Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

30.1. "Да ся припознайм от правителството за особен народ" - това е доминиращият императив в движението на българите от Шумен и Шуменско за църковно-народен суверенитет, разгърнало се с пълна сила през третата четвърт на XIX век. Впило социално-политическите си корени в принципите на националната идеология, стремлението за обособяване в пределите на отделна йерархическа институция в Преславска епархия преминава през всички основни фази, присъщи на неговия общобългарски модус - от първите по-отчетливи белези на конфронтацията с местните представители на патриаршеската власт, през остраняването на компрометиралия се митрополит Вениамин (1860 г.) до реалното скъсване със структурите на Вселенския престол, осъществено през 60-те години на XIX век.

30.2. В динамиката на изброените процеси с особена яснота се откроява тенденцията за превръщане на Шуменската главна община в регионален властови фактор, иззел реално функциите на митрополитската власт в Преславска епархия. Една от най-значимите самоуправленски инициативи на българите от Североизточна България през 60-те години на XIX век е формулираната именно от тази община концепция за разрешаването на църковния въпрос, обозначена с работното заглавие "Шуменските осем точки". В този програмен текст, както и във всички свои официални актове, по подобие на други епархиални средища, българите от Шумен и Шуменско отстояват неотклонно позицията си да не се правят компромиси с крайните цели на движението в името на частични отстъпки. Придържайки се настойчиво към Великденската политика на нацията, прокламирана в годината 1860, техните лидери проявяват точен управленски усет и способност за адекватно политическо поведение. Споменатото обстоятелство намира ярко потвърждение в начина, по който шуменецът д-р Вичо Панов участва в представителния общонационален форум, организиран през 1861 г. в Цариград във връзка с искането за признаване на провъзгласената църковна независимост.

Последователното придържане към принципа за пълен църковно-народен суверенитет въвлича населението от региона в сложни отношения с високообразования духовник архимандрит Антим, определен през 1861 г. от Патриаршията за преславски митрополит. Отдавайки необходимото уважение на благочестивия духовник, шуменци отказват да го приемат, независимо че е българин. Причината - назначен е от Патриаршията. Възприето като пример за достойно следване на общонационалния интерес, антиантимовото упорство на шуменци дава своите политически плодове - натрупан е значим опит в трудното дистанциране от Вселенския престол и в още по-трудното съзиждане устоите на новата православна институция.

Представените в книгата факти, свързани с дейността на Шуменската главна община в периода 1860-1872 г., свидетелстват, че в хода на трудните за цялата нация години на остри сблъсъци с великогръцките амбиции на Цариградската патриаршия българите в Преславска епархия са управлявани от една отговорна и работеща регионална институция. Институция, която умело търси и намира равновесието между интересите на различните социални групи и на естествено оформилите се "партийни" формирования. Институция, балансираща успешно между дългосрочните цели и конкретните управленски решения. Институция, овладяла един от най-трудните похвати на политическата модерност - умението да се властва повече с гъвкавост, отколкото със сила. И най-важното - институция, функционираща като съществен гарант на гражданския мир в територия, в която българите съжителстват с преобладаващ брой мюсюлмани.

30.3. Православните християни от Шумен и Шуменско взимат дейно участие в процесите, свързани със съзиждане устоите на Екзархията. Техният представител на църковно-народния събор от 1871 г. Велико Христов отстоява с умение и такт позициите на своята епархия в рамките на делегираните му правомощия. Независимо от трудностите, свързани с обединението на Преславска и Варненска епархии, българите от региона приемат като благоволение свише избирането на младия митрополит Симеон за техен архиерей. И с основание - само за няколко години Симеон Варненско-Преславски съумява не само да съгради една реално действаща и обърната към духовните и граждански нужди на своите епархиоти митрополитска структура, но и да се утвърди в общонационален план като един от най-последователните и принципни екзархийски архиереи. Последното обстоятелство се оказва съществено в периода на политическото размирие от 1875-1876 и руско-турската война от 1877-1878 г., когато българите от региона се намират под постоянна заплаха от административен произвол и криминални насилия. Макар и в условията на несекващо напрежение в периода на Източната криза, местната митрополитска власт остава на висотата на своята градивна мисия и съумява да съхрани както социалния мир, така и интересите на своите духовни поданици.

30.4. На 30 август 1864 г. Шуменската община отправя послание до подведомствената й православна общност. В него се настоява за стриктно спазване на онези правила на публичното битие, които ярко и еднозначно отграничават българите от другите етнически общности в пъстроезичния град. "Само така - настояват общинарите - ще успеем да [до]кажем, че и ние бългаpите <...> можем да оценяваме всичко, което ся отнася за общата ни полза и [да] отбягваме всичко, което ни повреждава нравствено и веществено. Защото тогава ще ся наречем народ на света."

"Защото тогава ще ся наречем народ на света." В това заклинателно постановление са концентрирани градивни енергии с огромен обществен заряд. Споменатите енергии са свързани с процесите на национална самоидентификация. Те са необратимо активирани в хода на повратното за политическата съдба на нацията движение за църковно-народен суверенитет. Движение, в чиито предели се появяват новобългарски управленски структури, действащи по правилата на политическата модерност. Движение, в резултат на което се конституира първата международно призната общонационална институция - Екзархията. Движение, чиито конкретни измерения в района на Шумен и Шуменско в значителна степен проблематизират утвърдената представа за йерархията общонационално/регионално в хода на историческото развитие.

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.