Шуменският Великден

12. ОТСТРАНЯВАНЕ НА МИПРОПОЛИТ ВЕНИАМИН

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

12.1. На 23 май в града пристига великият везир Мехмед Кабразлъ паша. Остава 5 дни - до 28 май. Посещението му представлява част от анкетна обиколка из по-големите селища в европейската част на Османската империя, в които живеят българи¹. Тази държавническа мисия е провокирана от натиска, осъществен върху правителството от доскоро мирните и спокойни поданици християни, които настояват Високата порта да признае независимата им йерархия. В рамките на няколко седмици след провеждане на Великденската акция в правителствената канцелария постъпват 33 прошения с аналогични искания от по-големи и по-малки български общини (Ников 1971: 154-155). Прошение изпращат и шуменци - от името на цялата епархия². В този смисъл посещението на везира в града е поне привиден израз на готовност за вслушване в народния глас.

Везирът е посрещнат с подобаваща тържественост. Демонстрирайки високата степен на своето "поевропейчване", младежите изнасят специално подготвен концерт - оркестърът за симфонична музика на Шафран изпълнява откъси от "Травиата". Пред отбрано градско общество министърът също демонстрира европейски дух - той декларира, че държавата прави всичко възможно за осигуряване на равноправие между християни и мюсюлмани. Местната българска община подава писмено прошение, в което моли за уреждане на някои висящи административно-правни въпроси от регионално естество. Основната молба - за отстраняването на Вениамин - е представена устно. Добре информираният по църковния въпрос държавник е наясно, че шуменци са непоколебими в решението си за отстраняването на владиката. Обещава въпросът да се реши - но след 15-20 дни. Междувременно прави опит да осъществи натиск върху българите да не прогонват окончателно архиерея. Този палиатив окуражава владиката. Той се опитва да демонстрира властта си над свещениците, но без успех. Свещениците отказват да служат заедно с архиерея под предлог, че той е "един престъпник на вероизповедните закони и правила". Младежите заплашват открито, че ако митрополитът не напусне веднага града, те ще станат протестанти. При все това Вениамин не се отказва да демонстрира архиерейската си власт пред високопоставения министър. Но остава сам в храма на своята последна надежда, че не е изгубил битката с епархиотите си.

Тази случка обогатява визията за отношението на паството към владиката с внушението за една почти физическа погнуса. Добре експонираният ритуал по водосвета след владишката служба е замислен като символно прочистване на храма - от фанариотския дух. Ако в черквата "Св. Възнесение" се беше промъкнал самият Дявол, шуменци едва ли щяха с такова старание да гонят духа на Злото с Божествената сила на светената вода.

На 28 май 1860 г. Мехмед Кабразлъ паша напуска града. Почти веднага си отива и Вениамин, изгубил и последна надежда, че високото посредничество на везира ще му върне изплъзналата се от властта му епархия (Бацаров 1986: 74; Димитров 1894: 355-357). Шуменци дори и не обръщат внимание в кой точно ден и как ги напуска омразният архиерей. За тях въпросът е приключил преди месеци. Не така обаче стоят нещата в другия значим възрожденски център на епархията - Котел. Котленци са раздвоени в отношението си към развенчания владика. Това го окуражава да намери временно прибежище при своите котленски привърженици.

В архивния фонд на Анастас хаджи Стоянов се съхранява писмо, изпратено от общината на с. Жеравна (Котленско) до Шуменската община на 10 юни 1860 (ДА-Ш, ф. 707к, а.е. 11, л. 1-2)⁴.От него става ясно, че току-що пристигналият в Котел Вениамин е настоял да бъде посрещнат с владишки почести в Жеравна, както и в другите котленски села.

Черквата "Св. Димитър" в Осман пазар. Изглед след реконструкцията, наложила се заради разрушенията от руско-турската война 1877/78 г.

Жеравненци декларират категорично, че се дистанцират от "грекоманското гнездо" - Котел и че ще се придържат към политиката на "владикопъдие", следвана и от всички останали села в региона - Градец, Медвен, Ичера. Те привеждат пълния текст на писмо до отстранения владика, изпратено предния ден. В отговор на Вениаминовото съобщение, че духовникът се готви да посети в най-скоро време селището, жеравненци отговарят без всякакви заобикалки: "Ни един [човек] в с. Жеравна има мирна съвест към вас, като да би ви въздал привична почет, за то ви пред[из]вестихме, гдето ще стават крамоли от дохожданието ви; по-добре седете си на Котел." Обръщението към Вениамин не е съпроводено от словесните формули, задължителни при комуникацията на епархиоти с архиерей. Заключението е още по-недвусмислено - "оставами духовни чада во Христа Бога нашего [и] сме спокойни без вас". Писмото не оставя ни най-малко съмнение в решимостта на жеравненската община да следва Великденската политика, препоръчана от шуменските българи. Нещо повече - жеравненци съвсем точно прогнозират, че много скоро котленци ще съжаляват за допускането на развенчания владика в селото си. Не минават два месеца и Котел е разтърсен от "безчеловечна крамола" между привържениците и противниците на Вениамин. В основата на конфликта застава проблемът за българския език в църковната служба. И владишкото протеже поп Костадин.

На тържествената служба за празника Св. Преображение (6 август) младите котленци правят опит да отстранят името на Вениамин от службата и да четат Апостола на български език. Опитът завършва със скандал, който дестабилизира взаимоотношенията в общината за години напред⁵. В хода на тази "крамола" владиката намира за добре да напусне селището и да се установи за кратко при татарския султан във Върбица, "за да се прехрани, защото беше изгонен и из Котел"⁶. Последното архиерейско дело на Вениамин в епархията е освещаването на новопостроената черква "Св. Димитър" в Осман пазар (Омуртаг) - 18 септември 1860 (Писахме 1984: 317-318)⁷. През октомври прогоненият владика отива във Варна при тамошния си колега Порфирий - бивш преславски митрополит. Той, по всяка вероятност, е разбрал най-добре чувствата на развенчания си събрат. Защото е имал възможност да опознае отблизо епархията. И също да я напусне по волята на българите.

Междувременно на 1 септември 1860 г. в специално слово по случай настъпването на новата година учителят Никола Бацаров отправя от името на епархиотите молитва към Бога за материално благополучие, за плодородие, за процъфтяване на учебните заведения, за мир, за здраве на владетеля и поданиците му. Особено настойчиво звучи молитвеното желание за окончателна раздяла с гръцката духовна власт.

Милостив и добросърдечен се оказва Бог спрямо цитираната молитва на шуменци. Поне по отношение на недолюбвания от тях преславски владика. На 10 октомври 1860 г. Вениамин поема пътя от Варна към Цариград. Едва след като научават новината за отпътуването му от морския град, шуменци се успокояват напълно. Защото вече са убедени, че последният гръцки владика на Преславска епархия окончателно се е отказал от претенциите си спрямо местния архиерейски престол. Това убеждение се чувства осезателно в заключителната част на анонимна дописка от 17 октомври 1860, публикувана във в. "България".

12.2. Осъществили докрай политиката си на "владикопъдие", шуменци се надяват, че обществените дела в града и в епархията ще се задвижат безпрепятствено по посока на градивните национални интереси. Те са твърдо убедени, че "лукавият фанариот" е основен виновник за раздорите и злокобните мълви, за недоразуменията и грешките, за отстраняването на достойни учители и за занемаряването на някои културни институции. "То [в]сичко произходило от лукавите сплетни на Дели-Амина!"⁹ След заминаването на "Дели-Амин" в града се възцарява пълна хармония - според думите на анонимния дописник на вестник "Дунавски лебед".

Животът скоро ще опровергае убеждението на оптимиста "един из града", че с отпъждането на омразния владика са отстранени всички обществени недоразумения в малкото шуменско общество. Но независимо от трудностите, с които тепърва ще се сблъскват, българите от митрополитския център и от епархията ще останат верни на искането си за пълно скъсване с Вселенския престол, т.е. на Великденската политическа линия по църковния въпрос. Линия, формулирана, мотивирана и публично оповестена през пролетта и лятото на годината 1860. Дори и когато цариградските лидери в хода на заплетените дипломатически преговори с Патриаршията ще настоят за временно отстъпление от искането за самостоятелна йерархия, местната християнска общност ще остане вярна на програмата максимум - самостоятелна българска йерархия. В този смисъл, разказът за развоя на църковното движение в Преславска епархия в периода 1860-1870 е разказ и за ситуациите и механизмите, посредством които се оформя националната концепция на общобългарските борби за църковно-народна еманципация. За това как в търсене на верния път център и провинция понякога застават на противостоящи позиции. За това как най-трудните решения се взимат в хода на драматични, но в повечето случаи принципни дебати.

И за това какво означава мирна революция.

БЕЛЕЖКИ

1. Обиколката на великия везир е представена относително подробно във в. "България". - България, г. II, бр. 65 от 15 юни 1860, бр. 66 от 21 юни 1860, бр. 70 от 20 юли 1860. Вж. и Балабанов (1914: 259-261). [обратно]

2. Текст на шуменско прошение за народна йерархия, съставено и изпратено до правителството непосредствено след Великденската акция, засега не съм открила в достъпните ми архивохранилища. Но за такъв документ се съобщава изрично в анонимна дописка от града, носеща дата 16 януари 1861 г. - Цариградски вестник, г. XI, бр. 5 от 28 януари 1861. [обратно]

3. България, г. II, бр. 64, от 8 юни 1860. [обратно]

4. Документът е публикуван в Шумен (1997: 222-224). [обратно]

5. Тези събития са отразени подробно от в. "България". Дори и Г. С. Раковски, като ревностен котленец, не пропуска да се включи в дебата по раздорите в тамошната община чрез изданието си "Дунавски лебед"(Тонев 1993: 182-184). [обратно]

6. България, г. II, бр. 84 от 26 октомври 1860. [обратно]

7. За тази черковна сграда съобщава и Феликс Каниц, назовавайки я "базилика, построена от тревненския майстор Генчо" (Каниц 1995: 62). Строителството на нова църковна сграда в Осман пазар представлява тежко материално бреме за малката българска общност в преобладаващо мюсюлманския град. Уповавайки се на влиянието на шуменската община, в края на юни 1860 г. османпазарските българи изпращат двама свои представители в митрополитския град, упълномощени да съберат средства за покриването на новата сграда. Писмото до Анастас хаджи Стоянов и "прочие градоначалници в Шумен" от 27 юни 1860 г. се съхранява в Исторически музей - Шумен, отдел "Възраждане" (№ 264) (Шумен 1997: 202). [обратно]

8. България, г. II, бр. 84 от 26 октомври 1860. Отзвукът от прогонването на Вениамин достига чак до Централна Европа чрез публикацията на Васил Стоянов в чешкия вестник "Cas" от 21 март 1861 г. (Стоянов 2001: 51-54). [обратно]

9. Един из града. Допис. Шумен, 8 октомврия 1860 във в. Дунавски лебед, г. I, бр. 7 от 27 октомври 1860. Дели-Амин е прозвище на Вениамин. Тази сполучлива игра на думи е поредното доказателство на неподражаемата способност на българина да прикача крещящо красноречиви прякори на недолюбвани от него публични персони. И само с една дума да приковава съответната личност на кръста на негативния й обществен престиж. [обратно]

10. Дунавски лебед, г. I, бр. 7 от 27 октомври 1860. [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.