Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОГА УМРЯ НАДЕЖДАТА?

Веселин Веселинов

web

Бърша прах и преподреждам библиотеката си. Вечното удивление... я, какви книги съм имал, кой да подозира... "Нови записки на спекуланта"... Преди 20 години в търсене на нови български книги из площад "Славейков" попадам на сергия, от която взимам десетина и продавачът ме заговаря. И ми подарява няколко книжки. И ги надписва. Аз благодаря, смятам, че е просто от желание да ме държи като клиент. Вече у дома, сестра ми разглежда трофеите и прави коментар върху непрестанните ми оплаквания, че София ми е непознат град и не мога да се ориентирам: "Не ми разправяй, че не можеш да се оправяш тук, след като си намерил Делчо Чапразов." Двайсет години по-късно разгръщам страниците наслука, повече с обезпрашителна цел. Двайсет години по-късно... Тоя номер съм го правил, сега ще го повторя - чужд текст, дълъг цитат, с две-три изречения "коментар".

 

"К" КАТО КАРАКАЧАНОВ

Все се е канил да си побъбри с това Караканче насаме. Все се е канил да му хакне някоя думица по-така! Абе, това момче няма ли да спре да дрънка за това и за онова по телевизията? Отвориш вестник - Каракачанов! Друга газетка - пак Каракачанов! И все едно злобно говори. И все срещу СДС-то. Все СДС-то му виновно! Абе, аланкоолу, тебе кой те издигна? Не тия ли хора по митингите, дето и в дъжд, и в сняг ревяха по площадите... Да-а, отвориш газетката - Каракачанов. Отвориш друга газетка - пак Каракачанов! И по телевизията - все той!

Когато Каракачанчето се разприказва, че всички тези продавачи по улици и площади пречели на София и народонаселението, бате Деле освирепя: само да му падне това момченце! Санким, ще види той кои са истинските спекуланти. Ама едно хубаво ще види!

Падна му - още докато беше кмет. Хем на сергийката! Но беше с някаква отнесена мома - бате Деле е чирпански селянин и няма да нападне мъж в присъствието на жена. Ще вземе да я уплаши, например. Вие и стиска юмруци - уж, че му е много студено. И щото било 20 градуса под нулата. И пусто възпитание чирпанско!

Сега Каракачанчето не е кмет и се разхожда по "Славейков". С някаква бабаджанка се разхожда, разбира се. Ясно, бодигард! Щото народната любов, нали? И щото вече няма митинги и СДС-то...

...Хубаво му надума, та оня зяпна! Зяпна и бодигардът, и често-често заподпитва: да не псува нещо г-нът?!

- Не, не - прави се на възпитан и Каракачанчето. Господинът не псува... Господинът е от твърдосините! Неосведомен човек е г-нът!

Сякаш някой се е изплюл в лицето на бате Деле.

- Ето моята неосведоменост! - с жест сочи книжките си той. - Тука са десетина. А има още десетина! И поне толкова - съавторски! - събрала се е тълпица и това малко му пречи: да не стане реченето нещо като фукня? - А ти, г-не, години вземаш заплата, а що не си напишеш дисертацийката... Бива ли така?!

Бабаджанката пак пита-разпитва: г-нът да не би?

- Не, не! - брани се, сякаш от бодигарда си, и Каракачанчето. - Тук един неосведомен човек... Само твърдо син... И си говори!

- И няма да ти взема пари - не млъква и бате Деле. - И ще ти я напиша за месец-два... Не ти искам пари, бе момче! Щото такива пари миришат, нали? - бате Деле стиска юмруци, а те са червени до кръв, а думите му са почти хрипове някакви.

Каракачанчето се позасмива - боже, и усмивката му - каква?!

- И няма да го бия - казва бате Деле на бабаджанката, а тълпицата се подсмива: нали чирпански селянин, що не вади ножа бате Деле? - Що да давам глупав повод... Ходи си, момче! - пак към Каракачанчето. - И не забравяй! Хакерне парица ядеш ти, но да ти берат кахъра другите... - от напрежение очите му са опулени; едва овладява и ръце, и юмруци. Само бабаджанката гледа повече сюзерена си: да го прибирам ли тоя вече?!

- Не, не! - шъпне и Каракачанчето, и не се смее; то вижда великите усилия на бате Деле да се въздържа от саморазправа. - Г-нът просто си говори..."

 

Страници 84-85, книгата е издадена през 1994-а, а писана - 1993-а. Двайсет години по-късно... всъщност 25... бате Деле - Делчо Чапразов - едва ли е жив, а Каракачанчето - охо, и още как! И в тези редове, писани през 1993-а, се усеща как надеждата, че светът на каракачанките ще свърши, е вече мъртва... Леле, колко бързо цъвиса надеждата... синият цвят на небето.

Ноември 2018

 

P.S. Разравям интернет за всеки случай...

Делчо Чапразов

Делчо Чапразов

Делчо Чапразов е починал на 14 август 2014 година в родното си село Зетьово, Чирпанско. Дано на оня свят няма каракачанчета...

А наближават евроизбори и изплуват имена, компрометирани също преди четвърт век... Метаморфози и метастази.

Март 2019

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2019, № 4 (233)