Общината

21. УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ И ИНИЦИАТИВИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

21.1. Едно от най-съществените направления от дейността на Шуменската главна община през 60-те години на XIX век е ръководството на учебното дело.Правилата на взаимодействие между институциите в тази област са регламентирани изрично и обстоятелствено на 1 януари 1860 г. чрез т.нар. "Училищни закони"¹. Документът е подписан от упълномощени представители на еснафските организации, от училищните настоятели и учителския колектив. Той е съблюдаван относително стриктно през целия визиран период. От анонимна дописка, публикувана във в. "Свобода", става ясно, че и в началото на 70-те години учебното дело в града се управлява по утвърдения в годината 1860-та ред.

В съответствие с разпоредбите на "Училищните закони" събранието на еснафските представители ежегодно утвърждава състав на училищното настоятелство - обикновено двучленен (Блъсков 1907а: 156-158; Бацаров 1986: 71)³. Училищните епитропи⁴ се грижат за подсигуряване на местните учебни заведения с подготвени учителски кадри.

Те ведно с черковните епитропи подписват споразуменията с учителите, в които освен срока и договорената заплата се фиксират задълженията на съответния педагог (Шумен 1997: 290-293). Настоятелите упражняват строг контрол за съблюдаването на "Училищните закони".

Без да се вмесват в съдържателните аспекти на обучението (учебни програми, разпределение на предметите между учителите, критерии за оценяване на учениците), епитропите следят отблизо учебното дело в града и региона, регулирайки чрез авторитет и финансова власт както вътреучилищния ред, така и взаимоотношенията между гражданството и училищната общност. Те държат училищния печат и подпечатват с него учебната документация и училищните книги. А заедно с църковните епитропи отговарят за редовното изплащане на учителските заплати. В началото на април 1864 г. училищните настоятели потвърждават устава на новоучреденото в града неделно училище⁵.

Когато се налага, епитропите издават препоръки на учителите. Петима "настоятели училищни и граждани" са се подписали под удостоверението, издадено на 3 март 1864 г. на Добри Войников, в уверение на това, че в разстояние на шест години той "с отлична ревност и старание" е преподавал в "горнето ни училище". От името на настоятелството и на общината е изтъкнато "мирното му и честно поведение" (Шумен 1997: 288-289). Цитираният документ свидетелства изрично за ясното институционално разграничаване на училищните епитропи от общинското ръководство, както и за коректността на настоятелите, които дават добра препоръка на Д. Войников, макар че амбициозният интелектуалец напуска града след конфликт с част от местните лидери⁶.

Наличните документи свидетелстват, че училищните епитропи имат решаваща дума при взимане на основните управленски решения, касаещи развитието на учебното дело в града - както в кадрови, така и в организационен план. По отношение на финансовите въпроси обаче те задължително съгласуват действията си с общинското ръководство и с еснафските организации. Това обстоятелство е съвсем естествено, с оглед на факта, че общината е основен разпоредител на бюджета, а еснафите - основен източник на доходи.

Малко по-иначе стоят нещата, когато става дума за развитието на учебното дело в епархията. В качеството си на приемник на преславския митрополит Шуменската главна община поема практическото ръководство на учебното дело в цялата епархия. Без да се вмесва пряко в управленските дела на местните градски и селски училищни настоятелства, тя прави всичко, което е по силите й, за подпомагане на по-съществените просветни инициативи. Няколко факта. В писмо до представителя д-р Вичо Панов от 18 юни 1862 г. шуменските общински ръководители търсят съдействие за приемане на "две сиромашки момчета от Преславска епархия" в Галата-Сарайския лицей в Цариград (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 54).

Сградата на Андрейковото училище в Шумен

На 2 юли 1862 г. те изпращат въпросните момчета на по-високо учение. Но не в Цариград, а в Букурещ, където Хараламби Сяров ги настанява в "прилично училище" и се ангажира да поеме част от издръжката им. Другата част я поема шуменската община, задължавайки ги, след като завършат образованието си, да се върнат в България и да работят "в уречено време и с умерена заплата" там, където има нужда от учители с тяхната квалификация (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 56-57, 65-66). Последната уговорка е интересна с оглед на факта, че шуменските общинари плащат за обучение на младежи, които не са задължени да се върнат в града или в епархията си. В случая е налице видимо надмогване на регионализма и готовност да се субсидира градивната перспектива на българското образование в неговата цялост.

Грижа за развитие на училищното дело в епархията личи и от писмата на шуменския общински началник Анастас Хаджи Стоянов до Христо Георгиев в Букурещ, писани в периода 1866-1869 г. и съдържащи отчети за разпределението на парите, изпращани ежегодно от Маринчо Бенли за развитие на селското образование в региона (Жечев 1972: 111-113). Пак с оглед подпомагане на селските училища е съставено и разпространено от името на Шуменска главна община "Писмо за подбуждане към учение" (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 90-93). То е отправено до села, в които тепърва ще се откриват взаимни училища и съдържа препоръки относно механизмите на учредяване и управление на селското училище.

На 27 май 1868 г. шуменските общински лидери информират един от общобългарските лидери на църковното движение Христо Тъпчилещов за състоянието на учебното дело в града. Целта им е най-влиятелните столични българи да са наясно с шуменските инициативи в тази област (НБКМ-БИА I А 214).

Настойчивостта на общинарите и училищните настоятели по отношение развитието на учебното дело в града и епархията дава своите резултати. Въпреки неизбежните вътрешни противоречия и личностни противостояния през третата четвърт на XIX век крепостният град и ръководените в църковно-народно отношение от него селища се превръщат в значими средища на българското образователно дело (Георгиева 1972: 147-169; Тонев 1976а: 67-870). Това обстоятелство е отчетено дори и от Мидхат паша. В хода на акцията за одържавяване на учебното дело в Дунавския вилает валията не посмява да направи опит за създаване в Шумен и региона на смесени училища от типа рушдие, които би трябвало да ерозират постиженията на националното ни образование⁷. Още повече че именно шуменският учител Тодор Икономов написва ред разгромителни статии по адрес на образователния проект на валията-реформатор⁸. Статии, превърнали се в сигнал за победоносната публицистична атака на Славейковата "Македония" срещу опита да бъде впрегната енергията на българското просвещение в колесницата на младотурските имперски стратегии.

21.2. През 60-те години на XIX век Шуменската главна община изпълнява съществени функции по отношение управлението на църковните дела в епархията.Тук трябва да се напомни фактът, че след прекратяване дейността на представителя д-р Вичо Панов контактите между шуменци и цариградските лидери оредяват. Констатираната тенденция се засилва след размяната на "любезности" между шуменските и цариградските българи през 1863/64 г. във връзка със статута на номиналния преславски митрополит Антим. При все това Шумен и епархията остават признато средище на движението за църковен суверенитет в провинцията. Тази слава намира израз в периодиката и дипломатическата преписка⁹.

Благодетелят на селските училища в Шуменско - Маринчо Бенли

Както е известно в годините 1862-1866 на национално равнище църковният въпрос е затлачен в протяжни и безрезултатни дебати, протичащи в пределите на двустранни комисии, патриаршески събори, дипломатически преговори (Ников 1971: 204-254). Това обстоятелство не обезкуражава дейците в епархиите, където необратимо вървят два успоредни процеса: 1) пълно скъсване със структурите на Патриаршията; 2) съзиждане устоите на независимата българска църковно-народна власт. Към края на посочения период тези два процеса са в завършваща фаза - факт, предопределил в решаваща степен прекършването на несъкрушимия non pos-sumus на Фенер и първите симптоми на готовност за реални преговори с българите. През април 1867 г. споменатата готовност намира израз в проекта на патриарх Григорий VI за създаване на автономна църковна област с име Българска екзархия.

От представените в част 19.2 на тази книга факти става ясно, че в Преславска епархия първият процес завършва към края на 1861 г. с фактическото суспендиране правомощията на митрополитската власт от Шуменската главна община. Вторият процес - поради своя градивен характер - върви малко по-бавно, но може да се приеме, че към средата на 60-те години той също вече се движи към своя край. Ето и някои от фактите, потвърждаващи последната констатация.

За да се поддържат правилата на православния канон, към общината е изградена духовна комисия, която до края 1865 г. е ръководена от иконом поп Васил, а след 1 януари 1866 от дошлия от Търново иконом поп Петко (Бацаров 1986: 86). Административно-разпоредителните функции на митрополията са поети от градоначалниците. Всички духовни лица в пределите на епархията са задължени да се подчиняват на споменатата духовна комисия и на общината, признавайки ги за временен правоприемник на митрополитската власт. Понякога се налага това обстоятелство да се припомня велегласно, за да се избегнат евентуални незаконосъобразни действия. Например във връзка с появилия се през лятото на 1862 г. в Котел духовник, който си бил позволил да "свещенодействува против закона и съвестта си - без дозволението на нашата митрополия". За да предпазят българите от с. Върбица от контакти с въпросния "беззаконний святокрадец" на 18 септември 1862 г. лидерите на Шуменска община отправят специално писмо до тамошното население.

Постулирайки универсалния характер на епархийската власт, упражнявана от шуменските общински структури, документът настоява българите от с. Върбица да прогонят самозванеца-духовник "като един недостоен от гръцкото гнило духовенство проводен член, който е грехота да стъпи в святата наша българска църква, защото е гонител на нашата народност." В случая българо-гръцката вражда е поставена в услуга на амбицията на шуменските общинари за пълна доминация над българите в епархията - в църковно-народно отношение. Тази присъща на всяка власт амбиция за универсалност личи и от окръжното писмо от 12 януари 1864 г., в което наред с други обстоятелства е припомнено, че, преди да се доверят на някакъв новопоявил се светогорски монах, епархиотите трябва "да го доведат в Шуменската община да ся испита и познае какъв человек е той" (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 88).

Съхранената общинска документация свидетелства, че случаите на църковно неподчинение са по-скоро изключение, отколкото правило в духовното ежедневие на местното общество. Следвайки правилата на една категорична и последователна политика по църковния въпрос, Шуменската главна община си извоюва стабилен административно-политически авторитет в епархията. Авторитет, представляващ един от съществените стълбове, върху които се опира легитимността на всяка една институция.

21.3. В качеството си на духовно-религиозна власт общината полага системни усилия за стабилизиране устоите на православната вяра.Освен редовните църковни служби в двете шуменски църкви практически ежеседмично се четат проповеди по религиозни и граждански въпроси. Един от най-ревностните проповедници е учителят Никола Бацаров. Ето какво си спомня в началото на XX век за Бацаровите проповеди старият шуменски учител Ил. Р. Блъсков:

В архива на Никола Бацаров се съхраняват ръкописи на част от проповедите, държани от учителя в шуменските църкви през първата половина на 60-те години¹⁰. Между равно изписаните страници на старателно подвързаната ръкописна книга емоционално поднесените библейски притчи и сюжети се редуват с призиви за материално подпомагане на общоградските и общонационалните инициативи. Моралните принципи на православието са илюстрирани с народополезни дела на български светци и исторически личности. Призивите за единение около националните идеали се основават на традиционното противостояние с Цариградската патриаршия. Абстрактният християнски постулат за живеене в пределите на доброто е тясно преплетен с факти от текущото обществено ежедневие - училищни тревоги или храмови празници, градски крамоли или поредно прошение за освобождаване на заточените владици, разпоредби за реда на сватбите или призиви за подпомагане на сираци и вдовици.

Използвайки силата на тази утвърдена от православния канон форма на общуване в пределите на енорията, шуменските лидери превръщат ежеседмичните църковни проповеди в средство за реална публична комуникация. Успоредно с речите на Бацаров, активна пропагандна дейност осъществява и Добри Войников. Той разчита повече на училищните изяви, на които негови възпитаници представят пред умилената публика морализаторски диалози или патетични стихотворения. Като следния текст:

Ведно с тържествените речи, държани на училищните тържества и читалищните сказки, църковните проповеди маркират стъпалата на прехода от етнорелигиозно към етнонационално самосъзнание. Там - под купола на храма или в сакралното школско пространство - се усвояват правилата на новия тип колективно живеене. Живеене в съответствие с принципите на модерния социум.

21.4. Успоредно с високата мисия за формиране и поддържане съзнанието за национална идентичност на епархиотите-българи, Шуменската главна община е ангажирана и с някои по-прагматични измерения на църковно-народното управление. На втора позиция по значимост след проблема за регулярно постъпване на парични средства за обществени нужди стои необходимостта от подсигуряване на епархията със свещеници-българи. Грижите около тяхната подготовка и ръкополагане, както и контролът върху дейността им, също представляват част от управленските прерогативи на регионалната институция.

На 1 март 1862 г. е подписано "Съгласително писмо между гражданите и градските свещеници" в митрополитския център. То регламентира цените на свещеническите услуги. Паричната равностойност на основните платени църковни треби - от молитвата и водосвета до венчавката и еснафския парастас - са фиксирани в разумни предели (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 66-67). Документът е подписан от всички градски свещеници. От записите в Кондиката на църквата "Св. Възнесение" личи, че дори и към края на 60-те години духовниците се съобразяват с този ценоразпис (ДА-Ш, ф. 256к, оп. 1, а.е. 35, л. 21). Макар и с относително невисоки цени, платените свещенически услуги осигуряват регулярни доходи на храмовете в града и епархията.

Едно от най-трудните измерения на свещеническия въпрос, възправило се в началото на 60-те години пред Шуменската главна община, е оскъдицата на подготвени кадри - българи, способни да заемат съответните длъжности. Този проблем се усложнява от неизбежните трудности при евентуалното ръкополагане на нови свещеници, свързани с липсата на действащ митрополит. В стремежа си да решат този проблем, чрез специално писмо от 27 юни 1862 г. шуменските градоначалници търсят съвет и съдействие от страна на ръководителите на църковното движение в столицата (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 54-55).

Привеждам това писмо в пълния му текст, защото то убедително представя цялата сложност на проблема. От него става ясно, че в Преславска епархия не е направен компромис със свещениците патриаршисти¹². Отстраняването обаче на принадлежащите към Патриаршията духовни лица е довело до остър кадрови дефицит, който е частично запълнен със свещеници от Търновско. Най-трудната страна на възникналата ситуация е свързана с ръкополагането на вече подготвените "момчета", което е в прерогативите само на православните архиереи. Разсъждавайки върху възможните варианти за евентуалното ръкополагане, шуменци в най-голяма степен са склонни да се насочат към епископ Партений Полянски или към низвергнатите от Патриаршията архиереи Иларион и Авксентий. Те обаче за момент не допускат възможността да се обърнат към Антим Преславски. Не им харесва и перспективата да потърсят съдействие от гърците Григорий Търновски или Синесий Червенски.

Независимо от усилията на общинарите перманентната липса на свещеници в епархията представлява проблем и след 1862 г.¹³ Проблем е и дефицитът на архиереи-българи, ползващи се с доверието на безкомпромисните шуменски църковно-народни лидери. В писмо от 25 юли 1863 г. до руския цариградски посланик варненският консул Ал. Олхин съобщава, че от личен разговор с шуменския чорбаджия Матю Рачев е информиран за недостига на свещеници и за трудностите, произтичащи от липсата на действащ митрополит. "Той [М. Рачев] казваше, че верското чувство отслабва у народа, че съществуващите свещеници са се разпуснали и надзорът над тях става все по-труден. Селските храмове стоят неосветени и без църковни служители, изобщо положението в епархията било много печално. Повече от всичко го безпокои липсата на свещеници, но той не може да измисли средство да помогне на това." (Мирчев 1967: 163).

Цитираното документално свидетелство не бива да се приема еднозначно. Безспорно трудностите, произтичащи от неустановеното църковно положение на българите, са факт. Но в случая смятам, че М. Рачев е подсилил малко драматизма на ситуацията, за да се опита да спечели в полза на националната кауза колебливите руски дипломати, които официално все още се придържат към линията за единство на източното православие¹⁴. Основания за подобно съждение ми дават съхранените общински документи, от тона и съдържанието на които вее по-скоро управленско самочувствие и съзнание за градивна деятелност, отколкото песимизъм и отчаяние. Административно-разпоредителната деловитост на окръжните писма до свещениците показва, че Шуменската главна община се справя успешно с текущите дела, свързани с ръководството на черковно-народните работи. В прерогативите й влиза издаването на писма за събиране на парични средства за строителството на нови църкви. На 30 август 1862 г. такова писмо е дадено на селяните от с. Кюлевча (Новопазарско), за да съберат пари за покриване дълга им по новостроящия се в селището храм (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 60-61). На 20 август 1869 г. с подписите на общинските ръководители и с печата на митрополитската църква "Св. Възнесение" е парафирано аналогично "Уверително писмо" за набиране на средства за довършване на църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Смядово (Пенков 1971: 20). На 12 март 1864 г. е издадена пандахуса (писмо за набиране на парични средства), съдържащо призив към епархиотите на Преславска митрополия да подкрепят финансово строителството на храм в гр. Варна, в който българите да "извършват божествени служби по матерния си език " (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 90-91). Освен това общината дава препоръки на свещеници, решили да се преместят в друга енория (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 62). Или пък търси сведения от общини в други епархии за новопоявили се кандидати за свещенически длъжности в епархията (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 55-56). И при все че недостигът на свещеници не е запълнен изцяло¹⁵, като положителен резултат от дейността на общината трябва да бъде отчетено обстоятелството, че всички храмове в епархията по това време действат - дори и новопостроените¹⁶. В противовес на православните канони част от новопостроените черкви започват да действат, без да бъдат осветени от владика.

Последното обстоятелство е показателно за спецификата на ситуацията, в която е поставено православното общество в региона. Поради продължителната липса на владика се налага една колективна гражданска институция в продължение на повече от десетилетие да изпълнява основната част от функциите на друга еднолична религиозна институция. Тук трябва да се отбележи обстоятелството, че специалните прерогативи на митрополита по ръкополагане на свещеници и по освещаване на храмове са поети от определеното за това от общината духовно лице - първо иконом поп Васил, а след 1866 иконом поп Петко. Но при положение че и двамата не са архиереи, дейността им в споменатите направления трябва да бъде окачествена като неканонична. Любопитното в случая е, че и за епархиотите, и за управниците, и за духовните лица споменатият проблем не е възприеман в драматична светлина. Воден от несъкрушимия си прагматизъм, възрожденският българин отдава необходимото на Бога, но е склонен да наруши религиозният канон в името на голямата общонационална цел - политическото си обособяване чрез своя общонационална църковна институция. Без при това да натоварва съзнанието си с чувството за греховност.

Позволявам си обобщителното словосъчетание възрожденският българин, защото в аналогична ситуация се намира не само Преславската епархия, но и други райони на страната, където по различно време през 60-те години са прогонени или изолирани патриаршеските владици. Русе, Варна, Пловдив, Търново - това са само част от епархиите, в които във времето между отстраняването на фенерския владика и идването на българския екзархийски митрополит местната гражданска община е иззела светските и духовни функции на архиерейската власт. Ето още факти от дейността на Шуменската община в споменатите направления.

21.5. Приоритетна грижа на градските началници са бедните, вдовиците и сираците в града и епархията. В двете църкви периодически се събират средства за подпомагане на изредените категории хора. Ил. Р. Блъсков съобщава, че дори била създадена длъжност - нагледник на сиромасите, който има за задача да удостоверява пред общината, доколко съответният човек или семейство реално се нуждаят от парично подпомагане. На тях се отпускат месечни помощи от 10 до 30 гр., срещу които се издава разписка, подпечатана с общинския печат (Блъсков 1907а: 43). В кондиката на общината съществуват данни за сумите, които ежегодно са раздавани на сиромасите по тази процедура. Представителна информация за споменатите суми се съдържа в извлечението, направено още от Ил. Р. Блъсков (1907а: 54).

Към социалните ангажименти на общината трябва да се включат и грижите й за издирване на отдавна напуснали града хора. Сведение за такава дейност се съдържат в архива на Христо Тъпчилещов, който със специално писмо от 14 юни 1862 г. е помолен да съдейства за издирването на Кръстю Хаджи Лазаров - шуменец заминал преди две години за столицата, но оттогава не изпратил на жена си нито вест, нито пари (НБКМ-БИА, I A-213). Съществуват податки, че общинското ръководство покровителства и българите-затворници. В едно писмо от Котел, изпратено през 1860 г. до градския лидер Анастас Хаджи Стоянов, се съдържа молба за подкрепа на беден човек, арестуван несправедливо. Пак до Анастас Хаджи Стоянов е молбата на Д. Лазаров от 29 октомври 1864 г. Чрез нея се търси съдействие просителят да бъде освободен от ареста и да бъде издадено разрешение за отваряне на дюкяна му (ДА-Ш, ф. 707к, а.е. 17, л. 1-2; а.е. 28, л. 1-2).

Митрополитските дела в Преславска епархия, свързани с регулирането на някои празнични обреди, както и със семейно-брачните отношения,също са поети от Шуменска главна община. В окръжното писмо от 12 януари 1864 г. местните управници припомнят на подчинените им духовни и светски лица, че само те имат право да издават вули за женитба, "за да не стават погрешки", т.е. да не бъдат допуснати нарушения в строгите ограничения за сродство при брак (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 86-87). В писмо от 18 декември 1864 г. до поп Георги от с. Арнауткьой (Разградско) градоначалниците дават мнение за случай на семейни недоразумения и съветват свещеника, ако не успее да помири съпрузите да ги посъветва да се обърнат към ръководената от тях община, в чиито прерогативи влиза възможността да допуснат "съвършено раздялата им един от друг", т.е. да узаконят развод (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 94). През 1871 г. Т. Шишманов от Ески Джумая търси помощ от Шуменската община във връзка с пропаднал годеж на дъщеря му - младоженецът в последния момент се отказал и по този начин озлочестил девойката (НБКМ-БИА, IIA - 6622).

Шуменските общинари схващат ролята си в регулирането на семейно-брачните правила и обществения морал на населението от епархията по-широко. Извън прекия контрол над браковете и разводите те въвеждат ограничения в разходите за сватбени тържества, мотивирайки се с непомерните харчове, правени от някои българи за тези тържества, водещи понякога до разоряването на цели фамилии (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 81)¹⁷. В края на окръжно писмо до епархиотите от 12 януари 1864 г., в което е описан редът, по който трябва да се организират сватбите, е разпоредено: "С този прочее ред ще стават сватбите отсега [нататък], за да ся дигнат тези тежки масрафи от народът ни и тези пиянски обичаи и злоупотребления, що ся правеха досега." (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 87).

Неколкократни разпоредби за населението на града и епархията постановяват момите и жените да не носят нанизи от жълтици на публични места (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 74-81)¹⁸. Носенето на жълтици като украшение е окачествено като "поганско, просто и богопротивно". В случая става по-скоро дума за опит да се предпазят българските девойки и жени от нападения на изкушени от благородния метал мъже-"друговерци" с цел грабеж. Присъствието в града на много войници и офицери, движението из района на черкези и други размирни елементи, представляват обстоятелства, които винаги са държали нащрек местните български лидери с оглед запазване на християните от погроми и издевателства¹⁹.

Общинарите издават и заповед, касаеща организирането на един от най-устойчивите празнични ритуали - хорото. Те се разпореждат хорото да не се прави на "мегданя", а в някой широк двор, където стопанинът може да контролира достъпа на външни хора. По този начин се избягват евентуални сбивания с "друговерци", които неминуемо се появяват около българското хоро. Въведен е общински контрол върху спазването на почивните дни - неделя и "другите големи празници" (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 78)²⁰. Макар и мотивирани от различни съображения, изредените ограничения показват готовността на Шуменската главна община да отстоява интересите и да брани сигурността на подведомствените й българи. Когато се налага, това става и силом, защото не всички от изброените разпоредби са приемани безрезервно и спазвани добросъвестно. За да предотвратят евентуални отклонения, управниците завършват обикновено заповедите си така:

Извън тези принципни внушения са предвидени строги обществени наказания. Онези, които не спазват издадените разпоредби, ще бъдат "изключени от обществато на жителите, та да не им ходи свещенику дома и когато им ся случи нужда, да не им [се] помага за нищо, но да се знае, че са самоволни и прочее" (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 84). Този своеобразен граждански остракизъм звучи страховито в контекста на все още силното вътребългарско сцепление около нормите на традиционния морал. Още повече че и новите нравствени и културни веяния във възрожденското общество са повече социалитарни, т.е. подвластни в по-голяма степен на интересите на новия колектив - нацията, отколкото на отделната суверенна личност.

"1868: Мая: 8 ден. Тука забележвами какви давии са ставали на нашата Шюмнянска община, като са дошли самопроизволно, за са утакмиват; ако сме ги погудили, дарили са нещичко за училищната ни каса, които споменуваме поименно" - под тази рубрика в кондиката на църквата "Св. Възнасение" са регистрирани в протоколна форма и разрешени имуществени спорове между българи от епархията от втората половина на 1868 и началото на 1869 г. Макар и краткословни, бележките в споменатия раздел на документа показват, че регионалната институция е изпълнявала и някои гражданско-правни функции (ДА-Ш, ф. 256к, оп. 1, а.е. 35, л. 22-24). Най-големият брой от разрешените "давии" са свързани с делба на наследствени имоти и пари. Уреждани са имуществени спорове между бивши съдружници. Протоколирани са условията на един семеен договор. Регулирани са спорове между заемодатели и длъжници. Парафиран е един заем срещу залог. Регистрирани са продажби на недвижимо имущество. Естествено, всички тези услуги са извършвани срещу съответна сума, която отива в училищната каса. Явявайки се едновременно в качеството на съдилище и нотариус, "шуменското общонородно черковно общество" дава шанс на подведомствените си християни-българи да разчитат на една почтена и относително евтина правна институция²¹. Институция местна, но легитимизирана чрез доверието на епархиотите. И най-важното - българска²².

Шумненско общенародно черковно общество - това високо име се среща неколкократно в цитираната кондика на църквата "Св. Възнесение". Любопитно е езиково-понятийното редуване, на което се натъква читателят на този разноречив исторически документ. В някои от записите общината е назована със собственото й име или с оценъчната квалификация честното ни общество. На други места се работи с термина митрополия в качеството му на синоним на думата община. Констатираното еднозначие е показателно за практически пълната идентификация на общинската с митрополитската власт през 60-те години на XIX век в Шуменския регион.

21.6. Споменатата управленска ситуация е констатирана и от един от най-вещите за времето си православни архиереи - бъдещият вселенски патриарх и тогавашен варненски митрополит Йоаким. В писмо до патриарха и синода в Цариград от 25 юни 1865 г. той възмутено се жалва от дейността на Шуменската главна община.

Квалификацията "действат кириаршески" (т.е. като митрополитска власт²³) показва ясно как варненският митрополит окачествява дейността на Шуменската община в областта на църковните дела. Съвсем основателни са наблюденията на владиката и по отношение на стремежа за откъсване на някои селища от неговата епархия и за преминаването им под юрисдикцията на Шуменската община²⁴. Споменатата тенденция е израз на недоволството от патриаршеската власт и на амбицията за етнополитическо обособяване на българската нация.

Любопитен израз на високия престиж, който си е извоювала Шуменската главна община в качеството си на приемник на митрополитската власт, е една привидно парадоксална история, разиграла се през пролетта на 1863 г. и свързана с неспособността на Месемврийския митрополит Никифор да събере владишките данъци от своите епархиоти. След като констатира тази своя неспособност, гръцкият владика търси съдействие от шуменските градоначалници - моли ги да убедят подвластните му в духовно отношение селища да си платят владишкия данък, защото архиереят им бил българин (?). Отговорът от Шумен е пропит със злъч.

В този категоричен отговор намира отражение непоколебимата политическа линия на Шуменската главна община по църковния въпрос, отстоявана в периода от Великденската акция (1860 г.) до учредяването на Българската екзархия (1870 г.). Линия, подвластна на убеждението за необратимостта на скъсването със структурите на Цариградската патриаршия. Ангажирана с идеологемите на движението за етнополитическа консолидация и институционална модернизация на българската нация. И подвластна на непоклатимата православна етнорелигиозна и културна традиция.

БЕЛЕЖКИ

1. Повече за обстоятелствата около приемането на този документ вж. тук в част 10.3. Смяната на модела на управление на училищните дела в Шумен не е събитие уникално по своя характер. На 1 януари 1861 г. е избрано ново училищно настоятелство и в Търново. В протокола, удостоверяващ този избор, са фиксирани изрично правата и задълженията на новото школско ръководство (Жечев 1981: 143). [обратно]

2. Свобода, г. I, р. 35 от 22 юли 1870. [обратно]

3. В общонационален план функциите и ролята на училищните настоятелства през третата четвърт на XIX век са представени в: Бойчева (1982: 465-474), Жечев (1981: 139-154), Димитров (1987: 118-121). [обратно]

4. В документите, свързани с дейността на общината, се срещат и двата термина - епитропи и настоятели. В тогавашната текстуална среда те работят като равнозначни. [обратно]

5. Българска пчела, г. I, бр. 48 от 24 април 1864. [обратно]

6. От запазено писмо на Н. Бацаров до Д. Войников от 9 април 1864 г. личи, че повече от месец след отпътуването на главния учител шуменските му приятели се надяват той да се завърне скоро (ИМШ-В, № 1868). [обратно]

7. През 1866 г. под натиска на Мидхат паша са създадени такива училища в три големи града на Дунавския вилает - Русе, Варна, Търново. Експериментът бързо се проваля. Но в Шумен дори и не е правен опит за създаване на рушдие (Плетньов 1994: 166-169). [обратно]

8. Македония, г. I, бр. 46 и 47 от 14 и 21 октомври 1867; г. II, бр. 21 от 20 април 1868. За Тодор-Икономовото авторство на тези статии (Икономов 1973: 96-98; Жечев 1975б: 56-57). [обратно]

9. България, г. IV, бр. 46 от 25 февруари 1863; Бъдушност, г. I, бр. 4 от 29 март 1864; Русия 1990: 204. [обратно]

10. "Книга що съдържава поучителни слова, неделни и празнични през годината, съставени и написани от смиреннаго Николая Ив. Бацарова в разни времена, когато учителствах в Шумен и Варна, събрани до 1869, мая 18"; "Книга втора, що съдържава поучителни слова неделни през великия пост и др." (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 500-600, 602-629, 631-635). [обратно]

11. Цитираното наблюдение на възрожденския учител демонстрира по убедителен начин факта, че преди да се появи като устойчива институционална реалност българската национална идентичност представлява една "въобразена" структура, появила се в мисловните светове на регионалните и общонационални елити и оживяла чрез съзнанието за общност на мнозинството българи (Андерсън 1998).[обратно]

12. Даже и там, където е останал някой верен на Патриаршията духовник, той е подложен на публичен остракизъм. Така в Осман пазар свещеникът е обвинен, че венчава роднини и е отстранен. - България, г. IV, бр. 46 от 25 февруари 1863.[обратно]

13. Стремежът на шуменските общинари за разрешаването на този проблем е засвидетелстван косвено в писмо на Търновската община до Шумен от 27 август 1869 г. В него търновци съобщават за готовността на присъединилия се към провъзгласената българска йерархия Доротей Софийски да ръкополага за нуждите й свещеници. Те призовават шуменци да му изпратят подготвените за тази цел хора (Попгеоргиев 1909: 95).[обратно]

14. Още повече че към средата на 1863 г. в столицата и в епархиите е посъживена надеждата за скорошно разрешаване на църковния въпрос. След разпускане на смесената българо-гръцка комисия, пред юни 1863 г. е подадена нова молба до правителството за решаване на българския въпрос на основата на "Осемте точки". Виж НБИВ-БИА, ф. 2, а. е. 124а, л. 4; Шопов, Чомаков (1919: 424-428). Виж и: Ников (1971: 208-209).[обратно]

15. Не бива да се забравя, че недостигът на свещеници е общобългарски проблем. В изследването си за състава и структурата на възрожденската интелигенция Н. Генчев преброява 3623 нисши духовници (монаси и свещеници) за целия период на Възраждането. 95% от тях са с елементарно образование(Генчев 1991: 157-158).[обратно]

16. През третата четвърт на XIX век значителна част от замогналите се общини в региона си позволяват строителство на нови храмове. Ще отбележа само онези, за които имам сигурни данни - Кюлевча (1857), Марково (1857), Косово (1859), Осман пазар (1861), Осмар (1862), Каспичан (1867/68), Смядово (1869), Драгоево (1871). Виж в: Тонев (1975: 59-80), Георгиева, Иванов (1979: 50-58), Смядово (1994: 42-44, 73), ДА-Ш, ф. 704к (Анастас Хаджи Стоянов), а.е. 12, л. 1-2. [обратно]

17. Аналогично ограничение въвеждат през 1871 г. сливенските първенци. Те утвърждават "Устав за годеж и сватба", който регламентира стриктно начина на провеждане на сватбените тържества (Табаков 1929: 287-289). [обратно]

18. Аналогично разпореждане на 17 март 1868 г. издава и селската община в село Жеравна, Котленско (НБКМ-БИА, II A-3003). [обратно]

19. Съждения в този смисъл от името на местните лидери изказва Н. Бацаров в разговор с госта на града - ученика в цариградското военномедицинско училище Христо Стамболски (1927: 244-245). [обратно]

20. По примера на Шуменската главна община в Жеравна също е разпоредено да не се отварят дюкяните в празничните дни. Тамошните общински лидери стигат до още по-големи крайности в грижата си за публичните нрави - забраняват дори игрите на карти и табла в кафенетата (НБКМ-БИА, IIA-2991, 3012). [обратно]

21. Представените управленски действия не са уникални в пределите на тогавашното българско общество. Аналогични функции изпълняват и други общини (Маркова 1976а: 231; Млъчкова-Спасова 1982: 252-253; Грънчаров 1983: 167; Сиромахова 1997: 150-152; Tpajaнoвски 1988: 125-145). [обратно]

22. Тук, разбира се, отчитам и факта, че в някои случаи българите са прибягвали до правно-административните услуги на местната турска власт. Казуси от този пордък са регистрирани в съхранен кадийски регистър от края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век (Гълъбов 1970: 109-116). [обратно]

23. През 1937 г. Иван Снегаров публикува Кодекс на Търновската митрополия, включващ протоколи за дейността й от периода 1847-1882 г. От добросъвестно възпроизведените документи личат ясно всички основни направления на митрополитската власт в областите на гражданското правораздаване и в управлението на църковните дела. Дори и бегло сравнение с документите на Шуменската главна община от 60-те години на XIX век показва, че констатацията на митрополит Йоаким за кириаршеските функции на тази регионална институция е основателна (Снегаров 1937). [обратно]

24. По този въпрос виж полемиката, разгърнала се в периодичния печат. - Македония, г. II, бр. 10 от 3 февруари 1868, бр. 15 от 9 март 1868. [обратно]

25. Съветник, г. I, бр. 5 от 22 април 1863. Подчертаването в текста е от оригинала. [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.