Общината

23. ОБЩИНАТА - ГРУПОВИ КОНФЛИКТИ И ВЪТРЕШНИ БОРБИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

23.1. В писмо от 14 февруари 1863 г., отправено до търновския общински деятел Никола Михайловски, ескиджумайският учител П. Р. Славейков прави сравнение между състоянието на обществения живот сред българските общности в Търново и Шумен.

Тази идилична представа за публичните взаимоотношения в крепостния град е формирана в резултат на несистемни странични наблюдения, но тя отразява състоянието на нещата към началото на годината 1863 относително адекватно. Освен това много други общини от края на 50-те години нататък са разтърсени от остри вътрешни борби. Реалното увеличаване на общинския властови ресурс и смяната на местните управленски елити са съществените предпоставки за придобилите печална слава сблъсъци между обособилите се във възрожденските общини "партии" или "тарафи"¹.

Споменатата тенденция засяга и Шуменска главна община. Още в началото на 1864 г. анонимен кореспондент на в. "Съветник" съобщава за наличието на "две партии" сред българската общност в града. Разделението е обяснено със смяната на управителя - част от шуменските българи не одобряват новоназначения каймакамин Абдул Рахман паша². Очевидно в случая става дума за рутинен обрат в предпочитанията на турските управници спрямо местните чорбаджии. А може би и не само за това. Два последователни броя на в. "Българска пчела" дават информация за възникнала конфронтация по повод ангажирането на двама учители-чехи. Франтишек Мах и Жебничка са наети от чорбаджиите да преподават природни науки в "горното" училище. "Младите" критикуват слабата езикова подготвеност на чужденците и се притесняват, че те не ще съумеят да изградят у питомците си "български дух"³.

Споменатият конфликт търпи развитие. Ето какво пише по повод на него в дневника си Тодор Икономов в началото на 1869 година.

От цитирания текст е видно, че шуменските вътреобщински разправии са израз на широко разразилия се през третата четвърт на XIX век из градските центрове на България сблъсък между старите чорбаджии и еснафите. От едната страна на този сблъсък стои групата на тежките търговци, земевладелци, лихвари - дългогодишни сътрудници на правителството при управлението на християнското население и при разпределението на данъчните приходи. От другата страна са дребните и средни занаятчии - група, значителна по своя състав и влияние в градските общества и с определена тежест при формиране приходите на общината. Възрожденският периодичен печат от споменатия период е пренаситен с конкретни разкази за прикрити или открити борби между двете споменати групировки, водени в отделни селища. По стара българска традиция споменатите борби на моменти придобиват драматични отблясъци. Често се стига и до гротескни ситуации. Трявна, Елена, Казанлък, Стара Загора, Силистра, София, Габрово - това са само част от селищата, в които по безспорни документални свидетелства конфликтът чорбаджии/еснафи, стари/млади⁴ периодически разстройва спокойния ход на общинските дела (Млъчкова-Спасова 1982: 535-536; Плетньов 1982: 68-75; Липчев 1984: 125-126; Стефанова 1998: 69-79; 150 години 1999: 28-29).

23.2. В средата на 60-те години в периодичния печат все по-настойчиво проникват сведения за негативните сетнини на изострящия се конфликт между шуменските чорбаджии и шуменските еснафи. На 27 февруари 1865 г. анонимен дописник на в. "Турция" отправя критика спрямо неуредиците, разклатили устоите на учебното дело в града. Заключителната констатация на редактора не е оптимистична. "Интригите между младите и старите са големи. Едни искат едно, други - друго. Несъгласието царувало дълбоко. Дописникът ни мисли, че сичките тия разбъркани работи са следствие на несъгласието."⁵ Аналогично мнение поддържа през 1866 г. и Иван Богоров, отделил специално място на града Шумен в своето любопитно книжовно пътешествие по местата на възраждащото се българство (Богоров 1982: 244-245)⁶.

Вътреобщинските борби дават отражение върху всички структурни компоненти на българското публично битие в крепостния град. При все това както участниците в тях, така и наблюдателите им се тревожат най-много за съдбата на учебното дело. Тревога естествена и обяснима. Става дума все пак за нещо, което българите са съградили сами - с пари, труд, компромиси. Почти от нищото. И което буквално пред очите им започва да крее, въпреки че към средата на 60-те години както рутината, така и вложенията в местните училищни институции са в обем, правещ невъзможна евентуална пълна разруха.

Малко факти. В самото начало на април 1864 г., т.е. посред учебната година влиятелният педагог и безспорен стожер на културния живот на града Добри Войников напуска Шумен. Причината за скоропостижното му заминаване не е тайна за местната общност. Тя е свързана с неспособността на част от старите чорбаджии да приемат някои негови действия, разположени изцяло в пространството на личния живот⁷. Очевидно започналият процес на разграничаване между личната и публичната деятелност на човека тогава все още не е набрал необходимата инерция.

С дата 29 юни 1865 г. взаимният учител Никола Бацаров депозира в общината документ с красноречивото име "Протест". В него отличаващият се със спокоен нрав и високо гражданско съзнание педагог се жалва от "новопоставлений епитроп" Н. Патоев, който в присъствието на другите учители си позволява да обижда Бацаров, назовавайки го "непокорен". От заключителната част на краткия, но изпълнен с тежка горест текст, става ясно, че въпросният настоятел "гони" и "напада" учителя "вече две години време" (НБКМ-БИА, ф. 328, а. е. 6, л. 108). Зад този протяжен конфликт стоят по всяка вероятност и някакви чисто междуличностни противостояния, но неговите компоненти не могат да се разположат извън контекста на сблъсъка стари/млади, разгърнал се междувременно върху пъстрата, но твърде тясна черга на току-що появяващото се местно гражданско общество. Конфликт, в който учителите по призвание са в групата на младите. И от който по правило именно педагозите страдат най-много⁸.

В няколко броя на в. "Турция" от есента на 1865 г. се съдържат преки свидетелства за продължаващите опити да се дискредитира Никола Бацаров - сега вече в общобългарски план⁹. Тези безрезултатни, но твърде нелицеприятни по моралните си последствия попълзновения тласкат учителя към един широко разпространен сред съсловието му изход - търсене на ново даскалско място. Като се има предвид и фактът, че след назначението си от 1 януари 1866 г. новият управител на църковните дела в епархията поп Петко го освобождава от ангажимента да води архива на общината¹⁰. В тази ситуация на Бацаров не му остава нищо друго, освен да приеме поканата на Варненската българска община и да стане учител в тамошното училище след 1 август 1866 г. (Бацаров 1986: 86-88)¹¹.

Непокорникът Тодор Икономов е нает за преподавател в шуменското класно училище през септември 1865 г. Съвсем скоро той също става обект на чорбаджийски сплетни. Учителят ги отдава на конфликта между чорбаджии и еснафи по повод назначаването на споменатите чехи в класното училище. В дневника си Икономов, с присъщата за жанра експресивност възпроизвежда една показателна история, разиграла се през лятото на годината 1866.

В хода на тази случка Тодор Икономов успява временно да се имунизира срещу чорбаджийската воля за безпрекословна власт над учителското съсловие. "Временно" тук означава точно две години и половина. В началото на 1869 и той напуска крепостния град. Отива си през зимата - посред учебната година. Отива си омерзен и натоварен с тежък скептицизъм за перспективите на българското общество относно вътрешното сцепление пред все по-видимите възможности за получаване на политическа независимост. Малко преди да отпътува (не завинаги) от Шумен, интелектуалецът препоръчва на учителите да не взимат страна в общинските борби. "Примерът на моя предшествиник г. Войникова - разсъждава той - ми показваше, че таквози вмешателство е твърде опасно за нашите недозрели общини и че подпомогнати от учителите, взаимните омрази може да идат до там, щото да изключат всяко понятие за взаимност между членовете на същото общество." (Икономов 1973: 102). Колкото прозорлив, толкова и краен в цитираното съждение, мъдрецът Тодор Икономов слага отчетлив знак за внимание върху подчертаната общобългарска неспособност за водене на нормален политически дебат. Обстоятелство, което в еуфорията на възрожденския градеж изглежда несъществено и преодолимо, но което само няколко години след учредяването на модерната българска държавност многократно и из основи ще разтърсва нейната институционална среда с поредица от политически кризи и публични скандали.

23.3. Но да се върнем в малкия свят на шуменските предосвобожденски вътреобщински борби. Там към средата на 60-те години, освен около състава и поведението на учителството, поводи за конфликти възникват и във връзка със статута и компетенциите на градските свещеници. Тази ситуация е съвсем естествена при липсата на достатъчен брой добре образовани духовници. В мемоарите на Никола Бацаров е отбелязано, че още през 1864 г. започва гонение срещу иконом поп Васил "под предлог, че не бил учен и не можел да управлява църковните дела както следва". Двигател на споменатото гонение са представителите на дикиджийская еснаф начело с майстор Друми. Скоро около въпросния майстор възниква "една голяма и страшна партия от по-влиятелните първи граждани", която организира отстраняването на дотогавашния ръководител на църковните дела в града и епархията поп Васил. Пак по тяхна инициатива от Търново пристига поп Петко. На 1 януари 1866 г. общината сключва с него специален договор, описващ подробно правомощията му на църковен предстоятел. При това поп Васил не е отстранен напълно. Той остава да служи в града в качеството си на пръв член на новосъставената духовна комисия (Бацаров 1986: 86). Описаната управленска рокада представлява ярко свидетелство на факта, че еснафите упорито настояват за пълно овладяване структурите на местната власт. В случая те залагат на лице, външно по отношение на местната общност, т.е. необвързано по приятелска, роднинска и комшийска линия с някоя от шуменските "партии". Коректността му е подсигурена чрез почти архиерейската заплата от 12 000 гр. И охранявана от съставената към него комисия от верни на заможните еснафлии свещеници.

Осъщественият в началото на 1866 г. малък преврат в църковното управление на Преславска епархия създава предпоставки за нови конфликти. Старите чорбаджии не се предават лесно. А и част от гражданството храни типично за тогавашните (а и за по-сетнешните) нрави недоверие към новоселеца. Поп Петко е необвързан с тукашните структури, което значи непредсказуем. За плуващото в дълбоките води на традиционните манталитетни нагласи шуменско общество споменатото обстоятелство е сериозен източник на несигурност, което значи и на враждебност. "Всичките свещеници, както и повечето от гражданите, негодуваха от неговото дохождание в Шумен" - констатира летописецът (Бацаров 1986: 88). Негодуванието първоначално е прикрито, но не минава много време и то се превръща в остър граждански конфликт. Особено драматична е годината 1869. Съвсем в началото й Тодор Икономов отбелязва в дневника си следното:

През лятото на същата година във в. "Македония" се появява анонимна дописка, която с горчива критичност уточнява някои от детайлите на представената картина. От текста става ясно, че сблъсъците между първенците продължават и отново техен обект са духовните лица: "Раздорите между еснафите ни и катадневни карания за свещениците ни обладаха дотолкова града ни, щото некои си първи лица от дикиджийския и бакалския еснаф сполучиха, та пропъдиха от два месеца насам всичките ни свещеници, като оставиха само поп Петка търновеца да служи в черква."¹². Обвиненията срещу духовниците са традиционни - алчност и некомпетентност. При положение че повечето от въпросните свещеници години наред са работили като служители на християнския култ в крепостния град, си позволявам да приема, че изтъкнатите обвинения представляват грубо съшит параван на неовладяни амбиции за пълна власт над местното общество. Амбиции, довели до оформяне на още фронтови линии. Освен традиционното разделение чорбаджии-еснафи, млади-стари, тук вече става дума за противоречия между отделни еснафи, както и за разравяне на старата вражда горненци-долненци. "Где ще иде краят на тази распря? Никой не знае - умува дописникът. - Всяк ден стават еснафски събрания, от които нищо добро не произлазя, освен карания едни с други."¹³.

В началото на септември е отстранен един от обектите на конфликта - поп Петко. Появяват се очаквания, че градът най-после се е отървал от "попски гюрултии"¹⁴. Неоснователни. Само след месец вътрешното разцепление всред местното публично пространство достига до степен, при която възможностите за намиране на разумен компромис са сведени до нулево равнище. Яростните взаимни нападки и неразбирателствата задържат задълго обществените дела в състояние на един практически неуправляем хаос. От друга анонимна дописка, публикувана в ранната есен на същата година, става ясно, че към началото на октомври шуменските българи още пребивават в условията на остра гражданска криза. Училищата креят, църковният живот едва крета, читалището е затворено¹⁵. Дописникът отправя очевидно риторични въпроси към отделните групировки, опитвайки се да разгадае мотивите за поведението им. Надеждата му е, че в крайна сметка ще надделее здравият разум.

Във фонда на Исторически музей - Шумен се съхранява документ, свидетелстващ, че дори и към края на годината 1869 местното общество продължава да се люшка върху вълните на несекващи неразбирателства¹⁷. От текста му става ясно, че на 7 декември е проведено събрание на гражданите. Избрано е ново 12-членно ръководство на общината. Определен е и градоначалник. На 10 декември официални представители на 10 еснафски организации съставят и разпространяват въпросния "Протест срещу събора...".

В началото на този красноречив документ са припомнени многократните предходни опити да се състави ръководство на общината; което значи, че във времето на очертаната криза в крепостния град българската власт не е функционирала реално. Затова и еснафите, подписали "Протеста", не се обявяват против всички решения на избирателния форум. Те одобряват деветима от новите избраници, но отказват да дадат доверието си на трима души - чорбаджиите Жеко Чолаков, Димчо Хаджи Стоянов Ганушев и Анастас Хаджи Стоянов. Протестиращите припомнят някои непочтени действия на първите двама чорбаджии, обяснявайки ги с користни мотиви за лично обогатяване за сметка на общността. Със съжаление е констатирано, че известният със своята принципност чорбаджи Анастас в решителния момент се е присъединил към групата на компрометиралите се свои колеги. Изразено е недоволство от възстановяването на поп Васил на длъжността ръководител на църковните дела в епархията. Изтъкнато е опасението, че новият избор ще доведе града до "гибелна сетнина".

В цитираната декларация се съдържа ключът за разгадаване механизмите на представения конфликт. Протестиращите се позовават на принципа, който век преди представените събития провокира населението на североамериканските колонии да започнат война за независимост срещу английската корона: "Няма данъци без представителство". Този крайъгълен лозунг на буржоазните революции работи в политическата среда на малкото шуменско общество в качеството на аксиоматичен довод за прехвърляне властовите правомощия от тези, които години наред са ги упражнявали по традиция и по право, дадено им от турската власт, към тези, върху чиито пари реално се крепят основните дейности на общината. Довод, който в края на 1869 г. не прора-ботва в полза на протестиращите, защото до Освобождението общинската власт остава практически в ръцете на споменатите чорбаджии. При все това шуменският общоеснафски "Протест" е симптоматичен знак за появата на нови социални и политически тенденции през третата четвърт на XIX век. Както и за наличието на сериозна амбиция и готовност за участие в реалната власт от страна на по-широки среди от българското общество.

23.4. На 5 януари 1870 г. в Шумен пристига писмо от съставения в Цариград Архиерейски събор. В него духовните лидери на нацията настояват за прекратяване на партийните разделения и вражди. Писмото стряска местните българи. То им дава възможност да си дадат ясна сметка за лошата общонационална слава, с която се е сдобила общината им през последните месеци. Постигнато е ново споразумение. Властта остава в ръцете на споменатите чорбаджии, но поп Васил е подменен с поп Жечо. Избран е делегат за Архиерейския събор. Подготвя се изпращането на 50 лири в подкрепа на конституиращата се национална църковна институция¹⁸.

Летописецът на църковно-националното движение Тодор Бурмов

Набързо композираният компромис създава временно равновесие в общоградския живот. В условията на това равновесие е посрещната и новината за прокламирания на 27 февруари 1870 г. Ферман за учредяване на Българската екзархия. Въпреки всичко нестабилността в общинската власт на града се запазва през цялата 1870 година¹⁹. А вероятно и през следващата 1871, когато Шумен е посетен от Тодор Икономов. В очерка си със заглавие "Пътни впечатления" бившият шуменски учител отбелязва с горчивина следното: "Навсякъде по нас частните и личните недоволства се пренасят на общите работи, но в Шумен това правило има еще по-голямо приложение. Фамилните каприции и личните симпатии и омрази са от главните постове на обществената деятелност на господа шумнянци." (Икономов 1871)²⁰. Тези видимо крайни съждения са натоварени и с личната обида на прогонения преди две години от града интелектуалец. Но аз не намирам за необходимо да страним от неговия тръпчив скептицизъм. Ако не за друго - то поне, за да обогатим представата си за миналото със същинските човешки чувства, владяли същинските сътворители на същинските дела, които днес се опитваме да съживяваме в своите исторически повествования. И още нещо. Един по-широк поглед отвъд Тодор-Икономовия скептицизъм съзира основания за градивна заключителна констатация. Нормално е в едно от средищните места на българския обществен живот още през 60-те години на XIX век да се водят яростни партийни битки за участие в изпълнителната власт. Нали тези именно битки предпоставят появата и съставляват основното съдържание на политическата модерност.

БЕЛЕЖКИ

1. Повече за общобългарските очертания на явлението в: Паскалева (1964: 82-83), Христов (1973: 153-161), Tpajaнoвски (1988: 84-108), Стефанова (1998: 67-79). [обратно]

2. Съветник, г. II, бр. 47 от 10 февруари 1864. [обратно]

3. Българска пчела, г. II, бр. 3 от 16 юни 1864 и бр. 4 от 23 юни 1864. Кратка информация за преподавателската дейност на споменатите учители се съдържа в:Георгиева (1972: 152). [обратно]

4. Съзнавайки цялата сложност на проблема за чорбаджийството, в настоящия текст си позволявам да работя с понятието чорбаджия в неговия по-скоро широко социален, отколкото тясно институционален смислов план. Този подход не противоречи на доминиращите в историческата ни книжнина концепции, а освен това той подсигурява тълкувателния подход на представените факти с възможност за по-прецизен анализ. Терминологичната двойка млади/стари е заимствана от лексиката на епохата. В конкретния случай тя изпълнява пълноценна синонимична функция по отношение на двойката чорбаджии/еснафи. Ще подкрепя споменатата синонимика с едно емблематично изречение на В. Левски, включено в посланието му до Л. Каравелов от 28 януари 1871: "Трябва да повторя, че [в]сичката млада, т.е. нечорбаджийска (подчертаванията са от оригинала) България разделява вашите убеждения." (Левски 1973: 69). [обратно]

5. Турция, г. I, бр. 32 от 27 февруари 1865. [обратно]

6. Пътеписът на Ив. Богоров е публикуван на части във в. "Турция" в периода 1865-1867, а през 1868 е отпечатан в Букурещ като отделна книга под същото заглавие. [обратно]

7. Някои обстоятелства около заминаването на Войников са отразени в писмото на Н. Бацаров до него от 9 април 1864 г. (ИМШ-В, № 1868). [обратно]

8. Представата ми за развоя и историческите последици на конфликта чорбаджии-даскали е развита накратко в рецензия (ИПр, 2000, кн. 1-2, с. 250-254) за книгата на Милена Стефанова "Книга за българските чорбаджии". [обратно]

9. Турция, г. II, бр. 10 от 11 септември 1865; бр. 18 от 6 септември 1865; бр. 22 от 4 декември 1865; бр. 23 от 11 декември 1865. [обратно]

10. А нас - бъдещите поколения - освобождава от възможността да разполагаме с добросъвестни преписи от решенията на общината, правени неизменно и старателно от въпросния учител в периода 1861-1866. [обратно]

11. Между другото Бацаров изявава желание да напусне Шумен и да отиде учител в Тулча още през 1862 г. (Извори 2001: 18-19). [обратно]

12. Македония, г. III, бр. 38 от 16 август 1869. [обратно]

13. Македония, г. III, бр. 38 от 16 август 1869. [обратно]

14. Македония, г. III, бр. 41 от 30 септември 1869. [обратно]

15. От това време датира и един незавършен опит на Харалан Ангелов да напише комедия със заглавие "Шуменското читалище". Краткият откъс от започнатия драматургичен текст съдържа остри критики срещу упадъка на нравите в града, довел до разруха в културния живот (ДА-Ш, ф. 691к, оп. 1, а.е. 39, л. 1-3). [обратно]

16. Македония, г. III, бр. 46 от 18 ноември 1869. [обратно]

17. Протест срещу събора, що се извърши от честните ни съграждани на 7 декември тази година във Взаимното училище. Документът има официална форма - ръкопис, подписан от представители на 10 влиятелни градски еснафа (ИМШ-В, № 1912). Публикуван е двукратно. Виж Джумалиев (1967: 181-184); Шумен (1997: 208-210). Позволявам си да му отделя специално внимание, защото той е показателен за анализираните процеси не само по отношение на Шумен, но и по отношение на цялото ни възрожденско общество. [обратно]

18. Македония, г. IV, бр. 25 от 14 февруари 1870. [обратно]

19. Македония, г. IV, бр. 48 от 9 май 1870; Свобода, г. I, бр. 35 от 22 юли 1870; Свобода, г. I, бр. 36 от 30 юли 1870. [обратно]

20. Цитираният пътепис е отпечатан като поредица от статии през лятото на 1871 г. във в. "Турция". Той съдържа проникновени наблюдения за състоянието на възрожденското общество, обързани с живи и конкретни факти от българското ежедневие на градовете Тулча, Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Русчук, Ески Джумая (Добрич), Провадия и селата Жеравна и Котел. [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.