С ОТВРАЩЕНИЕ

Веселин Веселинов

web

Таман за Коледа получавам честитка от държавата - тя тъкмо ме е обявила за престъпник. Поздравленията са препратени от частни лица, живеещи и неживеещи в България. Отдавна не се беше сещала българската държава за мен, викам си, но сети ли се, поне е в традицията - със заплахи. Откакто съм се родил взимоотношенията ми с българската държава са изцяло негативни. За което и избягах навремето... още имаше Берлинска стена, така че "отношенията" секнаха на ниво "невъзвращенец" и подобаващите членове в тогавашния наказателен кодекс, и аз наивно мислех, че сме се разделили завинаги. Не бих занимавал никого да беше просто лична история - става дума за упоритото отношение на българската държава към всичките си граждани: за нея те са престъпници. Няма защо да се учудват и интелектуалци, и патриотари защо българинът е подозрителен към държавата си и склонен да я изменти: тя самата неизменно го поставя в това положение. Нейните творци - законодатели и бюрокрация - са удивително тъпи, но неизменно злонамерени в творчеството си и практическите му механизми. Ужасна комбинация за редовия гражданин.

Конкретният повод е изменението и допълнението на Закона за здравното осигуряване. На прицел са неживеещите в България, които са обявени съвкупно за нарушители от години и остават такива до доказване на противното. По традиция, българският закон третира изправност на гражданите като изключение. На отделния индивид се пада великата задача да докаже някак си, че не е нарушител и тогава милостиво - но временно - ще бъде изваден от общата престъпна маса. Държавата обаче е заложила капани, за да възпрепятства подобно усилие... За това изменение аз прочетох преди доста време и съответно повдигнах въпроса в София и Северна Америка - тогава ме отсвириха събеседниците, че нещо съм търсел под вола теле. Те нищо не били чували, явно партенка, пий си бирата. От същите тези хора иде държавната честитка обаче - аз вече бях забравил, но: истина било и да съм пращал документи до 31 декември. С най-близкия събеседник се чуваме същата вечер да си честитим Бъдни вечер - в гласа му кисела тревога, късмета му от баницата - попълване именно на тия документи. Не мога да се удържа, понеже е човек прилежен, изпълнителен, и послушен, да му честитя новопридобитата престъпност. Не му е приятно да чуе такова нещо... и още по-малко за децата си, които според закона са престъпници от мига на встъпването им в пълнолетие. Какво щастие да си българин, казвам, първият знак на пълнолетие е вписването ти като престъпник. Къде псуваме, къде на майтап, но най-вече с тревога се отдаваме на попълване и изпращане на документи. В моя случай се налага да занимавам майка ми в София - да търси ЕГН-а ми. ЕГН определя обхвата на този закон: всички, които имат такъв. Споменатите деца имат, понеже са родени в България, но почти не са живели там, нямат дори спомени, толкова бяха малки някога, и също така никога не са посещавали България. И доколкото знам, не смятат - за тях това е чужда и неинтересна страна. Бройката на такива млади "престъпници" е огромна. Бройката на такива като мен, които са само номинално български граждани - просто защото българската държава конституционно ни води такива - е също огромна. Бройката на хората само с българско гражданство, но постоянни жители на други държави е също огромна. Това е основната група която законовото допълнение цели и прави престъпници. Хора, които от много години не живеят в България, трайно установени другаде, и невъзнамеряващи да се връщат. Хора без никакви взаимоотношения с българската държава, без адреси, много често без никаква собственост - хора изцяло извън българската система. Това е групата, обявена като хроничен нарушител: престъпници.

Тази законова промяна има съвсем прозрачна цел: събиране набързо на голяма сума пари. Не става дума изобщо за някакво инвестиране в ужасното българско "здравеопазване", не става дума дори за внасяне на елементарен ред в хроничния административен хаос на българската бюрокрация. Както винаги, е избрано видимо най-лесното решение: здравната каса кънти на празно, както "факторите" сами говорят... от години, и на пръв поглед, с молив и лист, две по две равно на пет, х броя ЕГН-а по n неплатени вноски плюс лихви и глоби е равно на... коджа милиони. И касичката натежава. Което е достатъчно усилие - дай сега да ги съберем тия милиони, които идат съвсем чисто, от хора, които не са ползвали, не ползват, и няма да ползват съответната здравна система. Тоест, не я натоварват. Понеже самото здравеопазване не е цел, изобщо няма да го коментирам - вие си го знаете болезнено добре... аз съм имал един-единствен път взимане-даване с туй чудо и го споменавам просто защото никой дори не ме и попита дали имам здравна осигуровка: на влизане в държавната поликлиника ми казаха колко струва, на излизане ми дадоха квитанция. Събирателното българско дередже е: не става само с осигуряване, трябва си доплащане на място, и пак не става. Само преди година текоха трагичните перипетии на мой приятел - и държавни, и частни български болници и специалисти, с рушвети, със застраховки, с легално плащане, с връзки, в два различни града доведоха единствено до грешни диагнози. Вярно, за много коварен, почти нелечим, и много бързо развиващ се рак ставаше дума, но в България единствено бе пропиляно времето, в което можеше да се направи нещо. В Турция и Швейцария нямаше проблем с диагностициране и лечение - но беше вече безнадеждно късно... Точно тези недъзи на българското здравеопазване промяната на закона няма за цел, не за това се търсят милиони. Те се търсят единствено за да може за момента здравната каса да не дрънчи на кухо, а стане ли това - тогава парите ще заминат другаде. Щото са все пак част от общата хазна... я за стадионче, я за половин километър магистрала, я в някой дълбок джоб. И след това ще трябва пак да се събира същото от същите хора... още миналото лято се разбра, че настоящото правителство не е в състояние да събере вноски от тези, които живеят в България. Това е може би обективният проблем, но труден им е той, та дай да пробваме по-лесен обект. Аз обаче нямам предвид настоящото правителство - този закон ще остане в сила независимо кой е на власт: той е удобен и като наличност на гъска, снасяща златни яйца, и като оправдание за липсата им... за това сме обявени за престъпници. И самите политици са дори някак неважни, понеже механиката е в ръцете на бюрокрацията, която е непроменяема и вечна.

Ето какво гласи законът според направената промяна:

Раздел IV

Осигурени лица. Права и задължения

Чл. 33. (1) (Предишен чл. 33, изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са

1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;

2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;

3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г.; доп. бр. 9 от 2011 г.) чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;

4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г.) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;

5. (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г.).

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) лицата, извън посочените в т. 1-5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 111 от 2004 г.; изм., бр. 110 от 1999 г.; изм., бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; доп., бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.

(2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40.

(3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.

(4) (Доп - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Сумите по ал. 3 се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите.

(5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) (1) Задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на Европейския съюз съгласно чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на други служители на Европейския съюз, установени с Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията, не заплащат здравноосигурителни вноски за периода, през който се прилага по отношение на тях схемата за здравно застраховане на Европейския съюз, след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.

(2) Лицата по ал. 1 заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, а възстановяването на разходите им се извършва при условията и по реда на чл. 72 и Приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

Тук ключовият въпрос е връзката между чл. 33, ал. 1 и чл. 40а и съответните подзаконови административни регулации на приложение. Но първият въпрос е времето - по стара традиция, промяната влиза в сила с удивително кратък срок за гражданска реакция. В Държавен вестник изменението е оповестено на 19 декември 2012. До 1 януари 2013 е срокът за подаване на документи за освобождане от задължения. Покрай Коледа и Нова година много малко работни дни остават в самата България за реакция - а в случая става дума за хора, живеещи из целия свят. В Канада официалните работни дни в този период са точно 5. Много частни фирми изобщо предпочитат да не работят - и необходимите в случая са от тях: адвокати и нотариуси. Българската консулска служба се обзалагам, че следва именно канадското официално работно време. Ето защо паниката достига до мен на връх Бъдни вечер - време изобщо няма, да се вмъкне човек в работното време на пощата е трудно упражнение. Която съответно е задръстена, бавна и допуска грешки поради празничния наплив. И понеже на Запад хич не е като в България - никак не става ей така да "отскочиш" през работно време за няколко часа, че да си пратиш документите. Затова твърдя, че промяната е злонамерено направена - така, че хората да не са в състояние да реагират и съответно да останат длъжници. Тук не важи вечното обвинение, че се чака последния момент - да, може и да се знае отдавна за въпросната промяна, но тя е оповестена като влизаща в сила от 19 декември. Съответно, и срокът започва тогава - преди тази дата няма закон в сила и съответно самата бюрокрация не приема документи по темата.

А самият закон е променен доволно противоречиво. Чл. 33, ал. 1, т. 1 гласи, че тези с двойно гражданство не подлежат на застраховане, освен ако не живеят в България. Тоест, приема се, че лица с двойно гражданство не живеят изобщо в България. Което е именно огромната бройка. Новият чл. 40а изобщо не борави с двойно гражданство - той определя единствено категорията български граждани временно в чужбина. Които по-скоро като изключение са извън страната за повече от 6 месеца - стига да могат да докажат това, то те не се освобождават от плащане на здравни вноски, а само "могат да не плащат... до края на съответната календарна година". Уклончиво... "могат" да не плащат, но може и да не могат... А ако се планира по-дълъг престой, то следва да се подава "предварително заявление". Тази огромна маса, в която се числя, която не живее изобщо в България от деня на въвеждане на ЕГН - да речем, от края на 1970-те - изведнъж се оказва временно отсъстваща, която следва да подава заявления за бъдещите си намерения, тоест, че както и до сега, няма да се връща в България. Най-абсурдно е включването в тази група на хора, които на практика никога не са живели в България - тези младежи, които само са родени в България, но нямат нито един съзнателен ден в страната, често дори не говорят български, и ако не са родителите им дори няма да научат, че "родината" им ги е превърнала в хронически закононарушители. Диво звучи да подаваш заявление, че няма да живееш в страна, в която никога не си стъпвал... но така гласи законът. Всички сме, аджеба, постоянно живеещи в България граждани, временно извън. Този нов текст изцяло обезсмисля чл. 33, ал. 1. Законовото противоречие обаче води само до едно място... съда.

Това е на законово ниво. Следва практиката... Тук вече изцяло се влиза в потайностите на бюрокрацията и следват административни актове - също норматив - които довеждат до истинските проблеми. За общо "улеснение", дал Господ НАП, нейните мъдреци и прости колелца, на живо и в електронен вид. Инструктивна информация на сайта си НАП е дала от рано - на 14 декември. Напомняне... как така напомняне за срокове след като закона още не е влязъл в сила? Още няма закон, а вече срокът ни "изтича"... така излиза там, но пак добре, че са благоволили да ни "напомнят". И се появяват "двойните граждани" отново - не подлежим на плащания, казва НАП, цитирайки чл. 33, но трябва да подаваме документи. Ето копие на самото "разясняване":

Българи с двойно гражданство, които не живеят постоянно (повече от 183 дни през календарната година) на територията на страната, не подлежат на задължително здравно осигуряване в България. Те доказват периодите, за които не са длъжни да внасят здравноосигурителни вноски у нас с документи, които удостоверяват, че са граждани и на друга държава, както и че не живеят постоянно на територията на България, т.е. повече от 183 дни в рамките на календарна година. Документите се подават в офис на НАП. Това може да стане лично, чрез пълномощник или по пощата с обратна разписка. Адреси на офисите и дирекциите на НАП може да се намерят на интернет страницата на агенцията www.nap.bg. Всеки документ, издаден на чужд език (изключение на унифицираните европейски документи) трябва да бъде преведен на български език от заклет преводач при представянето му в НАП.

Указва се откъде да свалим формуляри, изрично се казва, че не може да се изпращат електронно (на друго място в сайта), и е разяснено каква е доказателствената процедура - не е казано какви именно документи се изискват, но пък е ясно какво не се приема. Доколкото в Канада не съществуват документи за "местоживеене", а постоянно такова се декларира повече за данъчно удобство - и на гражданите, и на бюрокрацията - не мога точно да си представя как мога да докажа на НАП, че живея в Канада. Аз съм отдавна с друго мислене - данъчната декларация, в която заявявам резиденция за съответната данъчна година, е защитен документ, който не може да излиза наяве. Противозаконно е да се изисква от и за трети лица – каквото е НАП. Няма такава институция, която да ми "издаде бележка", че от тази до тази дата съм живял еди-къде си – аз мога да покажа шофьорска книжка (която е равна на лична карта и съответно много хора, включително аз, изобщо не са вадили лични карти – в България шофьорската книжка не е документ за самоличност, както знам от абсурден личен опит), мога да покажа паспорт (ако имам валиден в конкретния момент – но той само показва гражданство, не резиденция), мога да покажа удостоверение за гражданство (което няма нищо общо с и съответно не показва местоживеене). Това е от държавата... и тук ни е предостатъчно. Канадските избирателни списъци също не могат да се изискват от трети лица. Останалото е от частни лица - боя се, неприемливи "хвърчащи бележки" без печат и "солидност" за българската бюрокрация. Но огромният проблем е в езика - НАП не казва какво точно иска като доказателство, но надълго се разпростира в каква форма да е: на български или на регламентирани универсални форми на ЕС. Преводът определено трябва да се направи на място - от оторизирани преводачи, тоест, признати за такива от НАП. Което на практика означава на място. Физически на място. В краен случай - в българско консулство. Понеже от някогашни контакти с таковата в Канада знам, че инстинктивната реакция е същата - елате тук, иначе много сложно, бавно, не става - то ударението е именно върху лично, физическо явяване. Едното време възмущава: за да им се явя трябва да пътувам до София около 16 часа реално време. А поради многото часови зони - два дни като календарно време. Плюс още един обратно. А като разходи? Ами като гледам колко се предполага да платя на НАП за три години назад, то пътуване дори и до Торонто ми излиза повече... Но езика, езика... нямат начин НАП, приемат документи от ЕС. Които ще да са на официален език на ЕС - английски, немски, френски, и може би испански (честно казано, не зная, но предполагам, че са тези). Съответно, официални документни езици на Северна и Южна Америка, почти цяла Африка, Океания, голяма част от Азия... Български чиновник ей така си чете без проблем примерно документ от Швеция, написан на английски, но му е напълно непонятен документ на английски от САЩ. Голямата маса постоянно живеещи в чужбина номинални български граждани не е в Албания или Монголия, а в приемуществено английско говорящи страни (извън ЕС). Добре, ще превеждаме, както те го искат... здраве да е.

Но в цитираните формуляри на НАП, според инструкцията и приложената връзка, за никакви документи не се намеква:

Прости два документа... които не са два! Всеки е следвал инструкциите на НАП и е свалил именно тези - поне според проверката ми сред приятели в Канада и САЩ. В тях доказателства не се искат - противно на инструкцията. А в съвсем друга част на сайта на НАП декларацията е от две страници - втората е именно посветена на приложени доказателствени документи. На бас се хващам, че НАП ще отхвърли всички декларации без доказателствена част. Която според предоставеното от тях просто не съществува...

Но това е, така да се каже, предварителен кахър. Горните документи са именно в духа "постоянно живеещи в чужбина няма". Има само временно извън България нарушители. Последното се установява лесно: в заявлението става дума единствено за "задължено лице", което декларира, че му е известно, че е длъжник. Нарушител, в пълно съзнание, че е такъв - квалифициран и лично признал. А от факта на признание се заключава, че държавата благородно се е погрижила да го уведоми... лично... обаче никой нищо уведомително не е получавал от държавата. С документа тънко се промъква ненаправеното като направено, че все едно сме уведомявани. Оттук нататък обаче много широко може да се тълкува... на базата на циментирано със самопризнание нарушение. Целта на закона е постигната.

И от този фундамент се продължава в духа на примката: заявлението борави единствено с временно отсъствие в една година. И нищо друго... аз съм в "отсъствие" от четвърт век. Аз изобщо живея другаде - но това няма как да се попълни. Освен в нарушение на бланката, което прави в очите на бюрокрацията документа невалиден.

Същото е и в декларацията - и там ударението е на временност: подчертано с графата "завърнал се". "Незавърнал се" няма... Но тук отново влизаме и в езиковите мътни води: адрес и документ за самоличност. В моя случай - и за безброй други - това иде на чужд език. Адресът ми е канадски, също паспортът. Български документи нямам - пак нарушение, както разбирам от съвсем друга институция. Написаното на английски е формално нарушение според указанията - предполагам, трябва да ползвам нарочен преводач... но не съм, понеже такъв тук няма не само през коледните празници.

И най-сетне идва получател... и се продължава генералната линия българи временно и само временно отсъстващи. Понеже адресите им са български... инструкцията на НАП насочва документите да се изпращат на офиса по местоживеене. За живеещите постоянно в чужбина офис няма - а повечето от тази категория нямат български адрес, съответно офис, към който да се обърнат. Което доведе до обширни телефонни дебати... аз изпратих документи до централния адрес на НАП, повечето ми познати - до Софийския централен офис. Което обаче е и постигане на целта и на закон, и на приложители: да се фиксира веднъж завинаги основно българско местоживеене и само вторично и временно пребиваване в странство. Защо в Софийския офис, питах? Едиственото, което прави такова адресиране, е генерална ориентация за бюрократите, че основното ти място е София. София, България. За малко в Лос Анжелис, САЩ... съвсем за малко... примерно, от 1985-а до ден-днешен и за в бъдеще. А в София - нито жилище имаш, нито смяташ да имаш, нито стъпваш... но веднъж фиксиран, дори съвсем общо, като човек софийски, логиката автоматично следва, че трябва да си имаш вземане-даване със здравната каса... тоест, изцяло отпада чл. 33, ал. 1, т. 2, освобождаваща лица с двойно гражданство, неживеещи в България, от задължения. А търсенето на офис се оказва съвсем произволно - никаква разлика няма дали ще се пратят документи в София или в Разград, щом всъщност нямаш никакъв български адрес. Освен това, че с това действие изведнъж започваш да имаш... Най-вероятно НАП няма да признае такива документи изобщо - формално, адресирането е неправилно. И винаги ще е такова, ако не се приложи някакъв български адрес. Според мен, това е целта - без значение дали е коварен замисъл на законодателя, или мързеливо скудоумие на бюрократите: да вкарат маса хора в перманентно, макар и нефизическо, българско местоживеене и така да продължат да третират същата маса като престъпници, с които да се действа твърдо наказателно.

Цялата тази бъркотия - смесица от тежки навици, глупост, злонамереност, и може би дори съвсем извратено патриотарство - сериозно разбуни духовете: моментално след "честитките" по Бъдни вечер ми се праща цяла торба "литература", с надеждата да окаже някаква помощ. В нея има страница със събрани от любознателни хора тълкувания. Основната част е статия от Иван Сотиров, публикувана в американския "България сега". Повечето е механика... непременно (подчертано) да се пише пълна дата на напускане на България - НАП формално отказвал да приема заявление, в които има само месец и година. Тоест, НАП приема за формално нарушение попълване по собствения им образец... декларацията им посочва само месец и година. Така... За "адрес за кореспонденция" посочете адрес в България, "на който живеят хора, за да приемат потвърждението на получаването." Ангажиране на роднини, демек... съжалявам, но колкото и да му се иска или да му е по-удобно на бюрократ да борави с "колектив", законът говори за лично отношение между държава и гражданин. Съжалявам, но държавата си има работа с мен - родители, роднини и приятели не са част от това взаимоотношение. След като аз мога да й пратя писмо от Канада, не виждам какво пречи на държавата да ми отговори именно по местоживеене - в Канада. "Намерете адреса на МЕСТНИЯ офис на НАП (по постоянен адрес в България)" - вече отбелязах този проблем. Само ще допълня следното, във връзка с предишното: майка ми има адрес в България, аз не. Но майка ми не е страна - аз съм страна, - за да бъде ангажирана. Нейният адрес е напълно неуместен. "ВНИМАНИЕ: НАП изрично отговори вече, че НЕ приема изпратени по имейл документи! Документите може също да бъдат внесени от изрично упълномощено лице (с изрично пълномощно) или с електронен подпис (много малко хора го имат)." - също отбелязах по-горе. В случая някой е питал - и е получил отговор. Вадене на пълномощно - пак проблема с лично явяване... канадски пълномощни в България не се признават, знам го от стар опит. "ПРЕПОРЪКИ за изпращането: а) пратете като "препоръчано" или друг вид обратна разписка б) заради наближаване крайния срок (31.12.2012) и предстоящите празници, в които ще има забавяне на поща от света, най-добре е да сканираните подписаните от вас два документа и да ги пратите по имейл до приятел/роднина/познат в България, който да го разпечата и прати по пощата оттам." Не съм убеден, че обратна разписка ще важи - по изискванията за чуждестранни документи. Конкретно канадските са стандартна лепенка върху гърба на кратък документ, който попълва изпращача. Тоест, съдържанието съставям аз, а не любимият в България "орган" - и поради липса на "орган"... невалидно, най-вероятно. Това с роднините... вече отбелязано, но ще повторя: не са това групови отношения! Личност - държава, нищо повече. Какви роднини и познати? "За да се освободите: 1) Проверете статуса си на https://inetdec.nra.bg/freesrvinfo.html, линк "Справка за здравноосигурителен статус”, по ЕГН. Ако резултатът е РАЗЛИЧЕН от "Лицето е ИЗКЛЮЧЕНО от здравно осигуряване, СЧИТАНО ОТ …….., ПОРАДИ НАПУСКАНЕ НА СТРАНАТА”, то ДЪЛЖИТЕ здравноосигурителни вноски! ЗАБЕЛЕЖКА: не се БЪРКАЙТЕ, че нямате задължение, ако видите резултати като "Лицето е със спрени здравноосигурителни права" или "Лицето е с прекъснати здравноосигурителни права". Правата се спират след неплащане 3 месеца, така че тези резултати просто показват, че не сте плащали, а не че не дължите. 2) Ако статусът ви не е точно като посочения горе, попълнете и подпишете следните ДВА формуляра, посочени тук: http://nap.bg/news?id=1496". И ето какво стандартно се открива като въпросния статус...

Тук само се казва "прекъснати права" поради... липса на данни. Не заради неплащане. Такива данни липсват от създаването на оригиналния закон и здравната каса - 2000 година. И правилно липсват... когато последно живеех в България, нямаше здравна каса и съответен закон, а имаше комунизъм. От който е наследена информацията - ЕГН - автоматично въведена тук. Туй ЕГН никога нищо не е плащало на здравната каса. Или просто няма данни? Сега се търсят именно тия ЕГН-та – един Господ знае колко са... за момента, само за последните три години, но празните месеци за предишните непоклатимо стоят в системата... така, че е само въпрос на време да се поиска и тяхното запълване. А при толкова празни графи... се предполага въпросната служба да е правила някакъв опит за контакт досега... Такива не са правени - за което внезапното обявяване на маса хора за неизправни длъжници дразни. Пък справката не казва ни думичка за неизправност - тя само казва, че "лицето е с прекъснати здравноосигурителни права". Няма взаимоотношения. Няма съответно неизправност... но това не важи: трябва да пише "изключено". Семантика... именно "изключено" звучи като наказание за нарушение, а не обратното. Но борим се да ни "изключат"... като двойкаджия от техникум...

Статията на г-н Сотиров общо взето повтаря горното, с добавката: "Няма никакво съмнение, че десетки, а може би и стотици хиляди българи, ще попаднат в капана на член 40а от Закона за здравното осигуряване. Има слухове, че властите в България ще предприемат сурови мерки към тях, като наложат тежки глоби, отнемат имуществото им чрез съдия-изпълнител или дори ги задържат на границата, докато не изплатят дълговете си към Националната здравноосигурителна каса. За да разсеем тези слухове, потърсихме достоверна информация от Националната агенция за приходите. Според Ана Тодорова от Службата за информация, единствената достоверна информация е, че българи в чужбина, които не подадат в определения срок Заявлението и Декларацията, остават със задълженията си към Националната здравноосигурителна каса, върху които се начисляват лихви. Естествено е, че тя нито потвърди, нито отрече слуховете, защото това не е от нейната компетентност. Едно е сигурно: от 1 януари 2013 г. стотици хиляди българи, които живеят в чужбина, ще бъдат длъжници на държавата. Ето защо слуховете за съдия-изпълнител и задържане на границата може да не се окажат само слухове." Радостно е, че службата за информация на НАП може да предложи само това, което пише в закона, а всичко друго е извън нейната компетентност... оставаме длъжници. С лихвите!. "Слуховете" изобщо не са слухове - просто човек трябва да се обърне към друг закон, където е описано какво и как се случва с просрочени задължения. Що се отнася до границата - това е безусловно: някакъв друг начин да има да вземат пари от мен, освен ако не ми скимне да отида до България? И вече на излизане, когато е именно важно за самия мен - няма празно! (България е единствената страна измежду тези, в които съм бил, чиито гранични органи се интересуват не от влизащите в страната, а от излизащите. Проблемът е напускането. Абсурд.) НАП все пак пусна в сайта си съобщение, че няма да прави такива неща. Може би... в сферата на компетентност, с тези неща не се занимава НАП - занимават се съд, съдия-изпълнител, паспортно-митническа гранична служба... интересно все пак защо след като ставало въпрос само за периода след 2009-та НАП държи зловещо празните квадратчета от 2000 насам... Произведените в длъжници и дори рецидивисти, съдейки по натрупаните "празноти" спокойно могат да очакват следващата тревога.

А последното интересно нещо в статията хвърля светлина върху генералната концепция за чужди документи: "Третата опция е да упълномощите някого в България да предаде лично в териториалната дирекция на НАП подписаните от вас Заявление и Декларация. В този случай обаче трябва да отидете до българското генерално консулство в Чикаго или до българско дипломатическо представителство, където ви е най-близко и най-удобно, и да заверите пълномощното. Това означава, че трябва да отделите време и средства и за тази процедура." Това изобщо е универсалната практика на българската бюрокрация - на крака, някъде си, за част от необходимите документи. И колкото се може повече хора от "вашата страна" да се ангажират с дейността. А това, което напълно липсва - не дори като рудимент, а изобщо като помисъл - е някаква работеща система. Кампания от такъв мащаб, дори и с по-приемлив срок, и адресирана изцяло до неживеещи в България лица може да се облекчи за самите бюрократи - гражданите е ясно, че не са грижа - чрез електронно подаване и ангажиране именно на българските консулства. Безсмислено е да продължавам в духа на нормалното мислене...

В пакета материали фигурира и един по-налудничав - източникът е infocenter@nra.bg и започва така: "2.12.2011 г. Българите в чужбина не дължат здравни вноски. Близо 800 000 сънародници зад граница се освобождават от дълга си с декларация." НАП! Направо от извора! Ето това вече е безпардонна лъжа или най-малкото дезинформация. Българите в чужбина дължат - и продължават да дължат - здравни вноски. Те не се освобождават от натрапения дълг - те само "могат да бъдат освободени" временно - за последните три досега и по-сетне за всяка индивидуална година, ако документите им се приемат и одобрят. Единственото любопитно е бройката - ако се очаква 800 000 да се отскубнат от задължение, кой ще плаща? Нали идеята е да се напълни празната касичка по най-лесния начин и без главоболието някой да получава нещо насреща? И като казвам "някой", дори нямам предвид такива като мен, които не ползват и няма шанс да започнат да ползват българската здравна система (най-малкото защото държат на здравето си), а българите, живеещи в България. Пълненето на касичката изобщо няма наум обслужване и клиент. Това е голата истина...

А сметките ще излязат криви - те очевидно са напълно опростени и сътветно скарани с реалността. Като непосредствена практика, аз не очаквам много неща: не очаквам НАП да приеме документите ми - грешен адресат, заложен да е такъв от самите тях. Не очаквам да одобри изпратеното, ако случайно го приеме - грешно попълнени документи, също заложено да са такива от НАП. Не очаквам да приемат без кавга, че са изпратени в срок - бюрократите имат навика да работят с дата на получаване, не на изпращане. Не очаквам изобщо да получа някакво известие от тях. Не очаквам нещо да се промени в базата им данни дори и да се случи чудо и да одобрят декларацията ми. Не очаквам да редуцират данните до оперативно ниво - тоест, да извадят тези, които сега вече установено са извън тяхната система и не подлежат на плащания според чл. 33, ал. 1. Не очаквам, на първо място, защото, ако тези неща се случат, то те ще торпилират законодателната идея... няма да остане кой да плаща и очакваната сума няма откъде да дойде. Това, което не само очаквам, ами съм убеден, че ще се случи, е, че този безумен "процес" ще се повтаря всяка година. Квалификацията "длъжник" остава - единствено временно някой може да бъде освободен. Независимо кой ще е на власт в бъдеще законът ще остана в този си вид - съблазанта за лесни пари е прекалено силна. Съблазанта обаче ще се сблъска болезнено с реалността - доколкото единственият начин да се упражни натиск върху "длъжника" е на територията на България, то именно на летищата ще се развие истинската битка - и то на излизане от България. Мнозина така и така изобщо не са се връщали и не възнамеряват да ходят дори на туризъм в България - това са истинските "освободени от задължения": конкретно знам такива - те са свободни, понеже нито за секунда не обърнаха внимание на законовата промяна и изобщо не изпратиха никакви документи. Тази група вероятно ще се увеличи. А схватката по летищата ще доведе единствено до номинални българи, съдещи държавата - и осъждащи я! Български съд не виждам да оправдае държавата, не дай си Боже, да ми попречат да се прибера у дома в Канада навреме и така да загубя доход и пропусна ползи, та камо ли Страсбург. Е, загубените дела никак няма да притеснят "законотворци" и бюрократи - нали хазната, тоест, данъкоплатецът ще плаща - но това е основната заплаха. Не за живеещите в чужбина, а за българите в България. Това е закон изцяло против българските граждани и в крайна сметка - най-вече за ефективните такива. Той няма как да работи не положително, а изобщо някак да работи. Единственото, което създава, е опасен прецедент - така и така вече сме ангажирани с НАП: следващата стъпка е да ни обявят за данъчни престъпници. Щото, както не сме плащали здравни вноски, така липсват и данъчни декларации... по същите причини. А базата данни е единна - на целия НАП - същите неизправни ЕГН-та... Които сега ще получат, поне повечето, които се вслушват в препоръчаните по-горе съвети, и български адреси. Красота... проста красота... Сульо Пульов, адрес този и този, Видин... това е, което се въвежда. Ерго, подлежащ на данъчна декларация - а няма такава от него от 1980-та... Направо за затвора! Рецидивист! Никоя държава, дори пародии като българската, не прощава данъчни престъпления. Сульо Пульов, даже и да не му се иска, може да се изплъзне - чрез процедурата за отказ от българско гражданство - но голямата беля е, че предварителният му "потенциал" ще е заложен като очакван приход, и като не дойде, както няма да дойде, "дефицитът" ще се стовари с все сила върху гръбнака на Пульо Сульов, действително от Ново Старо Ново село... Как да обича човек такава държава? Тя поражда единствено отвращение.

P.S. Нямах си работа и се порових из безкрайните ловни полета на интернет... Намерих две петиции - едната е съвсем пършива, коленопреклонно молеща единствено за удължаване на срока за подаване на документи. Не ме учудва, че подписалите я са една шепа. Другата е малко по-читава - нея подписах. И си направих труда да прочета прибавените коментари. Безкрайните форумни дебати са хем много, хем постни. Основното възмущение и в коментарите към петицията, и из форумите е, че няма реципрочност: "как може да ме карат да плащам за нещо, което не ползвам". Не е това проблемът! Ползването на здравна система е потенцилно - дай Боже всекиму да не ползва такава система, да бъде винаги здрав! Проблемът е, че се вписват в системата лица, които физически не й принадлежат. Но от форумите изпълзяха наяве потвърждения на съмненията ми: оказа се, че има хора, които още преди години са подавали документи - на крака, както си му е ред - да бъдат отписани от здравната система, поради постоянно заселване в странство. Същите са получили одобрение и документ. Което изобщо не се е отразило на базата данни в НАП, и те сега откриват, че са... неизправни длъжници със същите празни графи като моите. Е, това няма да са последните ми редове на тази гнусна тема... дал съм си срок от три месеца да изчакам "резултата". И за съжаление, възнамерявам да го съобщя публично...

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2013, № 1 (158)