Екзархията

25. УСТРОЙВАНЕ НА ЕКЗАРХИЙСКИТЕ И ЕПАРХИАЛНИТЕ СТРУКТУРИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

25.1. Прокламирането на Фермана за учредяване на Българската екзархия от 27 февруари 1870 г. без съмнение представлява събитие от етапно значение за утвърждаването на българската нация (НБКМ-БИА, ф. 46, а.е. 1, л. 1-4; Маркова 1989: 19-30). Неговият повратен характер е отчетен и от главните виновници за отвоюването му - мнозинството от осъзналите се като етнополитическа общност българи, живеещи компактно в столицата на Османската империя и в балканските й провинции. Убедени в конструиращия характер на споменатия султански акт по отношение на националната си идентичност, българите устройват емоционални тържества в много епархиални центрове и по-малки селища. Пловдив и Севлиево, Сливен и Разград, Стара Загора и Русе, Търново и Варна - това са само част от градовете, в които според дописки в тогавашния печат са проведени тържества по повод прокламирането на Фермана¹. "Народът се стичаше в църковния двор, за да чуе с ушите си и да види с очите си депешите, които ненадейно го поставят в едно такова превъзходно възхищение". Цитираното свидетелство принадлежи на учителя Димитър Душанов, който подробно разказва за тържественото отбелязване на събитието в Хасково от "пременений като на Великден народ"².

За Шумен, както и за другите по-големи селища от епархията, няма подобни сведения. Архивните документи и мемоарите също мълчат по въпроса. Това мълчание ме навежда на мисълта, че шуменци, както и техните съе-пархийци, не са отбелязали по подобаващ начин прокламирането на султанския акт от 27 февруари 1870 г. Или поне по толкова впечатляващ начин като сънародниците си в гореизброените селища. Не съществуват податки и за активно включване на местното население в общонационалния дебат за оптималния управленски модел на Екзархията. Този дебат тече през цялата 1870 г. върху страниците на периодичния печат и в официалната преписка между водещи личности и общини. При все това пълномощното, дадено на представителя Велико Христов³, подсказва, че шуменци са в течение на споровете около статута и характера на екзархийския институт.

Причината за констатираното състояние на нещата се дължи най-вече на недоизчистените вътрешни напрежения и противоречия в Шуменската главна община. Както бе споменато по-горе, още в самото начало на годината в епархиалния център е постигнат временен компромис между двете враждуващи партии⁴. Въпреки това балансът между интересите им се оказва временен и практически до есента общината е раздирана от междуличностни несъгласия и групови противоречия⁵. Но дори и в условията на констатираната нестабилност, антипатриаршеската тема не спира да вълнува местната общественост. Неизвестно точно кога, но в пределите на повратната 1870 година на шуменска сцена е поставена наскоро написаната пиеса на Никола Патоев "Изгарянето на Търновската библиотека" (Сто 1958: 158). Пиесата интерпретира любимата на местната общественост тема за целенасочената политика на фенерския елит за унищожаване на старобългарските културни ценности. Междувременно вътреобщинските борби постепенно затихват; още повече че през есента от Цариград пристига изработеният от Привременния съвет на Екзархията правилник ("Повод") за избор на представители за предстоящия църковно-народен събор. "Поводът" постановява правилата за избор на представители, както и задълженията на епархиите да представят през екзархийските власти статистики за броя на венчилата, храмовете и свещениците (Шопов 1896:48-50). Предвижда се представителите да пристигнат в столицата през първата половина на януари 1871 г. Опитвайки се да се вмести в кратките срокове, Шуменската главна община бърза да определи и своя депутат. Този път изборът й спира върху Велико Тодоров Христов (Гачев) - търговец с добро име и силни обществени позиции⁶. На 12 януари 1871 г. шуменските общински лидери изпращат до своя избраник писмо по нарочен куриер. В него те настояват да прекъсне временно търговските си дела в Каспичан и веднага да се отзове в епархиалния център за изпълнение на отговорната обществена мисия. Ето го и писмото:

По всичко личи, че Велико Христов се отзовава своевременно на цитираната молба-разпоредба, защото още на другия ден - 13 януари - той получава пълномощното си писмо, както и едно послание от името на преславските епархиоти до църковно-народния събор. Двата документа са надлежно приподписани от местните общински лидери и от представители на българските селища от епархията⁷. Отличаващи се с неприсъщо на възрожденската дипломатика краткословие, те твърде много се различават един от друг. Посланието, след като удостоверява, че пълномощникът на Преславска епархия е гражданин "отличен в доброто си поведение" и "добър патриот", препоръчва нему и на колегите следното: "Внимавайте на положението си, подвизавайте ся и бодърствувайте да не би [да бихте] попаднали в примката сатанинска". Следва позоваване на красноречива библейска притча и напомняне, че мисията, с която са натоварени депутатите, е колкото сложна, толкова и отговорна.

На фона на това твърде абстрактно послание пълномощното на Велико Христов звучи повече от прагматично. То очертава претенциите на българите от Преславска епархия спрямо събора в пет пункта: 1) седалището на Екзархията да бъде в Цариград; 2) за екзарх да бъде избран Иларион Макариополски; 3) "екзархът да бъде меняем периодически на четири или седем години"; 4) митрополитите да се избират от епархиотите на епархиите, "дето ще слугуват"; 5) да се разшири обхватът на Преславска епархия "прилично на значението й", като й се отстъпят някои селища от съседните епархии.

Представените искания подсказват еднозначно, че българите от Преславска епархия са следили отблизо дебата за статута и функциите на новата общонационална институция и категорично се присъединяват към групата на онези дейци и центрове, които настояват за по-отчетлива доминация на светското начало при конструирането на Екзархията. И още нещо - при все че се включват относително късно в споменатия дебат, те са повече от ясни в избраната позиция, отнасяйки се същевременно много отговорно към избора на свой представител и към формулиране на правомощията му.

Велико Христов

На 13 януари събранието на "окръжните Преславски епархиоти" взима решение за целия период на пребиваването на В. Христов в столицата в качеството му на депутат, да му плаща по 2000 гр. месечна издръжка. От своя страна избраникът е задължен да се концентрира върху мисията си, да не се занимава в този период с търговски дела, да информира редовно Шуменската община за развоя на общонационалния форум и "да се отнася прилично на званието си".

Тук ще си позволя да припомня, че не всички епархии са така прецизни и взискателни при формулиране на правомощията и задълженията на своите представители. Подобни инструкции дават ръководните тела на някои от най-активните в хода на църковната борба средища - Сливен, Самоков, Варна, Пловдив. Шуменското пълномощно на В. Христов е сравнимо по конкретност с това на варненския представител Господин хаджи Иванов, комуто варненци се разпореждат в девет точки за какво точно да гласува на събора (Маркова 1989: 39; ДА-В, ф. 79к, а.е. 9, л. 11-13).

25.2. Съобразявайки се с инструкциите за максимално бързо придвижване към столицата, в края на януари Велико Христов е в Цариград⁸. Още на 2 февруари той пише писмо до Шуменската община, в което съобщава за благополучното си пристигане, за срещите си с д-р Ст. Чомаков и Иларион Макариополски, както и за сериозността на начинанието: "работата са види, че ще стане важна" (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 2, л. 27-28)⁹. Междувременно още на 29 януари са започнали предварителните заседания на събора. В хода им непълният състав на форума приема Правилник за работата на форума, решава да включи в своята работа Привременния съвет на Екзархията, както и представителите, излъчени от спорните епархии, останали извън границите, очертани от чл. 10 на Фермана (Протоколи 1911: IV-XXXIV).

Участието на представителя на Преславска епархия В. Христов в църковно-народния събор се отличава с някои особености. Той присъства неотклонно на заседанията. От протоколите на събора личи, че за разлика от мнозина други депутати, той пропуска само две от 37-те заседания (24-то и 32-ро). Сред документите му се съхранява екземпляр от Правилника на събора (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 4, л. 52-62), а в Църковноисторическия и архивен институт към Българската патриаршия е запазен дневник, воден от В. Христов в хода на събора (ЦИАИ, № 464, л. 1-48)¹⁰. Споменатият документ представлява интерес не само заради историята на този етапен форум. В него точно са отразени дните, в които представителят изпраща писма до своите упълномощители. Съдържат се и преписи на някои от по-важните писма. Дневникът е регистрирал мнението на В. Христов по възможността за обединение на Преславска епархия с Русенска или с Варненска. Там има и податки за сондажите, осъществявани от него в хода на събора във връзка с бъдещия митрополит на епархията. В дневника има косвени сведения за възникнало напрежение между представителя и епархията по повод на издръжката му в столицата. Ръкописът представя по убедителен начин факта, че шуменският "депутат" е изпълнявал отговорно работата си, следвайки неотклонно пълномощията, с които е натоварен.

Кратките и немногобройни изказвания на шуменския представител са свързани най-вече с териториалния обхват на Преславска епархия. По поръчение на своите избиратели той неколкократно настоява за присъединяване на някои съседни региони към църковната област с център Шумен. Взима отношение и по деликатния и труден въпрос за евентуалното й сливане с някоя от съседните епархии (Протоколи 1911: 62, 113, 126-127, 133-134). Първоначалното предложение е за Русенска, а следващото - за Варненска. Същевременно депутатът поддържа постоянна връзка със своите съграждани. От почти напълно запазената му кореспонденция с Шуменската община, от разменените писма с братята Андрей и Панайот хаджи Димитрови и от дневника му личи, че епархиалният център е информиран подробно за оживените цариградски дебати (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 2, л. 27-44; а.е. 3, л. 19-36, 75-94). Одобрявайки по принцип "добрия вървеж на народния ни църковен въпрос" (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 3, л. 77), привременните епархиални ръководители реагират остро на перспективата за евентуално сливане с Русенска епархия. В средата на м. април те организират общинско събрание, което категорично отхвърля подобна възможност.

Първоначалната реакция по отношение евентуалното обединение с Варненска епархия е аналогична на цитираната, но след обещания за териториално разширение и след гаранции, че митрополитският център ще остане в Шумен, българите от Преславска епархия оттеглят протеста си и приемат гласуваното на 19-то заседание на събора решение за сливане на Варненската с Преславска епархия (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 3, л. 82-85). Споменатото решение предвижда и малки териториални корекции - към Варненска епархия се присъединява казата Провадия, а към Преславска - Новопазарската каза (Протоколи 1911: 118-119)¹¹. Междувременно Преславска епархия запазва в пределите си нахията Котел, въпреки че териториално част от селата в нейния обхват са към Сливенския санджак¹². Самите котленци (при все че са склонни да извличат малки дивиденти от спора за принадлежността им) държат на исторически сложилото се положение. Те се информират системно за работата на събора чрез Велико Христов и редовно изпращат "надлежащата част от представителските разноски" (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 3, л. 73-74).

Църковно-народният събор подготвя списък на духовниците, притежаващи необходимите качества за участие в бъдещите архиерейски избори като кандидати за владици. Във връзка с това, през лятото на 1871 г. Преславска епархия се оказва неподготвена да предпочете определен кандидат. В писмо до представителя си от 24 юни шуменските общинари пишат следното:

Извън представената официална позиция в града съществуват силни настроения да се отправи молба до неприетия преди години Антим Видински да се върне на преславската катедра. В писмата си до Велико Христов Андрей хаджи Димитров многократно изпраща поздрави на благочестивия старец, а само два дни след цитираното общинско послание настоява пред представителя: "Ваша милост като се видите и намерите благовремие, можете да убадите на г-на Кръстовича, че нашата община желай за архиерей дядо Антима; и вижте какво ще ви отговори." (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 3, л 28)¹³. Констатираните разминавания в претенциите на шуменските управници относно персоната на бъдещия архиерей са повече от естествени. Любопитното в случая е, че в града се е оформила сравнително влиятелна група от привърженици на идеята за връщането на Антим, при положение че само преди няколко години българите от Преславска епархия не са допускали и мисълта да приемат определения им от Патриаршията митрополит. Но неподготвеността на шуменци да вземат решение по отношение на своя архиерей през лятото на годината 1871 не се оказва проблемна. Обстоятелствата налагат решаването на този въпрос да се отложи с още една година. Когато той отново ще се уреди с участието на търговеца Велико Христов. Но да се върнем на темата за църковния събор.

Успоредно с работата върху текста на екзархийския устав в хода на събора Велико Христов има задължение да осигури на екзархийските власти максимално коректна информация за броя на венчилата в представляваната от него епархия. Още в началото на своето депутатство той настоява пред съгражданите си да му изпратят съответната статистика. Данните пристигат в края на април - надлежно представени в таблица и подпечатани с общинските печати (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 3, л. 79-80; а.е. 4, л. 40-48). Макар че съществуват някои разминавания в табличните данни, като най-автентична за Преславска епархия може да се приеме цифрата 7 985 венчила. За Варненска епархия броят на православните семейства е 4 726 (ДА-Варна, ф. 75, а.е. 8, л. 44-45). Близко до този брой стоят и първите отчети за приходите на Екзархията. Във финансовия отчет за 1873 г. Варненско-Преславска епархия е регистрирана с 12 000 венчила¹⁴. В една таблица за броя на венчилата в пределите на цялата Екзархия, съставена (явно по време на събора) от софийския представител Христо Стоянов, срещу обединената Варненско-Преславска епархия стои цифрата 33 000 венчила (ЩА, ф. 111к, а.е. 99, л. 4-5). Цифрата е пресилена. Тя по всяка вероятност има предварителен характер.

Дейността на шуменския представител е съпътствана и с някои логични проблеми. През м. април му се налага да опровергава клевети по свой адрес, намерили място на страниците на в. "Македония" и изхождащи от друг шуменец - неуспял кандидат за народен пълномощник¹⁵. По-труден за разрешаване се оказва въпросът с финансирането на престоя му в столицата. Стриктната в претенциите си към своя избраник епархия не е много редовна в изпращането на паричните суми, с които се е задължила да го издържа. Проблемите в тази област личат най-ярко от кореспонденцията между Велико Христов и приятелите му - братята Андрей и Панайот хаджи Димитрови. За многократни забавяния на сумите става дума и в официалните писма на Шуменската община до представителя й. На 15 март 1871 г. В. Христов пише директно до влиятелния чорбаджия Димчо хаджи Стоянов, че е лишен от издръжка (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 2, л. 44). С времето проблемът явно се изостря, защото на 24 май 1871 г. Андрей хаджи Димитров пише на В. Христов следното: "Много пъти подканях нашата община, за да ви внесат пари, които и приготвиха, но не зная добре дали ви внесоха." (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 3, л. 22). В крайна сметка основната част от сумите са изплатени. Поучена от горчивия опит с предходния представител д-р Вичо Панов, Шуменската главна община намира начини да събере парите от подчинените й селски общини, както и от районите на Котел, Осман пазар и Ески Джумая и да се отчете пред добросъвестно изпълняващия задълженията си свой представител.

На 23-то заседание на църковно-народния събор от 14 май 1871 г. Уставът за управление на Българската екзархия е утвърден окончателно. Представителите решават да го депозират в правителствените канцеларии за одобрение, като в приложено към него прошение поискат да се разкрие процедура за избор на екзарх. Водена от доказалия ефективността си управленски принцип "отлагай и владей", турската администрация поставя ред неизпълними условия и не дава ход на желаната процедура. След известни спорове и колебания на 24 юли депутатите решават да се разотидат по епархиите, а когато дойде време за избор на екзарх, да се съберат отново (Бурмов 1902: 492-493)¹⁶. Още на 25 юли шуменските управници изразяват пред своя представител недоумението си от това решение.

Позицията на шуменци изглежда убедителна и логична, но тя не отчита всички извивки на сложната дипломатическа игра, в която е заплетен българският църковен въпрос в този труден за него период. Следователно тук отново се натъкваме на разминаване в гледните точки на центъра и провинциите. Разминаване, при което провинцията (Шумен и Преславска епархия) стои върху абстрактния пиедестал на желаното, а центърът (цариградският елит) е поставен всред затлаченото всепроблемие на (не)възможното. Разминаване нормално и логично, но в никакъв случай драматично, защото констатираният спор не се превръща в основа на непреодолими противостояния и вътрешни сътресения.

Независимо от мнението на своите съепархийци, в средата на август 1871 г. Велико Христов поема пътя към Шумен (ЦИАИ, № 464, л. 48)¹⁷. Пристигайки в митрополитския град, той донася много столични новини - включително и такива, свързани с хода на църковния въпрос. Донася и едно писмо от Св. Синод на Българската екзархия с дата 16 август 1871 г. В него четиримата синодални владици съобщават на шуменци, че делегираният от тях депутат "изпълни точно и вярно посланието, което му беше възложено от богоспасяемата ваша епархия, присъствува редовно във всички заседания на речений народен събор, [в]зе деятелно участие в [обсъждането] на всичките по-важни въпроси и винаги показа най-теплата ревност за народното въобще добро." (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 1, л. 1-2). Тази привидно куртоазна оценка всъщност е свидетелство за отговорна депутатска дейност. Дейност, която ще намери своето продължение в делови писмовни контакти на Велико Христов с част от лидерите на цариградски елит (Иларион Ловчански, Христо Арнаудов, архимандрит Симеон), както и с ред бивши представители от епархиите (Сава Доброплодни от Сливен, Никола Първанов от Лом). Дейност, която малко по-късно ще се увенчае и с няколко полезни лобистични инициативи - във връзка с определянето на епархийски архиерей на новосъздадената Варненско-Преславска епархия и във връзка с т.нар. "Френска сватба" в Шумен през 1875 г.¹⁸

25.3. Затегнатият в примката на сложни конфесионални, правителствени, национални, църковно-управленски и дипломатически интереси български църковен въпрос претърпява бурно развитие през втората половина на 1871 и в началото на 1872 г. (Кирил 1956: 315-420; Маркова 1989: 46-53). Това развитие се осъществява под тласъка на общобългарската воля за пълно и реално църковно-народно обособяване. За разлика от 1869 г. в началото на 1872 българите от Преславска епархия проявяват значителна активност.

От писмо на В. Христов (Шумен) до Христо Арнаудов (Цариград), носещо дата 2 януари 1872 г., става ясно, че християните в крепостния град са в течение на готовността на столичните българи силом да предизвикат правителството да одобри Устава на Екзархията и да разреши избор на предстоятел на новата църковна институция. На 19 януари В. Христов съобщава на своя цариградски кореспондент, че шуменци са приели възторжено новината за Богоявленската акция от 5 януари и че са я подкрепили с две "одобрителни" писма - до Великия везир и до Св. Синод. На 8 февруари търговецът споделя, че съгражданите му стоят твърдо зад искането да се проведе избор на екзарх и Българската екзархия да започне своя пълноценен живот (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 2, л. 3-8). Очакванията им са изпълнени само три дни по-късно - на 11 февруари Високата порта издава съответното разрешение. На 16 февруари за екзарх е избран митрополит Антим Видински¹⁹.

На път за столицата новоизбраният български екзарх Антим I преминава през Шумен. Посрещнат е с подобаваща тържественост и е изпратен с ултимативни наставления. Изразявайки за пореден път уважението си към почтения старец, шуменци му препоръчват да се изяви като "чист българин и истинно-православен пастир" и да води независима политика спрямо Патриаршията. "Ако кракът ти стъпи в Патриханата и ако главата ти се наведе пред патриархът - то да бъде противното" - те тогава архиереят ще изгуби народното доверие²⁰. Цитираните препоръки нареждат бившата епархия на Антим в групата на най-радикално настроените църковни области, подкрепили единствено възможната политическа линия на екзархийското ръководство в това трудно време. Линия, свързана с отстояване на идеята за недопустимост на промяна на Фермана от 27 февруари 1870, както и на какъвто и да е компромис с Вселенската патриаршия по линия на нейните свръхмерни претенции.

Изострянето на екзархийско-патриаршеските отношения в началото на 1872 г. дава отражение и върху българо-гръцките отношения в Шумен. Доколкото, разбира се, може да се употреби словосъчетанието "българо-гръцки отношения" по повод контактите между 8-хилядното българско население и 7-те гръцки семейства, пребиваващи в крепостния град. Нелицеприятна, но затова пък любопитна е информацията по този въпрос, разпространена от в. "Свобода".

Констатираното българо-гръцко напрежение в Шумен има за свой източник не само тежненията на българите по "своята Екзархия", а и злостната антибългарска пропаганда на цариградските гръцки вестници, за която (чрез българските издания) достига косвена информация в митрополитския град. Отношенията са изострени и по повод на разпространени в Североизточна България патриаршески брошури на български език, чрез които Вселенската църква се опитва да спечели привърженици сред тамошните християни. За тези брошури съобщава варненският митрополит Йоаким в кореспонденцията си, подчертавайки че те са посрещнати с ярост от българите - в Шумен демонстративно ги накъсали. Подобна е съдбата на злополучните пропагандни материали в Русе, а в Провадия и Хаджиоглу Пазарджик брошурите са унищожени с огън (Ников 1934: 417-418, 421, 425).

Независимо от неприятните срещи с патриаршеската пропаганда местните българи посрещат възторжено новината за тържествено провъзгласеното на 11 май в столицата пълно възстановяване независимостта на Българската православна църква в отговор на репресивните мерки, предприети от Вселенския престол спрямо българските архиереи. Тази позиция не е изненадваща, нито уникална - населението от повечето български селища се отзовава одобрително на този решителен акт²². Особеното в реакцията на шуменските българи се състои в препоръките, отправени към екзарха. От специална дописка, публикувана във в. "Македония", става ясно, че те настояват конструирането на централните и епархиалните управленски органи на Екзархията по-нататък да продължи в съответствие с новоприетия й Устав. По-конкретно препоръчват отново да се свика народния събор и на свое поредно заседание той да избере екзархийски съвет, за да се избегнат "различните и може би уместни претълкования", т.е. да се предотврати опасността от евентуални колебания в легитимността на управленските органи. Доверието в екзарха и синодалните старци сред народа е пълно - заявяват българите от Преславска епархия - но не е редно още в началото да се осъществяват избори извън процедурите, предвидени в Устава за управление на Екзархията. И заключават:

Зад тези самоуверени слова личи както отговорността на християните от региона спрямо цялостния ход на църковния въпрос, така и съзнанието им, че те представляват част от оформящата се структура на екзархийската институция. Институция, на която тепърва предстои да заеме своето съществено място в публичното битие на нацията.

25.4. Непосредствено след акта от 11 май 1872 г. Светият Синод и смесеният съвет се заемат с ръкополагането на български владици в екзархийските епархии (Маркова 1989: 141-144). През юни населението от Преславска епархия избира за духовен предстоятел екзархийския протосингел архимандрит Симеон. Макар и твърде млад, възпитаникът на богословското училище на о-в Халки притежава както теологическа образованост и опит, така и нравствени качества, достойни за архиерейско служене. Новосъздадената Сливенска епархия също отдава предпочитанията си на младия духовник. Аналогичен избор е осъществен и във Варна. На 21 август 1872 г. Симеон е ръкоположен за Варненско-Преславски митрополит. Този акт обвързва 32-годишния архиерей с провинциалното ежедневие на обединените епархии в многоетничния регион на Североизточна България. Предстоят му трудности и проблеми, някои от които ерудираният протосингел едва ли е допускал, че ще срещне. Но и които той по правило ще съумява да разрешава с гъвкавост, търпение и такт - в продължение на шейсет и пет години²³.

Във връзка с встъпването в длъжност на новия архиерей на 13 октомври 1872 г. Св. Синод на Българската православна църква отправя послание до християните в новообразуваната Варненско-Преславска епархия. В него е мотивирана високата мисия на всички новоръкоположени архиереи да коригират недостатъците в църковния живот, възникнали вследствие на продължителния конфликт с Патриаршията. Симеон е препоръчан като високообразован духовник, "който е снабден с изискуемите качества, които са необходими за управлението на една митрополия и с познания граждански, [необходими] за благополучието на благочестивото му паство" (ДА-В, ф. 75к, оп. 1, а.е. 1, л. 2-3).

Три писма на митрополит Симеон до бившия шуменски представител Велико Христов от септември 1872 г. свидетелстват, че духовникът е приел с удовлетворение новата си църковна служба. Той се старае да получи максимално точна информация за състоянието на обществените дела в Шумен и в цялата Преславска епархия, като същевременно има известни притеснения дали ще бъде приет от епархиотите си благодушно (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е 3, л. 111-123; ЩА, ф. 1318, оп. 1, а.е. 4373). Тревогите му се засилват от двойствения статут и неустановеното положение на Варненска епархия (Тонев 1995: 240-245).

Митрополит Симеон не поема веднага пътя към своя епархийски център. Събитията около патриаршеската схизма от 16 септември 1872 г. и забавянето на султанския берат за владишкото му назначение налагат неговото оставане в столицата. Междувременно той поддържа писмени контакти с Доростоло-Червенския митрополит Григорий. От съхранените писма става ясно, че Варненско-Преславският митрополит е плътно ангажиран с отстояването на българската кауза непосредствено след провъзгласяването на схизмата. Владее го и тревога, че е добре да не бави своето отпътуване за Варна и Шумен (Билчев 1990: 21-43)²⁴.

Очаквайки пристигането на своя архиерей, българите от Преславска епархия не остават безучастни към екзархийските проблеми, сред които в ранната есен на 1872 г. приоритетно място заема провъзгласяването на новата църква за схизматична от специално свикан патриаршески събор²⁵. В екзархийските архиви се пази протест от населението на Шумен срещу схизмата. Ескиджумайци също реагират своевременно. Техният протест от 19 октомври 1872 г. уверява екзарх Антим I, че "православното българско население на Ески Джумая с околността" подкрепя своите духовни лидери в този труден момент и не отдава никакво значение на акта от 16 септември, обвинил българите във филетизъм. "Ние сме съвършено предани на нашата Българска екзархия, като свято почитаме Вас, Св. Синод и всички народни пастири, които се намерват в кръга на Екзархията" - завършват те²⁶.

Запознат добре с позицията на населението от своята епархия към хода на общоекзархийските дела, митрополит Симеон смята, че в този труден момент трябва да е при своите духовни поданици и веднага след като получава владишкия си берат за Преславска епархия²⁷, се отправя към Шумен. Напуска Цариград на 30 ноември.

Митрополит Симеон Варненско-Преславски

Във Варна пристига на 2 декември и тъй като според Фермана от 27 февруари 1870 г. градът Варна е оставен извън пределите на Екзархията, новият митрополит не се задържа дълго там.

Идеята му е да не нагнетява допълнително и без това острите българо-гръцки противоречия в крайморския град. След кратка почивка, на 4 декември той отпътува за Шумен.

"Излишно е да ви казвам, че хората са празнували моето пристигане в Шумен" - съобщава на 15 декември 1872 г. митрополит Симеон на Доростоло-Червенския владика. В посланието до своя духовен събрат той отдава радостта, с която е посрещнат, на факта, че "българите усещат донякъде си значението на сполуката си за придобиванието на народно духовенство" (Билчев 1990: 44). Това становище е израз повече на дискретност и скромност, отколкото на стремеж за обективност. Запазените документални и мемоарни източници, свидетелстващи за посрещането на владиката-българин в Шумен, са много по-обстоятелствени. Особено красноречив е в спомените от шуменското си детство държавникът Стоян Данев. Той разказва, че дни преди идването на владиката под ръководството на учителите се осъществяват празничните приготовления.

В деня на пристигането е организирано посрещане на гарата в Каспичан. Стотици хора, включително и деца, извървяват пеша пътя от Шумен до Каспичан, за да намалят времето на очакването. Учителят Димитър Блъсков свидетелства, че независимо от лошото време от ранни зори каспичанската гара е окупирана от чакащи, сред които много ученици, дошли "да сърадват и посрещнат своя пастир" (Блъсков 1873: 183). "Самото посрещане - спомня си Ст. Данев - беше трогателно. Видях старци от радост и умиление да леят сълзи. Особено правеше впечатление стройната внушителна фигура на младия владика, който със задушевните си слова вливаше сякаш балсам в сърцата." (Данев 1992: 30).

В Шумен времето също е мрачно и влажно. Проръмява студен зимен дъждец. При все това българите са изпълнили улиците в очакване на архиерея. Веднага след пристигането си в града, придвижвайки се бавно сред превъзбуденото множество, митрополитът се отправя към черквата "Св. Възнесение", където се състоява и първото духовно общение между владика и епархиоти. След тържествената служба Симеон се обръща към своите духовни поданици. "Без излишна фразеология, с меки думи преосвещенний Симеон напътстваше своето паство и същевременно чертаеше своята бъдеща деятелност. Мисли - възвишени, дикция - прочувствена, стил - отбран. Всичко действаше на слушателите пленително." (Данев 1922: 155). Тази умилителна картина без съмнение е заредена с правдоподобие. Да не забравяме, че българите от Преславска епархия отстояват правото си на единороден архиерей повече от десетилетие, недопускайки до митрополитската катедра никакъв фанариотски поставеник след отстраняването на Вениамин. Последното обстоятелство е припомнено от Илия Р. Блъсков в специално подготвена за случая реч. Опитвайки се да ословеси максимално убедително всеобщата радост, старият учител възкресява библейски образи и притчи, възклицава ведно със съгражданите си, споделя тежнения и тревоги. И призовава:

Ведно с църковните песнопения храмът е огласен и от песен, сътворена специално за случая от учителя Димитър Константинов и изпята от учениците от класното училище²⁹. Съставената по каноните на поетически неизвисената даскалска поезия песен припомня трудните мигове на борбата срещу "фенерци гладни гърци", ликува от придобиването на независимата Екзархия, заявява готовност за нови дела в "правий път", очертан от новата църковна власт. Завършва с благословия за владиката:

Упоително-идилична е срещата между владика и епархиоти, осъществена в пределите на отеснелия митрополитски храм в мрачния шуменски 4 декември 1872. Както "репортажните", така и мемоарните свидетелства за нея са претоварени от положителни емоции и надежди. От умиление и упования. От съзнание за осъществено докрай важно обществено дело. И от готовност за още градивни дела в името на все по-видимата и все по-осезаема политическа общност на православните българи. За младия архиерей не остава нищо друго, освен да се опита да канализира руйно бликащите позитивни социални енергии в едно продуктивно народополезно русло. Доколкото му позволяват бързо променящите се обстоятелства - разбира се.

БЕЛЕЖКИ

1. Пловдив - Македония, г. IV, бр. 33 от 14 март 1870; Севлиево - Право, г. V, бр. 7 от 11 април 1870; Сливен - Македония, г. IV, бр. 39 от 4 април 1870; Разград - Право, г. V бр. 3 от 16 март 1870; Стара Загора - Право, г. V, бр. 7 от 11 април 1870; Русе - Македония, г. IV, бр. 35 от 21 март 1870; Търново - Право, г. V, бр. 5 от 28 март 1870; Варна - Македония, г. IV, бр. 37 от 28 март 1870. Тази извадка не е нито пълна, нито представителна. В историческите извори се съдържат сведения за организиране на подобни тържества в няколко десетки български селища, включително в Букурещ и Болград. [обратно]

2. Македония, г. IV, бр. 32 от 10 март 1870. [обратно]

3. Името на този деец се среща често и в умалителна форма - Величко. Но в документите, подписани от него, както и в животописния очерк, съставен от сина му, той е назоваван Велико. По тази причина тук също ще ползвам официалното му име. [обратно]

4. Вж. тук част 23.3 и 23.4. Относително слабият отзвук на общобългарските събития и дебати от 1870 г. в пределите на шуменското българско общество се потвърждава косвено от един летописен паметник. В летописните бележки на шуменеца Стефан Железов годината 1870 не е отличена с нищо значимо. Затова пък за 1871 е изписано следното: "През тази година се реши нашият въпрос в Цариград" (Пенев 1927: 21). [обратно]

5. Македония, г. IV, бр. 48 от 9 май 1870; Свобода, г. I, бр. 35 от 22 юли 1870, бр. 36 от 30 юли 1870, бр. 40 от 2 септември 1870. [обратно]

6. Велико (Величко) Христов (1828-1902) е влиятелен и богат търговец, развивал дейност в пределите на Североизточна България. Последните години от живота си прекарва във Варна. Повече за обществената и търговската му дейност до 1871 г. в: НБКМ-БИА, IIА 757; ф. 31, а.е. 2, л. 21-22, 35-36, 49-50, 60-120; ф. 31, а. е. 3, л. 66-69, 124-125; Съветник, г. I, р. 26 от 16 септември 1863; Дунав, г. I, бр. 22 от 28 юли 1865; Турция, г. III, бр. 19 от 29 октомври 1866; Дунав, г. III, бр. 139 от 1 януари 1867; Турция, Т. VIII, бр. 12 от 6-9 май 1872; Блъсков (1907а: 158); Петров (1940); Георгиев (1929); Животоописание на покойния Велико Христов от сина му Венчан, 1907 г. (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 169, л. 1-11). [обратно]

7. Старателно направени и заверени преписи от тях се съхраняват в кондиката на Шуменската община (ИМШ-В, № 2288, л. 44-46). Публикувани са в: Блъсков (1907а: 66-68); Шумен (1997: 234-238). [обратно]

8. Право, г. V, бр. 48 от 25 януари 1871. [обратно]

9. В. Христов е завещал богат комплект документи, свързани с дейността му като народен представител през 1871 г. Този комплект се намира в цитирания тук фонд и ще стъпи в основата на разказа за участието му в църковния събор. [обратно]

10. Ръкописът е в тетрадка, подвързана старателно и запазена относително добре. Четлив, написан от ръката на В. Христов. Съдържанието обогатява представата за църковно-народния събор с някои съществени детайли. В този смисъл публикуването на текста би било полезно за историческата колегия. [обратно]

11. Варненци не приемат така лесно и бързо съборното решение. Повече от година те водят спорове с екзархийската управа по този въпрос. И при все че добрият тон в кореспонденцията с Шуменската община понякога се нарушава от страна на докачените варненци, като цяло до идването на митрополит Симеон взаимоотношенията между двата центъра на новата митрополия се движат в рамките на утвърдения публичен етикет (Тонев 1995: 236-237; ДА-В, ф. 79к, оп. 1, а.е. 7, л. 3-14). [обратно]

12. Принадлежността на богатите села от тази нахия към Преславска епархия е оспорвана както от представителя на сливенска епархия, така и от нейните управници, но до Освобождението тя остава под юрисдикцията на Варненско-Преславския митрополит (Маркова 1989: 138. ЦИАИ, № 464, л. 24). [обратно]

13. Искането Антим да се върне в епархията като екзархийски архиерей е регистрирано и в дневника на В. Христов (ПИАИ, № 464, л. 37). [обратно]

14. Век, г. I, бр. 25 от 29 юни 1874. [обратно]

15. Нападките на анонимния шуменец са публикувани във в. "Македония". Освен В. Христов те имат за свой обект и управлението на Шуменската община. В непубликувания отговор на представителя изрично е заявено: "Своеволия в Шумен не съществуват, защото сичко става с мнението и одобрението на сичките еснафи." - Македония, г. V, бр. 16 от 20 април 1871 (притурка); НБКМ-БИА, ф. 31, а. е. 2, л. 23, 38-42. [обратно]

16. Виж и доклада на граф Игнатиев до руското правителство от 25 май 1871 г. (Кирил 1958: 368). [обратно]

17. На 14 август 1871 г. В. Христов пише писмо до Ст. Чомаков. В него той благодари на доктора за всеотдайните му "народополезни трудове" и му съобщава, че вече няма да се видят, защото шуменският представител ще отпътува за дома. [обратно]

18. В. Христов е първият кмет на гр. Варна след Освобождението (1878-1879 г.). След този кратък мандат той отново се връща към търговията. Умира през 1902 г. (Архимандрит 1930). [обратно]

19. Повече за тези събития в: Ников (1971: 330-349). [обратно]

20. Тази информация е извлечена от съобщение на в. "Свобода" за посрещането на екзарх Антим I в Русе, Шумен и Каспичан. - Свобода, г. II, бр. 41 от 25 март 1872. [обратно]

21. Свобода, г. II, бр. 44 от 15 април 1872. [обратно]

22. Само в един брой на в. "Македония" са поместени три адреса в подкрепа на Екзархията, дошли от Свищов, Сливен и Калофер. - Македония, г. VI, бр. 12 от 13 юни 1872. [обратно]

23. Митрополит Симеон Варненско-Преславски управлява епархията си до 23 октомври 1937 г., когато умира във Варна на 97 годишна възраст. Неговата сложна и многозначна фигура е обект на разнородни исторически и богословски писания (Сборник 1922, Церов 1930, Билчев 1990: 3-19, Митрополит 1992, Вълканов 1992, Любенова 1996: 101-119). [обратно]

24. Дейността на митрополит Симеон от август до ноември 1872 г. в Цариград е представена в основните си параметри от биографа му П. Ников (1922: 25-27). [обратно]

25. В пределите на екзархийския диоцез е разпространено възвание на екзарх Антим I към духовните му поданици (НА-БАН, сбирка IX, оп. 1, а.е. 35; НБКМ-БИА, IIA - 6969). [обратно]

26. Право, г. VII, бр. 36 от 13 ноември 1872. [обратно]

27. Бератът се съхранява в архива на митрополит Симеон в БАН (НА-БАН, ф. 144к, оп. 1, а.е. 2). Берат за Варненска епархия митрополит Симеон така и не получава (Маркова 1989: 106). [обратно]

28. Училище, г. II, бр. 23-24, от 17 януари 1873, с. 184-186. [обратно]

29. Тържественото посрещане на митрополит Симеон в епархийския център е представено в още една дописка. - Турция, г. VIII, бр. 48 от 13 януари 1873. [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.