Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

С БОТУШ ВЪВ ВРЕМЕТО

Веселин Веселинов

web

“Но явно не можем да спорим спокойно. Който се опитва да каже нещо против тоталитаризма,
неминуемо се превръща във враг на социализма, а оттам автоматично във фашист.”

От постинг на Сократ-май, форума на вестник „Сега“, 21.06.2011

Само с ботуш! Сталински! И никакви цветове - сиво и толкоз! В неделя получих снимките от сестра ми, които страхотно ме развеселиха. Във вторник говоря с нея и научавам, че цветното вече го няма. Оцветеният раздорен паметник на Съветската армия в София си е пак прилежно сивичък, сякаш да покаже, че иронията и смехът са чужди на българската душевност. Пак добре, че останаха снимките.

Изрисуваният Паметник на Съветската армия, София

Изрисуваният Паметник на Съветската армия, София

Фигури от Паметника на Съветската армия като комикс

Фигури от Паметника на Съветската армия като комикс

На мен най-вече ми харесва(ше) иронията, водеща към замисляне, не само към игривост. Но нито замисленост, нито игривост са допустими за сивотата. И Супермен отново си стана... супермен Альошка. Я как бабаитски - ама не на първа линия - зове напред! Мммм... черният цвят не беше ли на СС? Там сталинчетата да мъдруват.

Не само аз забелязах липса на медиен отклик в началото - за събитие, привлякло моментално вниманието на столичните обитатели. Възвръщането в изходна позиция обаче е мощно отразено, може би защото е с политическа запръжка. В тинестия дебат за съществуването на този паметник аз съм противник на унищожаването му. Ни най-малко от русофилия или симпатии към комунизма - точно обратното. Смятам, че паметници не трябва да се пипат, защото са история и нагледно средство за запознаване с миналото, и преосмисленото му обяснение. Това, от една страна, а от другата - извън революционна обстановка унищожаване на културно наследство е абсолютно безсмислено. Веднага след падането на Берлинската стена монументи падаха из цяла Източна Европа, включително СССР. При това не само в „съюзните републики“, ами в самата матушка. Дори мумията на мумиите бе на път да отплава за Флорида, където шантав колекционер силно искаше да я получи. Но турбуленциите отшумяха, Ленин си остана на Червения площад, рушенето на паметници престана. Отдавна. Да речем от 1994-та година. В България овреме нищо не се бутна, времето на бутането свърши, сега самият „дебат“ е безполезен, ако не направо вреден.

Но тук не става дума за унищожаване, а за влагане на нов и критичен смисъл. И това ми се понрави. Още повече, че стана спонтанно - поне от наличната информация досега. Със сигурност обаче е спонтанно масовото струпване на граждани, снимащи се за спомен пред оцветеното. И с това се приключи спонтанността... Най-интересната страна на събитието е културно-артистичната - дебатът за „уличното изкуство“ - но аз ще игнорирам този дебат, задоволявайки се с препратка към статията на Анита Димитрова във вестник „Сега“ от 21 юни 2011, „Гудбай Ленин, Банкси, Заеко Роджър“. Игнорирам по простата причина, че Супермен моментално рухна в политическо-идеологическа крамола. В нея също е интересно, уви, и по-меродавно. Ботушът се върна във времето, около му запърхаха разни създания...

Естествено, Русия реагира на секундата - и дипломатически, и медиен протест. Това е напълно разбираемо. Право, криво, дипломацията си е дипломация, приема се, че разни тежки национални интереси съществуват далеч извън териториалните граници на дадена страна. Особено на „обемистите“ страни. Руското поведение - ясно, подозрително ми е българското. На руския протест е откликнато моментално - и е обещано да бъдат лъснати в прилежно черно ботушките на Альошката, и виновниците да се накажат. Софийската община, нормално тромава в най-добрия случай, сега е мълниеносна. Прокуратурата и полицията - тоже: образувано е дело срещу неизвестен извършител. Момент, България не беше ли под управление на „дясно“ правителство на партия, чийто член е и софийската кметица с изразително име? Не беше ли туй правителство на САЩ и ЕС подлога? Ако изобщо правят нещо в „оная“ посока подлогите, то е само на думи и те доволно мудни. Пък сега и бързи, и дела? Странно някак. Ами българското съдопроизводство? Не беше ли то хроничен проблем далеч не само от гледна точка на ЕС и САЩ, ами за самите български граждани? Изобщо, не дразни ли България още от време оно съюзниците си с уклончивост, мудност, протакане, и липса на дела? Всичките, освен болшевишка и пост-болшевишка Рус? Която днес не е съюзник... но при позива й, моментална реакция. И дело образувано, и даже полицията се похвали (или не се похвали?), че вече се издирва по снимка довчерашният неизвестен вандал? Търсят го, и вече си е ачик какво го чака - това, дето ни един истински престъпник не го чака: ефективна присъда. Някак много бърже. Някак много активно. Някак... много нагъзено, щото на друго не прилича. Преди няколко месеца четох за съдебните вихри около стенописите по запазената - като музей-паметник - част от Берлинската стена. Там основният конфликт е в сферата на авторските права, но пък ако тези стенописи не са „кощунствени“, здраве му кажи.

Леонид Брежнев в страстна целувка с германския си колега

Леонид Брежнев в страстна целувка с германския си колега

Например този. Аз не знам дали е имало дипломатически руски протест, но ако е имало, не е накарал за толкова години Германия да обезцвети такава „тежка обида“. За Германия ще стане дума пак, понеже тя се дава за назидателен цивилизован пример от левицата българска на самозабравилата се десница.

А по същото време, на българския вандализъм, такъв имаше и в Чешката република:

Танк в розово. Инсталация на Давид Черни

Танк в розово. Инсталация на Давид Черни

Това мило танкче и то било паметник в центъра на Прага, но отдавна го премахнали и сложили във военния музей. И сега го извадиха розовичко, за да отбележат... анти-руски празник: 20 години откакто съветските войски са напуснали пределите на страната. Протести руски е имало, а чехите не са се трогнали. Фашисти гадни, очевадно. И Давид Черни е официален художник... тоя, същият, дето представи България като турски кенеф. Ами прав си е човекът - нали все ни влече към такива едни кенефни цветове, сивичко, бозавичко. Цветове я на кенеф, я на ботуш, я на спарена партенка...

Много е странна реакцията като по команда на българската традиционно мудна, моментно „дясна“ българска власт в сравнение. А днес чета още, че в Париж е открит паметник на руските защитници на Франция. С Путин на откриването. Те откриват, пък ние ще закриваме, а? Откриват, ама на руската армия от Първата Световна война, действително воювала в съюзна тогава Франция. И няма нито богатири, нито смирено-спаружени „благодарни“ освободени френски майки и дечица. Даже пушка няма. Има един войник застанал до коня си, пиещ вода. Много, ама много по-различен символизъм от нашенския. Абе, другаде може всичко, в България - не. В България само под ботуш може.

А софийското население не пожела ботуш, а кеф - което следваше да се прекъсне. След държавата на бял свят цъфнаха обичайните поборници. И те „спонтанно“, но напълно политически. И се сблъскаха - интересен контраст, при положение че, при диаметрално разделение в мненията, спонтанните граждани не влязоха в конфликт - но политическите сили друга работа нямат. Форум „България-Русия“ и младежите от БСП срещу Младежкият съюз на СДС и формацията на Иво Инджев. Шаренкова срещу Инджев. Нищо чудно Инджев да е бил в колоритната си фанелка с надпис „Вдигайте си чуковете“, на която фанелка симпатизирам в известна степен, но по-интересна ми е лявата барикада. Младежите от БСП много обичат да крещят по мегафони „фашисти“ - препоръчвам им да си освежат терминологията: „нацисти“ е вярната дума, свързана с Хитлерова Германия, а то иначе излиза, по лявата историческа „версия“, че Мусолини и Италия са подложили някогашна България „под ярема“. А инак левите младежи са симпатяги - верни на традицията на партията им, са кръстили организацията си на известния български патриот Че Гевара. Vamos! Vamos! А пък Светлана Шаренкова е грешно кръстена - явно не понася именно светло и шарено. Не е късно да си смени името на, да речем, Сива Ботушова. Vamos! Вперьод! Где самальот? Дивотия на дивотията и на двете барикади.

По някаква причина медиите са дали простор на съветофилите - така и не открих мнения на Инджев в „централната“ медия, а от МСДС едно плахо такова мнение, в което те подкрепят оцветяването. На лявата барикада е дадена основната дума - как странно звучи в „дясна“ България именно левицата да може да се изказва пространно, при това в унисон с „дясното“ правителство. Кощунство и вандализъм, фашистки акт, и пр. Според следовниците на Гевара „в София цари вандализъм“. Излиза някак, че масово са поругавани „светини“, като под такива се разбират само комунистическо-съветски. По лични наблюдения, макар и не дотам пространни, само два паметника са „конфликтни“ - негативни графити съм виждал само на бившият вече „шарен“ паметник и на този в Борисовата градина, на „борците срещу фашизма“ (италианците не се ли сърдят за неправилната посока на нашите „борби“? Или за техни протести българската държава има не дупе, ами дупище?) Левицата още дава за пример Германия, където съветските паметници се пазят и поддържат. Изобщо такъв ужас никъде по света няма... което удивително е едно към едно оценката на „десния“ министър на културата Вежди Рашидов: „Никъде по света това не е позволено. ...Германия не махна руския танк от центъра на Берлин. ...От чисто човешка гледна точка, това е углавно престъпление.“ Фъндък-кметицата на София и тя общо взето казва същото.

Какво не е споменато обаче? Скромно се премълчава, че не само руският танк е запазен в Германия, ами и паметник на Сталин. Това, според левицата, хубаво ли е, или кофти? Другото, подминато скромно, е причината да стоят съветските паметници на тевтонска или арийска земя: спецификата на договора между тогава СССР и Западна Германия, позволяващ обединението на страната. Това е договорно условие, както пише Милен Радев, цитиран от Иво Инджев в „Течна дружба“, стр. 216-217, София: Enthusiast, 2011. И още нещо подминават „десните“ на власт, и „левите“ на микрофонната барикада: кощунство е да се рушат паметници, да. Но кой именно е рушил и завирал в миша дупка паметници в новата българска история? И от никакви дипломатически протести не им мигаше окото? Не бяха ли май родителите на чегеваристите? Нямаше ли например един паметник на Брежнев току до този на Съветската армия? Къде е той? Има си хас Иво Инджев да го е демонтирал! И тихомълком се налага ревизия на събития в благодатната почва на безпаметността - сега категорично се твърди от левицата като пример за тяхната „добросъвестност“, папагалствано като чиста истина от журналята, че например паметните плочи на загиналите войници през войните от началото на 20-ти век от 6-ти полк са просто преместени във Военно-историческия музей още от мига на свалянето им, за да се отвори дупката за НДК. Там си били от самото начало, демек от 1980-та. Ами не бяха - знам го директно от група ентусиасти, които напълно безуспешно се мъчеха да ги открият в началото на 1990-те. Искаха да ги купят и поставят някъде, щото смятаха, че държавата ще ги унищожи. Не намериха и следа тогава от тези плочи! И не бяха никак преместени във Военно-историческия музей, който по времето на строежа на НДК се помещаваше на оригиналното си място на бул. "Скобелев", тоест, в махалата ми. Никакви плочи нямаше там. Има ги - ако наистина ги има - в новия военен музей, който дори не го знам в коя покрайнина на София е. А старият е съборен уж да се строи хотел на НАТО, който сега клечи недовършен и му се търси купувач. Да сте чували „ляв“ почин за възстановяване или запазване на тези паметници? Обзалагам се, че няма и да чуете. Но се тръби от тях, че те винаги са пазили културата. Съветската - донякъде, за друга може и „по-фриволно“ да се подхожда... Впрочем „десницата“ и тя не е много по пазенето на културно наследство. Все пак едно от предложенията й за съдбата на паметника на Съветската армия не е да се взриви, ами да се премести в същия този военен музей. Местенето на паметници никак не е непознато и още по-малко „кощунствено“ явление по света - розовият чешки танк по-горе например е преместен от централния си пиедестал в музей и какво? Срутила се е държавата в безпросветност ли? И колко други такива преместени паметници съм виждал насам-натам и никой не пищи „вандали“. Даже в Етрополе в последните години е преместен паметник - от слабо посещаван парк на централния мегдан. И там никой не пищи, освен ако тишината се дължи на факта, че не е комунистическо-съветски паметник. Ако е последното, ще е вече много страшен извод за същността на „реформираната“ левица. Но и без такъв извод смятам, че не биха гъкнали, ако конфликтният паметник се предложи да бъде преместен на покрива на Народното събрание. При всяко положение пазители на културата не са.

На финалната фаза в спринта „шарено-бозаво“ левицата отговаря със същия похват, с който е започнато надбягването: в късна нощна доба измиват боите, с техни средства, макар и не с техни сили. Много странно пак - този път няма „неизвестен извършител“, щото още в зори е разтръбено по медиите. Патриотично дело изведнъж... Общината давала 84 лева на спазарената от нея за вторник през деня фирма, пък форум „България-Русия“ и геваристите щедро платили 100. Повече! От джоба си. По-щедри от общината - това си е политически PR. Преди общината - това вече гражданска съвест и ентусиазъм. Как да не гласуваш за тях? Мммм... Фандъкова заявява, че не одобрява нито оцветяването, нито почистването поради „секретния“ и без общинско разрешение характер на деянията. Излиза, че пак имаме нарушаване на закона... но чудна работа: има образувано дело срещу неизвестния извършител, а срещу известния - нито има, нито ще има. Криминално престъпление - „углавно“, според министър Веждито - в единия случай, а какво в другия? И защо няма ни гък, ни мък от нашите велики „професионалисти“ - полицията? И помен няма от тях, та ми е много чуден „професионализмът“ им - в далечната от България моя реалност често съм виждал полиция в разследване на престъпление. И вие сигурно във филми - жълтата ограждаща лента, затворен периметър, дето бъка с ченгета, но никой друг няма право да припари, щото се търсят веществени доказателства! От съответните експерти, с лупи, на колене, се търсят косми, отпечатъци, останки от предмети, каквото и да е, даващо информация за извършителя. С часове. Понякога с дни. А нашите орли никакви ги няма при „неизвестен извършител“! Ни деня, ни нощя! И като как ще го намерят? По какви доказателства ще го обвинят? А не са ли действията на левицата криминални, в смисъла на заличаване следи от престъпление? По нормални полицейски правила са... но няма и намек за подвеждане под отговорност, хайде и не точно „углавна“, на Шаренкова и компания. Фандъкова твърди, че не одобрява поведението и на левицата, а Шаренкова гордо заявява, че наетата от нея фирма била препоръчана от Столична община. Чудни чудеса...

А оцветеният паметник бе заличен. Сега бе моментът не да се прикляка на държава, която не е даже съюзник, ами да се направи допитване до софиянци как искат да изглежда паметникът. Като оставим партийни интереси настрана, по всичко личи, че масово хората нямаха нищо против. Моментът, разбира се, отново е пропуснат. Някой от факторите ще каже ли защо? Не... Странна, странна история, миризлива... та се сетих за времето, когато зоологическата градина бе точно до този паметник. Така хубаво си вонеше, така хубаво бяха събрани заедно и се допълваха каменни и други животински видове. И без да ще, човек стига до извода, че най си любим с ботуш във времето. Може и да не е нашият, може и да ни е стъпил на шията, ботуш да е.

 

 

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.06.2011, № 6 (139)