Екзархията

27. УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЪРКОВНИТЕ ДЕЛА И ПРОСВЕТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

27.1. Независимо от вътреекзархийските проблеми и политическите сътресения, съпътствали общественото развитие на българите през 70-те години на XIX век, митрополитската власт в Преславска епархия полага системни грижи за поддържане на системността и качеството на православния култ.

В тази насока приоритетна роля има грижата за укрепване на съществуващите черковни сгради и за строителство на нови. Не без покровителството на владика и епархийски съвет в последните предосвобожденски години са въздигнати и осветени православни храмове в ред селища на региона. Завършената през 1871 г. черква в с. Драгоево е осветена през 1873 г. от митрополит Симеон. От наместника му поп Василий е осветена черквата в с. Горни Инджик (дн. Васил Друмево) - 1874 г. Пак през 1874 г. е осветена и черквата в с. Чалъкавак (дн. Риш) (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 12, л. 47, 124, 132; НА-БАН, ф. 144к, оп.1, а.е. 99, л. 21, а.е. 171, л. 24). В началото на 1876 г. шуменският владика полага системни усилия да събере информация за една разрушена силистренска черква, за да се облекчи процесът по възстановяването й (Билчев 1990: 71-72).

Споменатите усилия са свързани и с подчертана амбиция да се следва неотклонно екзархийската политика за снабдяване на черквите със свещеници, без при това да се правят компромиси с качеството на кадрите (НБКМ-БИА, IIA-74). Независимо от острата липса на мъже, подготвени да заемат отговорната позиция на енорийски свещеник, митрополитската власт е особено взискателна при ръкополагането на всеки един кандидат. При всички случаи се спазват изискванията за минимална образованост и за чисто морално "досие". Митрополит Симеон държи всяка кандидатура да е съобразена с мнението на бъдещите енориаши (HА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а. е. 171, л. 6, 46-47; ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 3, л. 51, а.е. 8, л. 22; а. е. 13, л. 16, 18; Билчев 1990: 48, 67). Споменатата управленска линия намира специфичен израз в стремежа за потушаване на възникналите в някои селища (Провадия, Горна Джумая) конфликти с местните свещеници. Взирайки се детайлно в съответния спор, архиереят по правило призовава за толерантност и взаимно разбирателство (HА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а. е. 171, л. 133-134).

Във връзка с усилията на местните епархийски структури за развитие на мрежата от черковни храмове и удовлетворяване потребността на населението от добре подготвени и високоморални свещеници от особено значение е осъщественото през лятото на 1878 г. събиране на информация за храмовете и обслужващите ги духовни лица. По поръчка на военновременните власти и в съгласие с екзархийското ръководство със специално писмо от 22 юли 1878 г. митрополит Симеон иска сведения от всички селища по приложен въпросник. Въпросникът предполага да се даде информация за строителството и актуалното физическо състояние на храма, за освещаването и доходите му, за образованието и заплатата на свещеника. В отговор на това послание повечето представители на бялото духовенство депозират в канцеларията на митрополията съответни справки. И независимо че някои от тези документи са непълни, събрани в комплект, те рисуват една доста точна картина на мрежата от храмове и обслужващото ги духовенство в края на интересуващия ни период (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а. е. 12, л. 1-67). Сред отличителните белези на споменатата картина е фактът, че в навечерието на Освобождението повечето големи села и практически всички селища от градски тип имат свои български храмове. В повечето храмове служат български духовници и независимо от ниската образованост на някои от тях, както и от слабата доходност на съответния професионален статус, може да се приеме, че култовите нужди на православното население са удовлетворени. Като съществени се открояват нуждите от ремонт и подновяване на някои храмове, строени през 30-те и 40-те години на XIX век, както и необходимостта от по-добра подготовка на свещениците.

Високите изисквания към свещениците - кандидати за енории в Шумен и Преславска епархия, пораждат и някои проблеми. Ще се спра на най-драматичния. В края на 1872 г. в епархиалния център пристига един свещеник - хаджи Йордан. Скоро той поисква от митрополита да му бъде дадена енория, но получава отказ, защото не представя необходимия документ за правоспособност. Това обстоятелство е използвано от малката гръцка общност, която наема въпросния духовник за своите култови нужди¹. Признанието от Цариградската патриаршия идва бързо. Новият "патриаршески" свещеник започва да служи в импровизиран параклис, подреден в една от гръцките къщи. В самото начало на 1873 г. българите съставят прошение до местната гражданска власт. В него те заявяват, че малката гръцка общност се държи твърде предизвикателно - в устроеното от нея "капище" се осъществяват незаконни кръщенета и служби. Отправено е недвусмислено предупреждение "да [се в]земе в[ъв] внимание всичко това, за да не станат някои смущения от страна на младите"². Конфликтът се разгръща в отсъствието на владиката, който е отишъл за коледните празници в Котел. Затова и управителят побързва да направи бележка на създателите на новото култово средище, че дейността им е в разрез с Фермана за учредяване на Българската екзархия³. Споменатото действие не довежда до спиране на подривната дейност. При създалата се ситуация "младите" действително поемат нещата в свои ръце - намазват стените на къщата-параклис "с мръсотии", за да предизвикват гнева на гърците⁴. Следва нападение над българското девическо училище от няколко разгневени гъркини, както и други сблъсъци, заплашващи спокойствието в крепостния град през цялата 1873 г.⁵ Напрежението нараства неимоверно много след като гръцката общност започва да строи свой църковен храм, обнадеждена от факта, че е назначен патриаршески митрополит за Преславска епархия⁶. През първите месеци на 1874 г. опасността от ескалация на напрежението е предотвратена. Митрополит Симеон успява да тушира конфликта със средствата на тихата дипломация. И с малко шанс - през юни 1874 г. в Цариград умира Прокопий - незаконно ръкоположеният патриаршески митрополит на Преславска епархия"⁷.

Специфичен акцент на дейността по укрепване позициите на Българската екзархия в региона представлява и организираното в началото на юни 1874 г. посещение в Шумен на Доростоло-Червенския митрополит Григорий и епископа от неговата епархия Климент Браницки. Добре познатият на шуменци техен съграждани със светско име Васил Друмев е пребивавал в града преди година в качеството си на участник в учителския събор (Литературен 1973: 156). Сега обаче посещението му е по-специално. Той се завръща в родния град, натоварен с архиерейско достойнство. Споменатото обстоятелство предизвиква бурна радост и неприкрито умиление от страна на местните българи, които в продължение на десетилетия са отстоявали последователно каузата за българи-владици. Тържественото посрещане на Климент и Григорий в митрополитския храм и в училището е съпроводено с официални речи, в които - според съобщението на един дописник - "се изложи радостта, която чувствуваха всички, като гледаха, че постът, който преди няколко години занимаваха неправедно гръцки калугери, днес ся занимава от свои любезни и достойни пастири, които поучават на майчиния ни език."⁸

Надпис на черквата "Св. Параскева" в с. Драгоево, 1871 г.	Надпис на черквата "Успение на се. Богородица" в с. Васил Друмево - 1874 г.

Съобразявайки се с високия си духовен статус, българската църковно-народна власт полага системни грижи за вдовици, сираци, бедстващи. Регистрирани са случаи, при които се отстояват интересите на обезчестено момиче или се помага на изоставени от децата си възрастни хора (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а. е. 3, л. 70; НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 10). Не е забравено и покровителството на затворниците. В писмо до Шуменската българска община от 20 септември 1863 протосингел Климент настоява да се помогне на невинен затворник - "поне да се умали наказанието му" (НА-БАН, ф. 54к, а.е. 260, л. 1). Пак с цел укрепване устоите на вярата митрополит Григорий Доростоло-Червенски успява да убеди една жена от Шумен да не приема мохамеданската вяра (НА-БАН, ф. 54к, а. е. 364, л. 35).

В съответствие с традиция и устройствени правила митрополитът, епархиалният съвет и всички подведомствени им духовници осъществяват широка гражданско-правна дейност в областта на семейното, брачното и наследственото право. Съхранените документи свидетелстват, че споменатата дейност е упражнявана принципно и отговорно (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а. е. 2, л. 13; а.е. 3, л. 60-62; а. е. 15, а. е. 16, л. 10-11; НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 3, 9, 17, 29, 41-42, 50-51, 57, 83)⁹. Направено е всичко възможно за по-прецизно регламентиране реда на годежите и предбрачните отношения между сгодените и техните семейства. Много конкретни казуси, свързани със сключване или разтрогване на бракове, с уреждане на отношения между настоящи и/или бивши съпрузи подсказват както сложността на тази материя, регламентирана едновременно и от каноническото, и от обичайното право, така и желанието на църковните власти за справедливо решаване на всеки отделен проблем. Успоредно с това Преславска митрополия продължава да осъществява завещаната й от Шуменска главна община нотариална дейност. С особено внимание са разглеждани и случаите, отнасящи се до юрисдикцията на владиката в деликатната област на наследственото право. Във връзка с този съществен аспект от дейността на местните църковни институции от особено значение са усилията по осъществяване на поръчаното от Екзархийския смесен съвет през 1875 г. преброяване на венчилата (т.е. православните семейства), подведомствени на екзархийския диоцез (ДА-Д ф. 75к, оп. 1, а. е. 3, л. 36, 45).

27.2. В съответствие с чл. 98 и 99 от Устава за управление на Българската екзархия екзархийският, епархийските и другите смесени съвети са задължени да полагат грижи "за уреждаше и добро устроение на по-горните и по-долни училища, <...> за изучение и образование на българската младеж" (Устав 1874:28-30). Следвайки строго постановленията на устава и повеите на времето, митрополит Симеон полага системни и резултатни усилия за развитие на учебното дело в региона.

Специфично място в образователната политика на митрополитската власт в Преславска епархия заема учителският събор, проведен в епархиалния център от 12 до 16 април 1873 г.¹⁰ В хода на един градивен дебат съборът изработва правилата, в съответствие с които ще се организират селските и градски училища. Стриктно са формулирани правомощията на училищните настоятелства. Прецизирани са изискванията към професионалния статус на учителите. В утвърдените устави и учебни програми за селските и градски училища са прокарани принципите за задължително начално образование, за единство на образователните институции в региона, за обществена издръжка, за светско по съдържание и национално по езиково-културна принадлежност обучение. Чрез тези свои решения учителският събор в Шумен се превръща в еталон на общонационалната образователна политика, намерила израз в специално окръжно писмо на екзарха - № 79 от 2 юли 1874 г. (Камбуров 1986: 107). По негов модел са проведени аналогични форуми и в други епрахии (Тонев 1982: 475-480). Форуми, свидетелстващи за все по-отчетливото оформяне образователните институции на българската национална идентичност отдолу-нагоре - от региони и епархии към един жизнеспособен и модерен по характера си общобългарски модел на достъпно и светско училище.

Факсимиле от корицата на училищния дневник "Общ училищен разпис", воден през 70-те години на XIX век

На основание решенията на учителския събор епархиалната власт полага специални грижи за развитието на селското образование. От публикувана през 1872 г. дописка в сп. "Училище" става ясно, че съществуват трудности около издръжката и организацията на учебния процес в селата на Преславска епархия, където има действащи училища (Нашите 1972: 109-110). Във връзка с тази ситуация в края на 1874 г. епархийският съвет натоварва Ил. Р. Блъсков със задачата "да обходи и нареди селските училища, съобразно с изработения от учителский събор устав" (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 13, л. 21). Опитният педагог се справя успешно с поставената задача. Още в началото на следващата година той получава специална писмена благодарност от намиращия се по това време в столицата митрополит Симеон (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 34-35). През пролетта на същата година Ил. Р. Блъсков се отчита пред епархийския събор в Шумен. От публикувания още тогава отчет става ясно, че основните кадрови и организационни проблеми в тази деликатна образователна зона са преодолени¹¹. Нещо повече - селяните започват да проявяват интерес към закупуване на вестници, да обсъждат по-отговорно своите "черковно-училищни работи" и да развързват по-благосклонно кесиите си за издръжка на училището. Както приложената към доклада на Блъсков таблица, така и някои съвременни изследвания показват, че образованието в селата на шуменския регион в навечерието на Освобождението е в състояние на подем. В 18 селища (от общо 19) работят първоначални учебни заведения, които обучават над 1500 деца. Съизмерена с други региони тази цифра показва значим ръст на развитие на просветните институции (Тонев 1976а: 67-87). Под юрисдикцията на преславския митрополит се намира и едно от най-добре организираните селски училища - това в с. Дивдядово, Шуменско. През 70-те години на XIX в. там се обучават деца и от околните села по учебен план, включващ 15 предмета (Пенков 1962: 27-36). Друго добре устроено селско училище има в с. Осмар. Състоянието му е представено в специална дописка, съставена от учителя Д. Недев.

Инициативите на владиката и епархийския съвет за развитието на образователното дело се простират и далеч отвъд селата в Шуменско. Митрополит Симеон следи отблизо проблемите и постиженията на училищните институции в Котел. След преодоляване на някои кризисни елементи в тамошното училище на 14 ноември 1874 г. той отправя специално писмо до казалийския смесен съвет в Котел, припомняйки на членовете му, че "трудовете, които ще вложите под този дух ще ви възнаградят с обилен плод" (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 26-28; ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а. е. 7, л. 39-40, а.е. 8, л. 1). На 4 юли 1874 г. са изпратени две идентични послания до съветите в Осман пазар и Ески Джумая с изрични предупреждения да се спазват решенията на учителския събор от 1873 г. и да се подобри състоянието на училищата (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 18-19). Към изброените документи могат да се наредят още десетки писмени свидетелства, съдържащи информация за грижата на митрополитската власт "да се приложи в[ъв] всичката епархия една обща [училищна] програма и едно общо [училищно] управление" (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 19). Грижа, която се стоварва с особена тежест върху настоятелите и учителите в българските учебни заведения в Шумен.

През 1874 г. с посредничеството на екзархийското ръководство в шуменското девическо училище е назначена току-що завърналата се от учение в Русия Царевна Миладинова. В спомените си, писани в края на една дълга учителска биография, тя споделя, че в крепостния град я посрещат "буден народ и ученолюбиви девици", които проявяват много висока активност в областта на просвещението. И продължава:

Както стана ясно по-горе, една от основните причини за доброто състояние на училищната мрежа в града е системното осигуряване на доходи за класните и взаимни училища в града. Тези доходи идват от системните отчисления от еснафските каси, от църковни приходи, от масовото облагане на градското население, събирано в средата на 70-те години под формата на дарения. Споменатите приходи позволяват поддържане на висок брой ученици в града. През 70-те години на XIX в. този брой винаги се движи над 1000 деца. От доклад на учителя Тодор Ченгелиев до митрополит Симеон, писан на 2 септември 1874 г., става ясно, че към тогавашния момент в градските училища са записани общо 1707 момчета и момичета (Пенкова 1970: 176-177). През следващата учебна година този брой е съответно 1215 (ДА-Ш, ф. 664к, оп. 1, а.е. 82, л. 1 -26)¹². По правило родителите на учениците правят парични "дарения" за училищата, вариращи в зависимост от доходите им от 30 до 200 гр. Към най-бедните подобно искане не се предявява. Само за учебната 1877/78 г. в училищата учат 385 деца, отбелязани в специален "Разпис на бедните ученици, приети даром в училището" (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 32, л. 8-10)¹³. Същата година щатът на училището включва 14 учители и двама училищни прислужници, получаващи от митрополитската каса месечни заплати от 100 до 500 гр. (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 32, л. 41-42)¹⁴. Тук трябва да се подчертае, че финансовите разходи на шуменските епархийски власти за учебното дело не се свеждат само до редовно изплащане на относително големи заплати на местните учители. Училищата се снабдяват системно с книжарски материали, книги и учебни помагала. Само за учебната 1875/76 г. на Христо Г. Данов е заплатена сумата 17 278 гр. и 50 п. за купени учебници и разни книги от училищното настоятелство. Пак по същото перо на другия известен издател Драган Манчов е изплатена сумата 2 943 гр. Не е оставена на заден план и грижата за материалната поддръжка на училищните сгради, която през 1877 г. поглъща 2 703 гр. и 50 п. Посочените суми са изплащани от митрополитския касиер Жечо Жечев, който надлежно вписва всеки един разход, включително и най-дребните - за метли, стомни, пирони, киреч и др. (НБКМ-БИА, IIА - 7707). Фактът, че митрополитската институция отговаря (макар и с посредничеството на настоятелството) за материалното осигуряване на учебното дело в града личи ясно от едно послание, отправено през 1876 г. от учителския колектив лично до владиката. В него са изброени някои належащи битови проблеми на градските училища и е отправена молба за разрешаването им (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 16, л. 124).

Извън изтъкнатите обстоятелства трябва да се посочи и принципността, проявена лично от митрополит Симеон, за поддържане на качеството на местния учителски колектив. Такива учители като Харалан Ангелов, Царевна Миладинова, Панайот Волов, Петър Енчев, Димитър Константинов биха правили чест на всяко претендиращо за елитност тогавашно учебно заведение. И още нещо - през 1875 г. с личното покровителство на митрополит Симеон в Шумен се завръща Добри Войников, който придава ново качество не само на учебния процес в мъжкото класно училище, но и нов патос на културния живот в града¹⁵. Отстояването на Войниковото завръщане причинява ред неприятности на владиката, както и го ангажира да дава периодично лични гаранции пред властите за благонадеждността на дългогодишния емигрант и руски поданик (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 16, л. 19). Същевременно архиереят полага грижи за развитието на девическото образование в Шумен (Жечев 1972: 118-119), ходатайства за изпращане на способни българчета на учение в чужбина (НА-БАН, ф. 54к, а.е. 268, л. 3-7), пропагандира идеята за учредяване на българско висше училище в столицата (НБКМ-БИА, IIА 2448, 2451; НА-БАН, ф. 54к, а.е 268, л. 6), поддържа системни контакти с Българското книжовно дружество в Браила (Документи 1958: 253-256, 315-316), подкрепя синодалната инициатива да се събират помощи "за бедните училища", разположени в целия диоцез на Екзархията (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 41-42, 52-53). Представените обстоятелства потвърждават убедително тезата, че българските екзархийски институции представляват един от съществените фактори за значимия подем на националното ни образователно дело в навечерието на Освобождението (Димитров 1987: 125-126). Фактор, който в пределите на града Шумен и на подведомствената му Преславска епархия е обвързан със здрава самоуправленска традиция и с дългогодишен опит на местните елити в поддържането, финансирането и кадровото осигуряване на учебни заведения от модерен светски тип.

БЕЛЕЖКИ

1. Право, г. VIII, бр. 8 от 4 май 1873. [обратно]

2. Право, г. VII, бр. 42 от 8 януари 1873. [Притурка.]. [обратно]

3. Право, г. VII, бр. 44-45 от 22 януари 1873. [обратно]

4. Право, г. VIII, бр. 8 от 4 май 1873. [обратно]

5. Независимост, г. III, бр. 34 от 12 май 1873. [обратно]

6. Право, г. VIII, бр. 27 от 14 септември 1873. [обратно]

7. Източно време, г. VI, бр. 25 от 29 юни 1874. [обратно]

8. Век, г. I, бр. 25 от 15 юни 1874. Климент е хиротонисан за епископ Браницки на 24 април 1874 г. в Русе при участието на митрополит Симеон. Повече за неговата предосвобожденска и следосвобожденска деятелност в: Леков (1976), Петков (2000). [обратно]

9. Извън посочените съществуват и още много документи, съхранени във фондове на отделни общини, храмове и свещеници, свидетелстващи за дейността на екзархийската църква в пределите на семейното и наследственото право. Тук споменатата дейност е само маркирана, но тя подлежи на едно по-детайлно проучване в контекста на един по-широк църковно-исторически, историко-правен и културно-антропологически подход. [обратно]

10. Няма да се спирам подробно върху този важен форум, тъй като неговите параметри и сетнини са очертани прецизно в ред историописни и документални публикации (Георгов 1901: 302-306; Жечев 1962: 77-89; Пенкова 1970: 157-189; Тонев 1982: 475-480; Димитров 1987: 125). [обратно]

11. Училище, г. IV, бр. 23-24 от 12 април 1875 [Притурка.]. [обратно]

12. Цитираният документ е назован от съставителите му "Общ училищен разпис" и съдържа подробни данни за учениците, обучавани в шуменските училища, както и за учителите, които им преподават по съответните дисциплини за периода 1875-1881 г. [обратно]

13. Аналогичен способ на "поимотно" заплащане на образованието е организиран през 70-те години и в Търново. Най-богатите родители заплащат годишно за обучението на детето си 60 гр. за първо и 15 гр. за всяко следващо. Средно заможните 40/10 гр., бедните - 20/5 гр. Най-бедните не заплащат (НБКМ-БИА, ПА-2427). [обратно]

14. Данни за учителските заплати се съдържат и в един тефтер със сметки на училищното настоятелство, воден стриктно в периода 1873-1876 г. (НБКМ-БИА, IIА - 7706). [обратно]

15. Повече за усилията на митрополит Симеон да подпомогне Войников при завръщането му в Шумен през 1875 г. в: НА-БАН, ф. 144к, оп. 1,а.е. 171, л. 75-76; Жечев (1972: 119-120); Димков (1911: 71-74). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.