Общината

20. ОСИГУРЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДОХОДИТЕ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

20.1. Повратът в институционалното развитие на Шуменската община, състоял се в началото на 1862 г. може да бъде окачествен като радикален по още една причина. Във връзка с някои парични затруднения на тамошното българско общество се налага във властта да влезе ново поколение управници. "Сега вече излязоха младите мъже - свидетелства Ил. Р. Блъсков - (по на 35-40 години) начело на работите, а виновниците [за финансовите неблагополучия] старци бяха техните бащи." (Блъсков 1907а: 59). Представители на проспериращите еснафски организации, тези "млади мъже", носят със себе си относително по-нов и по-динамичен стопански и управленски опит. Тям именно е вменена мисията да стабилизират общината във финансово и административно отношение. В кратък срок те успяват да се справят с паричните затруднения, спазвайки стриктно изпитаното правило всяка година общинските финанси да се управляват от една или две точно определени еснафски организации при стриктно регламентирана поредност¹. Това не отменя дълга на всички български еснафи да дават своята лепта за църковно-училищната каса - в зависимост от броя на своите членове и от имущественото им състояние.

Обиграни и вещи в стопанските дела, новите лидери на общината съумяват относително бързо да намерят парични постъпления за покриване на огромния дълг, натрупан в хода на строителството на новата черковна сграда. Нещо повече - началото на финансовата 1862 г. е посрещнато със значителен капитал, даден в голямата си част в заем на еснафските организации. "Черковно-школските пари", които се намират у еснафите, носят годишна лихва от 15%. Извън тази лихва всеки еснаф плаща допълнителна ежегодна сума в общинската каса. В писменото споразумение, сключено между еснафите и общината, е отбелязано и изискването лихвите да се плащат в стабилна монетна форма - турска лира (1 т.л. - 120 гроша). "И ако би потряб[в]а[ло] да ся земе от майката от истите суми, ще ся плащат за черковно-школска потреба в лира турска от 120 гр." (ИМШ-В, № 2288, л. 27).

Нещата в началото на финансовата 1862 г. стоят така.

1862, януария, 1. Бележки колко пари има черковни
в еснафите с фаис² и с[ъс] записи (ИМШ-В, № 2288, л. 26-27).

От представените данни личи стремежът на общинарите да осигурят възможно най-сигурно съхранение на "черковно-школските пари", предоставяйки ги под лихва на българските еснафски организации в града. Очевидна е и амбицията тази сума да стои като основен капитал и да се ползва само в краен случай. По правило текущите разходи се покриват от текущи доходи, за които ще стане дума по-надолу. Сумата, получавана от всеки еснаф назаем, съответства на неговата стопанска тежест и на влиянието му върху общинските дела. Най-богатите еснафи подкрепят общината най-мащабно⁴. Те съответно имат право и на най-големи заеми.

Горната таблица представя ясно и един специфичен момент, свързан с управлението на шуменските общински финанси. В повечето от графите ясно са разграничени "черковно-школските" от "школските" пари. Това ще рече, че в общинската каса има заделени средства специално за училищното дело в града, които се водят на отделен отчет и се управляват от училищното настоятелство. По този начин местната управа дава гаранции за регулярното финансово подсигуряване на учебните заведения. И при все че споменатите "школски пари" (29 500 гр.) не представляват голям дял от цялата визирана в анализирания документален източник сума (130 000 гр.), наличието им е показателно за грижата на общинарите за градските училища.

20.2. Кондиката на Шуменската главна община съдържа подробна информация за основните финансови източници за местния бюджет.Особено прецизно са водени приходно-разходните отчети през първата половина на 60-те години. Приведената по-долу таблица възпроизвежда приходната част от бюджета за 1863 г. В нея личи ясно, че общинарите разчитат не само на отчисленията от еснафските каси и на лихвите от дадените назаем средства.

1863
Черковно-школската каса под настоятелството
на Дикиджийский еснаф (ИМШ-В, №2288, л. 41)

Представената таблица разкрива разнообразните източници на доходи на шуменското българско общество. Очевидно най-значимите приходи идват от т.нар. "пангарски доход от свещи и дискоси", т.е. от продажба на свещи и от дарения, събирани в хода на редовните църковни служби. Ил. Блъсков извлича от Кондиката на общината следните данни (Блъсков 1907а: 57) за споменатия приход:

Представените данни потвърждават наблюденията на Райна Гаврилова, че църковният храм е своеобразен стожер на градската общност. Около този стожер ежеседмично и по големите черковните празници се събират всички енориаши - както да се докоснат до Божественото откровение, така и да обменят информация за семейни, общонационални и правителствени новини, да демонстрират ангажираността си с общността на своите православни съграждани, да демонстрират съпричастие към нечия трудна съдба чрез добра дума или благотворителен жест (Гаврилова 1999: 264-275). Тази практическа общозадължителност на посещенията на храма създава естествени предпоставки за регулярност на представените в горната таблица приходи от свещи и дискоси.

Втори по значимост приходоизточник представляват еснафските дарения. Макар и не толкова голям, но затова пък сигурен доход идва от наемите на общинските имоти. Към 1862 г. тези имоти възлизат на: 12 дюкяна, 1 кафене, 1 механа, 1 долап, 1 нива. През 1874 г. общината става собственик на още два дарени й недвижими имота - магазин (ИМШ-В, № 2288, л. 19). През целия период, за който става дума, в общината постъпват парични спомоществования от д-р Петър Берон, предназначени за развитие на девическото и селското образование в региона⁵. Общината полага добросъвестни грижи за усвояването на тези пари в съответствие с волята на дарителя. Аналогична е дейността и по отношение даренията на Маринчо Бенли (Жечев 1972: 111-113)⁶. След специална командировка в Букурещ през 1861 г. Райчо Блъсков успява да убеди пресметливия шуменец М. Бенли да започне да отделя средства за развитие на образователното дело в родния си край. Успешна се оказва и мисията на Р. Блъсков в Одеса. Използвайки посредничеството му, тамошните българи даряват 200 златни рубли за завършването на новата църква, както и голямо количество църковни книги и утвар (Жечев 2001: 55-61). Стабилно парично перо представляват приходите от църковни обреди. В качеството си на приемник на митрополитската власт, шуменската община събира такси за сватби, за вули, както и за някои други платени църковни служби. Ежегодният данък емватик, плащан от свещениците, също влиза в местната каса. В началото е малко трудно да се убедят свещениците да плащат този данък при отсъствието на митрополит. Затова и тонът на първите окръжни писма по този повод е откровено заплашителен.

През 1862 г. е направен опит да се възстанови и митрополитският данък, събиран ежегодно от всяко "венчило" (семейство) в епархията. Специално окръжно писмо на Шуменската главна община от 17 август 1862 г. разпорежда да се предаде "по една крина жито от всяко венчило в полза на цялата епархия, а не само на градът" (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е.6, л. 58-60). Макар и с известни трудности, управниците съумяват да убедят населението от региона в необходимостта от този материален ангажимент спрямо местната българска власт. Постъпленията от него започват от 1863 г. През 1864 отново е организирано събирането на въпросния данък. Това става след настоятелно окръжно писмо до свещениците и до местните "старци и чорбаджии".

В Кондиката на общината от 1864 г. нататък е отбелязан общият приход от споменатото натурално посемейно облагане. Податки за него съществуват и в Кондиката на храма "Св. Възнесение". Там през ноември 1868 г. е направен специален списък под заглавие "Колко села донесоха жито на обществото записвам". В списъка са изброени 21 села от Шуменска каза, като всяко от тях е отчело между 12 и 47 крини жито (ДАШ, ф. 256, оп. 1, а.е. 35, л. 28)⁸.

Инициирането и успешното организиране на споменатото общо облагане е показателно за влиянието на местната община в казата и епархията. Поставено в един по-широк исторически контекст, изтъкнатото обстоятелство свидетелства за ускореното институционализиране на българското общество през третата четвърт на XIX век. Институционализиране, което в случая е свързано с постепенното въвеждане и универсализиране спрямо цялата православна общност на едно от най-съществените правила на държавността - регулярното повсеместно данъчно облагане. Регионално, натурално, (полу)доброволно - споменатото управленско дело свидетелства ярко за готовността и способността на шуменските общински лидери да регулират публичните отношения в подчинения им ареал в съответствие с някои утвърдени държавни механизми. Казано с други думи - да проправят пътеките от явлението България като географска реалност към явлението България като модерна общонационална институционалност.

Факсимиле от кондиката на храма "Св. Възнесение", съхранявана в ДА-Шумен

Крайният прагматизъм на шуменските управници личи и от факта, че те съумяват да осигуряват приходи дори и от надеждата на своите по-възрастни съграждани за добруване в отвъдното. От началото на 60-те години се въвежда практика, да се продават места за гробове в църковния двор срещу прилична за времето сума. Безспорни данни за подобни продажби в Шумен има в Кондиката на общината. Във фонда на Исторически музей се съхранява разписка с дата 29 април 1877 г. за купуване на гробно място срещу 100 гр. (ИМШ-В, № 366). Освен надежди, шуменските общинари продават и достолепие. Правото да се ползват представителните столове (т.нар. "тронове") в двете черкви също се откупува от желаещите да седят на тях при редовните църковни служби. Шуменските управници не се поколебават да извлекат крупна за времето сума дори и от предразсъдъците на своите съграждани. Случката е твърде показателна, за да бъде подмината. В края на юни 1861 г. в града пристига Ангелуш - силистренски гагаузин, известен като лечител и ясновидец. Установявайки се в църквата "Три Светители", той започва да приема болни и обезнадеждени граждани. Увенчани с условни и частични успехи, действията му донасят слава на светец и естествено много високи приходи. Приютилата го църква получава процент от въпросните приходи. Към края на 40-дневния му престой сумата, извлечена от въпросния процент, достига 17 000 гр. Парите са вложени за довършване на долномахленското училище (Блъсков 1907б: 91; Чилингиров 1943: 41). Така сумите, придобити от невежеството и предразсъдъците на населението, са инвестирани в един перспективен и дългосрочен просвещенски проект. Представената история е любопитна и с факта на острата съпротива от страна на шуменската интелигенция срещу подобен вид комерсиализация на човешкото страдание. В писмо на Никола Бацаров до пребиваващия по това време в столицата представител д-р Вичо Панов от 3 юли 1861 г. е изразено рязкото възмущение на учителите от масовата истерия около лечителските способности на "свети" Ангелуш (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 12). "Голяма простота владее още нашият народ български!" - заключава скептично Бацаров, премълчавайки фактите, свързани с високия "данък", с който управниците облагат бързите приходи на измамника⁹.

Регулярни постъпления в градския бюджет влизат и от юридическите услуги, осъществявани от общината, свързани най-вече със семейното и наследственото право, както и със своеобразните нотариални функции на местната власт¹⁰. Шуменската община е споменавана често и в завещанията на по-заможни нейни граждани¹¹. Основната част от недвижимите имоти са придобити по тази линия. Другите части от тези имоти са придобити чрез покупко-продажби или чрез строителство. Споменатите имоти са регистрирани в общинската кондика.

Що има черковно-школски мюлкове, които ся намират без кирия
(ИМШ-В, № 2288, л. 19)¹²

20.3. Постоянната материална поддръжка на осем обществени сгради е свързана с многобройни битови и строително-ремонтни разходи.Съществено перо от разходите на общината представляват и учителските заплати. Ето и структурата на разходите, отразена в Кондиката на общината (ИМШ-В, № 2288, л. 42) за същата 1863 година:

Представената таблица демонстрира добросъвестното водене на общинските сметки. В края на финансовата година е постигнат баланс между приходи и разходи, приравнен към сумата 107163 гр. и 30 пари. Ясно видими са разходи за заплати на учители и черковни служители, за поддръжка на обществените сгради, за битови нужди на учебните заведения. В други годишни отчети е отбелязано, че са отделяни пари за закупуване на книги (269 гр. за 1861 г), за материално подпомагане на сиромасите, за текущи ремонти. От описа на училищната библиотека личи, че в нея, освен учебна и учебно-помощна литература, има географски карти, атласи, барометър, термометри, глобус (ИМШ-В, № 2288, л. 24-25). Цялото това имущество също е закупено с общински пари.

Няма съмнение обаче, че най-значимото перо от разходите на Шуменската главна община представляват заплатите на учителите. В Кондиката на общината съществуват точни данни за споменатите разходи за шест поредни години. Те могат да бъдат съотнесени в графичен вид спрямо общите годишни приходи. Ординатата на графиката отразява стойността на паричните суми в гроша. Стойностите на сумите са изнесени в табличен вид под графиката.

.

Представените данни и съотношения показват недвусмислено тенденцията за нарастване на общинските приходи през визирания период. Разходите за учителски заплати остават относително устойчиви. В този смисъл те започват все по-малко да тежат на общинския бюджет. Тук трябва да се отбележи още едно съществено обстоятелство. Относително високите доходи на Шуменската главна община позволяват на местните управници да плащат и относително високи за времето си заплати - както на взаимните, така и на класните учители¹⁵. На фона на пространните таблици за доходите на български учители в различни района на страната през третата четвърт на XIX век, съставени от Кр. Даскалова (1997: 218-222), правят впечатление високите за времето годишни заплати на семейство Бацарови (взаимни учители) и на Добри Войников (класен учител). Това е израз на високата оценка за качеството на съответния учителски труд. Както и на стремежа да се обезщетят двамата даскали за плътните им ангажименти с общоградските дела - Никола Бацаров като писар на общината, а Добри Войников като стожер на културния живот в града. Констатираната практика важи и при наемането на други учители през 60-те години на XIX век - на Анастас Гранитски през 1862 с годишна заплата 9583 гр., на Тодор Икономов през 1867 г. с годишна заплата 9720 гр., на Димитър Константинов през 1867 г. с месечна заплата 500 гр. (6000 гр. годишно) (ИМШ-В, № 1847; 1848; 2288, л. 59).

Макар и относително, едно сравнение между бюджета на Шуменската община и на други български общини от това време, потвърждава впечатлението за грижовно стопанисване на местните доходи. През 1862 г. търновските еснафи събират за нуждите на общината 41900 гр.; 20 000 от тях са вложени за училищни нужди (НБКМ-БИА, IIA - 2348). През 1863 г. Старозагорската община облага населението с натурален данък в жито. От продаденото жито и от еснафски постъпления са събрани 80000 гр. за училищата (150 години 1999: 26). От оповестения във в. "Македония" годишен баланс на училищната община в Габрово личи, че за периода 16 януари 1867 - 16 февруари 1868 г. в този важен център на образователното ни дело за издръжка на училищата са изразходвани 33864,20 гр.¹⁶. От публикуваните данни за Хасковската община става ясно, че нейните годишни приходи през 60-те години варират между 50000 и 70000 гр. (Добрев 1984: 60-62). Българското население на Хасково безспорно е по-малобройно от това в Шумен, но затова пък през споменатия период Хасковската община построява два църковни храма, които поглъщат много средства. Шуменци определено предпочитат да влагат пари в училищни сгради и в качествени учители. Както и да заделят "сухи пари" за по-трудни времена, давайки ги назаем на проспериращите еснафи.

Приходо-разходните документи на Софийската община от 60-те години на XIX век демонстрират близост в механизмите на набиране на паричните средства за църкви и училища. Структурата на разходите също е аналогична (Динеков 1937: 83-94). През 1867 г. Софийската главна община изравнява бюджета си към сумата 52923,06 гр. (Динеков 1937: 82-83), което е сравнимо с шуменските данни. Трябва да се отбележи, че в София има повече православни храмове, носещи съответно и повече приходи. По подобие на Шуменската в последните предосвобожденски десетилетия Софийската община е известна с това, че не пести пари от заплати на учители и от училищни потреби.

Направените аналогии потвърждават впечатлението за стабилното финансово състояние на Шуменската главна община през 60-те години на XIX век. Тук естествено е необходимо да се добави, че сигурните и добре управлявани финанси са фактор, предпоставящ просперитета на българското учебно дело в крепостния град¹⁷. Те дават възможност за по-плътно реализиране инициативите на местните интелектуалци в областта на книжнината, на музикалното, читалищното и театралното дело (Чилингиров 1930: 821-646; Сто 1958; Джумалиев 1963: 91-106; Шуменски 1966; Сто 1970; Виденов 1979). И нещо много важно. Споменатото състояние стабилизира авторитета на общината като регионална национална институция - както в пределите на казата, така и в териториалния обхват на Преславска епархия.

БЕЛЕЖКИ

1. Това правило действа още през 40-те години. От Кондиката на храма "Св. Възнесение" личи, че в периода 1840-1842 г. църковните доходи са управлявани последователно от епитропи, представляващи различни еснафи: 1840 - терзийския, 1841 - бакалския, 1842 - куюмджийския (ДА-Ш, ф. 256 (Църковно настоятелство при храм "Св. Възнесение"), оп. 1, а.е. 35, л. 24-25). Кондиката на училищното настоятелство от периода 1839-1847 г. също разкрива красноречиво споменатия механизъм (ИМШ-В, № 2399). Публикувано частично в: Шумен (1997: 241-243). Виж и: Пенков (1976: 120-132). [обратно]

2. Лихва, тур. [обратно]

3. Текстът на т. 14 е добавен по-късно с различен почерк. [обратно]

4. Стопанската сила и общественото влияние на шуменските еснафски организации са представени в: Пенков (1976: 120-121). [обратно]

5. В писмо до шуменския градоначалник Анастас Хаджи Стоянов от 3 февруари 1862 г. учителят в с. Дивдядово Р. И. Блъсков дава сведения за оползотворяването на паричната помощ, изпратена от д-р П. Берон (ДА-Ш, ф. 707к, а.е. 21, л. 1-2). Виж и: Блъсков (1907а: 62-64). [обратно]

6. Виж и Писмо на българската община в Шумен до М. Бенли. 8/20 март 1867. - Училище, г. I, кн. 23 от декември 1871, 357-368; Македония, г. II, бр. 10 от 3 февруари 1868. [обратно]

7. Вж. и окръжното писмо за събиране на данъка за годината 1865 - по 100 гр. от свещеник. Това писмо е по-умерено в разпоредителния си тон (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е.6, л. 95-96). [обратно]

8. За това облагане споменава и Ил. Р. Блъсков в една мемоарна бележка (Блъсков 1907а: 64). [обратно]

9. "Турнето" на Ангелуш в Североизточна България завършва безславно. Скоро той е арестуван и заточен на о-в Родос. С този акт властите се подсигуряват от евентуални безредици в тази стратегическа част на държавата си. Повече по въпроса в: Йеромонах Павел (Стефанов). Едно религиозно движение в България през 1861 г. (Психологически анализ) (ДК, 1993, кн. 7, 16-20). [обратно]

10. Повече по този въпрос виж тук в част 21.5. [обратно]

11. Едно от най-големите дарения е направено от търговеца Андрей Райков, който подарява на общината за нуждите на девическото училище свой жилищен имот на стойност 40000 гр. Допълнително в рамките на имота той построява училищна сграда на стойност 50000 гр. Осигурява и ежегоден приход на училището в размер на 9500 гр. от дюкяни, които подарява на общината. (Македония, г. IV, бр. 56 от 8 юни 1870.) Други факти, представящи големите материални дарения на шуменци по отношение на тяхната община, са представени в Блъсков (1907а: 68-80). [обратно]

12. Основният текст на документа е от 1 януари 1862. [обратно]

13 Текстът в скобите е добавен с друг почерк. Явно става дума за по-късно уточнение. [обратно]

14. Точка 8 също е добавена по-късно. Пълният текст на въпросното завещание е сътавен през 1869 и е публикуван в: Блъсков (1907а: 75-76). [обратно]

15. Констатацията е направена чрез паралел с данните в представителните изследвания на Ангел Димитров (1987: 235) и Красимира Даскалова (1997: 63-69). [обратно]

16. Македония, г. II, бр. 38 от 17 август 1868. [обратно]

17. А. Димитров квалифицира Шумен като "най-добре развитата част на Североизточна България в учебно отношение" (Димитров 1987: 100); виж и: Георгиева (1972: 147-169). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.