Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДНА СНИМКА

Веселин Веселинов

web

Седми май, 2012-а. Влизам в сайта на вестник „Сега“ и пред погледа ми се изпречва снимка:

Борисов и Плевнелиев пред портретите на Ботев и Левски

Борисов и Плевнелиев пред портретите на Ботев и Левски

Моментално прихвам - Рапона, Плевнята, Ботев и Левски. Правилно аранжирани по старшинство, вратовръзките на Левски и Плевньо по-добре завързани, а на другата половина по-шик. Рапона на безброй снимки е с брада, другите двама винаги отлично вчесани. Бивши и настоящи могат да се опишат еднакво - Ботев е пълен с идеи, непрекъснато присъства в пресата, любител на кучешкото семейство (експериментите му по сродяване на кученца и вълчета, както ни казва Захари Стоянов), решаващ емоционaлно, амбициозен, но слаб ръководител, непоследователен, повече героична пара и поза, отколкото обмислено грижливо дългосрочно планиране, сърдитко. Оставящ съмнение дали е бандит (“Радецки“) или идеалист, любимец на жените, харизматичен. Левски е спокоен, тих, умеещ да работи с всякакви, планиращ далеч напред, последователен, упорит. Миткал седем годин - макар и не по германските паркинги - за да постигне намеренията си. Не е човек на големите приказки и медийните битки, не особено образован, оформил идеите си в чужбина, приложил ги на родна земя, прагматик. Единият лично уволнява и назначава, а другият намира все разковничето на „екипа“, дори и с такива като Димитър Общи. Ботев и Левски - близки приятели, най-сетне. Велик майтап е тази снимка... Само дето си мисля, че Ботев и Левски на часа биха гръмнали „двойниците“ си... за едните морди.

И смехът ми се уталожва в нещо тъжно, но невинно - такива снимки са протоколни. Такъв е редът, нека не търся под вола теле. Нищо особено всъщност, но... нещо смърди в държавния протокол. Тия, живите, със сигурност се мислят за наследници на отдавна мъртвите. И за съжаление, скоро ще удостоят населението с мъдруванията си на тема герои, историческо наследство и приемственост - 2-и юни иде и се навършват 175 години от рождението на Левски. Ще се чуе какво мислят наследниците... от единия сигурно критика, че да беше Ботев тренирал карате, а едни пържолки винаги заслужават канините. Другият ще помрънка скромно за „иновациите“ и „бизнес плана“ на Левски. Страхувам се, че протоколът изисква речи... още повече за рождението на Левски се води национална кампания, има пресен „организационен комитет“, съобщени са някои от набелязаните „дейности“...

Става ми страшно, омерзително, срамно, и ядно. Тази снимка е гротеска. Зловеща подигравка. Рапона и Плевнята заедно с Ботев и Левски. Наследници на Ботев и Левски. И всъщност повече от Левски и Ботев - едната зурла президент, бицепсът - министър-председател. Настоящето грозно се гаври с миналото. Портретите трябва да се свалят и премахнат! Такива съчетания са дълбоко обидни.

Обидни... за кого? Рапона и Плевнята си ги избира „народонаселението“ - прекрасно езиково творение от недалечното „наследство“, щото българите нито са народ, нито население. Да имаше достойнство, да се осъзнаваше смисълът на таквиз речникови куриози като „съпротива“ и „солидарност“... да имаше, ама няма, и възмутена кампания, изискваща да се забрани официално излагането на портретите на Ботев и Левски, е просто индивидуалната ми мечта, породена от срам и погнуса. Това, което го има, са думите на тази гнус Цецка Цачева, изнесени на показ от вестник „Сега“ на 8-ми май: „Тази година не сме узрели за филм за Апостола.“ Тази година, както и всяка друга, сме узрели единствено за статисти във филма на Рапона, Плевнята, Рабфакчева, и прочие „харизматици“. Така горната снимка разкрива вероятно истинския си смисъл - от Ботев и Левски насам посоката е твърдо и неотклонно надолу. Дъно няма, дерзайте орли. „Не сме народ, а мърша“, следователно, вярна е посоката.

А аз съм отвратен... и си фантазирам безсмислици... например, какво би станало, ако Плевнята се засипе с молби на желаещи да се откажат от българско гражданство. С мотивацията, че ги е срам от управляващите. Логично някак за държава, която постоянно действа само и единствено срещу собствените си граждани, но... празна фантазия. Кой избира такива уроди? Кой тъгува по бай Тошо? Кой не е искал да се вдига на въстания за независимост по времето на Левски и Ботев? Кой е измислил „преклонена глава сабя не я сече“? Кой тачи Андрешко? Кой твърди „орташките овце вълци ги ядат“? Кой до ден-днешен не знае къде е погребан Левски? И как да знае, след като точно това погребение не го е вълнувало и засягало? Всичко си е на място днес с Рапона и Плевнята.

И аз заставам пред собствената си безизходица - такива снимки моментално раждат обида, срам и гняв. Това, което мога да направя, е да се откажа от номиналното си българско гражданство. Да го направя ли? Само да опитам мога... отговорът на молба, формулирана „срам ме е да съм гражданин на страна с президент Плевнелиев“, е известен.

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2012, № 5 (150)