В ПАУЗАТА МЕЖДУ ДВЕ БИРИ

Веселин Веселинов

web

Третият конкурс за кратка проза завърши и ми се чини редно да драсна няколко реда за каквото ми е направило впечатление - участниците го заслужават най-малкото защото извън наградените творби само журито е чело целия куп и само то е в състояние да отбележи тенденции. Като за начало - голям брой участници и произведения: над 150 автори с над 300 текста, което е значително повече от предишните две издания на куп (текстовете са почти три пъти повече). Това радва - изглежда конкурсът става популярен, но не смея да говоря за тенденция засега, нека изчакаме още година-две. Заради количеството, съвсем не от куртоазия, ще спомена работата на журито - то е едно и също като състав от самото начало: Георги Чобанов, ВБВ, и през година - или аз (в случая), или Емил Лазаров от американска страна. От моята позиция мога да кажа, че е извънредно лесно, приятно и акуратно да се работи с двамата господа, които никога не съм виждал в плът и кръв и ни делят огромни разстояния и часова разлика. Всичко е готово в срок, неясноти почти не съществуват и буквално сме разменили три електронни писма по решаване на технически въпрос. Тук искам да благодаря специално на техническия секретар Нина Петкова, която плавно, ненатрапчиво и професионално държи юздите на цялата работа на журито. Не знам колко време й е отнело да подрежда списъци, оценки и кой знае какво още, но ми се струва, че 50 процента от цялостната работа е нейна - и то неблагодарната част. Работата на “кухнята” ми дава силна увереност, че този екип е в състояние да обработи и по-големи количества в бъдеще. И дай Боже!

Печелившите текстове не бих желал да разглеждам отделно - резултатът е колективен и не върви да подлагам на анализ първите разкази, за да не се създаде погрешно впечатление, че е наградено едно вместо друго. Всеки естествено има свое виждане, но изборът ни е колективен, зад който избор аз стоя докрай - както и останалите членове на журито. Сърдечно честитя на заелите първите три места - Росица Борковски, Жозеф Бенатов, Красимир Вардиев, Ивона Тачева и Сабина Маринова! Не мисля, че сме пропуснали добра работа. За сега не ми се иска да сравнявам тазгодишните и миналите победители - струва ми се, че все още не се е откроила тенденция (а е много възможно и изобщо да не се открои такава - минималната проза рядко влиза в ясно течение тематично или изказно.) При всяко положение читателят има възможност да прочете, сравни, ако пожелае, и да си направи извод. Аз ще спра дотук. Ще ме прощават наградените, че не им обръщам повече внимание - но хубавата работа сама хвали и не виждам нужда да й ставам циганка.

Тенденции забелязвам в слабостите - повтарят се едни и същи видове писания, което ми спестява време и препращам направо към редовете си от преди две години в LiterNet. Тук ще добавя само няколко реда: масовата тенденция е да се пишат импресии и любовни откровения. Това е главният калабалък, в който слънцето пече, луната е кръгла, морето се пени, плажът е съставен от песъчинки, а гората - от дървета и вее вятър. Обектът (не бих казал полът, при все че става дума единствено за хетеросексуални увлечения) на любов - придобита/отхвърлена - е винаги прекрасен и се описва като същество с коса, лице, ръце и крака. Никой не смее да каже, че увлечението му е грозно, но пък аз хич не разбрах какво е красивото в горния вид описания. Баналитетът си има място в прозата изобщо - ако се подходи с ирония например. Такова нещо няма обаче и на мен ми стана жал за реалните любовници на авторите - всичките излезли от един примитивен, почти безсловесен калъп. (На второ мислене май няма за какво да ми е жал.)

При импресиите (по-малко в любовните откровения) ми се натрапи удивително количество рибари това лято. Рибари, които не ловят риба обаче, нито пък правят нещо - просто ги има като част от застиналия пейзаж на импресията. Отде наде рибари? Откъде се взеха толкова? Що за плънка? За какво служат в текста? (Нямам предвид тук текстът на Ивона Тачева, нямащ нищо общо с предните редове.) Като ги насъбера, всичките рибари излязоха повече от рибата в Черно море (може би това е обяснението за декоративната им неподвижност). Вярно, аз ги събирам наедно, а всеки автор е употребил по един рибар - но или го размърдайте, или го разкарайте, щото рибарят се предполага да е човек, а не предмет. Или и той виси като луната? Ако е така, поне му отнемете принадлежността. Вкарайте го в разказа си - не бродирате стенни ковьорчета.

Последната новост са моралните разкази. Голямо количество, по схемата аз видях/направих/канех се да направя добро дело в света, пълен с мизерия и нещастия. Сега бързам да разпространя добрата вест - с което да се самопоздравя, че видях/направих/канех се да направя добрината и “ако всички се поучат от това, светът ще стане по-добър”. Предполагам, става дума основно за реални случки, които вълнуват авторите и са ги подтикнали дори към участие в този конкурс, но мисля, че са в грешка: такова писане не е литература и си има съвсем друг адресат - религиозните издания се занимават точно с този вид морална нравоучителност. Освен това съществува и съвсем реално поле за морална промяна - активизма. Започва се със семейството, приятелите, махалата, посвещават се неуморни години в дела, не думи, запратени в абстрактността “публичност”.

Накрая ще спомена, че оставам с впечатление - от тематиката и описаната обстановка - че повечето автори са много млади, но не и толкова млади, че да нямат легално право да пият бира. Оттук съм в почуда с какво се занимават учителите по литература след като няма признак бившите им възпитаници, оставени сами на себе си, да имат хабер от литература. Но пък може и напразно да мисля така, а нескопосаниците да са резултат от подценяване - я, конкурс за една страница максимум текст. Сега ще го врътна, таман си допих бирата и няма какво да правя. Колко му е, направо на салфетката. Оп, момичето носи следващата изпотена - а аз слагам последната точка в мига, когато тя поставя халбата на масата. Кратката проза може и да е пет изречения, но в паузата между две бири не става. На тези, които са подценили краткия текст, ще кажа само “моля ви, не се самоунижавайте, ако писането ви интересува. Писането не е нито мезе, нито пълнеж на мимолетно неангажирано време”.

Много ми се иска хапливите ми редове да не отидат в “морето, дето се пени и вълнува” (то друго да е правило, откак се е появило?) и догодина на наша милост, проклетото жури, да се отвори главоболие - да има много и силни текстове. А сега отивам да попия бира и никаква литература да не мисля известно време.

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2005, № 8 (69)