ПРИКЛЮЧИХМЕ ЛИ?¹

Веселин Веселинов

web

В събота, 4 ноември 2017, тържествено бе открит "Лъвът" на оригиналното си място, нагло заемано доскоро от недоразумението "петохуй" в София. За много хора радостно събитие, за други - не, двата лагера отдавна са оформени и сблъсъците им няма скоро да завършат. За мен поставянето на "Лъва" е само част от възстановяването на Мемориала на загиналите чинове от 1. и 6. полк и помпозността на откриването му по-скоро ме тревожи, отколкото радва. Понеже намирисва на приключване, на финалност. Тук ще изложа защо мисля така.

Общинското решение, взето по искане на гражданска петиция за демонтирането на "петохуя" и възстановяването на Мемориала, е от декември 2014-а година. До лятото на 2017-а никаква дейност не бе извършена. Дейностите от лятото на 2017-а никак не са по изпълнението й - едва ли е тайна за някого истинската причина: предстоящето българско председателство на ЕС. НДК е представителното лице за целта и ударно трябваше да се приведе във вид, подходящ за пощенска картичка. Текоха и сигурно още текат мащабни ремонтни работи в целия комплекс и между другото именно върху лицето - доколкото мога да съдя по снимки - "задницата" не се ремонтира или поне не толкова усърдно, нея чужденците няма да зяпат. Разбира се, при запитване, общинарите ще се позоват на решението от 2014-а, но по-скоро Тодор Чобанов и останалите общински поддръжници на възстановяването на Мемориала са се качили на ремонтната каруца, използвайки момента и разчитайки на устойчиви безумни навици: хич може ли да няма едно паметниче да покажем на Европа. Така изневиделица се монтира Лъва, а не като последователна общинска дейност - демонтирането на "петохуя" няма дори нищо общо: по традиция, всичко са прави в последния момент, а доколкото за няколко месеца той няма как да се доведе до някакъв приемлив вид, то демонтаж. Общинското решение послужи за камуфлаж.

Аз не поставям под съмнение искреността на Тодор Чобанов и привържениците на Мемориала в Софийска община - каузата ни е една и съща, макар и различно мотивирана - но и не забравям, че те са първо политици. Търканията на фейсбук-страницата на радетелите за възстановяването на Мемориала, откъдето тръгна всичко, и Тодор Чобанов не са от вчера и се засилват - столичният заместник-кмет често трябва да отговаря на неудобните въпроси "кога", "как", "какво". И от отговорите му не иде нищо обнадеждаващо - те се свеждат до бъдеще неопределено. Първо, трябва да има конкурс, понеже такъв е редът и нали всички сме за правова държава. Когато се задълбае малко в "конкурса", се чува вълшебната думичка "визия" и напоследък допълнението "с елементи" от оригиналния Мемориал. И съвсем прясното "след нова година", когато се приеме новия бюджет на общината и се види какви пари за конкурс могат да се заделят. Нужни били около 15 000 лева, инак нямало как да се привлекат "сериозни" колективи за участие с проекти.

Възможно е да е така, но... докато не изтече българското председателство на ЕС, няма да се пипне нищо, гарантирано. Строителни работи в района, на "входа" на пощенската картичка са немислими - то цялата управленска надежда е да не се наложи да се ремонтира току-що ремонтираното. Нищо няма да се пипа, пък после я камилата, я камиларя, почти три години нямаше никакви действия по изпълнение на общинското решение, та на какво именно да се разчита и занапред? Тогава и ще чуем цялата върволица аргументи, стъпващи с все сила на тържественото откриване на Лъва: че пространството е неподходящо; че е невъзможно да се възстанови оригиналният комплекс, понеже безвъзвратно е погубено това и онова; че няма подходящи "визии"; че направихме, каквото можахме, и ето, тук, в лъва, все пак са заключени всички исторически моменти и са почетени загиналите; че все пак трябва да се отнесем с разбиране към противниците на Мемориала и да направим компромис; че няма пари, а има по-належащи проблеми за решаване. Да не продължавам. А след няколко години никак не е сигурно, че ще са същите общинари и една нова община може да вземе друго решение, анулирайки предишното.

Ето го резултатът от решението на една предишна общинска управа. Стои си там някъде, малцина изобщо знаят къде. Оттогава са минали много години, много избори, много общинари. Да, да, знам... сега не е като тогава, сега има лъв. Има елемент от оригиналния Мемориал - и трябва да ни е достатъчен?

Ами не е достатъчен и малко казва за сериозни намерения по възстановяването му, след като почти три години не бе направено нищо. Да се премести лъвът от Военно-историческия музей до старото му място, не може да се нарече сериозна дейност - готова фигура, товариш, откарваш, монтираш. Изследователската част досега бе дело на "лаици", на частни лица и на граждански организации, но не и на институции. Но от един момент нататък "лаиците" не могат повече и се искат експерти и институции - ето какво не бе направено от тях, начело с Общината, която би трябвало да организира подготвителната работа:

• Не са известни списъците с имена от оригиналните плочи на Мемориала. Основният проблем е този с разрушената от бомбардировка стена. За три години трябваше да се направят проучвания и да се разбере възможно ли е да се възстановят напълно и да се обсъди как да се постъпи при положение, че има невъзвратими липси.
• Оценка на плочите с имената на загиналите като изработка. Как и от какво са направени и кой би изработил копия по същия начин на липсващите. Оцелелите са в тежко състояние и се нуждаят от реставрация. Това са специализирани оценки и дейности, каквито не са правени и поне до този момент не се предвиждат.
• Стените. Какви са оригиналните материали и технология и как могат да се възстановят в днешни условия. Строителна оценка на терена, който е сложен в подземната си част. Също нищо не е правено и не се предвижда към днешна дата. Съществуват ли изобщо оригиналните план и техническа документация?
• Предварителни обсъждания за вписването на Мемориала в настоящето пространство, което е оформено като интегрална част на комплекса НДК. Не са правени такива и не се предвиждат - ще чакаме "визиите" от бъдещия конкурс.

Отсъствието на подготовка ми говори, че никакво възстановяване не се мисли, а се мисли някакъв ерзац. Чисто нов проект в най-добрия случай или просто лъва, както е в момента. Към сегашна дата циркулира една "визия", тъй наречената "стъклена", която е доволно кичозна и по-скоро в духа на злополучния "петохуй": грандоманско творение, което, предполага се, ще покорява гражданите с могъщата си нелепа помпозност. Боя се, повечето проекти за бъдещия конкурс ще са или в този "бруталистичен" дух, или подчинени на идеята за ненарушимост на комплекса НДК. Второто почти автоматично означава съкращаване на Мемориала до "елементи" от оригинала със силно вероятна подземна част, каквато българските творци страстно обичат още от преди да се бе треснало на главите ни "людмилието" и самото НДК. Съществува също и идеята за "допълване" на Мемориала, някак да се докара до паметник на всички загинали във всички войни - стигне ли се до това, не само, че Мемориала всъщност изчезва, но и вероятният нов паметник наистина ще бъде само и единствено военен паметник. Няма защо да се допълва повече - впечатлението е, че ще се прави не възстановавяне, а съвсем нов и друг паметник. Тодор Чобанов всъщност не отрича това впечатление, когато говори за конкурс и "визии".

Аз не казвам, че възстановяването на оригиналния Мемориал е лесно и просто. Ето как "съхраняваха" останките му тези, които го разрушиха, днес от тях е останала малка част и то в лошо състояние. Именно заради това трябваше да се извършат гореспоменатите предварителни действия с участие на специалисти. Тази снимка пускам отново, понеже съпротивата срещу възстановяването е силна и с голямо медийно присъствие, вадейки от торбата с лъжите нови и нови: напоследък се пробутва номерът, че не само Мемориала е внимателно демонтиран на времето, ами грижливо са пазени частите му, та даже бил възстановен и си съществувал "малко по-нагоре на булевард "Черни връх" още от началото на 80-те. И поради това ролята на Тодор Чобанов е малко гротескна - почти задължително името му се изписва "Доцент, доктор на историческите науки Т.Ч." Като такъв, би трябвало да са му ясни проблемите на Мемориала и като заместник-кмет би трябвало да се обърне към подобаващите институции за попълване на празнините. Вместо това чуваме, че си има законен ред, когато му дойде времето, когато се откъсне парченце от общинския бюджет, когато се избере "визията".

И всички тези аргументи могат бързо да се разбият. "Законният ред" предписва конкурс, но заданието на конкурс се поставя от общината. Тук пътеката се разделя в две бързо раздалечаващи се една от друга пътечки. Едната е мантрата за законния ред. Аз поне не съм чувал за конкурс съобразно който настоящата "визия" с градинката и лъва бе извършена. В основата си това оформяне се дължи единствено на факта, че празнината след демонтажа на "петохуя" трябваше да се запълни. Ако говорим за законен ред, то излиза, че заменихме едно незаконно решение с друго. Ако става дума за общински правомощия, то тогава за какъв бъдещ конкурс се говори, че такъв бил редът?² Тази пътечка много бързо води до следващо заключение - така оформеното може да е само временно и да се преоформи в бъдеще. А как би се преоформило? Ами всякак. Лъв както се докарва и монтира за ден, така и се демонтира и откарва за ден. Легални аргументи ще обясняват защо.

Втората пътечка е по-опасна дори - сегашното оформление изглежда като първа част от възстановяването на Мемориала. Лесно и удобно е да се обяснява именно така, прах в очите. Но бъдещия конкурс за проект и пуста "визия" остава... Какво ще е заданието? Доколкото лъвът сега е там, то той дори няма нужда да се оповестява като част от заданието - той ще се има предвид от участниците с проекти. Може би. Възможни са и проекти без никакъв лъв - и доста вероятни. Най-вероятно обаче с лъва, като елемент от оригиналния комплекс, да се измият ръцете изцяло - ето, присъства миналото, което, много съжаляваме, но не може да се възстановява както е било, щото малко демоде, пък ние гледаме напред, като футболистите, към бъдещия мач. Елемент от миналото, но с поглед в бъдещето... и се връщаме в добре познатия ни "синтез". Тук, естествено, ще се извади - какво говоря, то вече бе тиражирано - аргументът, че Мемориала, поради размера и височината си, ще нарушава "визията" НДК. Ще скрива от поглед сградата НДК. Централната "визия". И за това се налага малко по-скромно, така, да не закрива онуй. То на "зелено" така се говори, но ще се говори "най-отговорно". За мое най-голямо съжаление нищо не може да скрие от поглед бездънната каца на "людмилието", но не НДК е темата сега. Басня за размерите на Мемориала, скриващи НДК, ще се ползва, за да не се възстанови Мемориала. Към този аргумент ще се прибавя втори - че Мемориала не може да се впише в съществуващото оформление, освен ако не се направи радикално ново. Но такова начинание е прекалено скъпо и тоже ще наруши великото творение НДК. Най-сетне, ще има и искрена изненада - ама какво? Нали направихме и открихме новия паметник? Факт. Най-вероятно окончателен.

И заради това ще се върна отново към оригиналния мемориал и защо държа да се възстанови точно както си е бил. Започвам отзад напред, така да се каже. Атаките на Ивайло Дичев не се приемат добре в "моите среди", но ако Лъва е финалното решение на казуса, то Дичев излиза прав. Заради това, на което си е подпрял лапата лъва. Настоящето решение ще срещне възражения, на които не може да се даде отпор - смятам, че поне Гърция ще протестира веднага щом се усети за паметника в този му вид³. И ще се понесе лавината натиск от ЕС, която ще завърши с демонтаж. Тогава вече Тодор Чобанов ще ни обяснява, че така се налага - много искаме, обаче ЕС, правилата, реда не позволяват. В този вид наистина посланието е общо взето в духа на "великобългарски шовинизъм" и национализъм - това е и критиката на Дичев (поне разумната й част, понеже другите му аргументи доста сериозно поставят под съмнение компетентността му в културната антропология). Тук трябва да се отчита и шумната група от противници на Мемориала, които стигнаха до обичайното обвинение - който не е с нас, е фашист, ерго, откриването на Лъва е фашистко сборище. Мариана Колова даде тон още преди два месеца чрез статия⁴, в която цялата история на битката на паметниците бе обърната обратно, всички лъжи, създадени в последните години, бяха повторени и най-сетне бе направено заключението, че иде мрачен тоталитаризъм, неназован директно, но пък Тодор Чобанов е описан отчетливо като фюрер, та никакво съмнение няма що за тоталитаризъм настъпва и трябва да му се дава отпор. За мен бе просто тъжно да видя тази статия в "Култура" - тъжно за "Култура", щото поне за последните три години фактите и хронологията могат много лесно да се проверят, но редакцията прие лъжите на Колова за истина. Толкова по-зле за фактите, помните ли⁵? Оттук насетне "битката" ще е с "фашизма" и центъра й ще е злополучният Лъв. Загледаш се малко в Лъва - значи си фашист. Комунистически паметници може, фашистки не може - ами ще демонтираме. Сам-самичък Лъва не може да се защити. Напротив, той само би ескалирал страсти, понеже самотната му символика е приемлива единствено за патриотаре, диви националисти, и тем подобна флора и фауна - срещаща срещу себе си други разновидности флора и фауна, далеч не по-читави. И в тази схватка ще бъдат въвлечени военните, при това обществено негативно, понеже волю-неволю ще са в групата на "фашистите" - техните интереси към Мемориала са разбираеми, те са, така да се каже, "кастови": все пак Мемориала бе в основата си военен паметник, при това на най-чувствителната тема за военните - почит към загиналите им братя. И погледнато така, подминаването на откриването на Лъва от Президента Радев може да се види в светлината на "битката с фашизма" - усетил се е бившият пилот, че една китка да бе пратил и вече е в групата на "фашистите". Военният министър Каракачанов обаче никак не се усети в какъв огън налива бензин.

Но силата на Мемориала е в далеч по-широкия му обхват, той никога не е бил чисто военен паметник. Посланието му е много по-обширно и смятам, че за това е приет и силно обичан паметник от гражданството, а също вече 70 и кусур години трън в очите на властта. Една от причините, да не искам никакви други проекти освен пълно възстановяване, е, че Мемориалът отстояваше себе си блестящо - и с разрушено крило, и с премахната от комунистическата власт част - лъва, и оставен на произвола на съдбата, и в променяща се среда, включително натрапването в пространството му на модернистичната сграда на модна къща "Лада" и паркинга й. Мемориалът успяваше да надделее над всякакви неблагоприятни условия и пространствени контексти, без да загуби достойнството си и силата на посланието си.

Ето го около 1970-та година. Тази снимка също публикувам отново - заради лъжите, започнати от Старчев преди три години, и днес - "факти" за противниците на Мемориала. "Ами сега и казармите ли ще възстановяваме?" Няма, няма... Мемориалът вече си беше сам-самичък, без казарми и без лъв, с гламавата "Лада" и прочие, в цивилна среда, и пак си ходеха там хората, четяха имената, и си го обичаха. Вписваше се във всякаква среда и аз нистина вярвам на този Мемориал - че ще се впише и в настоящата, в контекста на "людмилието". Не му трябват казарми - трябва му само възстановяване.

Ето, това трябва да се възстанови едно към едно. Лъвът - символ на държавата - се губи пред хората, имената на стените, заградили го и непрестанно гледащи го. Държавата е по-малка от хората - те са големите, дори и мъртви. Държавата е на и за хората, а не обратното. Няма хора - няма държава, лъвът сам е нищо. Смятам, че инстинктивно същото усещат властите и затова не обичат този паметник и не смятат наистина да го възстановят. В настоящето има само лъв - само държава - и никакви хора. Те са без значение, безгласни, могат да служат само за каквото държавата намери за нужно да ги ползва, когато лъвът изреве, всички мълчат и се подчиняват, не задават въпроси и не дирят отговорност. Знам, че на мнозина това им харесва, така смятат, че трябва да бъде и в крайна сметка лъвът в момента им е напълно достатъчен. На държавата, на властващите такива хора са напълно удобни. Пионки на държавата, нищо повече. Но оригиналният паметник казва по-скоро обратното - и заради това му послание държа единствено на пълно възстановяване. И само в оригиналния си вид Мемориалът може да се защитава от външни и вътрешни атаки: именно понеже се отдава почит на хората, на обикновените хора. Той е техен паметник, не на политици, не на тесни идеи, не на държавата. И за това не е чисто и само военен паметник и мястото му не е в гробищата, а в центъра на столицата. На оригиналното си място, понеже освен историчността, така ще продължи ролята си на коректив - НДК е изцяло държавен символ. За което и смятам, че Мемориала няма да бъде възстановен и общината ще се отметне от решението си - тоест, конкурсното задание, ако изобщо се стигне до конкурс, няма да е върху инженерно-строителната част и вписването на оригиналния комплекс в настоящето пространство, а ще е за нова "визия", за коренно различен паметник. Бе, хората, хората, да ги няма... ако греша, ще съм щастлив да поднеса извинения на Тодор Чобанов⁶. Искам общината да ме опровергае чрез действия и резултат. А "визията" си е тук, на горната снимка - и днес има дървета точно където и някога. Никой не ги забелязва или е по-удобно да не ги забелязва, че да има извинение за трудностите по "вписването" в средата? Борбата за възстановяването на човешкото продължава.

Ванкувър, 6 ноември, 2017

БЕЛЕЖКИ

1. Използваните снимки са взети от фейсбук-страницата "За възстаняване на Мемориала на загиналите чинове от 1 и 6 полк". [обратно]

2. Моето обичайно лентяйство... докато пратя статията за евентуална публикация, интересни събития настъпиха. Последните фази на проекта "Бронзовата къща", за който не бях и чувал, но който проект отговаря на всичките ми съмнения. Цитирам: "Малина Едрева обясни, че общината няма средства да финансира подобни проекти и за това не е обявявала конкурс за идеи, нито е избрала сама мястото. Получила е предложение от Австрия за проект, който вече е готов и с осигурено финансиране. Едрева сравни Деянофф с Христо Явашев-Кристо, който осъществявал проектите си по същия начин. Тя добави, че мястото на инсталацията е посочено от Деянофф, а от общината нямат нищо против предложението, защото така за първи път можело да се покаже съвременно изкуство в такъв мащаб и то на световно признат български автор." Това е въпросната 20-тонна арт-инсталация, сакън, да не останем без "петохуй", която трябва да бъде монтирана някак си на мястото на мавзолея на Гошо Тарабата. [обратно]

3. Мда... Гърция вече протестира на дипломатическо равнище, чета на 9 ноември във вестник "Сега": "Гърция е протестирала срещу бронзовия лъв, поставен пред НДК. Лъвът подпира с лявата си лапа щит-карта на Санстефанска България, на която като български са изобразени днешни гръцки земи, включително град Кавала. Протестът е бил заявен пред наш дипломат в Атина, съобщава сайтът "Гласове".

Атина възприема връщането на лъва като провокация и лош сигнал в навечерието на българското председателство на Съвета на Европа." Дребнаво броя... точно пет дни след откриването на Лъва. [обратно]

4. Вестник "Култура", бр. 27, 2017, "Зад широкия гръб на демокрацията. Какво са паметниците при отказ от памет?" Извън всичко друго, Мариана Колова отрича гражданско участие при вземане на решения относно урбанистичната среда, види се, животът на Запад на нищо не я е научил. Не е голяма изненада - модернистичните бруталисти изобщо не виждат човек в проектите си. [обратно]

5. И като изопачаваме фактите, то какъв прекрасен миш-маш става в главите - ето прясно свалени мнения от фейсбук-страницата на защитниците на "петохуя", където самата Колова е силно активна. Мнения относно предстоящата "Бронзова къща": "Не му е там мястото", "Що за 'изкуство' е?", "грозилище и простотия", "де-мащабира мястото", "живеем във време с много съмнителни "творци", "като нямаме сецесионова къща, правим бронзово 'нещо'", "стига кубизъм за милиони с нашите пари!" Смешно... същите хора говорят обратното за "петохуя". Какво пък на тях не им се нрави в монтирането на модернистичен брутализъм? Ама така е като са изгубени оценъчни мерки, така е след възпитание чрез "людмилие". [обратно]

6. Хм... няма да се стигне до извинения. Точно пет минути след като написах четири поста по проблемите, засегнати тук на 9 ноември на страницата "За възстановяване на Мемориала...", достъпът ми до нея изчезна. Изцяло. Не ми се разрешава дори да я виждам - такова съобщение излиза на компютърния екран. Ако наистина съм забранен... ами така става, когато политици се правят на администратори в медия на гражданска формация. Но как само е смешна властта... нито информирането ми може да се прекъсне така, нито гласът ми. О, да, ще продължа да искам възстановяването на оригиналния Мемориал - той е на моя страна, не на страната на политиците и властващите. [обратно]

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.11.2017, № 11 (216)