Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОД ТОТАЛИТАРНОТО ТОКЧЕ НА ПОЛИТКОРЕКТНОСТТА

Веселин Веселинов

web

Над двайсет години живея в политкоректност и са ми познати диктатите... непрекъснато да се извинявам, да поемам отговорност за какво ли не, станало къде ли не, да се чувствам виновен поне на думи, и съответно да участвам съвсем реално в плащането на безкрайни компенсации. Не е като с престъпник - давност няма, "изтърпяване" на наказание няма, напротив: завинаги е и се пренася върху следващите поколения. Понеже никому нищо не съм направил, преди да съм се родил, и още по-малко на индианци, африканци и азиатци, вместо да се чувствам виновен, промених изначалната си толерантност в мълчалива - понеже няма как да се изказва публично в условията на политкоректност - нетолерантност. Навремето имах силна симпатия към индианците... загубих я в ежедневното "разминаване" по тротоара, където индианец с омраза ми тръсва, че е готов да ми отреже гърлото и аз трябва да преглътна заплахата, защото... като бял европеец съм виновен, а "жертвите" са винаги прави, а ако не дай Боже отвърна по същия начин, отивам на съд. И затвор. Аз далеч не съм изключение... политкоректността фрагментира обществото, раздели единството на права и задължения и ги разпредели на групи: на малцинствата само права без вина и отговорност, на мнозинството - само задължения и безкрайна отговорност. Натискът на токчето е нов тоталитаризъм - не ботуш, а токче. Без център, без конкретна идеология, без лидери и партии... размит, бързо губещ се от фокус, но облечен в законови прескрипции и санкции. Силно болезнен. Със справедливостта няма нищо общо. И понеже токчето се забива все по-често и все по-болезнено, то един ден границата на търпимост ще се прескочи и фермерите ще извадят пушките. Не е като да не съм ги чувал какво мърмореха още в началните ми дни в Канада. Токчето е лакомо и като всяка тоталитарна концепция се вижда като безкрайност, а човешкото търпение има предел.

Това е дълго предисловие, защото Даниела Горчева е извадила почти всички аргументи срещу Леа Коен и не виждам никаква нужда да ги повтарям. Просто търся малко по-различен ъгъл за критика и го виждам най-вече в конкретни приложения и реакции. Целите на Леа Коен в пролога на книгата й "Ти вярваш: 8 погледа върху Холокоста на Балканите" са твърде прозрачни: те са напълно в духа на политкоректността и изискват практически приложения. Именно прилагането им на практика е тежкият въпрос и заради него не приемам книгата й нито като "частно мнение на неспециалист", нито като част от академичен диспут. Много конкретни са тези цели, вещаещи бедствия: "България няма изработена позиция за своя вина през указания период на еврейските гонения и не е поела отговорност нито за депортацията, нито за преследванията, поради липса на консенсус по този въпрос." България трябва да поеме единствено вина за изброени престъпления. Пред кого? Пред Израел, официално, на ниво държавна дипломация, чрез държавния си глава. На България трябва да се вмени вина и нищо друго. На пръв поглед и именно на пръв поглед висока дипломация - нищо работа. Едно официално извинение, виновни сме, декоративни венци, сълзи и сополи, и край. Край? Това е само началото. Извинението е само отваряне на вратичка за същинските дела - щом веднъж си виновен, следва компенсация. Вината е завинаги - "никога да не забравяме" - съответно, и компенсациите са завинаги. Парични компенсации, разбира се... какво друго някога е признавано за компенсация. И следва пренаписване на историята - и преподаването на новия вариант на народа... понеже след признание във вина никой, и с пълно право вече, няма да остави България да обяснява нещата другояче пред населението си. Като чета Коен, оставям с усещането, че дори и това не е достатъчно и преспокойно може вината да се разширява - понеже Израел е особен субект, надхвърлящ териториални граници: той е защитник и говорител на всички евреи по света. На всички трябва да се извини България - и с това не виждам никаква пречка историята да се префасонира още малко и България да поеме още вина. Що да не е главен виновник за изтребването на евреи и по-далеч от Балканите? Примерно, що не се е обявила в защита на полските и германските евреи. Защо не се е хвърлила да ги изтръгне от нацистки концлагери? Защо не? След като вината е, че не е спасила чужди граждани няма пречка да отидем и по-далеч. Всяко нещо с времето си - Леа Коен го доказва просто като сравним по-ранни нейни писания (цитираната от Горчева статия "Страната, в която Холокоста не се състоя" е драстично различна от настоящия пролог - там и "народ" има, и цар Борис III е положителна фигура, но там и целта е различна от настоящата). Сега дошло времето да се иска вина.

Не случайно споменах на два пъти "народ" - този път Коен вади на бял свят концепция напълно различна от "мита", с който, по нейно мнение, сме свикнали да се четкаме за допълнение на киселото мляко. Ето я концептуалната ревизия:

В тази книга са събрани няколко мои есета за Холокоста в царство България, писани през 2011 и 2012 г., някои от които помествани в периодичния и специализиран по темата печат, включително на английски и немски езици. Те не са предизвикани от конкретни ситуации, а от различия с някои спорни и дори неверни интерпретации на историята на еврейството в България през периода 1940-1944 г., както и с инструментализиране на темата, в смисъла, за който предупреждава Бауер.

Тези различия могат да бъдат формулирани кратко по следния начин:

- темата за спасението на 48 000 български евреи е неделима от историята на техните гонения, както и на депортацията на 11 343 от присъединените през 1941 г. територии на Македония и Беломорска Тракия;

- българската държава от периода 1941-1944 (в лицето на правителството на Богдан Филов, солидарно с цар Борис Трети) определено носи вина и отговорност за тази депортация, която е организирала и осъществила, предавайки евреите в ръцете на германците извън границите на България (тракийските евреи във Виена, а македонските - на границата);

- списъкът на "спасителите" не се покрива с упорито разпространявани легенди и митове. Най-изявените водачи на спасението са представителите на Българската православна църква;

- българското еврейство, притежаващо много от националните особености на българския народ, не е било пасивна, лесно манипулируема маса, и е намерило достатъчно сили и средства енергично да се противопостави на насилственото отнемане на най-висшето му право на гражданство и родина;

- то е намерило съюзници в най-широкия спектър на българското гражданско общество (политици, висш клир, общественици, интелектуалци и най-обикновени граждани), които е успяло да организира в своя защита. Ниската популярност на антисемитската идеология сред българския народ е дала на българските евреи по-големи шансове за оцеляване отколкото в други съседни страни;

- преследванията и съответно "спасението" е процес, който е продължил с променлив успех близо четири години, без нито за момент до 1944 г. рискът от фатален изход да бъде изцяло елиминиран.

Това е тезисът на Коен... неделимост на вината от спасението, като ударението е върху вината; държавата, правителството и царят са главни виновници, организатори на последователна политика на унищожение при удобството да имат пасивно население - "народ няма", казва Коен - и спасението на евреите български граждани (в буквален смисъл граждани - за да се подсили отсъствието на "народ", намеквайки за маса селяни) е дело на самите бойки евреи, повели след себе си части от интелигенцията (пак граждани в буквален смисъл), и на висшия клир на Българската Православна Църква (пак буквални граждани, функционално дистанцирани от "народа"). Това е истината, твърди Коен, всичко друго е мит. Само че и това е мит... прясно съшит и труден за последователно поддържане от самата му авторка. Но този мит е също така бъдещият урок по история на българските деца. Започвайте да го зубрите от сега...

Аз се придържам към гневното възклицание на Петко Славейков "не сме народ, а мърша" - тук сме на един акъл с Коен - съдейки по това кой и какво българинът умилно търпи и гласува "за" политически вече към 70 години, включително самата Коен. Но и мършата има своя предел... доколко е "толерантен" българинът, е вероятно въпрос за друга тема, но мисля, че може спокойно да се каже, че българинът не обича малцинствата, включително евреите. В последните 20 години неприязънта или безразличието се превръщат все повече в омраза - към американците, към западноевропейците. Интернетните реакции към текстовете на Коен, гледам, често са изразени буквално така: "Ами да й се извиним, че сме й дали възможност да се роди." С други думи, като искат изведнъж да поемем вина и отговорност, поне да има за какво - да, грубо звучи... фашизъм? Но така си изпускат нервите от време на време индиански вождове в Канада и афро-лидери в САЩ, на които им е омръзнало да губят битката с еврейските общности за това кой е най-голямата жертва, за тях престъпленията срещу евреите са неделими от престъпленията на белия човек въобще, и се чува: "Жалко, че не ги направи на сапун Хитлер." Коен рискува да възпламени именно омразата - която е най-малкото реципрочна: след като тя съжалява, че цар Борис не е обявен за престъпник в Нюрнберг, не виждам защо "мършата" така "частно" да не съжалява, че Коен е имала възможност да се пръкне. За смърт изведнъж тръгва "диалог" - такава една по Мойсевия закон... зъб за зъб, око за око, така ли беше? Пък по християнски - как да се разкайваш за неизвършен грях? Дай поне да пролеем кръвчица, че да има за какво да се чувстваме виновни, да се извиняваме и да плащаме вовеки. Към това провокира "ревизията" на Коен, за съжаление, не към "преосмисляне", а към разрив и агресия. И ако я, не дай си Боже, послуша тълпата, тогава ще е мърша без кавички - нима това е целта на ревизирането?

Но не е последователна Коен в отричането на "мършата" - народ хем няма, хем има. И тя добре усеща съмнителността на тезиса си в прагматиката - и се опитва да лавира чрез терминологични смени: "представители на гражданското общество", "население". Но... като няма "народ", как изведнъж евреите имат "много от националните особености на българския народ" и как е ниска популярността на нацистката идеология "сред българския народ"? Целта очевидно е разделяне на заслуги и вина - според Коен, първите са само еврейски, но бидейки български граждани е много сложно да се отделят от "мършата"... понеже фундаменталният държавен постамент - конституциите - и до ден-днешен борави именно с понятието "народ". А на високо междудържавно равнище терминологията е същата - протоколно и неизбежно, държавни глави и дипломати говорят за "народ". И Израел ще поиска извинение от името на израелския народ и всички евреи по света, като част от израелския народ, а от българска страна ще се поднесе извинение и ще се поеме отговорност не от другиго, а от името на българския народ. На който след това съвсем директно ще му се наложи и да зубри новата история... понеже и образованието не борави с друг термин, и то е "народно" - и така общо - и повече никой няма избор точно в тези неща. Тъй че пак се връщаме в тази злополучна "мърша"...

Която "мърша", бидейки "мърша", няма как да има борчески качества, които да предаде на еврейските си съседи, които чрез асимилирането им да организират защитата си. Странна работа - в цяла Европа евреите не успели да организират защита (не само срещу нацистите), само в България успели и то защото притежавали "много от националните особености на" мършата и така еврейството "не е било пасивна, лесно манипулируема маса".

Че "мършата" е била пасивна и незаинтересувана, е едно на ръка - то самите дивни европейци са пасивни и незаинтересувани, та Ганю ти Балкански да е някакъв уникат - но не се покрива твърдението на Коен с други нейни думи: какво е попречило на очевидно мощно спрямо населението правителство да изпълни намерението си? Чутовната съпротива на евреите е приключила с бързо интерниране - Коен не отрича това. Но тя твърди и че е възникнала "революционна обстановка" - от кого? Нали "мършата" е пасивна - а евреите вече под ключ? И как така мощното правителство се е уплашило? Къде му е армията, къде му е полицията, къде най-сетне са съюзническите немски части? Нали целта е да изпълни пъкления си план срещу евреите? Не се връзва наративът... и продължава да не се връзва. Каква е тази нелогична уплаха от един брой митрополит? Какво е това отстъпление пред шепа интелектуалци? И няколко куриозни опозиционни политици - куриозни, щото по Коен цари опресивна диктатура. Никак не изглежда правдоподобен разказът, в който шепа хора без значение сплашват агресивната власт, облагодетелствана от масовото безразличие към еврейската кауза. Това просто е изсмукан от пръстите разказ, целящ да изопачи фактите.

В едно обаче успява... Коен поставя висшето духовенство като едно от главните действащи лица. Рискът, разбира се, е отново да се появи "мършата" - влиянието на църквата тогава е сравнително безспорно. "Мършата" лесно ще последва църковното водачество, приемливо. Но не е толкова лесно: в днешно време църквата е пълна с негативи и конкретно на висшето духовенство "мършата" гледа с неприязън. Църквата няма авторитет. Може да даде одобрение на концепцията, изразена от ревизионисти като Коен, което е достатъчно за международни цели - и много вероятно точно така и да направи. Но нямайки авторитет пред народа, няма как да го поведе, за разлика от 1940-те. И тук вече става интересно: четкайки нечитавата българска църква, Коен просто реже възможността на църквата не да поведе съпротива срещу натрапвана вина, а да се присъедини към такава съпротива. Един проблем по-малко... най-вероятно църквата ще застане срещу "мършата", получавайки външно одобрение и може би някакви индулгенции.

А откъде ще дойде келепирът дори не се крие - Коен определя Израел като съдник на българското поведение. Що за "доказателство" и мярка е кого Израел обявява за "праведник" и кого не? Но не се крие политическото - "през 2003 г. подобно извинение бе поискано и от румънския президент Илиеску и румънското правителство беше принудено да направи официална политическа декларация с признание за румънската вина за гибелта на близо 350 хиляди евреи в окупирани от Румъния територии (Транснистрия и Бесарабия)." Същото се иска от Хърватия, защо не и от България... ще се иска, и иска, и иска, и никога няма да е достатъчно, понеже травмата е вечна и не може да се забрави. И ще се иска понеже "в историческия контекст на Холокоста, доводът за "чужди" и "свои" евреи звучи, меко казано, странно и напълно нерелевантно от морална гледна точка. "Е, от еврейска гледна точка няма "чужди" и "свои" евреи - това добре, но отсъства приложение на тази концепция от държавата Израел - като всяка държава, разграничението на "свое" и "чуждо" е много конкретно. Силно чувствителна държава е Израел към опити на отделни лица и цели държави да й предлагат какво да прави. Да се намесват във вътрешните й работи, с други думи. А пък да я ПРИНУЖДАВАТ? Така че по каква логика България трябва да променя историята и образователната си програма, понеже в Израел обявили някого за "праведник". И по каква логика България е отговорна за смъртта на небългарски граждани в немски концлагери? Нима Израел е отговорен примерно за американска военна операция, в която участват и американски войници - етнически евреи? И по каква логика Коен приема евреите от Македония за български граждани, но оставя Владимир Куртев чужденец - "македонският деец"? Това не е търсене на историческа истина, а чисто и просто съвременен проект, съобразен единствено с настоящи нужди - само от настояща мярка Владимир Куртев може да е македонец, тоест, гражданин на републиката, оставена без име. Ако е вярна "интерпретацията" на Коен, то не може да съществува такова животно "македонски деец" през 1943-а (то май и днес не може, ако сме напълно стриктни). Но ако се цели налагането на удобен нов мит, обслужващ чужди интереси, проблем няма - измислиците лесно абсорбират противоречия, непоследователности, а от логика няма нужда.

Много е съмнителен фактът, че Коен не сравнява българският случай с никакви други от разглежданото време. Ни за добро, ни за лошо - никакви сравнителност и съпоставяне. Понеже, ако го направи, новият мит издиша много бързо - твърде много факти са неоспорими, а една ревизионистична интерпретация би отишла в много опасна посока. "Тлъсти" факти. Като например този, че в България не е имало никога погроми - а примерно в Полша е имало и за да се изкара България виновна чрез сравнителност, то май ще трябва да се заличат погромите и някак си да произведем нов "праведник". По-добре да стоим само и единствено в българския случай, в тази "парадигма". Аз съм сигурен, че не само Коен моментално ще ме обвини, че е недобросъвестно да напускам парадигмата, да разширявам полето, и така да замазвам важния въпрос и да се отклонявам от него. Че не се води така диспут. Но в парадигмата диспут не се и предполага да има - там границите са поставени и те са отговор, не търсене на отговор: България е виновна, това е парадигмата. Зорът е да я накараме да приеме вината и да започне да си носи последствията. Това иди-дойди - хайде, ще седим само в България, но не - Коен вмъква непрестанно външни авторитети, само такива, които поддържат нейната кауза - или тя тяхната - и доста често се дават поучителни примери какво други са направили НАСКОРО, а България не е. Много едностранчиво, много преднамерено и съмнително целенасочено. Защо не се оказва такъв натиск към Дания - в крайна сметка Дания не е спасила всичките си евреи. Бройката е малка, но я има - а атака няма. Ето, пак излязох от полето. Хайде още веднъж тогава - след като е редно България да се срамува, извинява, и носи отговорност за съдбата на чужди граждани пред държава, която не съществува по времето на събитията, тогава е редно Израел да се срамува, извинява и носи отговорност за жертвите на Маркс, Троцки, и пр., и пр. Голямата антикомунистка и жертва на комунизма може би да подхване и една такава кампания - щом ясно знае истината.

Естествено, знам отговора на такова предложение - който само ще потвърди, че нито истина се търси, нито справедливост, а само конкретна полза. С цената на всичко, стига да я поема и плаща някой друг. "Праведници" и виновници - ясно, чисто, лесно разделение. Но "мършата" се дразни от такива разделения. Ще търпи, ще търпи, ще търпи... докато не може повече да търпи. Самата Коен вероятно няма да пострада... други ще пострадат. Българинът поне антисемит не е бил, но усилията на ревизионистите като едното нищо ще го направят. И изобщо по себе си го знам - двайсет години с политкоректното токче по черепа ми още не са ме накарали да намразя индианците, но със сигурност не ги обичам. И знам, че няма да си мръдна пръста, дори няма да се развълнувам "хуманитарно-абстрактно", ако нещо им "се случи". Резултат от систематичните усилия в Канада, които Коен очевидно следва. Още един хилядолетен райх... още един вечен комунизъм... неизпепелена тоталитарна мечта. Две обаче рухнаха... взимайки безброй жертви. Урок за кандидат-канибали. Те пък не търпят уроци... те могат само да бъдат преподаватели. Да ни дават истината, не какво да е. Безсрамност... срамът е само за другите. В случая - за "goyim".

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2012, № 11 (156)