Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Предисторията

3. ЕПИСКОП АНТИМ ПРЕСЛАВСКИ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

3.1. За управлението на епископ Антим има запазени относително малко сведения. Името му е споменато в строителен надпис на издигнатата по негово време църква "Св. Възнесение Христово и св. вкмч. Георги"1 в Шумен. Тъй като става дума за архиерейския храм, който е единствено прибежище на православните християни в града до 1859 г., ще приведа текста на този надпис в неговата цялост.

2

На 11 ноември 1829 г. - месеци след приключване на руско-турската война от 1828-1829 г. - английският офицер граф Джордж Кепъл по време на неколкодневната си официална визита в Шумен се среща с тамошния владика. Той не споменава името на архиерея, но поради безспорната датировка на записките, оставени от него, може да се приеме, че става дума за епископ Антим.

1 ноември. На сутринта бяхме навестени от Михалаки и от българския митрополит на Шумла, или деспот, както го наричаха - прозвище, очевидно дадено на пастира от раята като оскърбление. Той беше родом от един малък остров на Архипелага. Едва що бе седнал, когато като типичен грък започна да се оплаква от турското правителство и да обяснява надълго и нашироко нерадостната съдба на паството си. Каза ни, че е много разочарован, че за неговите съграждани не се споменава нито дума в Одринския договор. Надявал се войната да бъде подновена, като това бил единственият начин да се събори турското иго (Английски 1987: 472-473).

По-нататък владиката споделя, че населението е разорено от войната, че в домовете са разквартирувани войници, а църквата е използвана като склад за боеприпаси3

В представеното документално свидетелство прави впечатление, че граф Кепъл титулува владиката като митрополит. Тази грешка не е съществена с оглед на факта, че благородникът принадлежи към англиканската църква - религиозна институция, организирана по различен начин от православната. Същественото в случая е, че - искрено или привидно - архиереят-грък демонстрира грижа за своето паство. Ако се доверим на свидетелството на британския офицер можем да приемем, че владиката се идентифицира в по-голяма степен със своите епархиоти-българи, отколкото със сънародниците си от "Архипелага"4. Една подобна констатация, разбира се, е заредена с крайност. Защото колкото графът не е наясно с етнокултурните разлики между българи и гърци, толкова владиката е наясно, че една официална среща като тази от 11 ноември едва ли би променила с нещо съдбата на епархиотите му. Нито пък неговата собствена участ5.

Последното документално свидетелство, свързано с епископ Антим, на което се натъкнах, има летописен характер. В семейната си хроника поп Койчо Икономов от Търново споменава, че той е получил свещенически чин "при митрополита Илариона [Търновски]" и е "ръкоположен от Антима, преславски епископ" на 20 януари 1831 г. (Писахме 1984: 336).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. 3а удобство тази черква по-нататък ще бъде именувана с краткото й и популярно в града название "Св. Възнесение". [обратно]

2. Надписът е релефно изписан върху плоча с размери 98/78 см. Разположен е на южната фасада на сградата. Публикуван е през 1979 г. (Георгиева, Иванов 1979: 55-58). От надписа излиза, че храмът е новопостроен. Всъщност той е издигнат върху основите на съборената стара епископска черква. За нейното съществуване има данни още от XVIII век - през 1720 г. епископ Никифор Преславски събира средства за черквата "Възнесение Господне", която е и епископска катедра на тази епископия, съборена вече дълги години" (Тютюнджиев 1996: 33-34). [обратно]

3. Поради пораженията, нанесени от военновременните обстоятелства, шуменци събарят до основи и съграждат наново този свой храм, разположен в махалата Варош (Горна) или Черковна. Само съзиждането на сградата струва значителната за времето си сума 147 724 гроша (ДА-Ш, ф. 714к, оп. 1, а.е. 12, л. 33). На 1 юли 1830 г. настоятелството на храма започва да води приходно-разходна книга- кондика. Този акт е показателен за новото начало в историята на митрополитската църква в града. (Църковно настоятелство на храм "Св. Възнесение") - ДА-Ш, ф. 256к оп. 1, а.е. 35, л. 1, 37-38. [обратно]

4. Повече за ролята на този важен международно-правен акт в историческата съдба на Балканите на български език в Одринският (1981). [обратно]

5. Една балансирана и адекватна оценка за взаимоотношенията между българите и техните архиереи-гърци в ранния период на възрожденската епоха е направена от Хр. Гандев (1974: 37-58). [обратно]

 

 

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.