ТАЗИ ТЕЖКА БОЛКА В СЪРЦЕТО...

Веселин Веселинов

web

...която го гони на брега към пейката в парка. Пред него е заливът, където от време на време изскача любопитна глава на тюленче, отсреща са боровите планини, движението на слънцето на запад си играе с нюансите на осветено и сенчесто, със зеленото преминаващо в синкаво, облаците, лениво кръжащи около върховете, ту скриващи ги, ту откривайки ги, встрани на моравата смесена група се занимава с йога, зад него долита италианска гълчава от бабите, излезли на разходка, плашливо хвърлящи око на велосипедистите, небостъргачите, отразяващи слънчеви лъчи вляво, университетът, забулен в зеленина вдясно, виетнамският сандвич на пейката до него, нахалната чайка, опитваща се да го отмъкне, кръжащият орел далеч във висините, по-близо до отлитащия междуконтинентален самолет, отколкото до ятото диви патици, оповестяващи края на лятото. Тази болка в сърцето не е типичната българска носталгия... тази яка паяжина, изтъкана от митология, Левски, Тодор Живков, Радичков, студени мазни кебапчета, шльокавица от стари компоти, мексикански домати, перуански картофи, иранско кисело мляко, балкантуристка шопска салата, народна музика, композирана от Филип Кутев, „Швепс“ от тикви с мътни парцали плуващи в шишето, свадлив съсед, псуващ на майка за добрутро, тази осмисляща битието носталгия чрез омраза към околния свят, в който отсъстват митовете, свят, в който истинският българин се чувства натирен насила, принуден, след като е прогонен от дома си, дявол да го вземе, по собствено решение. Неговата е друга... неговата е по безсънните нощи, когато в мрака си въобразява картина, в която седи на пейка, пред него е заливът, където от време на време изскача любопитна глава на тюленче, отсреща са боровите планини, движението на слънцето на запад си играе с нюансите на осветено и сенчесто, със зеленото преминаващо в синкаво, облаците, лениво кръжащи около върховете, ту скриващи ги, ту откривайки ги, встрани на моравата смесена група се занимава с йога, зад него долита италианска гълчава от бабите, излезли на разходка и плашливо хвърлящи око на велосипедистите, небостъргачите, отразяващи слънчеви лъчи вляво, университетът, забулен в зеленина вдясно, виетнамският сандвич на пейката до него, нахалната чайка, опитваща се да го отмъкне, кръжащият орел далеч във висините, по-близо до отлитащия междуконтинентален самолет, отколкото до ятото диви патици, оповестяващи края на лятото.

Тази тежка болка в сърцето няма решение, той не може да се върне в картината, понеже я изживява всеки ден...

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.12.2016, № 12 (205)