещ творец в монументалната скулптура - но някак все излиза, че не е представителната му творба... не е баш като La Sagrada familia на Гауди, примерно, а така, не особено удачна, второстепенна. Впрочем кое е истинското за разбиране, че Старчев нещо ме праща да търся смисъла из далечна чужбина? "Паметникът не е на София, а на България... Какви социалистически композиции са това?! Версия на една от фигурите по паметника се намира в Белгия, другата е в Националната галерия, третата - в посолството ни в Делхи", заявява Старчев. Значи, за да проумея националния паметник на България, трябва да обикалям и да събирам "посланието" на части в Белгия и Индия. И кое е, аджеба, оригинал и кое версия, че както научих направо от извора - от вас, другари - сте ми пробутали недовършено произведение, пък по света - завършени? За естетиката на двойния хонорар ли говорите? Или тройния? А как второстепенна работа следва да е националният символ? И що за символ е саморазпадането? И защо е необходим преводач и тълкувател на националната символика и послание? Тодор ви Живков видял "бесило", аз виждам "петохуй" - "Тук съм в защита на паметника "1300 години България” на Валентин Старчев. Защото не искам да се срамувам от моята майка, от сина си и от евентуалните си внуци!", провиква се Десислава Минчева. Хм... за да не се срамувала пред родата си, се налага да не измъквам от гърлото си фалоса, дето сте ми заврели, че и настоявате "спонтанно" да ръкопляскам. Интересна естетика - що не я пробвате в собственото си гърло? А що се отнася до естетиката на саморазпадането, спомням си един малък скандал с инсталация - авторът излагаше творба, която се състои от разрушаването й изцяло. Тъпата публика кой знае защо се възмути да й харчат парите за нещо, от което не остава следа по дефиниция, и се наложи хонорарът да се върне. А вие твърдите, че това трябва да ми е националният символ - не взимането на хонорара от моя джоб, а нищото. "Той беше изключителен и като символика - със спираловидното движение на обемите, и с категоричната архитектоника, и с пластическата съдържателност, и не по-малко важно, което вероятно нищо не говори на талибанските амбиции - владее пространството пред НДК", казвате, другарю Русев, за "фазерите" - а сега ми обяснете простичко какво ми казвате, освен, че "петохуят" владее пространството, махалата ми. Пък друг "експерт" вече съвсем компетентно ми разяснява: "Вижте, за 13 века България да направим 13-етажна торта и за черешка да напишем демокрация." Така Нешка Робева - нейната естетика я разбрах: хонорарът е вечната египетска пирамида за вас. Черешката на тортата, нали? За тая черешка може дори торта със "спираловидни обеми" да изджуркате, нищо, че само след ден "пластичната съдържателност" ще се сбръчка до една пихтия.

Градска среда. Това, че гражданинът няма право да определя и влияе върху средата, която го заобикаля, само във вашите глави го има. Сами знаете, че не ще да е баш тъй - иначе защо дори и Десислава Минчева веднага се сеща какво има предвид Прошко Прошков, когато казва "триизмерен Пикасо". Знаете, че колкото и да ми пеете "високо изкуство", аз го чувствам единствено като заврян в гърлото "петохуй" и никак не искам да е така. Настоявате да мразя градската си среда, да се чувствам напълно отчужден от нея, наистина да ми е все едно къде пикая? Настоявате градската ми среда да се моделира както ви скимне в даден момент, да централизирате и децентрализирате, докато никаква връзка между минало и настояще не остане? И така да наложите безпаметността завинаги? Никой никога не е искал да възстановява старите казарми, както твърдите. Ето, Вие, Русев, питате: "Много ми е любопитно как архитектурата от старите казарми и плочите с имената ще се пренесе на това място". Интересно, говорите за "пренасяне" - не за възстановяване. Значи можело да се "пренасят" паметници, стига да не са "петохуй". Старчев: "Паметните войнишки плочи навремето всъщност са били стените на казарма, която е съборена. Затова сега се предвижда не възстановяване на старите плочи, а изграждане на изцяло нов паметник." Лъжа! Мемориалът съществуваше дълги години без казармите - така го и разрушихте. Рашидов: "Като дойдат чужденците, какво ще видят пред тази модерна сграда НДК в центъра на София, един европейски град, плочи, нещо, което да четат. Да, нека има памет, но защо една творба ще бъде заместена от тези плочи?! Трябваше да бъдат питани експерти за това... Не може фейсбук да управлява държавата и да определя историческите знаци на времето!" Аз не мога да определям градската си среда, вие - можете да мачкате историята като шепа глина. Важното е какво щели да видят чужденците, не къде и как ще живеят гражданите. На това му се вика "Потьомкиново село". Но... пак Рашидов: "Но, разбира се, това е центърът на София и той не може да продължи да изглежда в този окаян вид." А как, след като настоявате да е именно както е от 1981-а досега? Нали вие го направихте такъв. Русев: "Известно е на всички, които са се занимавали с градоустройствените планове на София, че "Старите казарми на Първи и Шести пехотен полк не можеха да се включат в новите промени на столицата." Известно ни е, но не и защото сте ни показвали и предлагали за обществен дебат, пу-пу, Боже опази, градоустройствени планове - неминуемото преместване на военните части се вижда още на картата на София от 1927-а година. Затова и Мемориалът е направен на междинна територия, отворен за обществото - да може да съществува самостоятелно, както и бе в последните си години. Никой изобщо не иска възстановяване на казармите, не си измисляйте. Впрочем я разкажете защо "петохуят" бе ограден и пазен с милиционер на времето? Защо народът нямаше достъп до "народния" паметник? Защото си разпадаше и беше опасен, или защото някой можеше да го припикае в невидимото подземие? Като "специалисти" по градска среда да ви питам наивно: защо никой не писка срещу градските проекти на Hundertwasser, защо в Буенос Айрес съживиха квартал Палермо, без да го съборят до шушка и дигнат "петохуй", защо в Монтевидео запазват отживелите времето си индустриални хангари около пристанището и ги превръщат в модерни жилищни сгради, но само отвътре, без да пипат екстериора? Някой от вас някога да е предлагал подобни проекти за градска среда? Защо за вас градската среда е винаги комбинация от подземия - "петохуят" също започва от землянката, но апотеозът, разбира се, е нефункционалният подземен лабиринт под предгаровия площад - и тонове върху тонове бетон? Защо градската среда да е винаги монументална, захлупваща, доминираща и потискаща? Защо никога не се отправяте към "Младост", да речем, където изобщо няма градска среда, а все искате да преработвате установената такава в центъра? Защо правите чудовища, които почти веднага след откриването им трябва да се доправят, преправят, изменят - и то пак от вас. Защо непрекъснато искате да премахвате връзката на минало и настояще в градската среда, и така да я отнемете от хората? Защо презирате и мразите хората?

Прочит и памет. Понеже създадохте Потьомкиново село, резултатите са адекватни - НДК е селски мегдан: цяло село се стича там да цъка семки и да метне няколко ичкии в кръчмата. Твърдите, че е комплекс от уникални артистични творби на "всички" големи български творци, а аз твърдя, че не за "висока", а за "ниска" култура става дума - атрактивността на комплекса НДК бе в безбройните кръчми и шарените, липсващи другаде, магазини. Мен ме мързи, вие направете едно социологическо изследване - ама си го и финансирайте - и да видим с какво се свързва НДК. Колко хора ще назоват картина или пластика, и колко "Хавана", "Магурата", "Кравай" и басейн "Спартак"? Мисля, че инкубаторите на "мутрите", на мафията са останали по-ярко в паметта и вие оборете с доказателства твърдението ми, че мъртвороденото може да произвежда единствено смърт. "Петохуят" ви е апотеоз на криминалността и смъртта - не случайно е опасен за живота, та заграден.

Употреба, направо в гърлото. Пишете, другарю Русев: "Паметникът, посветен на 1300-годишнината, е грозен и опасен, защото всички ние, с нашата безотговорност и безхаберие сме го "създали" такъв." Вярно, така направихте. "Съхранението на паметника е важно, не само защото е високо изкуство, но и защото казусът с него ни показа кои сме ние - като общество и като индивиди", казва Десислава Минчева. Вярно, Минчева, така направиха с обществото индивиди като вас и съответно то е точно такова, каквото го моделирахте. "Като скулптор ще ви кажа, че паметникът пред НДК е разрушен от безстопанственост. ...Днес процесът на разруха при този паметник е вече необратим", каза Рашидов. Вярно, двоен министре на културата - такъв е "петохуят" още от пръкването си, тогава не се изказвахте "като скулптор" обаче. "Ние очевидно не можем да се справим нито с миналото си, нито знаем как искаме да изглежда бъдещето ни", допълвате, Русев. Вярно, за това и не ви мисля за компетентни по въпроса - вашата компетентност е само в областта на получаване на хонорар. "Не разбирам защо един паметник на държавността като "1300 години България" трябва да бъде поставян в Музея на социализма?!", чуди се Старчев. "...Един паметник, символизиращ историческия ни път", настоява Десислава Минчева. Е, Вие, другарю Русев, допълвате ясно и категорично: "С много колеги говорих, те също смятат, че монументът трябва да се запази именно в този му вид като метафора на нашето време - разбира се, с укрепване на паметника." Именно в очертания от мига на издигането му вид, вашето време! "Паметникът до НДК е прекрасен, изпреварил е времето си", коментира Нешка Робева. Колко точно! Изпреварил и физическото си саморазрушаване с посланието си - държавността е разруха, историята - нихилизъм. Незавършен, незаконен, насилствено вменен, безотговорен, безстопанствен фалшификат. Никаква метафора, ами голата истина за вас и отношението ви към обществото, към България.

Казвате, това е "историческия ни път"... наистина, дълго го повтаряхте именно това, направихте всичко възможно именно това да натикате в гърлото на обществото, в моето гърло, и държите именно разрухата да е националният символ, с който да се идентифицираме и гордеем пред света. Не е това, другари! Това, което затъкнахте с безцеремонността на изнасилвач като национален символ е лъжата и измамата - разрухата е само последица - и гръмогласно тръбите, че именно лъжата трябва да остане национален символ. Добре, че най-после си го казахте. Не, че ние, тъпаците и простаците, сивата, презряна от вас, маса, не го знаехме досега. А вие знайте, че не смятам да боготворя лъжата и да се идентифицирам с нея. Колко "непатриотично", а? Свиквайте. Ще се борим известно време - вие с "всички средства", наша милост - чрез законността. Хич и не се надявайте, че ще заобичам "петохуя" ви. Лъжата е ваша, занесете си я на собствени разноски вкъщи.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Цитатът е дословен от публикацията в сайта "Площад Славейков". [обратно]

2. Цитатът е от в. "Сега", 12.-15.08.2012. [обратно]

 

 

© Веселин Веселин
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.01.2015, № 1 (182)