1. ВЪВЕДЕНИЕ

Вера Бонева

web | Българското възраждане в Шумен...

1.1. Цитираните осем стиха стоят в началото на поетическия опит на студента в Историко-филологическия факултет на Московския университет Райко Жинзифов, озаглавен "Европаизъм в Шумен". Текстът е публикуван в редактираното от него и от "дружината" му - Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович - московско българско списание "Братски труд",кн. 4 за 1862 година. Неумело натъкмената мерена реч представя диалог между студента, напуснал родината още през 1857 година, и един наскоро пристигнал от отечеството младеж. "- В мила България/ още ли гърцизъм,/ гръчка поразия?" - пита авторът. Отговорът е: "- Не. Европаизъм./ - велит, - в България/ има веч учение,/ има свободия/ има просвещение." Примерите за новобългарския "европаизъм" са извлечени от ежедневието на град Шумен и са подвластни на изострен критичен патос по отношение на усвояването на европейските ценности в българското общество само откъм бляскавата им външна страна - панталони, помади, одеколони, бели ръкавици, стегнати корсети, лъскави петлици.

"И сос френска риза/ исто като френец/ българин излиза/ чисти европеец." (Жинзифов 1862: 47-50). Проблемът за устремното движение на новобългарските елити по повърхността на "криворазбраната цивилизация" е предпочитан възрожденски мотив за поетически, комедийни или публицистични задявки със суетата на току-що пръкналите се нашенски европейци. Но не този смислов пласт на цитирания текст ме провокира да поставя малко известното Райко-Жинзифово "стихотворение" в началото на своя исторически разказ. Провокацията дойде от нетипичното, но натрапчиво противостояние гърцизъм или европеизъм.Противостояние, играещо ролята на своеобразен ключ към сюжетната линия на споменатия поетически опит. И настойчиво натрапващо идеята, че след освобождението от гърцизма,т.е. от църковно-духовната и църковно-административна опека на Цариградската патриаршия, пред българите вече не съществуват съществени пречки за усвояване на ценностите на европеизма.Нещо повече, по мнението на току-що прохождащия поет е настъпила нова епоха в публичното битие на кроткия християнски народ. Епоха, индикирана с двусловесно възклицание: "Каква свободия!" Тази свободия е илюстрирана с примери от културното ежедневие на гр. Шумен.

1.2. И ако закачките на Райко Жинзифов с увлечението на шуменци по мазурки и кадрили могат да бъдат тълкувани нееднозначно, то констатацията му, че към 1862 година градът е скъсал напълно с гърцизма, не подлежи на сериозни обструкции. При все това споменатата констатация подлежи на една по-обстоятелствена повествователна реконструкция. Защото, ако в другите региони на етническата ни територия тежненията за национално обособяване могат да бъдат заявени и със средствата на въоръжената борба,то тук - в средището на най-значимия османски гарнизон на Североизточна България - дори и мисълта за въоръжен бунт е несъстоятелна². С оглед на изтъкнатото обстоятелство (както и във връзка с подчертаната доминация на мюсюлманския елемент в Лудогорието) в района на Шумен и Шуменско политическите аспекти на споменатите тежнения намират изява най-вече в легалното движение за църковно-народен суверенитет³. Споменатата констатация представлява най-съществената интелектуална провокация за появата на тази книга.

В по-абстрактен план настоящото изследване на един регионален проблем на Възраждането е подчинено на представата, че политическата модернизация на предосвобожденското ни общество може и трябва да се описва същностно чрез категориите, с които обрисуваме аналогичните процеси в западноевропейското етнокултурно пространство - реформация, либерализъм, национализъм, иредентизъм, конституционализъм. То дава историописен израз и на убеждението ми, че двойката понятия революция/еволюция има отношение не към същността, а към динамиката на протичащите в предосвобожденското общество процеси⁴. Следователно революционни феномени и събития могат да бъдат регистрирани както в пределите на въоръжената освободителна борба, така и в църковната борба. Еволюционистки - също. Особено като се има предвид, че крайната цел на двете движения на практика са идентични - етнокултурно и политическо обособяване на нацията.

В контекста на представените съждения настоящото изследване, при все че повествува върху един регионален аспект на църковно-националните борби, е изкушено от амбицията да отстоява някои по-общи възгледи на автора за характера и динамиката на възрожденските процеси чрез изпитаната и трудно оборима методика на конкретното фактографско експозе, основаващо се на представителен обем исторически извори и влизащо в обстоятелствен диалог със сродни историописни текстове.

1.3. В хода на оказалата се колкото интригуваща, толкова и трудоемка подготовка на настоящата книга ме пресрещна озадачението, че в българската историческа книжнина към момента няма публикуван дори и кратък обзорен очерк върху поставения проблем⁵. Историописни податки за църковните борби в пределите на Преславска епархия се съдържат в изследвания, посветени на други аспекти на националното възраждане в Шумен (Джумалиев 1962: 123-163; Пенков 1976: 120-132; Георгиева 1972: 147-168; Георгиева 1992: 189-194; Урбан, Вачкова 1995). Някои регионални проучвания, посветени на селища, влизащи в пределите на най-старата българска митрополия, засягат частично проблема за еволюцията на църковно-националното движение в Шумен и Шуменско (Великов 1976: 93-106; Гроздев, Златков 1983; Тонев 1993: 93-106; Маждракова-Чавдарова 1999: 104-162). Развитието на епархията в периода 1870-1878 г. също не е било предмет на самостоятелен исторически обзор, въпреки наличието на няколко относително обстоятелствени биографични текста, посветени на Симеон, митрополит Варненско-Преславски (Сборник 1922; Вълканов 1992; Любенова 1996: 101-119). В монографията за предосвобожденския период от историята на Българската екзархия Зина Маркова засяга някои важни аспекти на проблема, без обаче да обособи отделен очерк за Преславска епархия - по подобие на очерците за някои други митрополитски средища, включени в книгата (Маркова 1989).

Отсъствието на самостоятелно историческо изследване за църковното движение в Шумен и Шуменско предизвиква основателна почуда на фона на многосказателните историописни текстове и документални публикации, третиращи развоя на църковно-националните борби през епохата на Възраждането в други митрополитски и епископски центрове на етническата ни територия⁶. Споменатото обстоятелство се компенсира частично от наличието на богат и красноречив документален материал, в голямата си част непубликуван. Документите от фонда на възрожденския учител и деловодител на шуменската община Никола Бацаров, кореспонденцията на шуменския представител на църковния събор от 1871 г. Велико Христов, ръкописното наследство на учителя Илия Р. Блъсков, както и останалите архивни материали от НБКМ-БИА, свързани с развоя на църковното движение в Шумен и епархията, стоят в основата на настоящия исторически текст (НБКМ-БИА,ф. 10; ф. 31; ф. 328; колекция 18, Шумен). Съществена информация е извлечена и от богатия архив на митрополит Симеон Варненско-Преславски (Научен архив при БАН), както и от архива на Варненско-Преславска митрополия (Държавен архив - Варна), НА-БАН, ф. 144к (Симеон, митрополит Варненски и Преславски). Повече за този фонд вж. Флорова (1977: 323-331, ДА-В, ф. 75к, Варненско-Преславска митрополия). Макар и в несистематичен вид, пръснати из лични колекции и сбирки, интересни материали по темата се съхраняват и във фондовете на Историческия музей и Държавния архив на гр. Шумен. Част от тях са публикувани в документалния сборник "Шумен и Шуменско. XV-XIX век" (1997). Настоящата книга е написана и със същественото сътрудничество на ред мемоарно-аналитични очерци, имащи отношение към борбата за църковно-национални правдини - както в национален, така и в регионален план (Бурмов 1902; Стамболски 1927; Блъсков 1907; Икономов 1892; Икономов 1973; Бацаров 1986).

1.4. "Пътникът, идващ по шосето от Джумая в най-голямата крепост в Дунавска България, вижда отначало освен форта Стража само два окопа пред него. След това силно изненадан той навлиза в идилична долина, природната красота на която е повишена от великолепни полета, лозя и овощни градини." (Каниц б.г. [1998]: 74). Тези прочувствени думи предшестват разказа на Феликс Каниц за град Шумен. Посетил неколкократно крепостния град, пътешественикът разказва обстоятелствено за преките впечатления и сведенията, събрани от него, за положението на града през 60-те и 70-те години на XIX век. През 1865 г. унгарецът изброява 3129 къщи, от които 1637 турски, 1470 българо-арменски и 22 еврейски. Тези данни стоят близо до официалната статистика, според която през същата 1865 г. населението на Шумен възлиза на 19 822 души, от които българи - 8108 души (Турски 1959: 100). Приведените цифри представят града като едно от големите селища в Североизточна България (Чанков: 1937: 365-374; Пенков 1972: 121-130). Селище, което е важен административен център и в което е локализиран най-значимият военен гарнизон в територията между Дунав и Стара планина. В мирно време тук пребивават между 4000 и 5000 военни. Силната концентрация на войници и офицери придава специфичен облик на града. Вследствие на нея процентът на мюсюлманското население се увеличава силно, макар че в стопански план доминацията на българите е очевидна.

През визирания в изследването период на XIX век в стопанската структура на града определено преобладават занаятите. Водещите еснафи - както по количество на продукцията, така и по значимост в общия баланс на местната икономика - са българските. Сред тях се открояват абаджийският, терзийският, дикиджийският, кожухарският, бакърджийският, железарският и бъчварският еснафи. Една значителна част от населението е свързана със селското стопанство. Това важи с особена сила за придошлите през 20-те, 30-те и 40-те години българи от съседните села, чието присъствие засилва ролята на овчарския и чифчийския еснаф (Джумалиев 1960б: 87-99). Въпреки че преживява сътресение в периода на Кримската война (1853-1856), през третата четвърт на XIX век стопанската активност на българската общност в Шумен и региона бележи определен подем, който без съмнение е свързан с активизирането на търговските връзки, с някои по-значими кредитни начинания, както и с първите производствени заведения от манифактурен тип.

Стопански силната общност на българите в крепостния град заявява себе си и в значими начинания в областта на културния живот. Още през 40-те години на XIX век Шумен се очертава като водещ център на новобългарското образование. През 50-те, 60-те и 70-те години в Шумен възникват последователно две читалища, формирана е театрална трупа, осъществени са ред инициативи в областта на музикалното дело. Освобождението заварва града с четири добре уредени училища. Тук се получават и четат повечето от легалните и някои от нелегалните периодични издания. Частните и публичните библиотеки се попълват с голяма част от новопоявяващите се новобългарски печатни книги. В средищното селище по различно време се подвизават като учители и общественици ред изявени интелектуалци - Сава Доброплодни и Сава Филаретов, Никола Бацаров и Илия Блъсков, Добри Войников и Тодор Икономов, Царевна Миладинова и Панайот Волов. На фона на представените обстоятелства отчетливото присъствие на Шумен и Преславска епархия в общонационалния контекст на църковно-националните борби става по-лесно обяснимо.

1.5. Църковно-националното движение има отношение към всички основни компоненти на политическата и културна модернизация на българското общество, протичаща динамично и интензивно през третата четвърт на XIX век. Споменатата корелация е констатирана още от съвременниците.

Тези емоционално украсени съждения на Ил. Р. Блъсков визират реалностите, свързани с развитието на църковния въпрос в най-бурния му период - края на 50-те и началото на 60-те години на XIX век. Те, ведно с всички останали документални и мемоарни текстове, повествуващи върху предмета на предприетото изследване, ме провокираха да предпочета широкия изследователски вариант, който, в съответствие с градивната Петър-Никова традиция⁷, си позволих да обвържа с титула "църковно-национални борби и постижения".

Квалификацията широк изследователски вариант ще рече, че борбите на българите от Преславска епархия за църковно-народен суверенитет и развитието на екзархийските структури и инициативи в региона до 1878 г. се осмислят в един максимално разгърнат контекст на общобългарското движение за етнокултурна еманципация. Този подход предполага търсене на паралели с национални изяви в други части на етническата ни територия, както и позоваване на факти, свързани с действията и инициативите на цариградските лидери на движението. И още нещо - в предмета на историописния обзор са включени не само конкретните обстоятелства на борбата срещу гръцките владици и патриаршеските домогвания, но и привидно отдалечените от тях действия, свързани с оформяне на правилата и механизмите на регионалното самоуправление, станали особено видими през 60-те години на XIX век чрез деятелността на т.нар. главни общини.Възникването и дейността на споменатите "главни общини" е явление, което е функционално обвързано с отстраняването на гръцките владици. Тъй като в периода 1860-1870 църковният въпрос остава формално нерешен на общонационално равнище, местните общини реално поемат правомощията - светски и духовни - на митрополитската власт⁸. Те започват да управляват епархията в пределите на архиерейската юрисдикция. А и широко извън нея (Паскалева 1964: 69-84; Христов 1973: 145-153; Tpajaнoвски 1988: 125-145). Едно от ярките и типични потвърждения на споменатата тенденция е дейността на Шуменската главна община. Дейност, провокираща и активираща единението на българите в региона около току-що появилите се институции на културната модерност - взаимното и класно училище, читалището, театъра, периодиката, печатната книга на новобългарски език. Дейност, насочена към минимализиране контактите на отделния поданик-българин с етнически чуждата власт и към максимализиране управленските правомощия на първата общонационална институция в Ново време - Екзархията. Дейност, върху чиито видими проявления и невидими предпоставки/мотиви/напрежения в пределите на град Шумен и на Преславска епархия повествува тази книга.

БЕЛЕЖКИ

1. Думата "бащина" в случая е еквивалентна на "родина". [обратно]

2 Да не забравяме, че в периода на руско-турската война 1877-1878 г. Шуменската крепост така и остава непревзета от руската армия. Турските военни части, дислоцирани в нея, я освобождават едва след подписването на Берлинския договор. Вж. Пенков (1960: 115-133); Тонев (1999). [обратно]

3. "Именно тази църковна борба представлява първият и може би най-важният етап в развитието на българското националноосвободително движение." Автор на цитираното изречение е гръцкия историк Андреас Либератос. Неговата амбиция да осмисля българо-гръцкия църковен спор в контекста на буйстващия балкански национализъм от втората и третата четвърт на XIX век влиза в тясна успоредица с концепциите, залегнали в основата на тази книга, както и на другите мои текстове, посветени на църковния въпрос през Възраждането (Либератос 1997: 130-134). Споменатият гръцки историк е защитил в Манчестърския университет магистърска теза, отстояваща аналогични възгледи (Lyberatos 1995). Тези възгледи не са новост в съвременната историопис и моят исторически разказ по-нататък често ще влиза в синхрон с тях (Arnakis 1963: 115-144; Kitromilides 1989: 149-194). [обратно]

4. Тази концепция е представена в разгърнат вид в: Бонева (2000: 158-171). [обратно]

5. В архива на историка Георги Джумалиев се съхраняват два машинописни текста, озаглавени съответно "Град Шумен в цьрковноосвободителните борби" и "Шуменската община през Възраждането". Те по всяка вероятност представляват част от подготвената за печат, но неотпечатана монография на краеведа, посветена на историята на Шумен и Шуменско през епохата на Възраждането. В тях е направен обзор на основните факти, свързани с поставените проблеми. Обзор, съответстващ на изследователската парадигма на историческото знание за Възраждането от края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век. При цялата си фрагментарност и несистематичност тези два текста са основното историописно градиво, с което контактувах най-продължително при подготовката на настоящото изследване (ДА-Ш, ф. 714к, оп. 1, а. е. 12, л. 1-30). [обратно]

6. Една съвсем обща представа за обема и проблемната насоченост на споменатата книжнина създават два библиографски обзора: (Гечева 1986; Маркова1989: 333-346). Към тях трябва да се добавят някои по-нови заглавия: Tpajaповски (1988: 164-223); Дебочички (1990, 57-74); Бояджиев (1993: 126-150); Тодев (1994: 90-236); Тонев (1995: 203-270); Сиромахова (1997: 117-153); Темелски (2000: 153-228, 371-411). [обратно]

7. Тук имам предвид единствения досега цялостен академичен обзор на църковно-националното движение от епохата на Възраждането (Първото издание на книгата е от 1929 г.) (Ников 1971). [обратно]

8. Пределите на църковната юрисдикция на православните институции в периода са очертани относително изчерпателно в: Pantazopoulos (1967). [обратно]

© Вера Бонева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2007
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Вера Бонева. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново: Фабер, 2002.