Общината

19. ИЗЗЕМВАНЕ ПРАВОМОЩИЯТА НА МИТРОПОЛИТСКАТА ВЛАСТ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

19.1. През третата четвърт на XIX век градските общини - традиционен и съществен компонент от управленската структура на българските земи в пределите на Османската империя - засилват присъствието си в публичното битие на нацията. Това обстоятелство е естествен резултат от вътрешната политика на султанските правителства, предполагаща по-видимо оползотворяване на властовия потенциал на българските самоуправленски структури. Споменатата политика намира законодателен израз в Хатихумаюна от 1856 г., в Закона за вилаетите от 1864 и в Закона за управление на вилаетите от 1870 г. (Schopoff 1904: 122-156; Show, Show 1977: 83-95). Тези актове, както и някои второстепенни нормативни текстове, ангажират общинските институции с оповестяване на правителствените разпоредби, със събиране на данъци, с гаранции за личности, с подпомагане на властта при преодоляване на някои регионални конфликти и сътресения¹.

Църковно-националното движение натоварва някои градски общини с допълнителни функции. Те поемат основната част от управленските прерогативи на митрополитските и епископски власти след отстраняването на съответния гръцки владика от епархията. Така в хода на изострения гръцко-български конфликт от края на 50-те и началото на 60-те години се оформят т.нар. "главни общини" - Силистренска, Русенска, Търновска, Варненска, Кюстендилска, Софийска, Пловдивска и др. В реда на изброените институционални центрове специфично място заема и Шуменската главна община. Действайки в пределите на възложените й от правителствените актове функции, през 60-те години тя практически поема ръководството на обществения живот на българите в Преславска епархия - в църковно, учебно и административно-правно отношение. Поела всички основни компетенции на митрополитската власт, общината се превръща в своеобразен стожер на процесите, свързани с етно-културното обособяване на българската общност в региона.

В тази част на книгата са реконструирани обстоятелства, илюстриращи най-съществените направления от дейността на споменатата българска институция през 60-те и началото на 70-те години на XIX век - до идването на митрополит Симеон Варненско-Преславски, когато митрополитската власт над българите е поета от владиката и председателствания от него епархийски съвет². Водена от убеждението за пряката обвързаност на предмодерния български управленски ресурс с развоя на църковно-народното движение през третата четвърт на XIX век, чрез фактите, изложени тук, отстоявам идеята за необходимостта управленските инициативи на възрожденските общини да се анализират предимно в контекста на ускорените модернизационни процеси в политическата област. По-конкретно - като съществен предисторически етап от еволюцията на българската държавност³.

19.2. На 28 ноември 1861 г. дотогавашният кмет на общината и представител на българите от Шумен и региона пред правителството - Хаджи Димитраки Хаджи Панев, подава оставка. "Със съгласието на всите жители от града и окръга" е избран нов кмет - Жеко Хаджи Василев (Бацаров 1986: 78)⁴. Актът има характер на персонална промяна, но чрез него общината навлиза в нов период от развитието си. По думите на Ил. Р. Блъсков тя става църковно-гражданска - "защото се разгледваха и малки граждански дела по земане/даване и други спорове" (Блъсков 1907а: 65). Повратният характер на събитието е отбелязан отчетливо и от летописеца на българското общинско самоуправление в Шумен Никола Бацаров. В автобиографията си той публикува текста на документа "Общо съгласно решение" - своеобразен договор за гражданска поръчка, сключен между избирателите и новия кмет.

Цитираният откъс има характер по-скоро на декларация, отколкото на контракт. В него се настоява новият градоначалник да поеме работата здраво, за да тръгнат обществените дела по-гладко. Той свидетелства и за постепенната професионализация на управленската длъжност кмет. Факт, който има пряко отношение към школуването на българските елити в сложната и деликатна материя на държавната власт - регионална, частична, но все пак публична и значима.

В "Общото съгласно решение" са изброени селищата, които ще издържат новия кмет. От списъка на изброените села личи, че Жеко Хаджи Василев е кмет на българите, живеещи в пределите на Шуменска каза. Тази позиция съответства и на модела на регионално управление, действащ в държавата на турските султани по това време. В някои управленски области обаче властта на новия кмет и на общината, ръководена от него, има по-широк обхват. В качеството си на приемник на основните прерогативи на митрополитската институция, тя обема практически цяла Преславска епархия. Ето и илюстрация на споменатото обстоятелство.

По същото време "писалището на кмета" се пренася от метоха в митрополията. Там той, ведно с другите членове на общинското ръководство, би могъл по-удобно да изпълнява отговорните си задачи (Бацаров 1986: 79-80). С този акт дадената преди няколко месеца под наем на частно лице сграда⁶ възстановява представителните си функции, превръщайки се в административен център на българите от града, казата и епархията. Церемонията по освещаването на сградата е показателна за патоса, обсебил българската общност във връзка с все по-видимото и все по-реално овластяване на нейните институции и избраници. След църковния ритуал в присъствието на кмета и по-първите граждани учителят Никола Бацаров произнася тържествено слово, пропито от добри надежди за бъдните дела на общината. А и на българската нация като цяло.

В цитирания откъс отчетливо са маркирани основните направления от дейността на общината. Прави впечатление, че функциите й, свързани с правителствените ангажименти, са изнесени на втори план - след задачата да подсигурява средства за развитието на местното българско общество. Ако трябва да се квалифицира модусът, в който се интерпретират ангажиментите на общината, той би могъл да се назове прагматично-идеалистически. От една страна, паричните приходи са обявени за "душа" на обществото. От друга - е препоръчано всички инициативи на обновената регионална власт да бъдат подчинени на прастария идеал за общото благо, назован в цитираната реч "народно добро". Това привидно противостояние свидетелства за зрелостта на градивните етнонимични тежнения, стоящи неизменно зад всички по-съществени обществени прояви на възраждащото се българство през 60-те и 70-те години на XIX век. Тежнения, изтъкани от ясна представа за това, че всеки траен публичен конструкт трябва да се опира на съществени пожертвования от страна на личностите, с които е обвързан - в случая пожертвованията са материални. Тежнения, обвързани функционално и аксиологически с най-властната идеология на европейския XIX век - национализма - и в този смисъл идеалистически.

Регулярността в действията на общинското ръководство се гарантира чрез осигуряване системното участие на всички избрани лица в заседанията на управителното тяло. Това обстоятелство е илюстрирано красноречиво в един документ, съхранен в архивата на местният лидер Анастас Хаджи Стоянов. По своята форма документът е официално писмо до брата на чорбаджи Анастас - Димчо Хаджи Стоянов⁷.

Ръководството на Шуменската главна община се старае да съблюдава и един от най-съществените принципи на модерния конституционализъм - представителството. На 12 март 1866 г. то отправя следното "призователно писмо" до най-влиятелните "първограждани и търговци".

Цитираното призователно писмо илюстрира по красноречив начин все по-видимите резултати от политическата модернизация на местните елити. Извеждайки мотивите за социална активност не само от прагматиката на градското ежедневие, а и от абстрактната категория "отечествен дълг", шуменските градоначалници упорито и настойчиво се стараят да подредят малкото местно общество по правилата на народния суверенитет. Правила, създаващи предпоставки, отдолу нагоре да се съгради конструкта на българската нация, скрепен със съзнанието за специфичната етнокултурна идентичност. И с чувството на дълг, развивано чрез настойчива пропаганда. Например чрез ежеседмичните църковни проповеди.

19.3. Придържайки се стриктно към прокламираните още на 17 февруари 1862 г. управленски стратегии, Шуменската главна община поема практически цялата църковно-народна власт над българското население в Преславска епархия. И я упражнява относително компетентно до пристигането на българския владика Симеон Варненски и Преславски през 1872 г. Нещо повече - общината бди за строгото съблюдаване принципа на универсализма, който е съществен елемент на всяка уважаваща публичния си статус държавност. И е съвместим с доминиращите в модерните политически теории правила на обществения договор.

В духа на този принцип много от документите, излезли от канцеларията на местните управници, настояват изрично, че в пределите на епархията няма друга овластена в представените управленски области структура, която да има право да ръководи българското общество. Шуменските лидери често припомнят на епархиотите, свикнали с дублиращи се и взаимно противостоящи си институции, че след като са останали без владика местните българи "наредиха градската наша община с потребните закони и членове от всички еснафи, които да се събират да разглядват и размишляват за всяка работа, която се касае общо до всички жители" (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 74). Тази висока претенция е обоснована с факта, че Шуменската община е правоприемник на функциите на преславския владика в качеството му на местен духовен началник и представител на християните пред правителствените власти. Но тази претенция е изведена и от абстрактното изискване за единение на младата нация около нейните обновяващи се и сравнително крехки институции. Само така - по мнението на местните лидери - могат да се постигнат високите цели на търсеното обществено сцепление.

Това заклинателно постановление е включено в една общинска разпоредба, забраняваща на местните българи да купуват стоки от търговците-евреи. Без да е натоварено с неприсъщия на възрожденската ни публичност антисемитизъм, то настоява цялото християнско население да се покорява на заповедите на законно избраната и единствено легитимна българска институция в региона. "Защото тогава ще се наречем народ на света".

Авторитетната власт на Шуменската главна община е признавана почти безпрекословно от всички българи-християни в традиционните предели на Преславска епархия. И от новоприсъединилите се към нея епархиоти от Нови пазар. Документите на общината свидетелстват, че от 1861/1862 г. нататък тамошното население плаща владишките си данъци не на варненския митрополит-грък, а на Шуменската община (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 276-277)⁹. Естествено и от нея търси съвети и покровителство при различни ситуации.

19.4. Доминиращото положение на Шуменската община по отношение на православното българско население в епархията е констатирано и от някои странични наблюдатели.

Тодор Икономов

В доклад до цариградския руски посланик Ал. Лобанов-Ростовски от 7 ноември 1862 г. императорският вицеконсул във Варна Александър Ал. Олхин констатира упорството, с което шуменци провеждат антипатриаршеската си линия. И добавя: "Сега църквите в Шумен не се управляват от никого [другиго], освен от произвола на градската община." (Мирчев 1967: 160). През юли 1866 г. - скоро след установяването си в Шумен - учителят Тодор Икономов отбелязва в дневника си, че българският народ е практически "пълен господар" на своите общински и училищни работи (Икономов 1973: 88). Констатацията му безспорно е свързана и с практиката на местната община.

Нещо повече - Шуменската община си е извоювала силно влияние и пред правителствените власти. През лятото и есента на 1862 г. тя предприема офанзива за отстраняване на непопулярния сред населението местен управител Юсмен паша, който е допуснал няколко драстични случая на насилие от страна на престъпни мюсюлмански елементи с българи. Сред споменатите случаи най-силен отпечатък в съзнанието на българите оставя убийството на учителя Анастас Блюдаров от пиян мюсюлманин на 6 октомври 1862 г. (Блъсков 1907а: 206-207).

Кампанията срещу Юсмен паша започва с прошение до правителството от юни 1862 г., депозирано чрез представителя д-р Вичо Панов. Прошението остава без отговор (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 53-54). Но след убийството на учителя Блюдаров общинското ръководство решава да прояви по-голяма настойчивост. На общо събрание гражданите дават пълномощно за действия от тяхно име на кмета Жеко Хаджи Василев¹⁰. Той първо телеграфира до валията в Русе, а после отива лично в Цариград. Там успява да уреди въпроса и Юсмен паша е заменен с нов управител (Бацаров 1986: 82).

Представеният случай е показателен за механизмите, по които се взимат най-важните решения - чрез общо събрание, на което писмено се дават съответните пълномощия на овластеното лице. По този начин се задейства един от най-съществените принципи на модерната политичност - представителството, подчинено на презумпцията за народния суверенитет. И още нещо - отстоявайки своето искане на най-високо правителствено равнище, Шуменската главна община демонстрира управленската си тежест в общественото битие на големия крепостен град. И то не само по отношение на християнската общност.

19.5. Като съществено и специфично обстоятелство, свързано с развитието на Шуменската главна община, трябва да се изтъкне фактът, че през целия период, за който става дума тук, нейните ръководители не съставят общински устав. Както е известно, повечето аналогични български институции работят по написан устройствен документ, утвърден от представително събрание на местните лидери и играещ ролята на своеобразна местна конституция. Цариград (Езекиев 1988: 75-80; Темелски 1998: 134-148), Русе (Църковен 1925-1931: 65-68), Търново (Попгеоргиев 1909: 99-101), Тулча (Бонева 1999б: 34-35), Копривщица (Юбилеен 1926: 646-650), Хасково (НБКМ-БИА, IIA 7766, л. 26-32), Калофер (Начов 1927: 62-65), Котел (Тонев 1993: 78-81) - ред малки и големи български общини в периода от края на 50-те до началото на 70-те години съставят свои устави. Шуменци не чувстват потребност от подобно дело¹¹. Защо? Сред всичките възможни отговори на този въпрос ще изтъкна един, който ми се струва най-правдоподобен. В хода на относително дългата си история тази регионална институция е шлифовала управленските си правила до степен, при която не се е считало за необходимо боравенето с писан устав. Както е известно, едни от най-непоклатимите и работещи конституции в условията на политическата модерност са неписаните. Но това е друга тема. Тук ще си позволя да подчертая, че независимо от липсата на писан устав, Шуменската община ръководи българското население в региона без видими сътресения и при относително консенсусно съблюдаване на ред демократични изборни процедури и механизми за вземане и прокарване на управленски решения.

Печат на Шуменската българска община

В историческата книжнина доминира мнението, че Шуменската българска община няма свой печат.То е лансирано в статия на Доротея Георгиева. От тази статия става ясно, че мнозинството общински документи са подпечатвани с печата на митрополитската църква "Св. Възнесение" (Георгиева 1976: 253-254)¹². Минко Пенков публикува "Уверително писмо", дадено от Шуменската на Смядовската община на 20 август 1869 г. В него споменатият печат е квалифициран като "общий черковний печат" (Пенков 1971: 20). Тази практика се различава от подхода на българските общини във Варна, Стара Загора, София и Плевен които имат свои специални църковно-народни печати (Млъчкова-Спасова 1982: 534; Грънчаров 1982: 525; Димитрова 1986: 149; 150 години 1999: 24)¹³. Споменатото обстоятелство провокира издирваческите ми усилия, които дадоха резултат. В архива на шуменския представител на църковно-народния събор от 1871 г. Величко Христов се намериха общински писма, подпечатани с печат "Шуменска българска община" (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 3, л. 75-93). Печатът съдържа съответния текст с арабски букви и символа на единството - две стиснати ръце. Въпросните официални документи са в относително добро физическо състояние и отпечатъкът от общинския печат върху тях личи доста ясно. Може да се приеме, че чрез своя печат общинската институция на шуменските българи е искала да придаде административно-правна визия на своята легитимност. Легитимност, която не е подлежала на съмнение - нито за официалната власт, нито за подопечното на споменатата институция християнско население.

БЕЛЕЖКИ

1. Функциите на българските възрожденски общини през визирания период са относително ясно и изчерпателно представени в: Паскалева (1964: 69-84), Христов (1973: 126-152), Tpajaнoвски (1988: 125-145), Грънчаров (1999: 59-64). [обратно]

2. С изключение на някои документални публикации към момента историята на Шуменската община от епохата на Възраждането не е ставала предмет на професионално историческо изследване. В архива на краеведа Георги Джумалиев се съхранява част от подготвена за печат статия по проблема. Тя има фрагментарен характер и не е публикувана (ДА-Ш, ф. 714, оп. 1, а.е 12, л. 31-39; а.е. 13, л. 1-16; а.е. 79, л. 71). [обратно]

3. В синтетичен вид това становище е лансирано в статията "Българският XIX век - една неосъществена среща на институциите" (Бонева 1999а). [обратно]

4. Жеко Хаджи Василев (1818-1883) е един от най-влиятелните шуменски българи. Търговец, замогнал се в периода на Кримската война, той участва неизменно в управлението на общинските дела до края на 70-те години (Грънчаров 1999: 198). [обратно]

5. Многоточието, заместващо сумата на кметската заплата, е от оригинала. Бацаров е съхранил и препис на цитирания документ в архивата на общината (Бацаров 1986: 78; НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 57-58). [обратно]

6. В хода на църковните борби митрополитските и епископски сгради често стават обект на конфликти и сблъсъци - в София през 1861, в Русе през 1864, в Търново през 1867. Във връзка с това, превантивното овладяване на споменатата сграда от шуменската община е акт с определено позитивни последици. [обратно]

7. Димчо Хаджи Стоянов Ганушев (1818-1887) не е сред най-симпатичните представители на шуменското чорбаджийско съсловие. Той е богат търговец на жито и земевладелец. По силата на богатството и личните си контакти той разполага с голямо влияние пред местните турски власти. Системно участва в управлението на общината, но постоянно е подлаган на критика от представителите на еснафите и на учителството. Измислили са му и нелицеприятния прякор "Кьор Димчо" заради прогресиращото му късогледство на стари години (Чилингиров 1940: 60-61; Джумалиев 1967: 183). [обратно]

8. Това е откъс от слово, произнесено от учителя Никола Бацаров пред шуменци след редовната църковна служба в първата неделя на Великия пост през 1862 г. (България, г. IV, бр. 14 от 16 юли 1862). [обратно]

9. Това присъединяване има своите административно-правни основания в принадлежността на нахията Йени пазар (Нови пазар) към Шуменската каза - обстоятелство, фиксирано ясно в управленската структура на Дунавския вилает (Драганова 1980: 31). [обратно]

10. Препис от текста на пълномощното се съхранява в архивата на Шуменската обшина (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е. 6, л. 99-100). [обратно]

11. Тук естествено може да се допусне, че подобен устав е имало, но той е изгубен. Без да отхвърлям изцяло подобно допускане, смятам, че то силно се минимализира от факта на очевидната добросъвестност, с която е водена архивата на общината. Летописецът Н. Бацаров непременно би споменал за евентуален общински устав, ако той съществуваше; учителят не пропуска да изтъкне аналогичния документ на Варненската българска община, с която свързва съдбата си през 1866 г. И още един довод. Шуменци имат устройствени документи на еснафи и културно-просветни организации. Те са добросъвестно запазени. А някои от тях са публикувани преди повече от век. - Училищни закони от 1859 (Блъсков 1907а: 145-155); Устав на неделното училище в Шумен. - Българска пчела, г. I, бр. 48 от 24 юни 1864; Законник на бакалския еснаф от 1866. - Исторически музей - Шумен, отдел "Възраждане", № 1865 (Шумен 1997: 203-206). [обратно]

12. Печатът на църквата "Св. Възнесение" е поставен върху някои от по-важните документи, запазени в Кондиката на общината (ИМШ-В, № 2288, л. 14, 48, 49). [обратно]

13. Виж и любопитните факти за общинските печати в: Паскалева (1964: 79-80). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.