Мирната революция

14. НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Д-Р ВИЧО ПАНОВ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

14.1. Вичо Панов (1827-1916) е високообразован и влиятелен шуменец. Произлиза от тежък чорбаджийски род. Въпреки че рано остава сирак, той учи последователно в гръцкото училище в Куручешме в Цариград и в столичното военномедицинско училище. Дипломата си на доктор по медицина получава от университета в Монпелие (Франция), където следва в периода 1848-1853, издържан от вуйчо си Хаджи Симеонко Хаджи Вичов и от княз Стефан Богориди. След 1853 г. д-р Вичо Панов практикува последователно в Орлеан (Франция), Габрово и Пловдив. От 1860 г. е в Шумен, където за кратко време се утвърждава като търсен лекар и авторитетен общественик. Последното обстоятелство се оказва решаващо при избора му за народен представител¹. Поради спешността на ситуацията, той още на 20 април получава пълномощното си писмо и бързо се стяга за път към столицата. Последните обстоятелства са отразени в писмо на Цвятко Узунов² до представителя на Пловдивска епархия д-р Стоян Чомаков от 24 април 1861. Пребивавайки за кратко в Шумен, Цвятко Узунов остава впечатлен от активността на местната община по църковните дела. "В тоя град - споделя той - много ма весели, че като дойдох, та видях сички приятеле как сичките даже са твърдо към вярата си вехта, и само желаят да си придобият независимата йерархия, каквото и секи добър българин [желае]." (Шопов, Чомаков 1919: 536).

Желанието за придобиване на независима йерархия е отбелязано изрично в пълномощното писмо на представителя, подписано от около 80 граждани на Шумен. То натоварва д-р Вичо Панов с три задачи: 1) да действа в столицата заедно с другите депутати за "възобновлението на независимата наша народна йерархия"; 2) да обяснява "комуто принадлежи", че българите имат право на църковна самостоятелност в съответствие с "обнародваните уже царски предписания в отношение на вяротърпимостта"; 3) да даде публичност на факта, че Преславска епархия не приема "15-тях обманчиви и мними отстъпки на Патрика на урумите, който иска чрез тях не да задоволи нашите религиозни нужди и просвещение, но иска с лукавство да сграби повече в тиранските си нокти" българския народ³. Аналогични правомощия получава представителят и от християните от Ески Джумая (Търговище) и Котел. Двете допълнителни пълномощни носят малко по-късни дати - съответно 7 май и 11 май 1861 г. (Станимиров 1924-1925: 98-102). Те явно са изпратени направо в Цариград, защото д-р Вичо Панов отпътува за столицата още на 28 април (Архив 1966: 440). Тук трябва да се отбележи, че решителното придържане на Преславска епархия към искането за пълна църковно-народна независимост в рамките на източното православие не е уникално явление.

Народният представител д-р Вичо Панов

Напротив - практически всички представители на митрополитски средища и на по-малки селища пристигат в столицата с аналогични искания. Ще дам няколко примера, свързани предимно със Североизточна и Централна Северна България. За признаване на провъзгласената "Българска йерархия" настоява в специално прошение представителят на българите от Варненска епархия Атанас Георгиев (Тонев 1995: 215-216). Християните от Османпазарската кааза на б май 1861 г. единодушно се подписват под прошение за църковна самостоятелност (НБКМ1-БИА, ПА-5979). Българите от Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) също изпращат свой представител в столицата. Той носи пълномощно, съдържащо искане да бъде призната независимостта на българската църква и да се разреши устрояването й според каноните на източното православие (Ников 1934: 74-76). Русенската българска община делегира своя представител в столицата със задача да настоява пред правителството "да утвърди за духовно началство на българската йерархия духовенството в българската в Цариград църква, което вече целий народ припознава за такова и желае да го има за свой представител пред Царското правителство" (НБКМ-БИА, ПВ-5873, л. 1-3). Споменатите документи, както и десетките аналогични текстове, депозирани през пролетта на 1861 г. в правителствената канцелария, показват убедително, че най-активната и политически зряла част от тогавашното българско общество застава твърдо зад програмата за пълен църковно-народен суверенитет. Програма, около която се обединяват всичките представители на епархиите (повече от 30 на брой), събрали се по това време в столицата⁴.

БЕЛЕЖКИ

1. След приключването на мисията си по църковния въпрос д-р Вичо Панов работи като лекар в Добруджа и Северозападна България. През 1864 емигрира в гр. Александрия (Румъния), където остава до 1877. След 1879 г. се връща в Шумен и там остава до края на живота си. Повече за него вж. в: ДА-Ш, ф. 642к; НБКМ-БИА, ф. 235, а.е. 2, л. 1-2, а. е. 7, л. 14; НБКМ-БИА, IIA - 7792, л. 11; ДА-Ш, ф. 640, оп. 1, а.е. 13, 14, 15; ДА-Ш, ф. 641, оп. 1, а.е. 7, 9; ИМШ-В, инв. № 1962, 1963; Станимиров (1924-1925: 98-103); Шпатов (1971: 79-82). [обратно]

2. Цв. Узунов е представител на българите от Одрин по църковния въпрос в столицата (Тодев 1994: 145). [обратно]

3. Текстът на пълномощното е публикуван неколкократно: Станимиров (1924-1925: 97-98), Бацаров (1986: 76-77), Шумен (1997: 226-228). Ръкописен вариант се съхранява във фонда на Н. Бацаров (НБКМ-БИА, ф. 328, а.е.6, л. 23-24). [обратно]

4. Български книжици, г. IV, кн. 5 от юни 1861, 110-111; Архив (1966: 398-399). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.