ТЕАТЪР

Веселин Веселинов

web

О, непременно трябва да видиш пиесата, казва Стоянчо, потривайки нервно ръце. Всички казват, че е страхотна. За-дъл-жи-тел-но! А ти видя ли я, питам. Не, не, нервно отвръща Стоянчо, опашките за билети са безкрайни. Казват, човек трябва да отиде рано сутрин, пък аз, нали разбираш, тогава пътувам за работа. Но ти трябва да я видиш! За-дъл-жи-тел-но! Аз отивам още в зори, пред касата няма никой, доволно се усмихвам, ще докопам жадувания билет, даже може би два, за Стоянчо. Касата отваря, купувам два билета. Стоянчо обаче, много съжалявам и страшно ти завиждам, но тъщата, по дяволите, трябва да закарам в болница.

Часовникът ми нещо изостава и не съм сигурен дали ще ме пуснат. Но ме пускат, без да им мигне окото. Вече съм в театъра, когато ме настига кръшна мома с широка усмивка и сърдечен глас. Хей, хей, вика още отдалеч, автографчето Ви, моля, просто формалност. И ми намига. Запъхтяно подписвам, девойката ми дава тежка дебела програма. В салона е тъмно, но намирам мястото си. Изведнъж запалват светлините, около мен няма никой, часовника ми трябва да е избързал, викам си, ей сега ще почнат да пристигат тълпите. Разгръщам програмата да убия времето и:

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗРИТЕЛИТЕ
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО! МОЛЯ, ПРОЧЕТЕТЕ.

По закон сме задължени преди започване на пиесата да уведомим желаещите да я видят, че драматичните правила изискват един от зрителите да бъде избран за разстрелване и убит по време на представлението. Администрацията и авторът не носят никаква отговорност за тази доброволна смърт.

Всички лица са следователно уведомени, че влизането в театъра може да доведе до смърт чрез разстрел.

Застрахователните правила задължават всеки зрител при закупуване на билет да подпише приложената по-долу декларация, че той или тя осъзнава условията и е съгласен/a да ги спазва.

Аз, ............., прочетох и разбрах горните параграфи. Съзнавам, че посещението ми на тази пиеса може да доведе до смърт чрез разстрел по време на представлението. Декларирам чрез подписа си, че приемам това условие.

Саморъчен подпис на член на публиката, дата.

 

Домашен адрес.¹

Сега разбирам какво подписах, без да му мисля, на ухилената мома... а около мен няма никой, залата е празна. Бавно претеглям програмата на ръка - тежка, обемиста, луксозна... вероятно са отпечатали цялата пиеса. Която е много дълга. Зрънце надежда бавно се оформя.

ЛИТЕРАТУРА

Reinaldo Arenas. The Color of Summer. New York: Penguin Books, 2000, p. 1. [обратно]

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2015, № 6 (187)