Общината

24. ШУМЕНСКИ ПРЕДЕКЗАРХИЙСКИ ОТГЛАСИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

24.1. В началото на месец юни 1864 г. ученикът от цариградското военномедицинско училище и по-сетнешен летописец на църковно-националното движение Христо Стамболски посещава гр. Шумен. Той е гост на съученика си Друми Василев (Козаров)¹ - племенник на Васил Друмев и стипендиант на Шуменската главна община. Възползвайки се от сигурността на военните униформи, двамата младежи безпрепятствено обхождат крепостните съоръжения край града; срещат се дори и с коменданта. Същинският им интерес обаче е насочен към лидерите на местната българска общност. От тях Христо и Друми търсят информация за разположението на духовете на сънародниците си, както и за евентуалните шансове за успех на една по-радикална политическа пропаганда сред местното население. Добри Войников наскоро е заминал за Румъния и затова двамата представители на тайния цариградски политически кръг "Верни приятели" обсъждат интересуващия ги проблем с учителя Никола Бацаров. Основните параметри на разговорите, проведени с Бацаров, са маркирани в дневника на Хр. Стамболски. Споменавайки за дългогодишната народополезна деятелност на калофереца, мемоаристът дава интересни сведения за видяни лично от него писма от Г. С. Раковски до Н. Бацаров². Писма, дишащи недоволство срещу бивши външнополитически съюзници и настояващи за суверенно развитие на националноосвободителните борби на българите. По повод на въпросните писма деловодителят на Шуменската главна община споделя мнение, че "при тези шпиони, потурчените поляци (в Шумен имало тогава много такива офицери) и гръцките владици, при тези хищни зверове черкези, без оръжие, без пари, ние ще [си] наведем само пакости, беди, злочестини, ако не и съвършено изтребление на народа си", ако го поведем на открита въоръжена борба (Стамболски 1927: 244-245).

Цитираните съждения са израз на подчертано трезвомислие, което сътрудникът на Г. С. Раковски е усвоил в хода на многогодишната си деятелност сред българската общност в град Шумен. Логиката на Бацаровите убеждения намира потвърждение в трудностите, които пресрещат революционните конспирации на шуменските млади от първата половина на 70-те години (Джумалиев 1960а: 65-114), както и в мъчителния развой на руско-турската война в пределите на Североизточна България (Тонев 1999)³. Аналогични интелектуални тежнения откриваме и в някои от шуменските текстове на Тодор-Икономовия дневник. През април 1867 г., след лична покана от страна на "възбудителите" да се включи в тайното комитетско дело, бунтарят-конформист разсъждава надълго за рисковете, с които е заредена една недобре подготвена революционна акция. "Нам са нужни не частни бунтове и опитвания на стотина-двеста ревностни и възторжени млади, а всеобща революция, революция в горите, в градищата, в селата, навсякъде." (Икономов 1973: 94). Съзнавайки практическата невъзможност за непосредствена подготовка на такава революция, Икономов, по подобие на Бацаров, препоръчва мирна деятелност на попрището на просвещението. Препоръчва и усъвършенстване на гражданската култура на българите с цел реална подготовка за пълноценен държавен живот.

24.2. Подчертаните предпочитания на шуменския елит от 60-те години на XIX век към мирните обществени инициативи имат своите обективни исторически основания. Ще припомня само две от тях: 1) преобладаващият брой на мюсюлманите в града; 2) големият и добре въоръжен гарнизон, съсредоточен в крепостта. При това положение би изглеждало логично шуменските българи да се ангажират по-плътно с общонационалните аспекти на мирното и легално църковно-национално движение в предекзархийския му период (1867-1870). За съжаление, направеното предположение рухва пред фактите, извлечени от оскъдните исторически свидетелства, отразяващи бледния шуменски отглас на събитията, свързани с непосредствената подготовка за учредяване на независимата църковна област, титулувана от патриарх Григорий VI c името Българска екзархия.

Ето ги и фактите. Сред относително широкообхватните извори, върху които се основава настоящата книга, не се съдържат съхранени свидетелства за някакво раздвижване в пределите на шуменската българска общност, предизвикано от появата на станалия публично достояние към средата на 1867 г. патриаршески проект. Както е известно, този проект свидетелства за новопоявилата се сред фенерския елит готовност за преговори с българите по техните църковно-народни искания⁴.

Летописецът на църковно-народните борби д-р Христо Стамболски

Споменатите събития са широко отразени по страниците на цариградския печат⁵, така че те едва ли представляват някаква тайна за най-комуникативните представители на местния елит. Същите тези представители обаче точно по това време са изцяло обсебени от разразилите се общински борби. Борби, довели до любопитен обрат - вместо епархийското средище в този повратен момент да се занимава с общобългарските измерения на църковното движение, институции от общонационално естество (водещи издания⁶ и Архиерейския събор⁷) се опитват да тушират шуменските български неразбории⁸.

Констатираната индиферентност на лидерите на Преславска епархия спрямо споменатия етапен акт има за своя предпоставка и обстоятелството, че управителното тяло на цариградските народни представители през 1862 г. не се вглежда с подобаваща сериозност в "Осемте шуменски точки", пренебрегвайки позицията по църковния въпрос на няколко водещи български епархии. Тук трябва да се има предвид и спорът около приемането и издръжката на митрополит Антим Преславски. Спор, довел до практическото прекъсване на връзките на Шуменската главна община с цариградските лидери. В случая упорството на българите от Шумен и Преславска епархия е израз по-скоро на съзнание, че с настояването за безкомпромисна антипатриаршеска позиция и с неприемането на владиката Антим те са изпълнили общонационалните си задължения по църковния въпрос, отколкото на някаква същинска дезангажираност спрямо сложните преговори с правителство и патриарх около конкретните параметри на бъдещото споразумение. Още повече че изложените обстоятелства нямат абсолютен характер, защото следващото значимо събитие, касаещо църковния въпрос, намира отзвук и в Преславска епархия.

24.3. През октомври 1868 г. се появяват два важни документа, свързани с развитието на десетилетната българо-гръцка разпра. Високата порта предоставя на Патриаршията два свои проекта за разрешаването на спора. В придружаващото ги тескере е заявено, че е желателно след обсъждането им Вселенският престол да избере единия или другия, а обръщението към неговите членове настоява "да намислите някой друг способ на решение, който да се приеме и от двете страни, и да дадете колкото е възможно по-скоро край на работата" (Проекти 1868: 1). Очевидната решимост на правителството да сложи "край на работата" вдъхва големи надежди у българите. Нещо повече - те започват да мислят проектите като публичноправни факти, предполагащи окончателното разрешаване на Въпроса⁹. Хранят надежди за скорошно уреждане на всички формалности по статута на новата църковна институция¹⁰. Започват дори да отбелязват събитието по подобаващ начин.

Скоро след цитираното съобщение шуменският емигрант в Браила Д. Войников публикува във вестника си "Дунавска зора" статия със заглавие "Нещо за българския черковен и училищен въпрос". В нея е разяснено, че правителствените проекти не предпоставят по пряк начин окончателното разрешаване на Въпроса. Обвързвайки споменатите документи с настъпателната политика на централната власт за одържавяване на постиженията на новобългарското образование, публицистът настоява сънародниците му да не си затварят очите пред двузначието, с което е зареден този привидно добронамерен жест на Високата порта спрямо българските й поданици¹². Представената линия на критично отношение спрямо правителството не намира свое продължение в изявите на дейците, работещи в пределите на империята. При тях акцентът пада върху отстояване основателността на двата проекта и на свързаното с него искане за по-скорошното превръщане на единия от тях в официален нормативен документ.

От името на българите в Шумен и в прилежащата епархия със споменатата задача се ангажира теологът Тодор Икономов. В обширна статия, публикувана във в. "Македония" през февруари 1869 г., той обосновава правомерността на двата правителствени проекта, оспорени от Цариградската патриаршия в специална брошура¹³, чиито българоезичен и гръкоезичен варианти са се получили наскоро в крепостния град.

След тази открита закана публицистът привежда ред църковноисторически доводи, за да опровергае каноничността на патриаршеската позиция, настояваща, че евентуалното българско обособяване в съответствие с народностния принцип в пределите на източното православие би представлявало нарушение на "неизменните" канонически правила. Проследявайки разноредовите промени, които е претърпяла догматиката на християнската църква в хода на многовековната си история, полемистът настоява, че "времето иска от нас да наредим външните черковни работи по днешните нужди и да не гледаме какво ни казват нашите неприятели". Отказът на Великата църква да признае българското право на църковно-народно самоуправление е квалифициран като отявлен израз на панелинистическа мегаломания, а последното изречение на статията извежда каноничността на българските претенции направо от Светото писание: "В Евангелието няма думи, които да дават духовна власт на един народ върху други."

Чрез представения текст шуменският учител Тодор Икономов се присъединява към групата на онези български дейци, които в пределите на повратната за църковното ни движение 1869 г. обосновават правото на нацията да получи предложената й от правителството църковно-народна автономия¹⁴. Идеите, защитавани от Икономов, са близки до съображенията, с които представителите на новоучредения български архиерейски събор отстояват пред другите православни църкви националната претенция за йерархическа самостоятелност в специална брошура, носеща дата 25 февруари 1869 (Послание 1869)¹⁵.

В историческите източници не се съдържа повече пряка информация за отношението на шуменци към последните действия на цариградските църковни лидери по Въпроса. При все това днес имаме основания да смятаме, че те са били в течение на нещата. Категоричен довод в полза на последното предположение се съдържа в обстоятелството, че всички цитирани в предходния абзац полемични брошури са достигнали до епархийския център. Освен пряката податка в статията на Т. Икономов "По въпросът", свидетелство в тази посока е и наличието на екземпляри от споменатите брошури в книгохранилищата на старите градски читалищни библиотеки. Друг е проблемът доколко "високата" църковно-историческа, догматическа и каноническа материя на тези брошури е представлявала интерес за местните лидери на църковното движение. И доколко тези лидери са били склонни да проявяват настойчив интерес към ставащото в столицата в суматохата на разгорещените свои вътрешнообщински разпри.

24.4. Едно от последните свидетелства за проявена от страна на населението на Преславска епархия активност по църковния въпрос непосредствено преди издаването на Фермана от 27 февруари 1870 г. е с ескиджумайски адрес. Съществуват податки, че тамошното население е участвало в организираната в самото начало на 1870 г. общонационална подписка с искане за пълна църковна самостоятелност (Великов 1976: 105); подписка, чрез която в общонационален план се легитимират усилията на цариградските лидери по отстояване програмата-максимум на движението в тези решителни за изхода му месеци. Сведения за ангажиране на население от други селища от епархията с тази подписка не са съхранени, но при оформилата се още в началото на 60-те години субординация между епархийския център и прилежащите средища, можем да предположим, че инициативата за провеждането на споменатата акция принадлежи на лидерите на Шуменската главна община. Провокирани, естествено, от Цариград.

Междувременно в Шумен е пристигнало послание от съставения в Цариград Архиерейски събор. В него се настоява за прекратяване на шуменските общински борби и за по-плътно ангажиране с общонационалните проблеми, свързани със съзиждането устоите на българската църковно-народна власт. Според сведенията, съдържащи се в една цитирана по-горе дописка, след това остро предупреждение шуменци намират баланса на изострените си властови интереси. Избират и свой делегат за Архиерейски събор. Споменатото обстоятелство става публично достояние на 14 февруари 1870 - точно две седмици преди официалното оповестяване на Фермана за учредяване на Българската екзархия от 27 февруари 1870 г. Както в Шумен, така и във всички основни средища на възраждащото се българство, обявяването на този правителствен акт е посрещнато с неподправена радост и подобаващо удовлетворение. Удовлетворение, произтичащо от съзнанието за значимостта на случилото се. Но и от ясното убеждение, че става дума за публично-правен акт, сътворен чрез гражданската активност на заявилата за себе си - в пределите на протяжната и напрегната църковна разпра - модерна българска нация.

БЕЛЕЖКИ

1. Повече за Друми Василев в: Шпатов (1971: 85). [обратно]

2. Тези писма ведно с други "по-важни по въстанието ни революционни документи" са унищожени лично от Бацаров през 1877 г. за да се заличат уликите за местни бунтовнически начинания (Бацаров 1986: 66). [обратно]

3. Още по този въпрос виж и в непубликувания мемоарен разказ на Н. Бацаров за съдбата на българите в Шумен в периода на Руско-турската война 1877/ 78 г. - [Н. Бацаров]. Възспоминания (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 11, л. 1-10). [обратно]

4. Двата варианта на този проект са публикувани в: Кирил (1958: 241-245); Македония, г. II, бр. 4 от 23 декември 1867. [обратно]

5. Македония, г. I, бр. 33 от 15 юли 1867; Турция, г. IV, бр. 5 от 9 септември 1967; Македония, г. I, бр. 45 и 46 от 7 и 14 октомври 1867. [обратно]

6. Позволявам си да квалифицирам възрожденската периодика като институция не само в символен, а и в чисто политически план. При отсъствието на реални общонационални институции до 1870 г. журналистиката поема част от функциите, свързани с консолидирането на нацията около политическите стожери на Модерността (Бонева 1998: 365-381; Константинова 2000). [обратно]

7. Архиерейският събор е конструиран в края на 1868 г. В състава му влизат Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и отказалите се писмено от Патриаршията Панарет Пловдивски, Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински. Този църковен събор осъществява духовното ръководство на църковно-националнотото движение от началото на 1869 г. до откриването на църковно-народния събор през 1871 г. (Ников 1971: 289-292; Устав 1925-1930: 59-63). [обратно]

8. Виж по-горе части 23.3 и 23.4. [обратно]

9. Красноречив документ, илюстриращ споменатата тълкувателна позиция е обръщението на настоятелството на българската църква в Цариград до "почтените единородци" от 5 ноември 1868 г. (НА-БАН, сбирка IX, оп. 1, а.е. 23, л. 1-2). [обратно]

10. В писмо на Н. Михайловски (Цариград) до Ст. Карагьозов (Търново) от 1 декември 1868 г. е записано буквално следното: "Близо месец има откак ви писах пространно за окончателното решение на черковния въпрос и за туй, което трабва да стане, за да се тури [работата] в дело." (НБКМ-БИА, ф. 783, оп. 1, а.е. 61, л. 55). [обратно]

11. Дунавска зора, г. II, бр. 6 от 17 декември 1868. [обратно]

12. Дунавска зора, г. II, бр. 7 от 25 декември 1868. [обратно]

13. Отговор от страна на Великата Христова църква на изпратените преди няколко време от Високата порта записи за българский въпрос. Цариград, месец ноемврия 1868. [обратно]

14. Тук имам предвид преди всичко Гаврил Кръстевич, който написва няколко брошури, отстояващи с канонически и исторически доводи църковно-народната програма на българите. Тези брошури (Кръстевич 1869а, 1869б; Извлечение 1869), с изключение на една, са преведени на български език от Никола Михайловски и са разпратени в двата им езикови варианта по епархиите. Повече за тези текстове виж в:Бонева (2000а: 160-163). Към групата на споменатите дейци, без съмнение, трябва да се включи и публицистът П. Р. Славейков, чиито вестник "Македония" през годината 1869 представлява една от най-ярките трибуни за отстояване на църковно-народните приоритети на българите. [обратно]

15. В тази брошура, отправена до предстоятелите на руската, сръбската и румънската православни църкви, извън текста на посланието са включени три отделни мнения на български архиереи и един исторически документ. [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.