Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАЙ

Веселин Веселинов

web

Аладин е в пустинята. Слънцето жестоко пече, не е ял от два дни, от водата в пластмасовата бутилка остават няколко глътки. На края на силите си влачи куфарчето си, без дори да осъзнава накъде. Погледът му се спира на бутилка от тъмно стъкло, наполовина заровена в пясъка. Аладин пада на колене, измъква я и я отпушва, смътно надявайки се в нея да има някаква течност. Каквато и да е течност. Синкав дим започва да излиза от бутилката. След малко се оформя огромна извиваща се във въздуха фигура. Аладин мисли, че вече ще се мре, щом му се привижда фата моргана, но пък ако е илюзия, то това е илюзия със сянка, облекчаваща нечовешката жега. И Аладин чува глас от висините.

- О, мизерно създание, аз съм дал дума пред Аллах, че ще изпълня три желания на онзи, който ме освободи от този ужасен затвор. Защото, ти, мизерно създание, не можеш да си представиш страданията ми! Не можеш да се мръднеш, не можеш да се почешеш. Да не говорим колко удоволствия съм пропуснал за тия 1200 години. 1200 години, 4 месеца, 12 дни, 7 часа, 36 минути, и 17 секунди непоносими мъки! Можеше много по-рано да ме освободиш, но карай - казвай какво желаеш!

Аладин е толкова изтощен, че не може да мисли. Устата му автоматично мълви "Порция кебапчета и ме разкарай от тук". Синкавата фигура се извива във въздуха и грозно лице вперва очища в Аладиновите.

- Две! - гръмовно казва джинът и Аладин почти пада на гръб от силата на гласа.

- К'во?

- Две желания! - и за по-ясно джинът шава с пръсти пред лицето на спасителя си. - Едно - порция кебапчета. Две - да те разкарам. Остава ти само едно желание.

Моментално джинът изчезва и слънцето отново забива лъчите си като ножове в черепа на Аладин. Но само след няколко секунди той е отново в приятната сянка, а пред него - чиния. Аладин хищно впива зъби в първото кебапче. Чак на третото разбира, че нещо не е наред.

- Ама това е свинско! - възмутено се провиква Аладин.

Високо над него джинът равнодушно свива рамене.

- Ти не каза специфично какви. Ти каза "кебапчета".

Аладин е дълбоко засегнат, но е толкова изгладнял, че продължава да яде. Получил енергия от храната, мозъкът му се прояснява. "Такъв шанс да ми падне и да го профукам! Само едно желание ми остана... а за кебапчетата ми иде да го убия тоя джин. Нищо! С третото желание ще компенсирам всичко - господар на света!"

- Абе, айде, дъвчи по-бързо! - недоволно гърми джинът отвисоко. - Давай да свършваме, че нямам търпение да се порадвам на свободата. Ти изобщо разбираш ли какво е да си 1200 години в бутилка?

Но на Аладин такива не му минават - той вече е поутолил глада си, получил е оптимизъм, държи джина в ръцете си. Не бърза, лениво дъвче, мислейки "Какво си въобразява тоя катил? Само как ще му го върна тоя номер с кебапчетата! Веднага щом стана господар на света. Значи и на джиновете!". Джинът нетърпеливо пристъпва от крак на крак. Най-сетне Аладин приключва, с наслаждение изпива последните глътки вода, захвърля бутилката си настрана, взима куфарчето си в ръка, и поглежда нагоре към лицето на синия джин.

- Хайде! - хладно нарежда.

Но нищо не се случва. Джинът все така се поклаща, а Аладин започва да се изнервя. "Аре, бе!", подвиква. Никаква реакция. Аладин подвиква пак. А джинът не го чува, потънал в дълбок размисъл - пред него стои проблем! Шега е да махне Аладин оттук, но къде да го остави? Чак сега джинът осъзнава в каква идиотска ситуация е: нищожеството долу е формулирало зле желанието си... да беше казал "искам в Багдад" - проста работа. "На Северния полюс" - никакво затруднение. А то "разкарай ме от тук"... на една педя разстояние, на другия край на света ли, къде? Дивак, без капка познание за законите на които се подчинява джинското съществуване. Веднъж дадената дума не може да се отменя... тя държи джина в желязна хватка. Три желания - три желания! Които се изпълняват дословно, уви, джинът няма никаква свобода нито да ги тълкува, нито да ги доуточнява, нито да ги подменя... такива са обективните закони. Нито може да променя реда на желанията... и така да компенсира неудачно изказаното - второто след като е изпълнено първото, и чак след второто иде ред на третото. Джинът осъзнава, че не може да измисли решение. След повече от час в търсене на решение, той се спаружва и се вмъква обратно в бутилката си. Аладин остава сам под жестокото слънце, по джапанки, с куфарчето си в ръка, без храна, без капка вода.

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.03.2013, № 3 (160)