Шуменският Великден

9. ПЪРВИ ЗНАЦИ ЗА КОНФРОНТАЦИЯ С ВЛАДИКАТА

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

9.1. В самия край на годината 1856 в Шумен пристига сръбкинята Александра Петрович. Тя е наета от местната община да преподава в девическото класно училище. След установяването си в града новата учителка любопитства по повод евентуална среща с митрополита. "Питах дали трябва да ме заведат при митрополита да целуна святата му десница и да измоля свети благослов за моята работа. Кир Анастас¹ ми каза, че не трябва, тъй като каза, че е грък."²Историята не приключва с този разговор.

Ктиторски надпис на издигнатата през 1857 г. черква "Св. пророк Илия" в с. Кюлевча

При първото посещение на учителката в черквата митрополитът сам настоява тя да му целуне ръка. След отказа й владиката пожелава да я отстрани от храма. Чорбаджиите категорично не позволяват това. Веднага следват оплаквания от митрополита пред властите в Русе и Цариград. Жалбите са занесени лично от видни общински ръководители до съответните административни чиновници. "Това беше случка [общинските лидери] да се скарат с митрополита" - заключава в мемоарите си бившата шуменска учителка. Цитираната констатация е показателна за очевидната дистанцираност на местните лидери от архиерея. Дистанцираност, основана само на един довод - той е грък. Този довод е допълнен със съображения от морален характер, изложени обстоятелствено в анонимна дописка до в. "Българска дневница".

По-нататък авторът добавя още "факти", разобличаващи владиката плейбой в неприлични похождения с красива котленска девойка. Разказва как духовникът наклеветява пред русенския паша един шуменски младеж, че е убил евреин. Обвинява го, че е взел твърде много пари, за да осигури фермана за строителство на нова черква в града. Възмущава се, че митрополитът си позволява "да псува [на] гръцки и турски [език] невинная български чада и попове в истий божий храм". Статията е написана от името на "пътник", който мимоходом (уж) посетил града и събрал споделените впечатления. Това е разпространен вестникарски трик от епохата на Възраждането за прикриване на дописници от съответния град. В случая мнимият пътник не иска да бъде разкрит от владиката, чието "пастирство фанариотско"е представено в изключително нелицеприятни краски. Последният абзац очевидно е добавен от редактора - Г. С. Раковски.

Критичната статия по адрес на митрополит Вениамин, написана от анонимен шуменец в съавторство с Раковски, е ярък сигнал за появата на опозиционните настроения по отношение на владиката грък в Преславска епархия. Тя показва недвусмислено, че и тук се е формирал кръг от просветени люде, които свързват перспективите на регионалното развитие с "единороден" тям духовен предводител. Още повече че личностните качества и публичното поведение на Вениамин дават сериозни основания за критики. Последното обстоятелство е отчетено и от американския мисионер Едуин Близ, посетил Шумен през октомври 1857 г. В специална дописка, представяща обиколката му из Североизточна България, той обилно хвали постиженията на българското просветно дело в Шумен и добавя: "Гръцкото влияние е незначително. Епископът е май единственият гръцки жител на града, а поведението му е толкова скандално, че хората не му оказват никакво уважение и почти не общуват с него." (Американски 2001: 26).

В интерес на историческата истина трябва да се признае, че сблъсъкът владика - епархиоти през 1857 година няма непримирим характер. По-скоро става дума за едно първоначално премерване на силите,отколкото за практически опит да бъде отстранен архиереят. Иначе шуменци не биха увековечили името му чрез паметния строителен надпис, който и сега се чете върху каменната плът на черквата "Св. Три Светители".

4

Фактът, че по подобие на българите от Пловдивска и Търновска епархия, сънародниците им от Шумен и региона не поставят още през 1857 г. въпроса за отстраняването на Вениамин, е свързан с последиците от войната, които тук все още са осезаеми. Последните англо-френски части напускат крепостта едва през август 1856. Пак по това време са разпуснати и башибозушките подразделения, дислоцирани в региона. Минава година, докато се стабилизира учебният процес във взаимните и класни училища, прекъснат от войната⁵, макар че шуменци се отдават на читалищна и театрална деятелност още през пролетта и лятото на 1856 (Джумалиев 1958: 132-142). Висока учебна активност констатират и американските мисионери, посетили по това време града: "Българите тук проявяват голям интерес към образованието. Те имат гимназия със 150 ученици и девическо училище със същия брой ученички, както и две начални училища, така че общият брой на учениците достига 700." (Американски 2001: 26). През лятото на 1857 г. са проведени първите публични изпити в "Преславско-Шуменската гимназия" на Сава Доброплодни. Във връзка с тези изпити се съобщава и за първото училищно тържество в памет на първоучителя Св. Методий.

Макар и в пределите на относително тясното училищно пространство, шуменци реагират веднага на призива на Иоаким Груев за тържествено отбелязване паметта на солунските просветители. Фактът, че при първото честване през 1857 г.⁷ е отдадена почит само на Методий, е показателен за условната ангажираност на тържеството с движението за църковно-народна еманципация. Известно е, че според широко разпространени в епохата на Възраждането представи, епископ Методий е покръстител на Преславския двор, т.е. на канонизирания за светец княз Борис, на семейството и обкръжението му⁸. Припомняйки си този акт, шуменци несъмнено са имали повод да укрепят националното си самочувствие с визията за относително широката автономия на българската православна църква под юрисдикцията на Цариградския патриарх още по времето на княза покръстител Борис I. Представените съждения намират потвърждение в бележката на котленския летописец Жендо Вичов по повод първото честване на светците в Котел през 1860 г.

9.2. Привидно благовидните отношения владика - паство започват да се изпълват с напрежението на взаимното отрицателство още през следващата 1858 година. В анонимна дописка на "пътуващ търговец" от 14 декември 1858 г., наред с хвалбите на шуменската "полугимназия" и на учителя Сава Доброплодни, се съобщава и това, че в града е пристигнал нов учител - грък. Той е представен като протеже на водения от "лукави намерения" владика. Започнал "да преподава сам си елински, а дъщерите му - в особита стая - гръцки и французки".

Печат на Шуменската полугимназия - 1857. Ясно личат силуетите на св. св. Кирил и Методий

Сравнително умереният в отношението си към патриаршеските владици "Цариградски вестник" дава гласност на жалбата на населението от епархията, в която се твърди, че владиката е поискал да бъде увеличен данъкът имдадие от 10 на 15 гроша, като за това е изпратил в Ески Джумая и Осман пазар зет си Николай да събира подписи в своя подкрепа.¹⁰

Отявлената критика по отношение на владиката е насочена както към неговия плах опит да провежда прогръцка пропаганда в града чрез новия учител, така и към стремежа му да увеличи църковните вземания. Основният резултат от въпросните инициативи е рязко спадане на архиерейския престиж. Престиж, който Вениамин не съумява да укрепи дори и с участието си в тържествената черковна служба в памет на светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май 1859 г. Случката е твърде любопитна, за да бъде подмината.

От 1858 г. в Шумен като учител се завръща Добри Войников. Малко след него от Мачин пристига и Никола Бацаров¹¹. По думите на Войников през 1858 г. също било организирано тържество на 11 май "но не така великолепно, както те [учителите] искали". Водени от стремежа да се равнят по цариградските българи, шуменските учители Добри Войников, Никола Бацаров и Анастас Блюдаров решават през текущата 1859 г. тържеството да бъде внушително и бляскаво. Първо събират необходимата за целта "материална волна помощ". След това посещават владиката, съобщават му за готвеното тържество и го поканват да участва в него. Първоначално архиереят отказва с довод, че такива светци нямало в православната църква. Налага се да бъде излъган. Ето как Бацаров представя в мемоарите си процедурата по убеждаването:

Владиката се съгласява. И тъй като не успява да намери никакъв богослужебен текст за двамата светци, той сам съчинява на гръцки език необходимите за службата стихари. Бацаров ги превежда на български. На 11 май по време на архиерейската служба учителят пее от лявата страна на олтара на български, а владиката - от дясната страна слави славянските просветители на гръцки език.След службата подобаващи патриотични речи държат учителите Миланович и Добри Войников¹³. Отзвукът от тържеството достига чак до Прага, откъдето шуменецът Васил Стоянов пише на 10/22 юни 1859 г. до съгражданите си възторжено писмо, провокирано от новината за "празнуванието на българските апостоли св. Кирила и Методия в Шумен" (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 3, л. 96). Тази уникална за възрожденския ни обществен живот картина е показателна за силната доминация на българския етнокултурен елемент в местното публично пространство. Доминация, която скоро ще постави владиката в позиция на дефанзивна отбрана. Един скандал в Котел ускорява развръзката.

9.3. На 31 май, Петдесетница, владиката служи в Котел. Изрича слово "в ползиради отечество сего". След службата се опитва да "разобличи" една високопоставена местна госпожа, която не е намерила за необходимо да се съобрази със забраната да носи наниз от жълтици на шията си. "И заповяда пред всичките жени да й зъмнат алтъните, с намерение по-лесно да увери народа в своето преждеречено слово, но стана пишман, че се е родил." (Писахме 1984: 317). Котленските чорбаджии се противопоставят рязко на публично нанесената обида - прогонват владиката от селото и спират всякакви църковни плащания¹⁴. Местният учител също се включва в акцията - публикува поредица от разгромителни дописки до цариградския вестник "България". Скоро по страниците на антипатриаршеския прокатолически "лист" на Драган Цанков се появяват и шуменски дописки по адрес на Вениамин.

В подкрепа на тази критична оценка анонимният шуменец разказва конкретни "случки", свързани със скандалното дори и за редови мирянин поведение. "За него е слободно да ходи по Камчията в съдружие с най-безчестни жени." Гражданите се възмущават, че владиката дори и не прави усилия да се прикрива. В друга дописка, публикувана само две седмици след цитираната, се съобщава за един свещеник в Котел - поп Костадин - който се опитвал да подражава на "развратения Вениамин", "затова честните български жени ся отдалечават от него и го гледат като дявол, излязъл из пропастите адски". Припомнена е скандалната ситуация, при която Вениамин е прогонен от селото, и е отправена заплаха, че "последователят" му ще "намери същото щастие"¹⁶. По-цензурирани, но също много критични бележки за неморалното поведение на Вениамин, са публикувани и от "Цариградски вестник"¹⁷.

Междувременно шуменци подготвят прошение до великия везир, насочено срещу "гръцките лукавщини" на Вениамин. Те се надяват молбата им да достигне до своя адресат с посредничеството на търговеца Велико Христов, тръгнал към столицата по свои дела. В писмо до В. Христов от 7 септември 1859 г. Анастас хаджи Стоянов бележи изрично: "Непременно тряба да дадете по спора на великия везир тая турската жалба, дето имати с вази. Тая жалба е твърде добре направена и сочинена. Не трябва да слушате тогози или оногози!" (НБКМ-БИА, ф. 31, а.е. 3, л. 105-106). От последното изречение става ясно, че в града все още витаят колебания относно необходимостта от отстраняване на владиката. Отхвърляйки всякаква възможност за излишни умувания чорбаджията завършва еднозначно: "Само да гледате този развращен Вениамин да падне и да са махне от града ни."

Острата атака срещу преславския владика от лятото и есента на 1859 г. има своите нравствени и догматични основания в подчертаната слабост на вдовеца (бивш бял духовник) към женския пол. Но тази слабост не се е появила внезапно след 1857 г. А и в условията на относително затвореното местно православно общество подобно пристрастие трудно може да се крие в продължение на години. Шуменци са били наясно с моралния облик на своя владика още от началото на 50-те години, но те открито му се противопоставят чак в края на десетилетието. Защо? От една страна, става дума за избухване на натрупано дългогодишно напрежение между митрополит и епархиоти. От друга - за общонационално надигане срещу гръцките владици и срещу патриаршеските националистически претенции. Самоковска епархия се бунтува остро срещу развратения и безпардонен "Дели" Матей и го прогонва през ноември 1859 (Темелски 2000: 388-394). Във Врачанско и Плевенско българите масово недоволстват против назначения от Патриаршията българин владика Доротей (История 1976: 225-226; Грънчаров 1981: 154-155). Търновци приемат с резерви новия митрополит Григорий и му продиктуват условие за примирие - да се съобразява с решенията на местната община при упражняване на архиерейските си правомощия (Плетньов 1983: 241). През втората половина на 1859 се изострят антипатриаршеските настроения в Скопие, Сливен, Татар Пазарджик, Стара Загора (Ников 1971: 128-141). В Македония избухва печално известният Кукушки инцидент. А пловдивските българи на 20 декември в ръкопашен бой с гърците отвоюват черквата "Св. Богородица" за култовите нужди на своята общност, която представлява малцинство в космополитния град на Марица (Генчев 1981: 196-205). Тези сблъсъци безспорно са свързани с очертаващите се решения на заседаващия повече от година в Цариград патриаршески събор. Както е известно, споменатите решения не предвиждат никаква промяна в статута на българските епархии. Нещо повече - те не взимат предвид дори и съвсем умереното искане, представено от делегата на Търновска епархия хаджи Николи Минчоглу - в българските епархии да се назначават за архиереи лица, които владеят добре български език (Бурмов 1902: 63-70). Обстоятелствено коментираното от тогавашния цариградски печат (сп. "Български книжици" и в. "България") патриаршеско високомерие спрямо посочената колкото минималистична, толкова и логична претенция, натоварва с допълнително напрежение отношението на българите към техните владици. Включително и отношението на шуменци към станалия широко популярен със своите "женски истории" Вениамин. Скоро се намира и удобен повод за демонстративна провокация спрямо владиката - в ранната есен на 1859 г. градът усилено се готви за освещаване на новопостроената "долно-махленска" черква "Св. Три Светители" [Св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов].¹⁸

В спомените си за началото на читалищната дейност в Шумен Васил Стоянов дава любопитно обяснение на предпоставките за издигането на втората градска черква толкова скоро след приключването на Кримската война.

БЕЛЕЖКИ

1. "Кир Анастас" е влиятелният лидер на шуменската община от това време Анастас хаджи Стоянов. В периода, върху който повествувам тук, основните решения на местната българска община се взимат под негово председателство (Сто 1958: 16-17, 243, 247, 251-252; Право, г. VIII, бр. 1 от 17 март 1873). И още нещо - той е имал лични контакти с Раковски и е подпомогнал "невъзможния" котленец с 1000 гроша в смутното време, когато бунтовникът изгражда мрежата на "Тайното общество" в Северна България в началото на Кримската война (Трайков 1968: 24-25). [обратно]

2. Александра Петрович пише мемоарите си в последното десетилетие на своя живот - през 1896 г. Откъс от тях, касаещ шуменския период от биографията й, е публикуван в документалния сборник, съставен от М. Пенков и Д. Георгиева (Шумен 1997: 268). [обратно]

3. Българска дневница, г. I, бр. 14 от 25 септември 1857. [обратно]

.4. Надписът е публикуван със съвсем лека намеса в пунктуацията. Формулата "во времи то архиепископа Вениам[ина]"се чете и върху частично заличен надпис на църквата "Св. св. ап. Петър и Павел" в Преслав (Георгиева, Иванов 1979: 54-55). Датата върху цитирания каменен надпис в Шумен, както и записите в приходно-разходната книга на църковните настоятели за годината 1857, свидетелстват убедително, че основната част от сградата е издигната именно през тази година. Материалите и довършителните работи за тази година са стрували на общината 47047 гр. и 12 пари. Те са посрещнати чрез дарения, възлизащи на 47 047 гр. и 70 пари (ДА-Ш, ф. 257, оп. 1, а. е. 33, л. 1-7). Крайната цена на храма се получава, като се съберат споменатите разходи с разходите за периода 1858/59, отбелязани в друга приходно-разходна книга и възлизащи на 142 802 гр. и 50 пари. Следователно, общата цена на храма доближава цифрата 190 000 гроша (ДА-Ш, ф. 257, оп. 1, а. е. 34, л. 20). [обратно]

5. По този въпрос вж. Георгиева (1972: 147-149). [обратно]

6. Цариградски вестник, г. VIII, бр. 353 от 2 ноември 1857. За първото честване на солунските просветители в града си спомня ясно и Александра Петрович. Мисля, че си струва да й се доверим, защото тя току-що е пристигнала в града и всичко ново и различно се врязва в съзнанието й твърде отчетливо (Шумен 1997: 268). [обратно]

7. Около проблема за първото честване на св. св. Кирил и Методий в Шумен се е разгърнала цяла историописна епопея, плод на местнически усилия събитието да се "свали" максимално във времето, за да изпъкне региона със своята "първост" и в това отношение. Ил. Р. Блъсков изтъква 1861 като година, в която за пръв път се е отбелязал този празник (НБКМ-БИА, ф. 10, а.е. 12, л. 1-12). Позовавайки се на спомените на Васил Стоянов, Г. Джумалиев приема годината 1856 (Коларовградска борба, бр. 41 от 23 май 1856). Това мнение е поддържано и от Христо Герчев (Шуменски общински вести, г. I, бр. 20 от 28 май 1940). Д. Георгиева първоначално се придържа към годината 1857 (Георгиева 1972: 164). По-късно излиза с определено крайното твърдение, че първото гражданско честване на двамата светци е организирано през 1813 г. (Георгиева 1983: 68-72). Тук няма да се спирам на споменатото твърдение. То е оборено от Симеонова (1987: 46-53). Мисля, че бележката в "Цариградски вестник" и спомените на Александра Петрович са толкова категорични, че нямаме никакви основания за допълнителни умувания. Това, върху което си заслужава да се поумува в случая, е възведеният в подобни случаи в абсолют "синдром на първостта", който историописта ни за Възраждането все още не може да надмогне в здравословна за историческото познание степен. По-общата ми представа за споменатия феномен е развита в специална статия (Бонева 2000б: 5-11). [обратно]

8. Тази исторически неоснователна представа стои в основата на една непохватно написана драма на Добри Войников, поставена за пръв път и отпечатана в Браила през 1868 г. Тя е получила популярност и чрез няколко живописни версии на Николай Павлович (Абаджиева 1983). [обратно]

9. Виж и: Велев (1961: 20-21), Йонков (1964: 411-429), Стоянова (1976: 231-237). [обратно]

10. Цариградски вестник, г. IX, бр. 412 от 1 януари 1859. [обратно]

11. Превратната лична и обществена биография на този възрожденец досега не е ставала предмет на по-обстоятелствено историческо изследване. Виж кратките обзорни статии: Блъсков (1910: 64-70), Василева (1986: 5-10). [обратно]

12. През лятото на 1856 г. Н. Бацаров пътува до Москва, където на 26 август присъства като член на специално определена българска делегация на церемонията по официалното коронясване на император Александър II. След церемонията делегацията се среща с московския митрополит Филарет и одеския митрополит Инокентий, които съветват българите: "само постоянствайте и ще ви се помогне чрез издадений Хатихумаюн да сполучите и си възобновите българската йерархия, която сте си имали и отпреди"(Бацаров 1986: 68; Златоустова 1935: 13-14). [обратно]

13. България, г. I, бр. 9 от 23 май 1859. Миланович е чехът Йозеф Майзнер, който след заминаването на Сава Доброплодни за Сливен за кратко време ръководи мъжкото класно училище. Повече за него вж. в: Хавранкова (1974: 199-203), Чужденци (1988: 17-22). [обратно]

14. Случката е описана подробно от В. Тонев (1993: 181-182). [обратно]

15. България, г. I, бр. 19 от 1 август 1859. [обратно]

16. България, г. I, бр. 21 от 14 август 1859. [обратно]

17. Цариградски вестник, г. X, бр. 447 от 5 септември 1859. [обратно]

18. Г. Джумалиев твърди, че шуменци настоявали църквата да бъде назована "Св. св. Кирил и Методий", но владиката категорично отказал да удовлетвори тази тяхна претенция (Джумалиев 1959: 6). Желанието за подобно именуване ще да е било силно и трайно, защото при преминаването си през града години по-късно Феликс Каниц получава информация, че долномахленската черква носи името на светите братя първоучители. "В Долна махала се издига по-новата [църковна] сграда в чест на Кирил и Методий, приличаща на красива базилика с преддверие, носено от колони." (Каниц б.г. [1998]: 77). [обратно]

19. Ст. Чилингиров също представя факти за замогването на шуменци по време на Кримската война (Чилингиров 1943: 68-69). Повече по този въпрос виж в: Димитрова (1977: 117-129). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.