ОТНОВО ЗАЕДНО

Веселин Веселинов

web

“Никога няма да забравя първата си среща с Юри Юнаков... в малък нюйоркски клуб, 2 часа след полунощ... Почти десет години след емигрирането му в САЩ и след като продуцирах три албума на групата му, Юри ме запозна със стария си приятел Иво Папазов. Решихме да започнем проект с някогашната им формация... нещо от сорта на българска версия на Buena Vista Social Club.” Така описва продуцентът Нарълд Хагопиан историята на албума, издаден от Traditional Crossroads, Ню Йорк, през 2005. Преди седмица забелязах познати физиономии на рафтовете на ванкувърски музикален магазин и се сдобих с, оказа се, единственото CD в наличност. Късмет.

“Отново заедно” е символично заглавие както за бандата, така и за мен, връщайки ме към стари спомени. А инак групата е нова... и смесица от две настоящи групи - българската част от Ибряма - кларинет, Нешко Нешев - акордеон, и Салиф (Сашо) Али - барабани, и американската - Юри Юнаков - саксофон, Керъл Силвърман - вокал, Сейдо Салифоски - ударни, и Калин Кирилов - китара и бас-китара. Малко е трудно да се говори за буквално събиране на двете настоящи групи - тази на Ибряма и тази на Юри - понеже преливания са ставали и стават постоянно. Нешко Нешев например участва поне в едно CD на Юри. Калин Кирилов (единственият музикант когото не съм слушал преди и не познавам лично) изглежда да е ново попълнание и откритие на Силвърман. Еклектиката е типична и границите много широки: Керъл Силвърман е професор по културна антропология в Орегонския университет, имаща зад гърба си дълга изследователска работа в България. Тя говори перфектен български и е дългогодишна изпълнителка на български и цигански фолклор. Освен че е член, заедно с Катрин Фостър (кларинет) на Юри Юнаков Ансамбъл, тя участва в групите Женска Песна и трио Славей, както и постоянно преподава балканско фолклорно пеене в САЩ. Калин Кирилов, роден във видинското село Покрайна, понастоящем работи върху докторска дисертация (теория на музиката) в Орегонския университет и е член на трио Славей заедно със Силвърман.

Доколкото Кирилов е единственото “ново” име, две думи за него: започва да пее и свири на акордеон 4-годишен. Носител на златен медал от Копривщенския фолклорен събор през 1981 - когато е на 6 години. През 1988 завършва Пловдивската консерватория. Свири на акордеон, тамбура, клавишни, окарина и дудук, наред с китарите си. През 2003 завършва магистратура в Орегонския университет. Правил е записи за Българско национално радио. С присъединяването на Кирилов може да се каже, че три, а не две групи са събрани в “Отново заедно” - Тракия, Юри Юнаков Ансамбъл и Трио Славей.

Сейдо Салифоски, непознат в България, е от групата на Юри, роден през 1960 в Прилеп, Македония, от цигански произх. Семейството му се установява в САЩ, когато Салифоски е 7-годишен. Утвърден изпълнител на ударни инструменти в Ню Йорк от 20 години, записва предимно с македонски и албански музиканти. Освен с Юри, Салифоски свири с The Paradox Trio, Omar Faruk Tekbilek и със собствената си група Romski Boji.

Любопитна е “подмяната” на Мария Карафезиева с Керъл Силвърман, но не мисля, че нещо е загубено от това - Силвърман владее българското фолклорно пеене изцяло и както посочих, българският й е перфектен. Включително диалектни специфики. В този запис Силвърман изпълнява две песни - “Lenorije Chaje” на цигански и обединените в едно изпълнение “Стар Димо” и “Мама Радойчо гълчеше” на български. Първата е научена от Керанка Трифонова през 1980 в Елхово, а втората - от Хасковско, е от репертоара на Недялка Керанова.

Настоящият албум съдържа 8 композиции от различен произход. “Филипс кючек” и “Кърджалийска ръченица” са от Ибряма. “Беломорско хоро” и “Балкански кючек” - от Нешко Нешев. “На трапеза” - от Ибряма, Нешко и Юри. Базираната на турски фолклор “Oriental” е аранжимент на Юри, почерпен от репертоара на Zeki Muren. Останалите две композиции са групов аранжимент върху традиционен фолклор - цигански (‘Lenorije Chaje’) и български (“Стар Димо и Мама Радойчо гълчеше”).

“Отново заедно” не е ретроспективен албум, а среща на музиканти, претърпели дълго и ползотворно развитие. За виртуозността им едва ли трябва да се споменава, но към нея всички са прибавили много. На първо място изключителни чистота на звука, синхрон и мяра. Всяка композиция е напълно завършена, без “пълнежи” между соловите импровизации. Последните не само се вписват великолепно в целостта на композицията, но са изключително дисциплинирани като време. Промяната на ритми е пълна с изненади, но никога грапава, за което заслугата според мен е на Нешко Нешев, който ненатрапчиво осигурява промените в тактовете с деликатна плавност. Нешко осигурява единството на изпълнението и ролята му изглежда малко самопожертвувателна - с изключение на соло в “Беломорско хоро” и “Кърджалийска ръченица”, той седи на заден план, по-скоро координиращ мелодиите на Ибряма и Юри с контрапункта идещ от Салиф Али и осигуряващ връзката между традиционността на вокалиста и главоломните импровизации на саксофон и кларинет.

Салиф Али е приятна изненада, особено в ‘Oriental’, където твърдите му барабани държат различна линия от кристалния саксофон на Юри, следващ турските makam и kurd. CD-бележките съобщават, че Али и Салифоски поддържат chifteteli ритъм, но на мен Али ми звучи повече като джазов музикант. В интервю с Емил Лазаров Юри споменава, че джазът не е неговият вид музика, но в този албум джазови отзвуци се чуват не само у Али, но и в Кирилов и Ибряма. Нито за секунда обаче не се чувства диспропорция или звук извън контекст и ако Юри избягва джазов звук, то поне няма никакъв проблем с инкорпорираните намеци на другите музиканти. Заслужава да се отбележи израстването на Али, който преди десет години трябваше да бъде озаптяван от Ибряма - сега Али не се увлича, особено в силата на звука (на времето Ибряма му изключваше микрофоните, а съм виждал Али да използва стената зад гърба си като барабан, щото “не се чувал”). Ролята му - както и на Нешко - е неблагодарна в известен смисъл, понеже е поддържаща и не даваща вълможност за сола и диалози. Много любопитно би било да се чуе Али в централна роля.

Преди време Ибряма спомена в интервю, че свири повече балади. Трудно е да се прецени какво точно има предвид... Композициите в този албум започват баладично, но стигне ли се до солата, ритъмът се променя, все по-забързан и вихрен, до френетика, която пак така плавно спада до колективния баладичен финал. Играта с темпо няма тайни за нито един от музикантите и именно в преливането от балада във фантастични импровизации се откроява зрелостта - толкова естествено, незабележимо се гради, преминава от темпо в темпо, но никога със замозабравяне. Група от импровизатори, “подхранващи се” един друг с идеи, винаги рискува да загуби мярката и да изпадне в безкрайност. Някога този риск беше част от шоуто, правещо формацията трудна за записване в албумов формат. Днес композициите са балансирани, без да се губи нищо от импровизацията - не бих казал, че са станали пестеливи, а че са намерили идеална мяра на продължителност, в която импровизациите са по-богати, без да са по-дълги. Разбира се, ако свирят на сватба, то няма да има край - нито една композиция не създава усещане за времева финалност и може да се удължава до сутринта при случай.

Диалогичността между импровизаторите е наслада. Ибряма и Юри непрекъснато се подхранват един друг с това неописуемо разбиране между двамата, което на места прави невъзможно да се различи кларинет от саксофон или да се каже със сигурност кой свири в момента. Но многогласието, базирано на дуети и контрапункт е запазена марка: в “Стар Димо” Нешко започва да си “бъбри” със Силвърман, диалогът им е “прекъснат” от саксофона на Юри, който “повежда” тежко хоро, преминаващо отново в “разговора” на Силвърман и Нешко, неусетно изменящ се в диалог Ибряма-Юри, в който деликатно се включва Нешко. Ритмичната секция (плаваща, с присъединяване на свободни солисти) междувременно осигурява връзката на импровизациите с основната композиция, като тактовете се променят поне три пъти. Кой именно осигурява единството е невъзможно да преценя - Али и Нешев го правят, но някак независимо един от друг, разменяйки си водачеството.

Никак не мога да избера “най-доброто” от този албум. Богатството на музиката, майсторството, непрестанните промени на ритми, неукротимите импровизации присъстват във всяка отделна композиция, а изненадите са толкова много, че просто няма как да се каже, че едно изпълнение е по-силно или по-слабо от другите. Навсякъде личи радостта и ентусиазмът, че са заедно отново, че разменят идеи със зрялост и енергия. И най-вече с радост. Не смятам, че този албум ще остане най-добрият им. Надявам се, най-добрият е някъде в бъдещето. “Отново заедно” ми се струва само заглавие на албум - “заедно” е по-точното, не личи да са се разделяли нито за минута.

“Together Again” може да се поръча от http://www.traditionalcrossroads.com

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2006, № 2 (75)