Шуменският Великден

8. ОБЩОНАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ОТ 1856

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

8.1. Непосредствено след промулгирането на Хатихумаюна (18/30 февруари 1856) през пролетта на годината 1856 цариградските българи подават прошение до султана с искане за пълна църковна самостоятелност и за административна автономия в пределите на Османската империя. Това прошение поставя началото на нов етап в църковно-националното движение. И в еволюцията на възрожденския политически национализъм като цяло¹. Преки податки за отзвука на акцията в Преславска епархия засега не съм открила. Но съпричастието на българите от региона към новата програма на борбите за културна и етнополитическа еманципация личи ясно в една бележка с шуменски адрес, публикувана в пробния брой на вестника на Г. С. Раковски "Българска дневница".

По-нататък цитираната бележка съдържа сведения за състоянието на учебното дело в града. Оттам става ясно, че анонимният източник, подал информацията на редактора, е от Шумен. Следователно, макар и с известна условност, можем да приемем, че българската общност в митрополитския център е наясно с прокламираната от цариградските българи нова програма за църковно-народен суверенитет. Още повече че по мнението на Петър Ников, Шумен изпраща свой участник в импровизираното народно представителство в столицата³, организирано в самото начало на годината 1857. В пределите на тази инициатива са подадени 60 прошения до правителството от 40 "депутати", делегирани по искане на цариградските българи, и представящи "жалби" против "веществените злоупотребления"на гръцкото духовенство и против "нравственото угнетение от страна того духовенства"⁴. Вследствие на осъществения масов натиск още през 1857 г. са отстранени най-недолюбваните от българите митрополити - Хрисант Пловдивски и Неофит Търновски⁵. Активизират се и противоречията в Самоковска епархия във връзка със съдбата на заточения от патриаршията през 1855 г., но неотстранен тамошен владика, носещ емблематичното прозвище Дели Матей (Темелски 2000: 387-389). Дори и българинът епископ Доротей Врачански получава в специално писмо от 2 август 1857 г. приятелско предупреждение да се държи почтително спрямо своите епархиоти, защото по мнението на току-що назначения руски вицеконсул на Пловдив Найден Геров "сегашното время вече не е каквото е било напред, особено за по-високото духовенство" (Из архивата 1911: 524). Констатацията на младия дипломат се оказва пророческа и за съдбата на преславския митрополит Вениамин.

БЕЛЕЖКИ

1. Повече за него виж в: Ников (1971: 117-118), Kondis (1984: 69-72), Маждракова-Чавдарова (1993: 24-25), Бонева (1996: 19-25). [обратно]

2. [Българска] дневница. [Пробен брой] от 4 април 1857. [обратно]

3. Тъй като не открих документални източници, подкрепящи твърдението на П. Ников, го приемам с условност, но и с убеждение, че вещ изследовател като него не би си позволил да твърди произволно, че Шумен има свой представител в Цариград, без да е извлякъл информацията от някой автентичен източник (Ников 1971: 122). [обратно]

4. Българска дневнща, г. I, бр. 1 от 26 юни 1857. Извън цитираното съобщение податките за тази инициатива, окачествена от П. Ников като "първото българско народно събрание в ново време", са твърде оскъдни. Дори и един такъв добросъвестен учен като Ог. Маждракова-Чавдарова анализира събитието основно по косвени свидетелства (Маждракова-Чавдарова 1993: 26-27). Отразената предимно в близкия до правителството в. "Journal de Constantiпоple" и във френския цариградски вестник "Presse d'Orient" акция по всяка вероятност е свързана и с известен подтик от страна на Високата порта. Турските министри основателно се опасяват от максимализма на прошението от 1856 г. Те се стряскат от масовите оплаквания на християните от провинциите за произвола на турските административни власти. Следователно, Високата порта има изгода да "канализира" недоволството, насочвайки го срещу гръцките владици. По този начин тя по-лесно мотивира и препоръката си за провеждане на църковен събор на Вселенската патриаршия, където да бъде изработен проект за преобразования в управлението й, "каквито се изискват от напредъка на просвещението и от времето" (Бурмов 1902: 57). Изказани във формата на предположения, изложените мисли се опитват да дадат обяснение на факта, че българските източници от първата половина на годината 1857 са толкова пестеливи на информация относно споменатата представителна акция, която, между другото, завършва с частичен успех. "На справедливие жалоби и домогателства болгар Порта обратила внимание" - пише на 30 март от Одеса Николай Христофорович Палаузов до княз Виктор И. Василчиков (Русия 1987: 138). [обратно]

5. Отстраняването на тези владици е отразено емоционално и картинно в два мемоарни текста (Славейков 1972: 34-37; Груев 1906: 14-16). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.