Предисторията

2. ПЪРВИ СВЕДЕНИЯ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

2.1. През 1834 г. българите в село Котел започват да строят черковна сграда. Мащабната и скъпо струваща строителна операция става възможна благодарение на облекченията в режима на храмовото строителство, касаещо православната общност в Османската империя след Одринския мир от 2 септември 1829 г. И благодарение на значителните финансови средства, отделени за тази цел от замогналата се местна община¹. Разказвайки за строителството на "таз прехвалена церква на апостолите Петър и Павел", котленският летописец Жендо Вичов намира за необходимо да каже добри думи за преславския владика Герасим, под чието духовно ведомство се намира известното балканско селище. Герасим е помогнал за уреждане административно-правните въпроси около храмовото строителство.

Цитираният текст дава израз на добронамерената взаимност, доминираща в отношенията между епархиоти и архиерей при владиката Герасим, управлявал Преславска епархия през 30-те години на XIX век. В пределите на епархията от края на XVIII век нататък са включени селища в региона на Шуменска каза, Ески-Джумайска каза (Търговищко), Османпазарска каза (Омурташко), Преславско, Котел и няколко села от региона му (Жеравна, Градец, Катунище, Ичера, Медвен) (Архимандрит 1922: 54; Сметка б.г.)³. Нейният архиерей носи епископски сан и се намира в подчинение на търновския митрополит и "екзарх на цяла България"⁴.

Черквата "Св. св. Петър и Павел" в Котел

2.2. В началото на XIX век Преславска епархия е управлявана от епископ Неофит. В кодексите на Цариградската патриаршия се пазят два документа от 1808 г., които свидетелстват за конфликт между преславския епископ Неофит и варненския митрополит Хрисант. Неофит ръкоположил един свещеник от Каварна без благословията на тамошния архиерей. Хрисант налага на своеволника запрещение, което след намеса на Патриаршията е отменено (Снегаров 1943: 46-47).

В летописа на хаджи Велико от Шумен е запазена бележка за насилствената смърт на владиката. "1804. Да се знай, като умре деспот Неофит на Котел, че стана дяконът Антимос владика на Търново." Хаджи Велико датира неправилно първото събитие. Владиката е убит на 18 септември 1809 година (Писахме 1984: 304, 393). Втората част на изречението вероятно визира обстоятелството, че ритуалът по хиротонисването на новия владика Антим е осъществен в Търново.

Преки сведения за отношенията владика/епархиоти от второто десетилетие на XIX век засега не съм открила, но ще спомена едно косвено обстоятелство, което подсказва, че в този предисторически етап на движението срещу Цариградската патриаршия епископ Антим и неговите духовни поданици от Преславска епархия едва ли са живеели в условия на противостояние. Позовавайки се на мемоарни разкази на стари шуменци, Стилиян Чилингиров припомня една народна песен. Тази песен представлява косвено свидетелство за факта, че по всяка вероятност много от местните християни са били свързани със структурите на освободителната организация Филики етерия; структура, която в тясно единение с митрополитските власти в епархиите, подготвя антитурското въстание, избухнало в началото на годината - 1821-а (Чилингиров 1943: 16-17). С развоя на въстанието е свързано и полулегендарното сведение, че след интензивно въоръжаване местните турци се готвели на 8 юли 1821 г. масово да изколят християните в крепостния град. Възпрепятствала ги природата. В навечерието на големия удар връхлетяла лятна буря. Вятърът, дъждът и пороят отвлекли много мюсюлмани и предотвратили кървавата вакханалия.

При цялата условност на този тип изворов материал той звучи достоверно. Едва ли относително толерантните към иноверците в пределите на своята империя мюсюлмани ще организират масово клане на християни, без да са се натъкнали на сведения за единение между православните българи и гърци около подготвяната в дълбока конспирация въоръжена антитурска коалиция. Коалиция, която в никакъв случай не предполага конфронтационни отношения между патриаршеските власти и местните християни - българи (Иванов 1912: 158-181; Runsiman 1988: 338-360).

БЕЛЕЖКИ

1. Фактите, свързани със строителството на църквата "Св. св. Петър и Павел" в Котел са представени подробно в: Тонев (1993: 179-180). [обратно]

2. Летопис на Жендо Вичов от Котел (Писахме 1984: 311). [обратно]

3. Представеният обхват е актуален за целия изследван период, с изключение на две села от Месемврийска епархия, които за кратко се присъединяват към Преславската през 60-те години. Той намира потвърждение и в пълномощното писмо на делегата на епархията на Църковно-народния събор (1871 г.) Величко Христов. - "Книга, която съдържава описание на имуществата, които принадлежат на черковно-училищната народна каса в Шумен'''. По-нататък този ръкописен източник ще бъде цитиран с по-популярното му заглавие "Черковна кондика на Шуменската община" // ИМШ-В, № 2288, л. 44-47. [обратно]

4. Споменатото йерархическо положение личи ясно от някои патриаршески документи от XVIII в. (Тютюнджиев 1996: 35). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.