Общината

22. ОБЩИНСКИ ОТПОР НА ПРОТЕСТАНТСКАТА ПРОПАГАНДА

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

22.1. През 1858 година в Шумен се установяват двама протестантски мисионери - Албърт Лонг и Уесли Претиман. Година по-късно пристига и Фредерик Фолкен. През 1860 г. той се премества в Тулча. Тримата дейци са представители на едно от двете американски религиозни формирования, действащи в пределите на Европейска Турция - Методистката епископална църква. Появата им е резултат от решението на основания през 1810 г. Американски съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина да започне конкретна работа за евангелизация на българите след подписването на Парижкия мирен договор от 1856 година¹.

Изборът на Шумен за център на протестантската пропаганда² в Северна България е предопределен от няколко съображения - средищното място на града в североизточните предели на страната; относително толерантното отношение на тамошните българи към другоезични и друговерски християни, доказано в контакта с унгарци и поляци³; наличието на влиятелен кръг от просветени хора, които биха могли да бъдат използвани като евентуални първи обекти за пропагандни манипулации⁴.

Тук словосъчетанието "пропаганден натиск" е употребено в условен смисъл. Известно е, че за разлика от някои други религиозни мисии представителите на Методистката епископална църква са задължени да проявяват търпение и деликатност в дейността си - особено в началото. Те овладяват езика на българите и създават неформални контакти с местните християни, без директно да натрапват своите религиозни убеждения. Този подход има и проучвателна цел. Първите мисионери имат задача да доловят най-съществените обществени тежнения на българите и съобразявайки се с тях, да изработят препоръки за по-нататъшната дейност⁵.

Шуменската мисия спазва стриктно инструкциите за вписване в българската среда без открити прозелитични инициативи. Установилият се със семейството си в града У. Претиман⁶, по думите на дипломата Ал. Олхин, работи "тихо, по малко, но затова по-здраво внушава своите мисли на простото население" (Мирчев 1967: 160). Това обстоятелство е регистрирано в спомените на учителя Ил. Р. Блъсков.

По-нататък Блъсков обяснява, че Претиман се старае да спечели българите на своя страна чрез безплатни лекарски услуги, чрез аптеката, разположена в дома му, чрез приятелски срещи и разговори с местния елит. Шуменските българи приемат спокойно първоначалната дейност на американския мисионер. Някои от тях посещават ежеседмичното богослужение, извършвано от него и дъщеря му на български език с присъщите на протестантите проповеди, стихотворения, песни. Гражданите не отказват да ползват и медицинските умения на мисионера. По-образованите търсят съвети във връзка с развитието на учебното дело. Някои от учителите дори се сближават с американеца, стараейки се да проучат детайлно правилата на това ново за тях християнско вероизповедание.

Представената позиция на американските протестанти по църковно-народното движение е изработена в началото на 60-те години, когато мнозинството мисионери констатират, че споменатото движение има приоритетно значение за българите и че самите те не биха могли да разположат действията си извън контекста на разпрата с Цариградската патриаршия (Трайков 1979: 461-468). Тази позиция е обоснована в писмо на Уесли Претиман до пруския консул във Варна Емил Райзер. В писмото мисионерът оценява положително възможността българите да поемат "в собствените си ръце управлението на църковните си работи" (Русия 1990: 190)⁷. От текста на цитираното писмо личи, че Претиман е наясно дори и с детайлите на българо-гръцката разпра. Тази негова информираност му дава възможност да направи точна прогноза за изхода от борбата: "Предполагам, че Портата [ще] се бои да удовлетвори искането на българите [за отделна йерархия], обаче ще й бъде трудно да ги спре."

При все че У. Претиман и колегите му от другите селища на Северна България се ангажират с плътна поддръжка на църковно-народните искания на българите, методистите не съумяват да спечелят привърженици за своето вероизповедание. "Твърд в своята православна вяра, българинът нищо не го привличаше, с нищо не се подкупваше" - заключава краткословно Ил. Р. Блъсков (1976: 142). Цитираното правило има едно привидно изключение. Става дума за заплахата, отправена от шуменските младежи през май 1860 г. пред пребиваващия в града велик везир Мехмед Кабразлъ паша, че ако компрометиралият се владика Вениамин не напусне веднага епархията, то те всичките вкупом ще станат протестанти. Тази заплаха не почива върху сериозни намерения, но тя има своето място в умело съставения сценарий по прогонването на владиката⁸.

Констатираната от Ил. Р. Блъсков и Н. Бацаров непоколебимост в придържане към правилата на православието не успокоява представителите на възрожденския интелектуален елит. Още повече, че с времето У. Претиман активизира дейността си, започвайки обиколки из селата в региона и разпространявайки евангелистка литература на български език. Методисткият мисионер поддържа лични контакти с видни представители на местния елит - включително с шуменските градоначалници, с руския императорски консул във Варна, с архимандрит Филарет. Последният се произнася положително за неговата "ученост, вежливост и щедростта му към училището и болницата" (Русия 1987: 363)⁹. В повратната за българите 1860 година активизацията на протестантските мисионери в Североизточна България прави впечатление и на руския консул във Варна Ал. В. Рачински. В доклада си до Ал. Лобанов-Ростовски от 26 февруари 1860 г. дипломатът споделя опасенията си за възможно разширяване влиянието на протестантите в Шумен (Русия 1987:356-357).

Първият зов за внимание спрямо дейността на благовидните и високообразовани американци в Шумен идва от Одеса. В отзив по повод отпечатването на книга, преведена от френски език от учителя Добри Войников, ученикът в Одеската семинария Васил Друмев настоява съгражданите му да си дадат сметка за скритата протестантска пропаганда, осъществявана от отседналите в града им американци. Той директно настоява, че въпросните дейци са дошли отвъд океана с цел "да склонят шумненци на протестанизъм". Статията завършва с категоричен призив: "Тряб[в]а шумненци да не са ветренни, да не слушат обещанията им и да не се прелъстяват от мнимо им състрадание към нас."¹⁰

Усвоявайки пропагандните маниери на мисионерите, скоро учителят Никола Бацаров се заема със систематична антипротестантска дейност.

Увеличаването на проповедническите изяви в църквите и училищата на Шумен в началото на 60-те години представлява директен отклик на усилията на Уесли Претиман да представи в положителна светлина своя модел на християнско вероизповедание. В този смисъл, протестантската пропаганда в града може да се окачестви като своеобразен катализатор спрямо видимата активизация на местния елит по отношение на въздействието върху етнорелигиозното съзнание на епархиотите с незаменимото сечиво на живото слово. Слово, чието силно и трайно присъствие в местното културно ежедневие представлява една от спецификите на шуменския публичен хоризонт. Тази специфика без съмнение е свързана с реторичните изяви на Никола Бацаров, със стихотворните опити на Добри Войников, с школските наставления на Ил. Р. Блъсков. И не на последно място - с присъствието на словесната опозиция от страна на протестантския мисионер Уесли Претиман.

22.2. Установили неефективността на повечето от използваните в началото на своята дейност пропагандни трикове, представителите на Методистката епископална църква залагат на най-голямата страст на тогавашния българин - образованието. След като получава съответното разрешение и извършва необходимата подготовка, на 2 март 1862 г. Уесли Претиман организира официално откриване на безплатно вечерно училище за "малки и възрастни сиромашки деца и от еснафите калфи и чираци" (Бацаров 1986: 85; Блъсков 1976: 142). Пред специално поканената публика, включваща представители на местния елит, мисионерът държи реч, обосноваваща в благородна светлина целите на неговата дейност сред българите. Текстът на речта е съхранен в добросъвестен препис, направен от Никола Бацаров през 1883 г. по оригинала, с който шуменският учител е разполагал¹¹. Ще си позволя да се спра по-подробно върху този неинтерпретиран в историческата ни книжнина документ, като имам предвид важността му за изясняване на мотивите и измеренията на протестантската пропаганда сред българите по това време - както в Шумен, така и в другите селища, където има разположени станции на Американския съвет.

В началото на своето слово У. Претиман обосновава тезата, че протестантството не е ерес. По подобие на православните християни, протестантите също извеждат правилата на своя живот от Библията. Изразявайки уважението си към стародавните корени на източноправославната вяра, проповедникът настоява, че той не се старае да приобщи българите към своите религиозни възгледи. "По-добре е вам да останете в църквата си, която тряб[в]а да възкресите и спомогнете, както изискват сегашните нужди." (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 490). След обстойни разсъждения за ролята на проповедта за спасението на човека, за покаянието като път за душевно прочистване на грешниците, за необходимостта от пряко общение с Бога, Претиман моли своите слушатели да му разрешават за проповядва пред тях периодически "учението евангелско на господа нашего Исуса Христа". Ако получи подобна възможност, той би се чувствал пълноценен и удовлетворен: "Тогава моето сърце ще ся весели и радва, и тогава ще имам голяма надежда за доброто бъдеще на българский народ"¹². В края на своята реч мисионерът изтъква обективната нужда на българското общество от проповедници на Божието слово в трудните за народа времена и обвързва тази нужда с готовността на отвъдокеанските дейци да подпомогнат безкористно младата християнска нация.

За представителите на шуменския елит тази реч представлява израз на новата прозелитична политика на протестантите, свързана със създаване на училища, в които да преподават позитивно знание, но чрез които постепенно да евангелизират младото поколение. Опасявайки се от възможността тази политика да се окаже плодотворна, местните дейци изоставят добрия тон в отношенията си с мисионера У. Претиман. Още следващата неделя в митрополитския храм е произнесено слово, в което същинските намерения на протестантската дейност са разкрити по недвусмислен начин. Ръкописен вариант на словото, написано и произнесено от Никола Бацаров, е съхранено в книгата с проповедите на учителя под заглавие "Слово в третата неделя на Великия пост" (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 624-629).

Изложението започва с най-общи разсъждения за символите на вярата и за признаците, по които може да се разпознае дали едно християнско учение е ерес. Припомняйки факта, че протестантите отхвърлят иконите, тайнството на миропомазването и светата литургия, проповедникът настоява, че те са еретици.

Горчива ирония вее от последното изречение. Зад тази ирония се крият тревогите на шуменските лидери от възможността, да бъде евангелизирана част от местното население с посредничеството на новосъздаденото учебно заведение. Още повече че в него се "записват" - по думите на Ил. Р. Блъсков - "до 40 възрастни момци" (Блъсков 1976: 142). С цел да предотврати споменатата възможност Бацаров открито призовава съгражданите си да бойкотират новото училище.

В цитирания заключителен акорд на антипротестантското слово опасността от евангелизацията е хиперболизирана до степен, при която евентуалното приемане на проповядваното от Претиман учение е представено като унищожителен акт по отношение националната идентичност на съответния човек. От дистанцията на времето това внушение наподобява по-скоро пропаганден лозунг, но през епохата на Възраждането то е представлявало устойчив компонент на масовото съзнание - факт, констатиран дори и от мисионерите. "За българите представлява неразбираемо как може да си българин и протестантин едновременно" - пише през 1863 г. в един от докладите си мисионера Теодор Брайгтън (Трайков 1979: 462).

Споменатото убеждение е съществена предпоставка за крайния изход от прозелитичните попълзновения на установилия се в Шумен протестантски мисионер Уесли Претиман. Тя се активира с посредничеството на система от последователни действия, предприети от местото общинско ръководство. Действия, които след 2 март 1862 г. придобиват характер на целенасочена политика за отстраняване на станцията на Методистката епископална църква от многоезичния град.

22.3. Първото контрадействие по отношение Претимановата амбиция да организира вечерно училище дава своя резултат. В скоро време учениците му го напускат и се записват в новоучреденото общинско неделно училище. В него са приети безплатно всички "еснафски момчета", които търсят грамотност и систематични знания (Бацаров 1986: 85; Блъсков 1976: 143)¹⁵. С това се слага край на протестантското вечерно училище в Шумен.

През есента на 1862 г., след консултации с колегите си Албърт Лонг (работещ в Търново) и Фредерик Фолкен (работещ в Тулча), Претиман решава да отвори девическо училище в Шумен. Той проявява готовност да започне работа дори и с 5 ученички. Намерението му е окачествено като опасно за православието. В доклада си от 10 декември 1862 г. руският консул Ал. Олхин формулира българските опасения по отношение на новата инициатива на мисионера така: "<...> Методистите са решили да разпространят своето учение посредством женски училища, формирайки в тях бъдещите майки съгласно своето желание, тъй като никой по-добре от майката не внушава на детето си основните принципи на религията." (Русия 1990: 288).

При все че не съм намерила преки податки за резултатите от споменатите действия на мисионера, от косвени данни приемам, че такова училище не е създадено¹⁶. Едно шуменско писмо до руското консулство във Варна от 4 октомври 1862 г. свидетелства, че общината оказва упорит отпор на опитите за закупуване на място или сграда за "това учреждение" (Мирчев 1967: 160). У Претиман по всяка вероятност прекъсва проекта си в подготвителната му фаза, опасявайки се, че евентуален нов провал на опита за учредяване на протестантско учебно заведение в града ще превърне в безпредметно по-нататъшното му стоене в Шумен.

Въпреки краха на поредната си образователна инициатива, верен на своя упорит нрав, американецът не се отказва да се възползва от "голямото ламтене на младите по учението"¹⁷. В края на 1862 и през първата половина на 1863 г. той посредничи при изпращане на способни младежи от Шумен и Котел да продължат образованието си в протестантското училище на о-в Малта. Резултатът от тази негова дейност е по-забележим - особено в Котел, където местните заможни българи не разполагат с "високи" учебни заведения от типа на шуменските класни училища. А и са склонни да проявяват своенравност спрямо разпоредбите на Шуменската главна община.

Позовавайки се на непубликувани руски архиви, В. Тонев изброява 17 момчета от Шумен, Котел и Търново, които са изпратени да продължат образованието си на о-в Малта. Допълнително свидетелство затова обстоятелство се съдържа в писмо на д-р Албърт Лонг до шуменския градоначалник Анастас Хаджи Стоянов от 5 март 1864 г. В него установилият се вече в столицата протестантски мисионер моли чорбаджи Анастас да го свърже с "двете момчета, които лани се върнаха от Малта", защото им е намерил работа във фирмата, която се готви да започне строежа на железния път Русе - Варна (ДА-Ш, ф. 707к, оп. 1, а.е. 26, л. 1-2). Косвено свидетелство по посока на споменатите обстоятелства е и относително широкото присъствие на младежи от Шумен и Котел в списъка на българите, учили в прочутия протестантски Робърт колеж, открит в столицата през 1864 г. (Илчев 1981: 57-58).

Цитираните изречения показват, че година след своя опит да създаде вечерно училище в Шумен Претиман е обладан от дълбоко разочарование. Усещането му за зле свършена работа го изпълва с озлобление спрямо българите - хора с несложно отношение към религия и Бог, но крайно упорити в привързаността си към православието. Последната констатация може да се илюстрира ярко с любопитната антипротестантска инициатива на Шуменската главна община, организирана през лятото на 1863 г. и дала по всяка вероятност последен тласък на мисионера в решението му да напусне града.

В писмо до Ал. Олхин от 2 юли 1863 г. един от българските управници на крепостния град - чорбаджията Матю Рачев - съобщава, че по поръчение на местната власт учителят Никола Бацаров е прегледал богослужебната литература, разпространявана от мисионерите. Той констатирал, че тази литература е пълна с много "плевели против православието" - предпоставка за отклоняване на народа от отческата вяра. Още повече че мисионерите разпространяват брошурите си безплатно или на символична цена. И ако в градовете дейността им среща отпор, то в селата, където свещениците и учителите не са достатъчно вещи в правилата на вероизповеданието, тези брошури могат "да заразят сърцата на нежните дечица; и след малко время никой не ще ся усети отгде ще ся появят техните плевели, порасли между пшеницата." (Русия 1990: 355).

От категоричния тон на цитирания откъс личи, че шуменските общинари са се заели твърде настойчиво с проблемите, произтичащи от присъствието на протестантската мисия в града. Тласъкът - както става ясно от публикуваните от М. Мирчев документи - идва от недоволството, че У. Претиман се опитва да злоупотребява с тежненията на младите българи по по-високо образование, осигурявайки им възможността да учат на о-в Малта. Тук има и още едно съществено обстоятелство. В своя продължителен контакт с методиста местните дейци успявят да доловят големите рискове за православието, с които е натоварена неговата прикрита прозелитична дейност. Без да се конфронтира открито с религиозните убеждения на доверчивите българи, евангелистът се старае ловко да канализира възгледите им в желаното от него русло¹⁸. Още повече че в случая има ред обстоятелства, благоприятстващи дейността му - традиционната индиферентност на мнозинството българи спрямо религиозната догматика, липсата на свещеници и ниската професионална компетентност на действащите, пределната втораченост на нацията в политическите аспекти на църковната разпра с Цариградската патриаршия (Мирчев 1967: 163). Давайки си ясна сметка за всичко това, Шуменската главна община тръгва на решителна борба с протестантската пропаганда, амбицирана дори да експонира своите действия в общобългарски план. В тази борба тя залага на ред административно-пропагандни похвати. Но и на едно от най-изпитаните средновековни средства за разправа с религиозния враг - огъня.

Решението за публично изгаряне на протестантските пропагандни материали в Шумен и Преславска епархия представлява твърде любопитен детайл от историята на църковния въпрос. Поне засега аз не съм намерила негов аналог в действията на друга община. Но затова пък аналогията с изгарянето на гръцките богослужебни книги в навечерието на освещаването на храма "Св. Възнесение" е повече от очебийна¹⁹. Следователно в случая става дума за връщане към стари, доказали ефективността си прийоми на църковно-народна борба. Прийоми, демонстриращи непоколебимост в следването на избраната позиция. Готовността на шуменци за поредно auto da fé - сега спрямо протестантската литература - е показателна за склонността на местните лидери да отстояват безкомпромисно интересите на българската общност в региона. Както и на стремежа им, за пореден път след историята с Шуменските осем точки, да инициират концепции и/или действия, ориентирани към общонационалните измерения на Въпроса.

В архивата на Шуменската община не е съхранен текст на споменатото от М. Рачев окръжно писмо. А и от думите на управника става ясно, че нещата са на равнище проект. Проект, който остава неосъществен, поради скорошното отпътуване на У. Претиман. В края на 1863, а по-вероятно в началото на 1864 г., мисионерът окончателно напуска крепостния град²⁰. С това и станцията на Методистката епископална църква в Шумен прекратява дейността си.

22.4. Почти петгодишното пребиваване на американеца-мисионер Уесли Претиман в Шумен оставя многозначни следи в историята на региона. Изисканият, етичен и високообразован чужденец е посрещнат с любопитство. Подхранвайки въображението на новите си съграждани с разкази за просперитета на недостижимо далечната страна, от която идва, той лесно спечелва доверието на жадните да се докоснат до нови светове българи. Още повече че с готовност и безплатно им оказва почти недостъпната за мнозинството от тях медицинска помощ. Нещата се променят коренно, когато на повърхността на обществения живот изплуват истинските цели на пребиваването на мисионера в града. Отношението към него придобива конфронтационен характер и скоро той е принуден да си замине.

Разлюляното между две противостоящи си крайности отношение на шуменци към проповедника на евангелското учение ми дава повод за едно съществено заключение. Към началото на 60-те години - когато се разиграват споменатите събития - националното съзнание на местните българи е оформено до степен, при която ясно могат да се идентифицират опасностите от контакта с един или друг, външен по отношение на нацията, феномен. Нещо повече - вече е култивирана способността да се мобилизира политическата енергия на социума за отстраняването на рисковете, произтичащи от контакта със съответния феномен. Защото това, което правят шуменци по отношение на Претиман през 1862/1864 г., скоро ще сполети мнозина от колегите му в други краища на страната. В настойчива антипротестантска дейност ще се впрегнат интелектуалните сили на такива влиятелни дейци като Тодор Икономов, Васил Стоянов, Матей Преображенски. А от страниците на в. "Македония" ще прогърмят нетърпящите възражение Славейкови слова:

Цитираните думи, както и твърде ограничените резултати от евангелизаторските усилия на американските протестантски мисионери през епохата на Възраждането, са показателни за адекватността в действията на шуменските общински лидери по отношение на симпатичния, амбициозен, но така и не успял в мисията си американски доктор Уесли Претиман.

БЕЛЕЖКИ

1. Върху развоя на протестантската пропаганда сред българите през епохата на Възраждането има натрупана относително обемна историческа книжнина. Тук ще посоча само някои от по-представителните заглавия(Clarke1971 [Текстът е защитен като теза за придобиване на научната степен Doctor of Philosophy в Харвардския университет през 1937 г.]; Стоянов 1964: 45-65; Шопов 1974: 149-184; Кларк 1979: 477-485; Несторова 1991). [обратно]

2. Дейността на протестантските мисионери в Шумен е представена аналитично в: Г. Джумалиев. Град Шумен в църковноосвободителните борби (ДА-Ш, ф. 714, оп. 1, а. е. 12, л. 26-30); Стоянов (1964: 60); Мирчев (1967: 159-164); Тонев (1995: 259-261); Ангелова (1997: 363-371). При все че последната посочена статия отразява относително пълно третираната проблематика, тук отново подемам темата за протестантската пропаганда в Шумен, защото без фактите, свързани с нея, картината на църковно-народните борби не би била съвсем изрядна. Освен това, ще се позова на някои неинтерпретирани към момента исторически извори - включително и архивни материали. [обратно]

3. В мемоарните бележки на Анастас Хаджи Стоянов е отбелязано еднозначно, че влиянието на полските емигранти върху българите е ориентирано по посока на либералните идеологии: "На българите са говорили за свобода, насърчавали ги, учили са ги да не търпят турците. С една реч - те са ни въодушевявали да се стремим към свобода и независим живот." (Пенев 1927: 26). [обратно]

4. Изтъкнатите обстоятелства са отбелязани още при проучвателното преминаване на Едуин Блис през Шумен през декември 1857 г. (Американски 2001: 25-27). [обратно]

5. Споменатият подход е характеризиран точно от един от влиятелните дейци на българската антипротестантска дейност Тодор Икономов(1892: 29). [обратно]

6. Скоро след пристигането си Албърт Лонг заминава за Търново, където остава през следващите няколко години. [обратно]

7. Това писмо не е датирано, но от съдържанието му става ясно, че е от лятото или есента на 1860 година - след Великденската акция и преди сключването на унията. [обратно]

8. България, г. II, бр. 64 от 8 юни 1860. Случката е спомената и от летописеца на църковното движение Г. Г. Димитров (1894а: 356). [обратно]

9. Архимандрит Филарет е настоятел на руската консулска църква във Варна, а учебното заведение, за което става дума, по всяка вероятност е подготвящото се по това време за откриване българско училище във Варна (Тонев 1995: 145-146). [обратно]

10. Цариградски вестник, г. X, бр. 479 от 28 април 1860. [обратно]

11. Преписът се съхранява в архива на Н. Бацаров (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 489-499). [обратно]

12. След това изречение в скоби Бацаров е добавил своя коментар: "Българск[ият] народ се грижи сам за себе си. Няма нужда от вас." (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 497). [обратно]

13. Коментар на Никола Бацаров. [обратно]

14. В смисъл "да ни променят вярата". [обратно]

15. Поради вътрешни неуредици споменатото училище скоро прекратява дейността си. Но инициативата не пропада. В Шумен за кратко време действат неделни училища в годините 1864 и 1875 (Георгиева 1972: 156-157). [обратно]

16. В писмо от 14 февруари 1863 г. до Никола Михайловски поддържащият редовни контакти с Претиман учител в Ески Джумая П. Р. Славейков изброява учебните заведения в града. Той не споменава нищо за протестантско училище (Славейков 1982: 50-51). [обратно]

17. Квалификацията е на Ил. Р. Блъсков (1976: 142). [обратно]

18. Не случайно една от най-често повтарящите се метафори по отношение дейността на протестантите е свързана с думата плевели. Тук визията за вредното растение, избуяло в грижливо обработената почва сред културните видове, е натоварена с определено отрицателни конотации. Тя е израз на недоволството от поведенческата линия на мисионерите, свързана с максимално дълбоко вписване в културната среда на българите. Обстоятелство, даващо шанс на интелигентните чужденци да се възползват максимално от някои типични нашенски манталитетни нагласи. [обратно]

19. Виж тук част 10.1. [обратно]

20. Oт публикуваните от М. Мирчев документи личи, че към средата на 1863 г. У. Претиман още е в Шумен. Ил. Блъсков отнася заминаването му към периода 1863/64 г. От цитираното по-горе писмо на А. Лонг до Анастас Хаджи Стоянов става ясно, че през март 1864 г. колегата му или съвсем наскоро е заминал, или се е подготвял за заминаване. Аз съм склонна да се доверя на последния епистоларен текст, защото имах възможност лично да се уверя в автентичността му (ДА-Ш, ф. 707к, оп. 1, а.е. 26, л. 1-2). [обратно]

21. Един българин православен християнин за всичките. Към американските мисионери! - Македония, г. II, бр. 23 от 4 май 1868. Аналогична позиция по отношение на американските протестантски мисионери заема и Любен Каравелов в пространен отзив за излизащия под редакцията на Т. Брайгтън в. "Зорница". - Знание, г. II, бр. 3 от 15 март 1876, 46-48. [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.