ДНЕВНИКЪТ НА ДОНЧО ЖУАНОВ

Веселин Веселинов

web

27 април

Мередит е по-едра и закръглена отколкото изглежда на снимката, която ми изпрати преди месец след почти година редовна размяна на писма. Париж е обща мечта и какво по-романтично да се срещнем тук, да разгледаме Лувъра, да се качим на върха на Айфеловата кула и да пием абсент в бистро на левия бряг. Кой знае, може дори да зърнем някоя световна знаменитост. Мередит е скапана от дългия полет, от летището - с такси в хотела. Аз я чакам във фоайето, докато вземе душ и се преоблече, доста време, какво да се прави, жените се мотат и туткат винаги. Когато тя слиза, е като нова, няма следа от умора, и хукваме навън.

Ръми, но Мередит не я е грижа, че може да си развали прическата, истинска американка по джинси и блеснали очи. Умирам от глад, възкликва, и предлага ресторант, за който братовчедката на най-добрата ѝ приятелка ѝ е разказвала с възхищение по-миналата година. Никой не е чувал името и след три часа лутане вдигаме ръце и влизаме в първото заведение пред очите ни, "Макдоналдс". Докато нагъваме бургери с кока-кола, Мередит казва, че трябва да купи дребни подаръци и да прати пощенски картички на близки и познати, както винаги, когато е на ново място. Е, доброто възпитание го изисква, нямам нищо против, още повече, че в Париж е най-лесното нещо. Мередит, явно, има огромно количество роднини и приятели. Дълго размисля за кого каква картичка е подходяща, чуди се, избира една, после друга, как ти се струва, пита, дали тази все пак не е по-подходяща за леля Поли, тя е старомодна жена. А може би тази за близнаците? С подаръците е комай по-лесно - пластмасови модели на Айфеловата кула в различни цветове и размери, но какво количество! С времето ми натежават, да му се не види, нали съм кавалер, аз нося торбата с даровете. Навън притъмнява и се връщаме в хотела. Драги, казва Мередит, аз само минутка. Ще драсна по няколко реда и съм готова. Пускам телевизора и зяпам скучен мач между "Пари Сен Жермен" и "Монпелие". Играта на Карлос Валдерама определено не върви, не знам как завършва срещата.

На сутринта Мередит я няма и объркан слизам на рецепцията да попитам дали не е оставила съобщение. Упътват ме към кафенето отсреща. Мередит съсредоточено съставя изречения. Имам чувството, че купчината картички сe e увеличила. Тъпо зяпам движението на улицата, на обяд поръчвам сандвичи.

Разделяме се на летището, всеки към своя самолет. Драги, съжалявам, че така се получи, тъжно шепне Мередит в ухото ми, от малка мечтая да видя Айфеловата кула. Е, следващия път.

У дома ме чака пощенска картичка с френска марка, от Мередит. Два дни по-късно пристига малко пакетче с модел на Айфеловата кула и писмо. Изхвърлям всичкото на боклука.

30 август

Рим през лятото е непоносим. И тълпите туристи, цяло море от туристи в жегата... бррр. Но Тереза иска да види Рим, мечтата ѝ от дете. Добре. Защо не. Все пак да не забравям, че Тереза, макар и израснала в Богота, е от италиански произход. Бих предпочел Флоренция или Венеция, но тя не мисли така - Флоренция е малко надуто, интелектуален балон, а Венеция - кич, с тия гондоли. Докато Рим... Рим - Рим! Може да сме късметлии да видим папата. Тереза е каталясала от сложния си полет с няколко прекачвания, а на сутринта е на телефона. Минутка, прошепва ми с ръка върху слушалката, поръчай ми закуска долу в ресторанта. На обяд не поръчвам нищо, изяждам нейната. Тереза има голяма семейство, свивам рамене, но стрелката на часовника ми досажда. Поне има кондиционер тук, че навън...

Вечерта гледам скучен мач по телевизията - "Рома" и "Фиорентина". Дунга е пълно ренде. Не знам как свършва. Тереза разпалено говори по телефона.

На тръгване хотела ми представя телефонната сметка, която Тереза предлага да разделим по равно, но аз съм кавалер. Разделяме се на летището, така исках да видя Рим, шепне Тереза в ухото ми, но нищо, следващия път. Обратно у дома, купувам телефонен секретар.

12 септември

Разбира се, Кетрин иска да види Лондон, детската ѝ мечта, закърмена с червени тенекиени кутии с бисквити. Двуетажните автобуси, Биг Бен, смяната на караула, Уестминстър. Видът ѝ малко ме стряска - с шапка а ла майката на кралицата, която ѝ придава вид по-скоро на парижанка. На парижанка от преди 40 години, плоска като дъска, небрежно елегантна. Днес обаче е старомоден и чудат вид. Наистина, след принцеса Дай... но няма значение. Само минутка, да се обадя на майка, че всичко е наред, казва Кетрин. Аз слизам в бара и поръчвам ейл. След час и 45 минути Кетрин идва в паника. Котаракът ми, казва с разтревожен глас. Оставих го при майка, а той не яде, линее в непозната къща. Болен, ужас, само да му чуеш жалния глас и ти се къса сърцето, не мога да го оставя така. Пак късмет, че имаше места за следващия полет.

Така исках да видя смяната на караула, шепне в ухото ми на летището. Нищо, следващия път. Вечерта гледам "Арсенал" и "Нотингам Форест" по телевизията. Тъп мач, Стан Колимор се излага. Не знам как завършва.

У дома намирам записано съобщение от Нова Зеландия. Котаракът се поправил.

5 ноември

Студено, мамка му. Нито мен, нито Сюзън я интересува Стокхолм, но вестникът, за който работи, иска туристическа статия за града и плаща пътуването ѝ. Сюзън е във възторг, понеже почти всеки срещнат говори свободно английски и интернет връзката в библиотеките е прекрасна. Направо завиждам, клати глава, виж как са уредили нещата шведите. Само да натракам, изпращам за нула време и отиваме да пием аквавит. Аз се прозявам, докато Сюзън ругае под нос пред компютъра в библиотеката. Всичко чудесно, ама... защо цялата клавиатура е на дивия им шведски? Докато намериш буквата, може направо да полудееш. Аз я оставям пред компютъра и гледам тъп мач по телевизията - АИК и ИФК "Гьотеборг". Томас Равели не е това, което беше. Не знам как свършва мачът.

Така исках да опитам аквавит, шепне в ухото ми Сюзън на летището. Нищо, ще си купя в Уинипег.

У дома намирам пратка с вестник и статията на Сюзън - препоръчва Стокхолм, но предупреждава за трудностите с ползването на техните клавиатури. Всичко на шведски, възмущава се, човек не може да се оправи, имайте го предвид и моментално се оплачете на персонала да ви осигурят нормална клавиатура.

13 декември

Ирина прилича на полярна мечка на летището - в Санкт Петербург е минус 20. А в Гуадалахара е плюс 23. Но след преобличане в хотела русата Ирина има огромен успех сред мургавите любезни мексиканци. Бързо ни упътват към интернет-кафе. Само минутка, усмихва ми се тя, искам да намеря пирамидите на ацтеките, в чата ще ми кажат, и тръгваме. Известно време мисля дали да не наема група мариачи за серенада през нощта. После гледам по телевизията "Атлас" и "Америка". И докога Ермосийо ще дялка топката? Не знам как завършва мачът.

По дяволите, шепне на раздяла Ирина на летището, пирамидите били в Юкатан, не в Халиско. Нищо, страхотен чат.

22 март

Истанбул. От Норвегия може да мяза на лято, но на място... Само да отговоря на мейла, усмихва се учтиво Астрид, нямам търпение да видя Св. София. А дали ще ни пуснат в кафене със суфи музика? Гледам "Бешикташ" и "Трабзонспор" по телевизията. Янчев е гола вода. Не знам как завършва мачът. На летището се прегръщаме, ще ти пратя мейл при първа възможност, казва тя.

3 юли

В Буенос Айрес вали противен зимен дъжд. Стийв ме е помолил да му купя книга от някой си Адолфо Биой Касарес, в която имало един такъв не знам си какъв разказ. Ане-Лоте свива рамене, един момент, всичко в гугъл-картите е на един клик разстояние и докато съставям програмата ни за обиколка на града, ще открия и подходяща книжарница. Ане-Лоте е невероятно организарана и методична, по немски. По телевизията гледам "Сан Лоренцо" и "Естудиантес". Малката вещица Верон е бледа сянка на себе си. Не знам как завършва мачът.

Така исках да взема урок по танго, шепне на раздяла Ане-Лоте на летището.

27 ноември

Само един текст и отиваме на Марди Гра, въодушевено казва Мишел. Не я коригирам - карнавалът в Ню Орлийнс не е сега. Няма мач по телевизията, гледам ужасен бейзбол. Не знам кога му идва краят. Мишел е прекалено заета с текстинг, за да забележи тръгването ми към летището.

20 март

Страшно любопитствам да науча с какво точно Ротердам привлича индийка от Пунджаб. Модни магазини? Кулвиндер само трябва да ъпдейтва профила си във Фейсбук. По телевизията се влачи "Спарта" - "Твенте". Де Йонг направо се излага.

7 август

Росица, усмихната до уши, прави още една крачка назад, за да хване идеалното селфи и пада от кея в Сидни. Спасителната операция по ваденето ѝ от буйния океан излиза 12 000 долара. Пак добре, че са австралийски долари.

28 април

Обесил табела с името ѝ на врата, чакам Киоко на летището в Порто Алегре. Мъничка японка завира пред очите ми смартфон, на екрана пише "Ти ли си?". Казвам "да" с лек поклон. Японката учтиво се кланя и на екрана се появява нов въпрос - "Сигурен ли си?". Пак казвам "да", но лицето на Киоко изразява неудоумение. Тя отново поглежда екрана си, вдига объркано очи към мен, пак поглежда екрана си. Телефонът ми звънва, вадя го от джоба, прочитам есемес "Защо мълчиш?". Отварям уста да отговоря, но този път проумявам. Изпращам усмихнато лице. По телевизията дават "Интер" - "Атлетико Минейро". Роналдиньо едва диша вече. От време на време Киоко ми праща усмихнато лице от другия край на масата и аз пращам в отговор усмихнато лице.

11 октомври

Джейн организира резервациите, защото иска да види замъка на граф Дракула. Нискотарифната компания я докарва в Пирея, което ѝ звучи като Тимишоара, но е недоволна от проблемите с бавен интернет и роуминг. Сега се оплаква на туроператора си от този хотел, аз гледам "Олимпиакос" срещу ПАОК. Костас Кацуранис е просто ужас.

26 февруари

полу4авам туит от айша 4е тъкмо е кацнала в мадрид omg атлетико vs sevиля безобразие къф е тоя самир насри ве twit аiша ей сега ще вземе такси край

2 юни

Подминавам същество, увито в кабели и вперило очи в плоския предмет, присаден към дясната ръка на два метра от паспортния контрол на летището в Сеул. Корейски мач мога да гледам по интернет и успявам да сменя обратния си полет с място за днес - явно Авитал никога няма да достигне до паспортния служител и дори няма да разбере, че не е в кибуца си.

24 май

На акаунта в инстаграм се появява съобщение от акаунта Dolores Kardasian. Съгласна е на романтична вечер в Лима. Нямам представа от кого и за какво е това съобщение. Пращам всеобхватен lol. След малко започва "Ливърпул" - "Тотнъм". Надявам се интернет връзката да не пропадне и Муса Сисоко да е във форма.

Днес

Съобщение от Dolores Kardasian - не е очаквал/a жена, но вечерята в Лисабон била чудесна, lol. Направо невероятни селфита, lol, само защо на пакистански го пишат Люцерн, lol, чудати африканци, lol. След това се скапа интернет и може би щели да го оправят утре. Къде ще гледам "Лудогорец" и "Ференцварош"?

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.08.2019, № 8 (237)