Предисторията

3. ЕПИСКОП АНТИМ ПРЕСЛАВСКИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

3.1. За управлението на епископ Антим има запазени относително малко сведения. Името му е споменато в строителен надпис на издигнатата по негово време църква "Св. Възнесение Христово и св. вкмч. Георги"¹ в Шумен. Тъй като става дума за архиерейския храм, който е единствено прибежище на православните християни в града до 1859 г., ще приведа текста на този надпис в неговата цялост.

²

На 11 ноември 1829 г. - месеци след приключване на руско-турската война от 1828-1829 г. - английският офицер граф Джордж Кепъл по време на неколкодневната си официална визита в Шумен се среща с тамошния владика. Той не споменава името на архиерея, но поради безспорната датировка на записките, оставени от него, може да се приеме, че става дума за епископ Антим.

По-нататък владиката споделя, че населението е разорено от войната, че в домовете са разквартирувани войници, а църквата е използвана като склад за боеприпаси³

В представеното документално свидетелство прави впечатление, че граф Кепъл титулува владиката като митрополит. Тази грешка не е съществена с оглед на факта, че благородникът принадлежи към англиканската църква - религиозна институция, организирана по различен начин от православната. Същественото в случая е, че - искрено или привидно - архиереят-грък демонстрира грижа за своето паство. Ако се доверим на свидетелството на британския офицер можем да приемем, че владиката се идентифицира в по-голяма степен със своите епархиоти-българи, отколкото със сънародниците си от "Архипелага"⁴. Една подобна констатация, разбира се, е заредена с крайност. Защото колкото графът не е наясно с етнокултурните разлики между българи и гърци, толкова владиката е наясно, че една официална среща като тази от 11 ноември едва ли би променила с нещо съдбата на епархиотите му. Нито пък неговата собствена участ⁵.

Последното документално свидетелство, свързано с епископ Антим, на което се натъкнах, има летописен характер. В семейната си хроника поп Койчо Икономов от Търново споменава, че той е получил свещенически чин "при митрополита Илариона [Търновски]" и е "ръкоположен от Антима, преславски епископ" на 20 януари 1831 г. (Писахме 1984: 336).

БЕЛЕЖКИ

1. 3а удобство тази черква по-нататък ще бъде именувана с краткото й и популярно в града название "Св. Възнесение". [обратно]

2. Надписът е релефно изписан върху плоча с размери 98/78 см. Разположен е на южната фасада на сградата. Публикуван е през 1979 г. (Георгиева, Иванов 1979: 55-58). От надписа излиза, че храмът е новопостроен. Всъщност той е издигнат върху основите на съборената стара епископска черква. За нейното съществуване има данни още от XVIII век - през 1720 г. епископ Никифор Преславски събира средства за черквата "Възнесение Господне", която е и епископска катедра на тази епископия, съборена вече дълги години" (Тютюнджиев 1996: 33-34). [обратно]

3. Поради пораженията, нанесени от военновременните обстоятелства, шуменци събарят до основи и съграждат наново този свой храм, разположен в махалата Варош (Горна) или Черковна. Само съзиждането на сградата струва значителната за времето си сума 147 724 гроша (ДА-Ш, ф. 714к, оп. 1, а.е. 12, л. 33). На 1 юли 1830 г. настоятелството на храма започва да води приходно-разходна книга- кондика. Този акт е показателен за новото начало в историята на митрополитската църква в града. (Църковно настоятелство на храм "Св. Възнесение") - ДА-Ш, ф. 256к оп. 1, а.е. 35, л. 1, 37-38. [обратно]

4. Повече за ролята на този важен международно-правен акт в историческата съдба на Балканите на български език в Одринският (1981). [обратно]

5. Една балансирана и адекватна оценка за взаимоотношенията между българите и техните архиереи-гърци в ранния период на възрожденската епоха е направена от Хр. Гандев (1974: 37-58). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.