Предисторията

4. МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ ПРЕСЛАВСКИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

4.1. При посещението си в Котел в началото на 80-те години на XIX век Константин Иречек се запознава с документи, които свидетелстват за епархиалната власт на архиереите Герасим и Антим¹. Позовавайки се на тези документи, той констатира, че в началото на 30-те години Преславска епархия е откъсната от юрисдикцията на Търновската митрополия и местният владика е въздигнат в митрополитски сан. В бележка от 1836 г. владиката Герасим е титулуван "митрополит Преслава" (Иречек 1974: 790, 941).

Акт за дарение на шуменската църква, 1832 година в Шумен

Съвременен изглед на черквата "Св. Възнесение"

Това твърдение намира потвърждение в извлеченията от кодексите на Цариградската патриаршия, направени от Иван Снегаров и публикувани през 1943 г. Представените от църковния историк документи свидетелстват, че през юли 1831 г. епископ Антим е определен за митрополит на Видинска епархия. Пак по същото време за преславски владика е ръкоположен Григорий, който е въздигнат направо в митрополитски сан. Ив. Снегаров публикува протокола от заседанието на патриаршеския синод, с който се взима решение за откъсване на Преславска епархия от юрисдикцията на Търновската митрополия и въздигането й в статут на митрополия. Мотивировката на въпросното решение е твърде абстрактна. Синодът се позовава на някакви "благословии основания"и на "църковната чест" (Снегаров 1943: 50-51)².Същинските мотиви - по мнението на Снегаров - са финансови. Това въздигане включва епархията в по-висока категория. Съответно и данъците, които тя ще внася в ковчежничеството на Патриаршията, стават по-големи. Представеното тълкувание е твърде правдоподобно. То идва да покаже, че към началото на 30-те години в демографско и стопанско отношение местното християнско население бележи видим ръст - регистриран от щателния поглед на цариградските йерарси и институционализиран във въздигането на епархията от епископска в митрополитска.

Митрополит Григорий Преславски освещава през 1831 г. новата сграда на църквата "Св. Възнесение и св. вкмч. Георги" (Блъсков 1907а: 16). Той е споменат и в летописа на разградския даскал Христофор Никович. Разказвайки за хиротонисването на русенския владика Неофит в края на 1832 г., той споменава, че на церемонията, освен търновския владика Иларион, е присъствал и преславският Григорий. Вероятно наскоро след това Григорий е заменен от Герасим - "благообразният и благолюбив"любимец на котленци, за когото стана дума в началото³.

4.2. В относително оскъдните извори, свидетелстващи за властта на владиците-гърци над Преславска епархия през първите четири десетилетия на XIX век, не се среща и най-малък намек за остри и непримирими сблъсъци между тях и православните епархиоти. Няма податки за прогръцка асимилационна дейност. Българските свещеници свободно ползват в богослужението родния си език. Дори и кондиката на митрополитския храм "Св. Възнесение" се води изцяло на български език (ДА-Ш, ф. 256к, оп. 1, а. е. 35)⁴. Няма данни архиереите да са осъществявали някаква целенасочена антибългарска дейност - с изключение на едно предположение на Г. С. Раковски, за което ще стане дума по-нататък⁵. Всичко това ми дава основание да се присъединя към убедително аргументираната от Зина Маркова теза, че същинското начало на конфронтацията между българите и техните гръцки владици трябва да се разположи в края на 30-е и началото на 40-те години (Маркова 1976: 59-66.)⁶. Начало, което би могло да се илюстрира убедително и с факти, представящи историята на отношенията на българите в Шумен и региона с владиците Порфирий (1840-1847) и Дионисий (1847-1851). Както и с първите няколко години от управлението на митрополит Вениамин (1851-1860).

БЕЛЕЖКИ

1.Част от богатата сбирка с възрожденски документи, до която се е докоснал К. Иречек при пътуването си по България, е съхранена в Исторически музей - Котел, но друга част от тях е унищожена. Към последната група принадлежат и документите, споменати тук. [обратно]

2. Протоколът от заседанието на патриаршеския синод, публикуван от Ив. Снегаров още през 1943 г. категорично подронва основателността на твърдението, че Преславска епархия е въздигната в ранг на митрополия още в края на XVIII век (Джумалиев 1962: 149; Тодорова 1997: 70). Между другото, в своята специална статия за църковно-националните борби в Шумен, писана след цитираната по-горе, Г. Джумалиев поддържа становището, че "през 30-те години, по ходатайството на Cm. Богориди, епархията била отново повишена в самостоятелна митрополия"(ДАШ, ф. 714 , а. е. 12, л. 4). [обратно]

3. Строителството на църквата "Св. първоапостоли Петър и Павел" в Котел се осъществява през 1834 г. Това събитие летописецът категорично свързва с митрополитската власт на Григорий (Писахме 1984: 311). [обратно]

4. Този ценен исторически извор съдържа приходно-разходни отчети и някои други бележки, свързани с дейността на митрополитския храм и българската община в периода 1830-1869 г. Основният обем от материалите са от 30-те и 40-те години. Те свидетелстват за системните парични постъпления, които са идвали от отделни граждани и от българските еснафски организации в града. [обратно]

5. Вж. части 6.1 и 6.2 от книгата. [обратно]

6. Днес уверено може да се твърди, че тази теза вече е придобила статут на официална. Тя е скрепена с поредица сериозни текстове на съвременни историци (Тодоров 1962: 457; Гандев 1976: 85-86, 699-720; Данова 1986: 252-271). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.