ОТМЪЩЕНИЕТО НА АЛЕФ

Веселин Веселинов

web

Че Алеф съществува, се подозира още от Адам. Желанието за откриването му върви заедно с усещането, че Алеф дава с една ръка, а с другата взема и наказва. Наказанието най-вероятно е не толкова за самото откриване на Алеф, а по-скоро за вечното човешко желание да го предостави в ръцете на всички - доколкото може да се съди по съдбата на неколцина откриватели. Монахинята Тереза от Авила не разбира какво точно е открила, тя смята, че е постигнала нещо съвсем друго, и опитът ѝ да го изрази в думи е неуспешен - затова Алеф я прави светица. Макар и близо до разбулване на Алеф, Карлос Архентино Данери не успява да проумее докрай. За това Данери не е наказан за думите "Представям си модерния човек в кабинета му, сякаш на върха на наблюдателна кула, заобиколен от телефони, телеграфи, фонографи, последният вик на радио-телефонната, кино- и телевизионна техника, речници, календари, разписания и бюлетини." Така, смята Данери, 20. век постига древната приказка за Мохамед и планината - тя наистина идва при него. Данери не отива по-далеч от споделяне на откриването на Алеф в мазето си с Хорхе Луис и затова отреденото му наказание е унищожаване на въпросното мазе в името на прогреса и заточението на откривателя далеч в провинцията.

Хорхе Луис е наказан далеч по-сурово - не защото усвоява откритието на Данери, а защото го прави публично достояние. Въпреки хитруването си - претендиран скептицизъм към думите на Данери и извода, че откритото не е Алеф, а фалшив Алеф - Хорхе Луис схваща същината и я описва напълно достоверно. Текстът му е публикуван през 1945-а година и десет година по-късно Алеф му отнема зрението, обричайки го в същото време на световна слава и непрестанно пътуване по света, който Хорхе Луис повече не може да види. Този пример поставя въпроса дали Алеф всъщност не е отмъстителен - че не толкова наказанието е част от познанието, а че всъщност отмъщава грозно за разкриване на ревниво пазената си тайна.

Границата между наказание и отмъщение е трудно забележима - Данери остава в неизвестност, докато Хорхе Луис постига световна слава. По всичко изглежда, че Алеф мъсти именно за публичността, с която Хорхе Луис разкрива тайната му - ако наказание постига тези, които търсят индивидуално Алеф, то тези, които възнамеряват да го масовизират, са обект на отмъщение. Доказателство за това предположение е хроникирането на техниците, подозиращи Алеф и опитващи се да го постигнат чрез научни и технически средства. Никола Тесла, Винтън Сърф, Робърт Кан, Ленард Клайнсток или убягват от вниманието на Алеф, или са наказани с дреболии, доколкото те не постигат резултати, а по-скоро изказват теоретично хипотези, дават израз на мечти. Но стъпвайки върху хипотезите им, малко по-малко, се оформя дълга редица учени, които евентуално започват да дават плод: през 1962-а година Джоузеф Карл Робнет Ликлайдър създава фразата "визия за галактическа мрежа" и с помощта на Робърт Тейлър - първата компютърна мрежа. Други продължават да работят, вече стъпили върху създаденото, и през 1990-та Тим Бърнърс-Лий създава World Wide Web, скоро достигнал всеки дом като интернет.

Може да се спекулира защо Алеф не прекратява развитието на откриването на тайната му в ранна фаза, но отмъщението му идва адекватно на мащаба на разкритата тайна. Нека повторим ранното пиянско видение на Карлос Архентино Данери - планината идва при Мохамед, който не напуска стаята си. Хорхе Луис подсъзнателно усеща опасността от такова преобръщане на световния ред и настоява за унищожаването на Алеф. Слепи за предупреждения и последствия обаче, създателите на интернет дават тайната на Алеф на цялото човечество - и отмъщението на Алеф се стоварва върху цялото човечество: робството на очи, забити в малкия, стиснат в шепата, Алеф. Неизменно вперени очи, не виждащи абсолютно нищо. Ако Алеф мъсти на Хорхе Луис с отнемане на зрението му, но оставяйки го да осъзнае, че не вижда, то този път отмъщението е далеч по-рафинирано - слепите изобщо не осъзнават слепотата си.

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2020, № 3 (244)