|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОНКРЕТНА ПОЕЗИЯ: НЯКОЛКО
ИЗРЕЧЕНИЯ И ТРИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Веселин Веселинов
web
Малко и рядко се занимавам с поезия. Една от основните причини е развитието
й през 20-ти век, достигнало до положението за поезия да се предлага ...всичко.
Достатъчно е да се нарече "поезия" и това твърдение да се подкрепи с мастит
анализ (много по-обемист от произведенията), идещ от академията. Обичайното
ми възражение е "Добре де, колко от тези неща човек запомня? Колко от тях човек
е готов да повтори наум, докато си върви по улицата? Да ги цитира в разговор
с приятели?" Ей такива ми ти работи, и то дори без да се стига до чисто визуални
"произведения", съставени само от графични знаци. Конкретната поезия е едно
от тези течения. В тези редове не си поставям за цел аналитичност или критика
- оставам в едното представяне.
Смята
се, че първата "чисто" конкретна поезия е написана в 1944 от италианеца Карло
Белоли: Testi-poemi murali. Но възникването на течението се свързва с Ойген
Гомрингер - роден в Боливия, а установен в Швейцария. Едва ли може да се
говори за авангарден ентусиазъм в неговия случай: около 1950 г. Гомрингер установява,
че е напълно изчерпан откъм идеи и изказ. Тогава обаче е поканен да поеме литературната
редакция на ново списания - Spirale - занимаващо се с поезия и визуални изкуства.
Покрай тази си работа Гомрингер се заинтригува от експериментиране с визуални
и типографски ефекти. От последвалото развитие - съдейки по краткостта на произведенията
му - може да се заключи, че новото течение наистина е създадено от артистично
изчерпан човек: първото му конкретно произведение се появява през 1952, а второто
- през 1953. Както се вижда по-долу, става дума за общо 7 думи (без да броим
съюза, и с вероятна осма дума според интерпретацията). В новото си начинание
Гомрингер се обръща към езика на детството си и пише на испански, а не на обичайния
си немски. Горе-долу по това време подобни експерименти започват в Бразилия
(Haroldo de Campos, Decio Rignatari) и може би покрай близостта на испански
и португалски, авторите забелязват близостта си. Впоследствие те са последвани
от поети в САЩ, Англия, Австрия, Швеция, Турция, Япония - течението придобива
международно значение и съществува до ден-днешен.
Аз съм с големи съмнения относно повечето произведения на конкретната поезия,
но както винаги има и зърно между плявата. Тук предлагам първите две произведения
на Гомрингер - с ясното съзнание, че едва ли ще се харесат всекиму, от една
страна, и че със сигурност едва ли ще се намери читател, който да ги приеме
в ежедневната си реч.
Улици (1952)
улици
улици и цветя
цветя
цветя и жени
улици
улици и жени
улици и цветя и жени и
един почитател
Мълчание (1953)
мълчание мълчание мълчание
мълчание мълчание мълчание
мълчание
мълчание
мълчание мълчание мълчание
мълчание мълчание мълчание
Като контрапункт предлагам и една от ранните работи на Decio Rignatari, която
“отказва” превод, поради знаковата си универсалност. Оригиналът е следван и
е верен цветово (което предполага “добавяне” на нови произведения в духа на
Анди Уорхол - сменете цветовете и ще получите нова поема, изцяло ваша, авторска.)
Вева (1957)
beba coca cola
babe cola
beba coca
babe cola caco
caco
cola
© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2004, № 6 (55)
|