Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

О, ЛИЛИ БРИК

Веселин Веселинов

web

“Аксиома:
Всички хора имат шии”

Вл. Маяковски

Осип Брик, уморен, полегнал на софата, “о, какъв ден” и “как ще си сваля ботушите”. Толкова уморен, с примижаващи очи, а жълтеникавите сияния на електрическата крушка, гола, оставят сенки в ъглите на още места. Вечер е.

Ключове напрегнато търсят своята ключалка, ръката е разсеяна, но най-после, най-после.

- О, Осип! С ботушите на софата! А аз...

- А аз не те очаквах! Каква изненада, а ти - ботушите!

- Господи, така съм уморена... и влакът от Питер закъсня... мръдни де! Не мислиш ли, че имаме нужда от почивка?

- М-да-а... Знаеш ли... - Осип сяда на фотьойл, а Лили се изтяга уморено на софата. А електричеството все оставя сенки. В ъглите.

- Какво рецитираше Володя? - уморено, сякаш на себе си, казва Осип. - Аз позволявам на поезията само една форма, нещо такова... Лили, аз съм толкова уморен... а днес трябваше да осъдя маса... ти дори не можеш да си представиш... един от тях на колене... каква наглост... 278...

- О, Осип! Слушай, слушай! Вечеря утре, ще поканим Володя, този... Пастернак... Но не закъснявай!

- Не, не... аз ще закъснея, ЧК... знаеш ли...

- Ося! Бъди така добър, свали ботушите ми... Боже, стъпалата ми... ти не можеш да си представиш! Този... не мога да запомня името му и това си е... още във вагона. Представяш ли си? Едва потеглихме от Москва и той: о, какви крака, какви стъпала, аз искам да ги гушна, аз искам да ги разцелувам. Представяш ли си?

- М-да-а...

- Но ти разтривай, разтривай! Володя ще полудее от ревност, ха-ха... Разтривай... м-м-м...

- Но Володя нима знае?

- Не се шегувай.

- М-да-а... а днес имахме...

- Ося! Каква сантименталност, само помисли... Ромка... Володя... не мислиш ли, че Ромка е малко болен? Когато е с Елза, си представя Лили... и обратното... а Володя мрази деца.

- М-да-аа... да ти разтрия врата?

- И още пита! Но не ме питаш за Питер!

- Умората, Лили... ето, питам.

- Да. И този самец, можеш ли да си представиш? Разтрива ми краката чак до Питер! Едни такива потни ръце... хриплив... но... трябва да му призная това... търпeлив, учтив... По-нагоре... м-м-м... Взехме стая в хотел... но той се смути... още по-наляво... м-м-м... сельодка, водка, хайвер... но смутен... потен... един такъв на нокти... ти не го познаваш...

- Лили, ще прощаваш... но утре рано трябва...

- Ося! Как смееш! Току-що пристигам! И какво напрегнато пътуване... а ти?

- Не съм сигурен, че харесвам Роман, но...

- Роман! Кой мисли за Роман? Кой е Роман? А Володя?... Така ми липсват стиховете му... когато рецитира, е един такъв мъжествен... като ботуш... а този ме умори и отврати... с потните си ръце... с...

- М-да-а-а... Лили, аз мисля, че загубих сантименталността си... в крайна сметка революцията иска жертви...

- Но ти не ме слушаш... ти не можеш да си представиш... този... в хотела... Питер, Нева, мъгла... хайвер... жалко, че нямаше шампанско... но ръцете му - потни.

- Може би ти... ти си го напрегнала?

- Аз? Ося! Така се радвам, че съм у дома... разтривай, разтривай, врата, да, и надолу... стъпалата... Нека и Кузмин, той има хубав глас, какви песни...

- М-да-а... но защо? Знаеш ли, Ромка...

- О, Ося! Ромка носи очила. Ромка няма плам. Аз обичам само теб, така се радвам, че съм у дома...

- Не, не... Ромка...

- Ромка? Какви мъки! С човек, който още пет минути след потеглянето на влака каза: “Чорапите... може би ще е по-добре да ги свалите...“ ...не свалиш, а свалите? Представяш ли си, Ося? На петата минута... и в тази романтична форма... не, свали си чорапите, а ще е по-добре да си свалите чорапите... Но после, после... жартиерите... с тези потни ръце... хи-хи-ха. Хи-хи. Не можеш да си представиш... А Володя? Володя?

- Като разярен бик... Ти знаеш Володя... Лили, аз...

- Вулгарно! Все за теб, за теб, за теб! Вулгарно! Ося, може би трябва да попътуваме... Берлин... А?

- М-м-м... аз имам толкова дела на главата си...

- И утре - Володя! Но днес - не. Три дни в Питер, без да се брои пътуването. Така съм изморена... въпреки че, да... жартиерите... чорапите... ботушите... той ги свали... колко интересно... но съм уморена, а ти, а ти... Ося!

- Лили, аз исках да кажа само... трябва да стана в пет сутринта, толкова дела... О, Лили...

- О, Ося... на мен ми се спи... аз съм уморена... аз утре ще ти разкажа в подробности... но сега... ти си жесток... разтривай, разтривай... и ти ми липсваше толкова много, да беше видял тези потни ръце... но не, не... ти си себичен... работата ти... пет часа...

- О, Лили!

- Ося... - сънливо вече под жълтата крушка, оставяща сенки в ъглите.

- О, Лили...

- О, Лили... Марлен... Брик.

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.07.2008, № 7 (104)