Екзархията

26. АДМИНИСТРАТИВНО-УПРАВЛЕНСКИ СТАТУС И ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ НА ЕПАРХИАЛНАТА ВЛАСТ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

26.1. Приоритетно място в йерархията на проблемите, стоящи пред новите екзархийски митрополити, заема необходимостта от устройване структурите на местната епархиална власт - епархийски, казалийски и нахийски смесени съвети. Тези колективни органи поделят част от отговорността на митрополита при регионалното църковно управление. Те поемат част от функциите, изпълнявани от българските общини в предходните десетилетия.

Уповавайки се на непродължителния си църковно-административен опит, първоначално митрополит Симеон сътрудничи с Шуменската главна община, която осъществява ролята на епархийски съвет до избирането на този помощен орган. Това решение е в известен смисъл предизвестено, защото до пролетта на 1874 г. няма правителствено разрешение за провеждане на избори за местни смесени съвети.

Отношенията между общината и владиката вървят относително гладко. Дипломатичният архиерей съумява в движение да усвои опита на местните градоначалници при разрешаване на трудните и специфични казуси на регионалното църковно-народно управление. Общинарите от своя страна вещо ползват интегративния потенциал на архиерейската фигура, за да тушират вътрешните противоречия, разклащали не веднъж устоите на местната българска власт. Споменатото единение намира израз и в решенията на общоепархийския събор, заседавал в Шумен в периода 25-28 февруари 1873 г. Събор, чрез който новата митрополитска власт търси и намира своята реална легитимност и очертава насоките на бъдещата си управленска политика в областта на църковната юрисдикция и училищното дело (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е 7, л. 4-20; а.е. 14; а.е. 40, л. 9-12; а.е. 41; НБКМ-БИА, IIА-301).

След получаване на съответното правителствено разрешение през пролетта и лятото на 1874 г. в Преславска епархия се провеждат избори за казалийски и нахийски смесени съвети. Техните функции са свързани с управление на основните екзархийски дела в съответното селище и подведомствения му регион - финансови, гражданско-правни, училищни и църковни (Устав 1874: 28-30). Процедурата на попълване на тези органи е заложена в Устава за управление на Българската екзархия, но много от общините търсят и получават консултации от митрополита за начина, по който да организират двустепенните избори, както и за критериите, по които да подберат кандидатите си. В добре запазената архива на Варненско-Преславска епархия се съхраняват десетки официални писма, свидетелстващи за хода и резултатите на споменатите избори. Българите от Ески Джумая, Осман пазар, Смядово, Котел и др. селища докладват на своя архиерей за новоопределения състав на съответните казалийски или нахийски съвети (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 8, л. 22, 28, 31-32, 68; НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 3, 8, 16, 71; НБКМ-БИА, IIA-302). Прави впечатление липсата на сериозни противоречия при протичането на изборите в отделните населени места, както и относителното единение на местните общности около най-влиятелните личности от общината. Личности, които по правило са стояли начело на общинското самоуправление и преди годината 1874. Единствените по-значими трудности при осъществяването на тези процедури са свързани с опитите на някои стари общински ръководства да отложат смяната на регионалните институции. Особено типичен е случаят в Котел¹. Чрез изборите за смесени съвети практически се прекратява дейността на местните български общини и функциите им се поемат от новите управленски органи, подведомствени на екзарха, Св. Синод и екзархийския смесен съвет в столицата. В този смисъл годината 1874 може да се определи като етапна за официализирането на регионалните български самоуправленски институции, съградени през предходните десетилетия.

На 5 юни 1874 г. митрополит Симеон докладва на екзарх Антим I, че "казалийските съвети в Преславска епархия са вече установени". Архиереят допълва отчета си с констатации, касаещи някои административни пречки и трудности, възникнали в хода на изборите (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 8). Според изискванията на Устава подобни избори трябва да се провеждат практически всяка година, заради необходимостта от подмяна на половината от членовете на съответните съвети. От запазените документи личи, че в повечето от селищата на епархията споменатото устройствено правило се спазва стриктно (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 54-56).

В съответствие с процедурните правила протичат и изборите за епархийски съвет, поне в годините 1874, 1875 и 1876, т.е. преди регионът да попадне в хватката на военното положение. От протокола за избор на епархийски съвет на 28 юли 1874 г. личи, че в колективния управленски орган на епархията намират място едни от най-влиятелните българи от Шумен и Шуменско - иконом поп Васил, поп Панайот, поп Васил от Преслав, Радушко Марков, Панайот хаджи Димитров, Ради Фабрикаджията, хаджи Велико, Матю Рачев (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 8, л. 72, а.е. 14, л. 23-26). Представените данни потвърждават констатацията на З. Маркова, че Преславска епархия е еталон за добра организация на своите вътрешни структури и управленски органи (Маркова 1989: 145-146).

Споменатата констатация намира потвърждение и в начина, по който се разрешава спорът със Сливенската митрополия за епархиалната принадлежност на селата от нахията Котел (Градец, Медвен, Ичера, Жеравна и Катуница). Митрополит Симеон системно отстоява тезата, че Котел и околните села са част от Преславска епархия. Архиереят поддържа стриктно връзка с тази част от своята духовната област (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 3) и дори понякога проявява по-специално отношение към системно разтърсваната от вътрешни борби котленска община. На 7 юли 1874 г. по повод избора на нахийския съвет в балканското градче той пише на новите управници следното: "Обичам да вярвам, че вие ще станете свръзка на партиите, които за днес разделят града ви <...>, защото в скръб ви казвам, [че] няма нито един градец в епархията ми, който да има толкози средства за напредък, но да е останал толкоз назад по причина на разделението и партизанството на жителите му" (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 4-5). Пак по това време в качеството си на синодален член архиереят съумява да отстои принадлежността на въпросния регион към епархията си. През ноември 1874 г. той уведомява епархийския съвет в Шумен за съответното решение на Св. Синод и настоява населението от непокорния балкански край да бъде своевременно уведомено за разрешения административен казус (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 25). Междувременно със случая се ангажира и екзархът, който на 8 октомври 1874 отправя архиерейско послание към християните от балканските села с настояване да признават Преславския владика (НБКМ-БИА, IIA-303).

С присъщото си изтънчено упорство и дипломатичност владиката се опитва да разреши и трудностите около статута на Варненска епархия. Там обаче нещата опират до непоклатимата правителствена позиция и независимо от многото си опити да получи ферман и за Варненска епархия, той не съумява да легитимира напълно положението си на тамошен архиерей. Въпреки обективните пречки митрополит Симеон поддържа тесни връзки с православните българи в тази част от духовния си диоцез, които намират в негово лице покровител и наставник. А през 1875 г. е намерено и частично разрешение на въпроса за представителството на варненските българи пред местните административни власти (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171,л. 8, 74-74а)².

Епархиалните власти в Шумен изпълняват отговорно две свои основни задължения - да покровителстват християнското население при посегателства върху него от страна на криминални елементи и да охраняват българите от чиновническия произвол на местни управници. Няколко примера. На 13 декември 1874 г. селяните от с. Марково се жалват до епархийския съвет от злодеянията на "един бесен пакостник на имя Хасан чауш", който със зла умисъл изгорил училището - "единственото полезно и свято нещо на бедните ни селяне". С мотив, че не могат сами да се справят със злодееца, селяните молят епархийския съвет да изиска наказанието му "според царский закон" (Жечев 1972: 117). На 13 ноември 1875 г. османпазарските българи се оплакват на митрополита от каймакамина си (ДА-В, ф. 75к, а.е. 9, л. 117). През лятото на 1875 г. Симеон лично ходатайства на митрополит Григорий Доростоло-Червенски да се застъпи пред вилаетските управници за котленеца Йорданчо хаджи Димчов, който е глобен неоснователно от "османпазарския Нажпен" (Билчев 1990: 53). Особена грижа за защита интересите на духовните си поданици проявява преславският митрополит в хода на т.нар. "френска сватба"³.

Още по-голяма настойчивост проявява епархиалната управа в ситуациите, когато става дума за представителство на българите в местните управленски органи или за отстояване на по-значими интереси на цялата православна общност. В началото на 1876 г. митрополит Симеон прави всичко възможно за увеличаване броя на българските представители в шуменските меджлиси от двама на трима (Билчев 1990: 68-69). Във връзка с фиксиране размера на бедела митрополитските власти застават зад молбата на шуменци и ескиджумайци да се намалят дължимите суми поради обедняването на населението (ДА-Р, ф. 43к, оп. 1, а.е. 5, л. 124-125, 128). В хода на размирните месеци на годината 1876 владиката системно атакува местните власти с настоявания за осигуряване гаранции на живота, имота и честта на българите⁴.

Същевременно митрополитската власт проявява подчертана нетърпимост към вътрешните неуредици в някои български селища, произтичащи от конфликти на групови или междуличностни интереси.

Митрополит Иларион Макариополски/Търновски - всепризнат лидер на църковно-националното движение

На владиката често му се налага да препоръчва умереност и разбирателство на епархиотите си от Ески Джумая, Котел, Осман пазар. Особено чувствителен е Симеон към периодически възобновяващите се сблъсъци между "партиите" в Шумен⁵. При разрешаване на дългогодишните конфликти между тях тактът и търпението се оказват недостатъчни, та понякога се налага младият архиерей да прибягва до по-твърди методи. При все това отношенията между духовната власт и местните "градоначалници" остават в рамките на добрия тон и взаимното уважение. Пряк резултат от това състояние на нещата е ефективното управление на митрополитските дела от епархийския съвет във времето, когато митрополитът се намира в столицата, за да участва в заседанията на Св. Синод. Както и прецизно водената епархиална документация.

Почти пълно съхранената архива на Варненско-Преславска епархия от този период свидетелства за стриктност при поддържане копирните книги на входящата и изходящата кореспонденция, за добросъвестно водене на протоколи от заседанията на епархийския съвет, за системно попълване на финансовите документи (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 8, 9,10, 12, 14). Официалните документи са подпечатвани с печата на митрополията или с личния печат на митрополита. За нуждите на кореспонденцията с официалните власти митрополитът е разполагал с личен печат на османотурски език, който се съхранява в Исторически музей - Шумен (Пенков 1970: 14-15). Решаващата роля на митрополита за констатираното състояние на една от най-добре запазените архивни сбирки от подобен тип⁶ личи от едно негово цариградско разпореждане спрямо членовете на епархийския съвет. През ноември 1874 г. владиката инструктира членовете на съвета да не оставят писмо без отговор, да правят копия на всички писма, да са стриктни в цялата деловодителска дейност. Завършва с разпоредба: "В Шумен има хора, които могат да наредят тези работи, следователно земете грижа да се тури туй в действие." (ЮНА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 25).

26.2. Православните българи от Преславска епархия не остават встрани и от проблемите, възникващи пред екзархийското ръководство в хода на конституирането и дейността на новата църковна институция. В самото начало на 1873 г. шуменци отделят известна парична сума за материална подкрепа на Екзархията⁷. Макар и скромен, този жест е израз на съпричастие с общонационалната църковна власт.

Още по-ярко е съпричастието на българите от епархията спрямо един от най-трудните управленски казуси, възправили се пред екзарха и Св. Синод след провъзгласяване на схизмата. Още в края на септември 1872 г. правителството отправя предложение на екзарха да се промени Фермана от 27 февруари 1870 г., за да се постигне компромис с патриаршеските интереси и евентуална отмяна на схизмата. В официалното становище на българския синод, изработено основно от митрополит Симеон, се заявява недвусмислено, че българските интереси не допускат никаква промяна на Фермана (Маркова 1989: 53-54). Споменатото становище намира място и в личната кореспонденция на преславския владика от това време (Билчев 1990: 33-36).

Веднага след разпространяването на новината за правителствения натиск да бъде променен Фермана шуменци отправят официално послание в подкрепа на екзархийското становище⁸. По този начин те се нареждат сред сънародниците си от Видин, Тулча, София, Пловдив, Варна, Силистра и много други селища, които не приемат рисковете от евентуално изменение на повратния административен акт⁹. Изменение, което може да повлече след себе си и други промени в полза на определени политически или групови интереси и във вреда на общонационалната кауза.

Неустойчивото положение на Екзархията и вътрешните противоречия между водещите дейци предпоставят разпространението на слухове за евентуално "спогождение" с Патриаршията и по-късно. Провокирани от тези слухове, лидерите на шуменската община отправят официално послание до своя владика - 2 февруари 1874 г. Тонът им е повече от категоричен: "Предварително напомняме на Ваше блаженство, уповающе ся на народните си правдини, [следното]: ако Гръцката патриаршия не припозанае царския ферман и ако не припознае извършеното досега от нашата новосъставена българска черкова, спогождението между българския народ и Гръцката патриаршия не ся приема никога и по никакъв начин." (НА-БАН, ф. 144к, а.е.171, л. 58-61; ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 8, л. 7-8). Само няколко месеца по-късно Симеон Варненско-Преславски ще бъде избран за член на Св. Синод и в качеството си на такъв ще отстоява - последователно и неотклонно - позицията на своите епархиоти. Позиция, съвпадаща с личните му възгледи за перспективите на Екзархията и за политиката й спрямо Вселенския престол.

Не така отзивчиви се оказват българите от Преславска епархия спрямо посланието на Св. Синод, свързано с подновеното искане на заемодавците на българската църква в Цариград - братя Тъпчилещови и Д. Гешов - да им се върнат парите, с които са кредитирали започналия през 1859 г. в столицата храмов градеж. В писмо от 17 февруари 1875 г. пребиваващият в Цариград митрополит призовава своите духовни поданици да проявят разбиране и да отделят средства за погасяването на огромния дълг, който с лихвите възлиза на 153 297, 75 гр. През май 1875 г. е отправено мотивирано митрополитско окръжно послание до Ески Джумая, Омуртаг, Котел, Варна (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 3, л. 11, 67). Нито една община не се отзовава на синодалния призив. Аналогична индиферентност проявяват практически всички български епархии. Индиферентност, вследствие на която пред Екзархията остава както проблемът с непогасения дълг, така и ямата с недоиззиданите темели на невъздигнатия столичен храм "Св. Стефан"¹⁰.

Единна и последователна е позицията на епархия и митрополит в трудните месеци около отстраняването на Антим I от екзархийския престол. Акцията, подета още през лятото на 1876 г. от група екзархийски лидери, свързани тясно с правителствените среди, през декември започва силно да тревожи предстоятеля на Българската църква. В писмо до митрополит Симеон от 21 декември 1876 г. той описва подробно интригите, организирани срещу него и откритите опити да се провокира оставката или насилственото му отстраняване (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 10, л. 4). Преславският митрополит веднага информира своя приятел митрополит Григорий, споделяйки мнението си, че опитите да се направи "променение на екзархийското началство" са заредени с много рискове за стабилността на институцията (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 136-137). Първоначалната изненада на Симеон от привидно необоснованите атаки срещу Антим на част от екзархийските дейци постепенно прераства в тревога и ярост. Кореспонденцията му от последните дни на 1876 и първите на 1877 е претоварена със съждения за жалостните сетнини на готвения преврат (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 10, л. 5, а.е. 11, л. 15-18). На 8 януари 1877 г. преславският владика споделя тревогите си с екзарха: "Като членове на светия синод на Българската православна екзархия, избрани от светейшите действителни митрополити на черквата ни, ний с учудване, размесено с дълбока скръб, видяхме в[ъв] вестниците да се приказва за покушения[та], които правят някои други лица, за да парализират още повече и така доста парализираните дела на екзархийското управление" (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 139-140).

Аналогична позиция заема и епархийският съвет в Шумен. В специално приета на 29 декември 1876 г. декларация той се обявява против личностите, "които работят против екзархийското началство". Заявена е подкрепа за Антим I. Споделени са опасения от евентуално отслабване позициите на Екзархията всред суматохата на разрастващата се политическа криза.

Българите от Котел също приемат с недоумение съобщенията за "някакъв си преврат в Екзархията" (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 11, л. 25).

В началото на февруари 1877 г. митрополит Симеон пристига в столицата, за да участва в заседанията на Св. Синод. В специално писмо той информира наместника си иконом поп Васил за състоянието на екзархийския въпрос. Споделяйки опасенията си, че трудно ще се преодолеят резултатите от взаимните обвинения и несекващите раздори, владиката настоява да не се занемаряват епархиалните работи в отсъствието му.

Митрополит Григорий Доростоло-Червенски

Във времето до принудителното отстраняване на Антим I на 14 април 1877 г. митрополитът системно информира епархийския съвет за хода на цариградските дела, обвинявайки директно дейците от антиантимовата "партия", че предават интересите на християните, които са ги натоварили с доверието си (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 173, л. 79-82). Междувременно Симеон си води записки за ставащото в Екзархията. Малкият му "политически дневник" от април 1877 г. е съхранил детайли за хода на осъществената под натиска на правителството подмяна на българския екзарх. Съхранил е и все по-нарастващия скептицизъм на младия архиерей, че екзархийските дела, вместо да се стабилизират, "от ден на ден попадаха в по-голямо безредие" (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 37. л. 1-16).

Както е известно, в хода на разразилата се управленска криза на 8 април 1877 г. митрополит Симеон подава оставка като синодален член и екзархийски архиерей. В един труден за новата институция момент единствено преславският митрополит намира в себе си сили да се раздели с доходната длъжност и високата обществена позиция в името на изповядваните от него и от епархиотите му възгледи. И да отстоява - без излишна патетика и притворно позьорство - убеждението си, че православните канони и църковно-управленските органи трябва да обслужват единствено народното добруване, осигурявайки единство и политическа стабилност на нацията в трудни за нея моменти.

Оставката на владиката е посрещната с безпокойство в Шумен и региона. Преславска епархия отказва да се раздели със своя архиерей. Това обстоятелство, съчетано с продължителните увещания от страна на синодални членове и цариградски приятели, натежава в съзнанието на Симеон, който на 14 юни 1877 г. оттегля оставката си след обединение на новоизбрания екзарх Йосиф I и Св. Синод около тезата за незаконността на процедурата по отстраняването на Антим I (Ников 1922: 36-37) - теза на Варненско-Преславския митрополит, на епархиотите му и на мнозинството православни българи по това време.

26.3. Проблемът за финансовото осигуряване на екзархийската институция се възправя с цялата си сила още в процеса на конституирането й. Основната трудност, която трябва да преодоляват новоназначените митрополити, е свързана с десетилетния навик на мнозинството от православните българи да саботират данъчните инициативи на патриаршеската власт или въобще да не плащат църковни данъци¹². Положението в Шумен и региона е малко по-различно, защото през 60-те години Шуменската главна община съумява да създаде механизми, чрез които да продължи събирането на основните църковни даждиета, чрез които на практика се издържа учебното дело в града. При все това през 70-те години местните църковни власти срещат значителни трудности при осъществяване на регулярното данъчно облагане.

В съответствие с правилата, заложени в Екзархийския устав, и на основание решенията на Св. Синод, православните християни заплащат по 6 гр. годишен църковен данък (владичина) на семейство (венчило). Тези 6 гр. се разпределят така - 2 гр. за екзархийския ковчег, 2 гр. за владиката, 2 гр. за дейностите на местния смесен съвет. Във Варненско-Преславска епархия тази сума възлиза на 8 гр. - допълнителните 2 гр. се събират за нуждите на просветното дело в гр. Варна (НБКМ-БИА, IIA-302). Решението за това специално облагане е взето консенсусно във връзка с необходимостта от материална подкрепа на българското образование в оставения под патриаршеска юрисдикция черноморски град.

В публикуван отчет на екзархийските приходи за 1873 г. става ясно, че през споменатата година българите от Варненско-Преславска епархия са отчели сравнително коректно дължимите суми. Цялата епархия е внесла в екзархийската каса сумата 23 077 гр. и 50 пари за 12 000 венчила¹³. Като цяло обаче събирането на църковните даждия върви трудно и във връзка с това на 19 август 1874 г. Св. Синод изпраща специално окръжно послание. В него са набелязани конкретни мерки за "събирането на владичината с време" (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 2, л. 35-36). Стараейки се да изпълни височайшата разпоредба, митрополит Симеон систематично напомня на смесените съвети в Шумен, Ески Джумая, Варна, Котел, Осман пазар да се отчитат пред митрополитската каса или пред екзархийските власти (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 40-44, 73-74; ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е 3, л. 72). Макар и с известно закъснение сумите постъпват в касата на смесения съвет. За това свидетелстват прецизно водените финансови документи на съвета (ДА-В, ф. 75к, оп. la, а.е. 14, л. 27-149).

Едно по-внимателно вглеждане в приходно-разходните книги на Преславска епархия подсказва известна склонност на епархийския съвет да укрива част от доходите си от екзархийските власти. От запазените отчети личи значимо разминаване между сумите, набирани за данък владичина през 1876 и 1877 г. и сумите, отчитани и изпращани в столицата, които би трябвало да възлизат на 1/3 от общата сума, събрана в епархията. В представената таблица е възпроизведен един от споменатите отчети, съдържащ данни за приведени и неприведени суми в екзархийската каса за три поредни предосвобожденски години (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 34, л. 1). Обобщените данни от тази таблица показват, че особено за годината 1877 г. има съществена тенденция да не се отчитат в екзархийската каса част от парите от владишкия данък.

Сметка за владичината, събирана на 1875, 1876, 1877, изпратена на Екзарха и подписана от Епархиалния смесен съвет¹⁴

Според друг приходно-разходен отчет за периода 1876-1877 г. от издаването на вули и други документи в касите постъпват 18 432 гр. От тях за заплати, милостиня и текущи разходи са похарчени 14 232 гр. Владичината възлиза на сумата 26 193 гр., като основната част от нея отива за заплати на учителите (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 32, л. 19-30). От друга добросъвестно водена "Сметка" за приходи от издаване на брачни вули и кръщелни свидетелства става ясно, че към 20 април 1877 г. по тази линия в митрополитската каса са постъпили 5 475 гр. и 20 пари, а към август 1878 г. - още 7 257 гр. (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 173, л. 91-92). Отделно се открива специална акция за събиране на доброволни дарения за училищното дело. Само през 1877 г. по тази линия постъпват 21 238 гр. (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 32, л. 1-4). Така се подсигурява нормално функциониране на митрополитската институция и се дават широки възможности за просперитета на учебното дело.

Доходи носят и недвижимите имоти на общината. В писмо от столицата от октомври 1874 г. митрополит Симеон се разпорежда да се съберат парите от наемите на "черковните мюлкове", защото "училищните нужди трябва да се посрещнат" (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 22). В размирните дни на м. май 1876 г. владиката моли своя русенски колега Григорий да подкрепи искането на котленци да не им се отнема правото да дават под наем ливади и пасища, за които "черквата притежава тапии", защото стоте лири, получавани ежегодно от споменатия наем, "се употребляват за поддържането на училищата в Котел" (Билчев 1990: 72).

Междувременно продължава практиката да се даряват имоти (мюлкове) за обществени нужди. С такъв един казус през март 1876 г. митрополит Симеон занимава екзарх Антим I, настоявайки за разяснение на начина, по който да бъде регистриран имот, дарен от гражданин за обществени нужди. Доходите от този имот, според волята на дарителя, са предназначени за шуменското училище. Само месец по-късно митрополитската власт е изправена пред процедурни трудности, свързани с получаване на частта от наследството на наскоро починалия им съгражданан Маринчо Бенли, предназначена за развитие на просветното дело в града и региона (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 171, л. 92б, 95)¹⁵. Следователно независимо от обективни пречки и субективни препятствия приходите на българската митрополитска власт в Шумен и Шуменско през първата половина на 70-те години се поддържат в размер, позволяващ нормално функциониране на местните църковни и училищни институции. За съжаление, понякога това става за сметка на ощетения общоекзархийски бюджет.

БЕЛЕЖКИ

1. Изборите за нахийски съвет в Котел, както и проблемите, свързани с учредяването на екзархийските институции в този български край, са подробно проследени върху основата на автентичен изворов материал в: Тонев (1993: 186-189). [обратно]

2. Повече за устройството и дейността на Варненска епархия през този период, както и за архиерейската деятелност на митрополит Симеон в тази насока в: Тонев (1995: 245-250). [обратно]

3. Виж тук част 28. [обратно]

4. Виж тук част 29.3. [обратно]

5. Турция, г. VIII, бр. 25 от 8 август 1875. [обратно]

6. От предосвобожденския период на Екзархията най-добре запазени архиви имат Варненско-Преславската, Търновската и Доростоло-Червенската. Това обстоятелство е отчетено като значим историописен плюс и използвано максимално ефективно от изследователите (Маркова 1989: 151). [обратно]

7. Турция, г. IX, бр. 2 от 24 февруари 1873. [обратно]

8. Турция, г. VIII, бр. 52 от 10 февруари 1873. [обратно]

9. Повече за протестите на българските общини против промяна на Фермана, разгърнали се в края на 1872 и началото на 1873 г., в: Кирил (1956: 500-501). На 31 декември 1873 г. българите от Сливенска епархия отправят специално послание до екзарх Антим I, в което се обявяват категорично против каквито и да е компромиси с Патриаршията (НБКМ-БИА, IIА - 961). [обратно]

10. Повече по този въпрос в: НБКМ-БИА, ф. 46, а.е. 4, л. 1-4; а.е. 8, л. 1; Кирил (1956: 647-653); Давидова (1994/1995: 84-110). [обратно]

11. Напредък, г. XI, бр. 115 от 21 януари 1877. Аналогични декларации от други български епархии и селища са публикувани в още няколко януарски и февруарски броя на в. "Напредък". [обратно]

12. Повече за финансовите трудности на Екзархията в: Кирил (1956: 640-642), Маркова (1989: 149-152). [обратно]

13. Век, г. I, бр. 25 от 29 юни 1874. [обратно]

14. Сумите в колоните за отделните години са в гроша. [обратно]

15. За дарителската дейност на М. Бенли в Шумен и региона виж Жечев (1991:212-213, 232-233). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.