Началото

7. МИТРОПОЛИТ ДИОНИСИЙ ПРЕСЛАВСКИ. НАЧАЛО НА МИТРОПОЛИТСКАТА ВЛАСТ НА ВЕНИАМИН ПРЕСЛАВСКИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

7.1. Горните съждения имат отношение и към управлението на следващия гръцки владика Дионисий, дошъл от Скопска епархия и ръкоположен за преславски митрополит през 1847 г. Междувременно Порфирий е преместен във Варна. Котленският летописец Жендо Вичов споменава новия владика твърде бегло и индиферентно:

Преславска епархия запазва блед спомен за архиерействането на Дионисий. По мнението на мнозинството съвременници, той е "смирен и бездеен човек" (ДА-Ш, ф. 714, оп. 1, а.е.12, л. 7). По правилата на оформящата се вече тенденция в отношенията владика - епархиоти водеща роля играе шуменската община. На 16 май 1848 г. тя отправя послание до митрополита, в което му съобщава за решението си жените и девойките да не носят по главите и по шиите си нанизи от жълтици. Общинарите настояват Дионисий да подкрепи инициативата им, издавайки съответното постановление, в което да има предвидени и "прилични църковни наказания" за непокорните (НБКМ-БИА,IIA 1658)¹.

Сведения за асимилаторски тежнения на архиерея не съм открила. Единственото по-сериозно обвинение в антибългарска дейност срещу него се съдържа в писмо на шуменския учител Никола Русков до Александър Екзарх от 15 май 1849 г. В това писмо вече преместилият се в Карлово учител се оплаква, че е напуснал Шумен поради конфликт с владиката (НБКМ-БИА, II А 5327). Извън този единичен случай е трудно да се открият податки за намеса на архиерея в развитието на учебното дело в Шумен и региона. Развитие, което за времето от втората половина на 40-те и началото на 50-те години може да се окачестви с еднозначното понятие подем. Към 1850 година под ръководството на учителя Сава Доброплодни² в митрополитския град действат мъжко и девическо взаимно училище, обучаващи около 350-400 ученика в три специално построени сгради (Джумалиев 1962: 147-148). Аналогична е ситуацията в региона. Масово се създават новобългарски взаимни училища - Ески Джумая (Търговище), Преслав, Осман пазар (Омуртаг), с. Ченгел (Дивдядово), Котел (Великов 1976: 97; Велики 1993: 60-61; Пенков 1962: 19-21; Тонев 1993: 99-100; Маждракова-Чавдарова 1999: 124-125).

Сава Доброплодни (фотография от 1879 г.)

Пряко свързан с антигръцката дейност на шуменци е и начинът на възникване на местното класно училище. В другите селища, където през втората половина на 40-те години се появяват новобългарски класни училища под ръководството на учители руски възпитаници, тези учебни заведения са преки приемници на новобългарските взаимни училища.

Случаят в Шумен е по-различен. И срещан твърде рядко. Тук е осъществена българизация на местното елино-българско училище, което става новобългарско. Тази тенденция намира израз още в "Согласително"-то, сключено между общината и учителя Сава Филаретов на 1 април 1847 г.

Там изрично е отбелязано, че ръководеното от Филаретов "елино-българско училище"ще се превърне в "славеноболгарское училище взаимное" (Жечев 1972: 104-105)³. През следващата учебна година Сава Доброплодни реформира програмата на същото това училище, превръщайки го в класно⁴. След това "преобразование" в града вече няма гръцко училище, издържано от българската община. Шумен се превръща в едно от българските селища с най-добре организирано и управлявано за времето си учебно дело. Представената трансформация е показателна за категоричното преодоляване на относително кратковременното увлечение на част от местния елит по гръцката образованост. Но и за устойчивостта на сцеплението на тукашната общност.

По времето на митрополит Дионисий шуменската община приема нов устройствен документ, озаглавен от съставителите му - "Гражданско определително сговорно писмо" - 15 май 1850⁵. По същество този документ представлява пълномощно писмо, дадено от името на градските първенци - представители на основните еснафи - и от името на мухтарите на пет села от околността, на "общаго градоначалника (серич чорбаджията)" Жеко хаджи Василев. От името на "сичкия народ" Жеко хаджи Василев е определен за "градоначалник" - т.е. натоварен е "да управлява Царската покорна рая според Танзимата царскаго". Добре информираните за танзиматските реформи⁶ шуменски лидери бързат да се възползват максимално от правомощията, които им дава плахата модернизационна политика на султанското правителство, и да разширят местното самоуправление⁷.

Сава Филаретов

До степен, при която си позволяват да изземат някои от функциите на митрополитската власт - например управлението на доходите от единствената по това време в града православна църква. Освен с традиционната работа по събиране на царските данъци, серич чорбаджията е натоварен да отговаря за църковно-училищната каса. Както стана дума по-горе, шуменските общинари систематично водят "черковно-школска книга" - кондика - в която отчитат приходите и разходите, свързани с църквата и училищното дело. В "градското определително писмо" от 1850 г. е направена препоръка за добросъвестно водене на тази книга от страна на чорбаджията под контрола на редуващи се всяка година представители на един от дванадесетте еснафа, приподписали документа. "И да са труди за всяка случка за общонародното добро, според царското танзийматско повеление, и да действа да са наказва онзий от гражданите, които са посочили, чи отхожда против гражданските редове". Натоварвайки щедро своя градоначалник с контролни и изпълнителски пълномощия, шуменските "бащи-учредители" не споменават никъде името или институцията на митрополита. Нито във връзка с управлението на църквата, нито във връзка с църковно-училищните дела, нито дори и по отношение на една такава специфична за църковната институция функция като покровителството на вдовци и сираци. Воденето на "Главната кондика за сигуранцата сирашка" също е възложено на българския управник.

Представено в контекста на взаимоотношенията владика - епархиоти, "градското определително писмо" от 1850 г. показва недвусмислено, че към средата на XIX век българите от Преславска епархия практически са съумели да изтласкат митрополита встрани от основните "общонародни и граждански дела" и, оставяйки го само при неговите чисто духовни правомощия, да си осигурят доминация в такива важни области като управлението на църковните приходи и ръководството на училищното дело. При това положение е съвсем нормално те да не протестират остро пред Патриаршията и правителството, по подобие на сънародниците си от другите епархии (Маркова 1976: 134-164), че не одобряват своя архиерей грък. Защо да не го одобряват, след като към средата на XIX век той практически не провежда денационализаторска политика; след като финансовите отношения владика - паство са регламентирани с постановление на общината, а мястото на митрополита в публичния живот е сведено най-вече до участие в представителните църковни служби, водени по правило на български и на гръцки език.

Обяснението на този феномен е свързано със стопанската сила на местните български еснафски организации (Джумалиев 1960б: 80-96; Пенков 1976: 120-132), с липсата на голяма и представителна група гърци в града и региона (Пенков 1972: 117-138), които биха могли да дадат опора на евентуални националистически инициативи на владиката - грък. А и с факта, че в стремежа да се съхранят като общност в пределите на големия гарнизонен град българите нямат друга възможност за оцеляване, освен чрез изпитания механизъм на рязкото обособяване от другите етно-религиозни групи, както чрез интегриране по правилата на жилавата вътрешна самоорганизация.

7.2. На 6 януари 1851 г. в специална дописка "Цариградски вестник" публикува програмата на шуменското класно училище за учебната 1850/ 51 г. Там, между другото, се споменава и обстоятелството, че митрополит Дионисий е изпратен на остров Крит, а в Преславска епархия пристига от Цариград новият владика Вениамин⁸. Дионисий си отива от Шумен по същия незабележим маниер, по който и управлява епархията. В началото на 50-те години Вениаминовата архиерейска съдба изглежда аналогична. Дори и на един такъв прозорлив летописец като котленеца Жендо Вичов.

По Вениаминово време - в края на 1853 г. - от Шумен е интерниран учителят поляк Иван Манастирски. Дошъл с емигрантската вълна от унгарци и поляци през 1849 г., преподавателят по краснописание, българска история, география и гимнастика в класното училище бързо си спечелва слава на вещ педагог. С особено увлечение той разказва на учениците за величавото българско средновековие, за културните традиции на славянството и за злоупотребите на висшето гръцко духовенство с властта, предоставена му от султанската власт над православните християни в Османската империя. Последното обстоятелство, а и неконформисткото поведение на емигранта революционер като цяло, провокират владиката да напише донесение до властите, съдържащо обвинения в разпространение на бунтарски настроения. И да принуди Иван Манастирски да напусне града (Стоилов 1957: 15-17).

"Опасната кавга с Росия и Турция" - за която споменава по-горе Жендо Вичов, е Кримската война (1853-1856). Макар и да не попада в обхвата на военните действия, Шумен заживява в ритъма на войната. Той е превърнат в средоточен пункт на турските и съюзните (английски и френски) войски. Училищните сгради са затворени за учебни занятия и приспособени за военни складове. Населението масово е мобилизирано за участие в изкопните работи при строителството на укрепителни съоръжения⁹. Време и сили за църковно-народни крамоли не остават. А и кому да се надяваш - на ангажираното с войната правителство; на Русия, която продължава да се придържа към политиката си за "единство" на източноправославните християни (Паскалева 1970: 507-524); на Цариградската патриаршия, която чрез митрополитите си призовава населението на "самоволно отиване във войската"? (Писахме 1984: 313-314).

Констатацията е на съвременника Георги С. Раковски. В качеството си на пръв историограф и неотразим идеолог на църковно-националното движение бунтовникът емигрант оценява точно невъзможността да се води борба срещу духовната опека на Цариградската патриаршия в напрегнатата военновременна ситуация. Но пак той е един от първите, който веднага след прокламирането на Хатихумаюна (18/30 февруари 1856 г.) ще надигне глас срещу гръцките владици. Включително и срещу преславския митрополит Вениамин.

БЕЛЕЖКИ

1. За тази специфична инициатива на шуменската община вж. тук част 5.2. Аналогична разпоредба след малко повече от две години издава и казанлъшката българска община в Цариградски вестник - г. А, бр. 21 от 10 февруари 1851. [обратно]

2. За дейността на този възрожденски интелектуалец все още няма самостоятелно монографично изследване. Повече за него вж. в: Киселков (1968: 77-87); Табаков (1969: 281-287); Сава (1986). [обратно]

3. Подобен тип преход към новобългарско светско училище е осъществен и в Ески Джумая (Търговище) (Великов 1976: 97). [обратно]

4. Цариградски вестник, г. А, бр. 8 от 4 ноември 1850; бр. 26 от 10 март 1851. [обратно]

5. Документът се съхранява в основен фонд на Исторически музей - Шумен, отдел "Възраждане" под № 1912. Публикуван е от Д. Георгиева (1975: 245-252). [обратно]

6. Повече за реформената политика на турските султани, означена с името Танзимат виж в: Шабанов (1967); Новичев (1973); Davison (1973); Show, Show (1977: 1-95); Тодорова (1980); История (1999: 472-535). [обратно]

7. Документът може да се свърже с фермана от 1850 г., постановяващ, че данъкът джизие занапред ще се събира не от държавни чиновници, а от местните коджабашии. Във връзка с тази нова функция на християнските старейшини се налага, по всяка вероятност, и да се гласуват нови правомощия и на общинските лидери в Шумен (Садулов 2000: 246). [обратно]

8. Цариградски вестник, г. А, бр. 17 от 6 януари 1851. [обратно]

9. Жив спомен за този период от битието на гарнизонния град е запазил Васил Друмев. По време на своето киевско студентство той написва курсова работа за Кримската война, в която споделя впечатленията и надеждите на българите от неговото поколение, свързани с войната. Текстът е публикуван в едно от поредните издания на съчиненията на възрожденеца (Литературен 1973: 57-98). [обратно]

10. Брошурата е публикувана за пръв път от самия Раковски в Белград през 1860 г. [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.