Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОСТАЛГИЯ

Веселин Веселинов

web

И се будя като таласъм към два през нощта, и край, ококорен, повече няма заспиване, а после, а после, към два след обяд не успявам да задържа клепачите си отворени, неспособен за нищо, ще ме уволнят от работа, и така, докато със сетни сили се добера до леглото си; ще се наспя, викам си, не може повече така, и се ококорвам в два, няма повече заспиване, и в главата ми лека-полека се оформя мисълта, че това е носталгия, носталгия на тялото, понеже никога не съм изпитвал такава в мислите си, че няма как да не е носталгия, след като се събуждам, когато е утро в страната, която напуснах, а по обяд е вече късна нощ, че тялото ми не иска повече да живее далеч, че иска да се върне там, откъдето е дошло, и аз няма какво да направя, няма как да се съпротивлявам, остава ми само да се примиря, понеже загубих работата си и с тази ужасна поспаливост в разгара на работния ден е невъзможно да намеря друга, събирам си куфара, купувам билет, връщам се там, където съм роден, така иска тялото ми, но едва съм си намерил работа, едва съм подредил нещо като квартира и се събуждам в два през нощта, когато там някъде е средата на деня, повече не ме лови сън, скапан отивам на работа, към два вече не мога да удържа клепачите отворени, хъркаш, вика новият колега на съседното бюро, вземи се стегни, че ей я вратата, ти какво си мислиш, ще те уволнят, но тялото ми не иска да ме послуша, носталгията му е прекалено силна.

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.04.2015, № 4 (185)