Вера Бонева

web

Въведение

През лятото на 1865 г. в рамките на едно свое журналистическо пътуване по "българските места"¹ от двете страни на Балкана публицистът Иван Богоров отсяда за няколко дни в Търново. Българската общност в сравнително големия за времето си град впечатлява пътешественика със стопанската си предприемчивост, съчетана обаче с липса на готовност да се динамизират пазарните контакти с някои от селищата в околността. В репортажа си за посещението в старата столица, публикуван в тогавашния печат, Богоров се изказва критично за търновските училища, чиято програма, по негово мнение, не осигурява достатъчно прагматични умения на обучаващите се деца заради предимно хуманитарните дисциплини, които се преподават там. Той споделя и известни резерви по отношение организацията на учебното дело в града, ръководено от местната българска община. Почти по същото време от страниците на своя цариградски вестник "Гайда" Петко Р. Славейков отправя похвала на търновските общинари за старанията, които полагат "за улучшението на учебните заведения" в родния му град (Славейков 1866: 129).

Къде е истината? Възможно е да е по средата, но по мое мнение правият в случая е Славейков. Ще се опитам да обоснова това мнение, позовавайки се на един неинтерпретиран и непубликуван към момента документ, съхранен в личния архив на търновския учител и деловодител на Общината Никола Златарски (1823-1875)² в ръкописния отдел на НБКМ-София. Документът представлява единичен лист (формат 32х41 см), върху който в две колони са описани приходите и разходите на Търновската община за една календарна година - от 26 октомври 1865 до 26 октомври 1866 г. (НБКМ-БИА, ф. 783, оп. 2, а.е. 53, л. 3). За разлика от материалите, свързани с други възрожденски институции от този порядък, споменатият тип документация на Търновската община е запазен в едно представително широкообемие (НБКМ-БИА, ІІА 2433-2438; ІІА 7630-7641) и затова вглеждането в един от нейните сегменти е полезно с оглед по-точна оценка на значимостта й. Предпочела съм точно този документ от сравнително големия масив заради хронологическата му положеност в средата на 60-те години - време, в което образователните институции в старопрестолния град са придобили относителна завършеност и стабилност. За по-голямо удобство по-нататък ще именувам документа, обект на настоящия анализ, годишен счетоводен баланс, съзнавайки условността на този терминологичен избор по отношение на обществените реалности през ХІХ век.

"Годишният счетоводен баланс" носи дата 26 октомври 1866 г., когато е утвърден на заседание на Общината и с това се е превърнал в официален акт, фиксиращ движението на паричните средства за образование през предходната финансова година³. Той е изготвен по правилата на тогавашното двойно счетоводство и съдържа ценна конкретна информация за важни детайли от "бюджетната политика" на влиятелната регионална институция по отношение управлението на местните училища през 60-те години на ХІХ век. Затова ще си позволя да му направя няколко смислови разреза, разположени в контекста на факти за училищните дела в Търново през споменатото десетилетие, както и на фона на някои водещи процеси, свързани с размаха на новобългарското образование през третата четвърт на ХІХ век. При съставянето на този текст предпочетох фактографско-репродуктивния подход пред един по-абстрактен анализ. Причините са две: 1) естеството на изворовия материал; 2) желанието ми да предотвратя риска от преекспониране на добрите управленски практики на Търновската община през Възраждането заради тясната ми персонална обвързаност със старопрестолния град на Янтра.

Българските училища в старопрестолния град

Новобългарското образование в Търново води своето начало от 1839 г., когато в дома на търговеца Петър Хаджи Христов е създадено частно взаимно училище с преподавател Захарий Княжески от Стара Загора. През следващото десетилетие без прекъсване функционира мъжко взаимно училище, а в края на 40-те години се оформя и класното. През 1856 г. табашкият еснаф построява специална сграда за взаимното училище, в която заедно се обучават момчета и момичета⁴. Към края на 50-те години в града вече съществуват две класни училища и едно девическо взаимно, приютено в помещения на храма "Св. св. Константин и Елена". То прераства в класно през 1869 г. Училищното дело в старопрестолния град остава в тези иституционални параметри до Освобождението, като вариациите се свеждат до несъществени разлики в броя на класовете, движещ се през различните години между четири и пет⁵. Извън системата на обществените училища си струва да се отбележи краткото съществувание на частен гимназиален курс, организиран през 1870 г. от френския възпитаник Тодор Шишков (1833-1896)⁶, чиято цел е завършилите пети клас ученици да покрият материала и за последния шести клас, за да са готови за кандидатстване в чуждестранни висши училища (Драганова, Димитров 1982: 205-221).

В дописка от 1859 г. се съобщава, че в търновските училища се обучават 850 деца. Цитираният в началото репортаж на Ив. Богоров от 1865 г. изрично отбелязва, че през последните години броят на учениците се е увеличил (Турция, г. ІІ, бр. 2 от 17 юли 1865). Следователно (макар и с известна условност), можем да приемем, че към периода, за който се отнася визираният тук годишен баланс на Общината (1865-1866 г.), цифрата на учениците варира около 1000. Това показва, че по-голямата част от децата в старопрестолния град посещават градските училища⁷, тъй като по официални данни от преброяването в Дунавския вилает през 1865 г. българите в Търново са 8241 (от общ брой на населението 12884 души) (Дунав, г. ІІ, бр. 55 от 9 март 1866). Последното обстоятелство е важен знак за резултатността на образователните инициативи, създадени и поддържани от българските самоуправленски структури.

Ръководството на учебното дело в Търново през 1858 г. е централизирано в рамките на града, т.е. училищата са подчинени на Общината, а не на църковни настоятелства към храмове или на отделни частни инициативи. Основните управленски действия по отношение на образователните структури се упражняват от Общината посредством Училищното настоятелство⁸. Съществуват данни, че в определени ситуации отделни текущи проблеми на някое училище се движат и от църковното настоятелство по местонахождението му, но ключовите въпроси за поддръжката на сградите, назначаването на учителите, утвърждаването правилата на вътрешния ред в училищата и контрола за спазването им са функция на Общината⁹, която ежегодно натоварва трима или четирима от своите членове да изпълняват ролята на Училищно настоятелство. Освен всички изброени по-горе функции, търновското Училищно настоятелство има за задача да следи дали заплатите на учителите се изплащат своевременно, както и да контролира как педагозите изпълняват служебните си задължения (Златарски 1933: 111-118; НБКМ-БИА, ІІА 2395; Български книжици, г. ІІ, кн. 16 от август 1859: 314).

Годишният счетоводен баланс

Разходната част на годишния счетоводен баланс на Търновската община за 1865/66 г. включва списък на сумите, дадени като заплати на учителите, подредени по стойностни изражения от най-голямата към най-малката (вж. Приложение № 1.) Най-голяма сума получава главният учител на мъжкото училище Никола Михайловски (1818-1892)¹⁰. Той е с висше образование, завършено в Русия, и с дълъг професионален опит, а възнаграждението от 11 000 гроша е недвусмислен израз на положителната оценка на настоятелите за работата му¹¹. Това е една от най-високите за времето си заплати (Даскалова 1997: 217-222). От достъпните изворови данни може да се извлече информация само за няколко възрожденски класни учители, получавали по-голяма заплата - по 12 000 гроша са взимали Никифор Попконстантинов в Елена през 1856 г. и Тодор Бурмов в Габрово през 1858 г. През 1861 г. заплатата на Ботьо Петков в Калофер възлиза на 13 000 гр. Близка до посочените цифри е заплатата на Недю Жеков в Лясковец през 1871 г. - 10 000 гр. (Димитров 1987: 273). С по-голям размер от изброените стойности към тогавашния период са само заплатите на същия Н. Михайловски и на колегата му Н. Златарски - 14 000 гр., определени им от търновските общинари през 1868 г. (НБКМ-БИА, ІІ А 2437).

Не е малка заплатата (8000 гроша) и на учителя Атанас Гранитски (1825-1879), чиито преподавателски маниери са ценени високо от възпитаниците му (Янков 1939). Той е известен за времето си полиглот и създател на сравнително обемна книжовна продукция¹². Заплатите на Н. Златарски (5500 гр.), Илия Шиваров (5500 гр.) и Г. Коджаоглу (4000 гр.) варират в рамките на средните за класните учители в общонационален план. Също в рамките на средните годишни възнаграждения са и парите, които получават взаимните учители и двете преподавателки във девическото училище - между 2000 и 3000 гроша (Даскалова 1997: 218-222). Посоченият като последен в списъка Съби работи за заплата от 1200 гроша, изплащани месечно. Малката сума и месечната регулярност на изплащането й подсказват, че той по всяка вероятност е прислужник или домакин в градските училища.

Интерпретирани в сравнителен план, заплатите на търновските педагози за учебната 1865/1866 г. могат да се квалифицират като близки до средните за тогавашното българско пространство (Димитров 1987: 230-242). Изключение прави възнаграждението на главния учител Никола Михайловски, което гравитира към най-високите стойности. Какъв жизнен стандарт са осигурявали тези приходи на десетимата градски учители и учителки? Съвсем приличен за потребителските стойности по нашите земи през ХІХ век. С тези пари те са можели да посрещат не само ежедневните разходи на семействата си, но и да си позволяват определени "луксове" за тогавашните времена - да си купуват книги, да предприемат неголеми пътувания, дори и да правят спестявания, които обикновено се дават под лихва на търговци. Според общоприети вече в историческата наука стандарти за измерване на този показател, търновските учители принадлежат към съсловието на заможните хора ведно с утвърдените занаятчии и със средните търговци (Янева 2004: 489-491)¹³. С оглед на това можем да приемем, че към 1866 г. Търновската община е направила необходимото, за да осигури на градските учители едно стабилно материално битие - съществена предпоставка за отговорно изпълнение на професионалните задължения. Не и единствена, разбира се.

Прави впечатление, че в разходната част на годишния счетоводен баланс са отбелязани само разходите за заплати на училищните кадри. Другите присъщи на училищната дейност разходи отсъстват. Става дума за текущи ремонти на сградите, за отопление, за оборудване, за снабдяване с някои учебни помагала и т.н. От данните, съдържащи се в останалата съхранена документация на Търновската община, може да се предположи, че тези разходи са покривани от някои извънредни приходи на църковните настоятелства, с преки плащания от страна на еснафите или с еднократни парични вноски на отделни граждани (НБКМ-БИА, ІІА 2437, ІІА 2438). При положение че и трите търновски училища по това време са осигурени с добри за времето си сгради, тези разходи не ще да се били много големи.

В приходната част на годишния счетоводен баланс за 1865/1866 г. ясно личат пет групи доходи (вж. Приложения № 2 и 3). Най-голямата сума - 18 166 гр. и 20 пари, е осигурена от църковните приходи - такси от служби, дискоси, църковни данъци. Към нея може да се добави и малката, но важна с оглед на произхода си сума от 890 гроша, събрана от деловодителя на Общината Н. Златарски за издаване на вули, т.е. разрешения за църковни бракове. Тук е съществено да се отбележи, че към интересуващия ни момент Търновската община се е дистанцирала изцяло от все още пребиваващия в града патриаршески митрополит Григорий, като му е иззела практически всички църковно-управленски и църковно-финансови функции, дори и правото да издава вули - изключителна привилегия на архиерейската институция, осигуряваща спазването на каноничните правила при сключването на християнските бракове¹⁴. Следователно, в случая се натъкваме на пряк резултат от навлизащото в решаващата си фаза църковно движение. Един от ключовите положителни резултати на това движение, проявил се още в хода му, се изразява в пренасочване на значими суми от църковни данъци и такси от касите на митрополитите към динамично развиващите се структури на новобългарското учебно дело. Такъв точно е случаят в Търново, регистриран от годишния счетоводен баланс на местната община.

Втората по размер сума - 13 305 гр. и 10 пари, в приходната част на бюджета е от лихвите по заемите, които Общината дава на граждани и занаятчийски сдружения. Високият относителен обем на тази сума се дължи на наличието на значителен за времето си капитал в касите на Търновската община, възлизащ на 159 771 гр., вкл. и един текущ дълг от 3382 гр. 30 пари. При положение че само 47 817 гр. и 10 пари от тази сума са инвестирани в издръжката на училищата, то останалата сума от 112 571 г. се явява добра основа за печеливши кредитни операции. Отбелязаната в някои от записите лихва от 1% месечно или 12% годишно е сред високите за времето си (История 1981: 402-411), но по всичко личи, че тя не подлежи на предоговаряне - независимо от това кой получава заема. И тук се натъкваме на една присъща на възрожденските стопански отношения практика, която е в интерес и на кредитополучателите и на кредитодателите. Да не забравяме, че в Османската империя по това време кредитните институции са в зачатъка на развитието си, а набиращите сила пазарни отношения се нуждаят от обемни парични ресурси.

Размерът на паричния капитал на Търновската община към 26 октомври 1866 г. определено надхвърля средните стойности на аналогични структури. Според налични изворови данни, през третата четвърт на ХІХ век редица от по-големите главни общини също разполагат със значим финансов ресурс, но по правило по-малък от търновския. От публикуваните данни за Хасковската община става ясно, че нейните годишни приходи през 60-те години варират между 50 000 и 70 000 гр. (Добрев 1984: 60-62). Известните със спестовността си габровци на 16 февруари 1868 г. изравняват бюджета си на 29 087 гр. и 20 пари в приходната му част, кат остават с текущ дълг от 4154 гр. (Македония, г. ІІ, бр. 38 от 17 август 1868). През 1867 г. Софийската община изравнява бюджета си към сумата 52 923,06 гр. (Динеков 1937: 82-83). Съизмерима с търновската е структурата на бюджета на Шуменската община през първата половина на 60-те години, като там основната част от приходите идва от годишни вноски на еснафски организации (Бонева 2002: 172). С размера си от 173 711 гр. капиталът на Шуменската община към 1865 г. е може би сред най-големите за времето си. По отношение сравнително голямата сума, с която разполага през 1866 г. Търновската община, може да се предположи, че тя е резултат от известни натрупвания през годините, стъпили върху основата на няколко големи дарения за учебното дело от страна на местни българи и емигранти, както и от страна на еснафските организации (История 2000: 192-193).

Следващото по значимост приходно перо в бюджета на Общината е от наеми. То не е особено голямо по размера си - 7807 гр. и 20 пари - 18% от приходите. Въпреки това, трябва да бъде окачествено като съществено, защото е свързано със сигурни приходоизточници - няколко мази (складове), една фурна и още един търговски обект, чиито доходи се контролират от Н. Сиркифоглу. Придобиването на собственост върху недвижими имоти от страна на училища и общини става основно по пътя на даренията от страна на местни граждани. При все че съществуват известни особености с актуването на тази собственост, свързани с необходимостта тя да бъде записана на физическо лице, посоченият пример от търновската възрожденска история показва, че става дума за продуктивна обществена практика.

Характерните и за много други градски центрове ежегодни вноски от страна на еснафските организации в общинския бюджет присъстват в приходите за 1865/66 г. със сумата 3648 гр. Тя е относително малка на фона на другите приходни пера, независимо от наличието в града на 11 добре развити български еснафа (Златарски 1933: 113). Една от причините за това явление са констатираните през 1861 г. нарушения при изразходването на дадените от еснафите пари за училищата; факт, довел до появата на сериозни резерви относно ползата от подобни дарителски начинания в ръководствата на еснафите. В желанието си да възвърне доверието на еснафите към коректността на Общината, на 26 октомври 1865 г. училищните настоятели са изпратили специални писма с молби за съдействие и със заплахи, че децата на членовете на еснафите ще бъдат отстранени от училищата. Доколко тези актове са дали конкретни резултати, е трудно да се определи, но явно, година след тях активността на еснафите във финансирането на учебното дело не е особено висока.

Заключение

Поставен в смисловата и фактическа логика на процесите в българското общество през 60-те години на ХІХ век годишният счетоводен баланс на Търновската община за 1865/1866 г. свидетелства, че по това време модерните образователни институции в старопрестолния град имат стабилна традиция и устойчиво присъствие в градското културна пространство. Създадени са добри практики за осигуряване на финансови средства за училищата, както и за контрола при изразходването им. Осигурена е прозрачност на процедурите и проследяемост на сумите. Ежегодната отчетност на училищното настоятелство пред Общината на Димитровден (26 октомври) представлява по същество една модерна процедура, обвързана с представителните институции. Проявената от настоятелите предприемчивост за извличане на максимална печалба от общинския капитал също е европейски феномен, подсказващ готовност за резултатно управление и на значително по-големи суми в обществен интерес. Най-съществена в случая е откроимата амбиция на търновския елит да осигури на младото поколение достъпно и качествено светско образование. Една амбиция, обвързана тясно с правилата на европейската политичност и категорично работеща за динамизиране на модернизационните процеси в българското предосвобожденско общество.

На фона на направените констатации, цитираното мнение на д-р Иван Богоров, че търновските общинари не се грижат достатъчно за образователните институции в старопрестолния град, звучи пресилено и крайно. Провокирано, по всяка вероятност, от недостатъчна информираност или от личностно пристрастие, то е израз по-скоро на свръхамбициите на възрожденския елит по отношение на образователната система и на желанието да се постигне максимално висок резултат с относително ниските материални, финансови и кадрови възможности на възрожденското училище. В този смисъл критичността на Богоров е по-скоро настойчив призив за ускорено развитие, отколкото адекватен образ на конкретната фактическа реалност. Няма съмнение, че по-близък до фактическата реалност в оценката на ситуацията е Петко Р. Славейков, който квалифицира управленските практики на съгражданите си като "заслужаващи похвала". Тази оценка намира категорично потвърждение в годишния счетоводен баланс на Търновската община от 26 октомври 1866 г. Въпросният източник, както и целият масив финансови и административни документи на българската общност в старопрестолния град съдържат ярки и недвусмислени свидетелства за едно същинско държавническо отношение към образователната подсистема на обществото.

БЕЛЕЖКИ

1. Тук словосъчетанието "българските места" е извлечено директно от заглавието на сборника с пътеписи на Ив. Богоров "Няколко дена разходка по българските места", съставен и отпечатан от публициста след завършване цикъла с репортажи от посетени от него селища. Преди да излязат като отделна книга тези пътеписи са публикувани на страниците на в. "Турция". Текстът за Търново е публикуван в: Турция, г. ІІ, бр. 2 от 17 юли 1865. Вж. и: Богоров (1868). [обратно]

2. Повече за даскал Никола Златарски виж: Радев (2000: 577-583); Златарски (2007: 186-198). [обратно]

3. Заради ключовото разположение на Димитровден (26 октомври) в народния календар търновци са го избрали, за да обвържат съдържащата се в него символика на прехода с процедурата по обновяване състава на Общината и с отчета на сметките на старите управници пред избирателите им. Виж: Арнаудов (1996: 12-13); Младенов (2006: 156, 165-167). [обратно]

4. Практиката за обучение на момчета и момичета в едно училище, но в отделни класове, не е широко разпространена през Възраждането. Този относително ранен за българските условия случай е показателен за готовността на търновските общинари да надмогват някои присъщи на традиционното общество предубеждения към социалната пълноценност на жените. Не е невъзможно обаче тази ситуация да се е породила от желание за икономисване на финансови средства чрез обединение на мъжкото и девическото училище в едно. За девическите училища в града виж: Кулелиев (1936); Кутева (1996: 151-175). [обратно]

5. Общата рамка и значим обем конкретни факти по проблема са представени в Драганова, Димитров (1982: 205-221; 2000: 185-191). [обратно]

6. Педагогическата и обществената дейност на Т. Шишков е интерпретирана съвсем скромно в пределите на съвременната научна книжнина. При все това, делото му е откроено в енциклопедичните издания за епохата. Последното обстоятелство подсказва перспектива за по-значим изследователски интерес. Виж: Стоянов (1957: 377-380); Драганова, Димитров (1981: 116-143); Цанев (1986: 265-272); Енциклопедия (1996: 797-798); Кой (2000: 301); Бонева (2005: 337-357). [обратно]

7. Независимо от наличието на посочената цифрова информация, какъвто и да е опит за по-конкретни изчисления на процента на посещаемост на училищата от градските деца е невъзможен, тъй като част от учениците са жители на околните села. Това с особена сила се отнася до класните училища. [обратно]

8. Обща характеристика и конкретни данни за училищните настоятелства през Възраждането - виж Димитров (1987: 105-116). [обратно]

9. През различните години на своето съществувание Търновската община включва в състава си между 15 и 25 членове. Съставът й се обновява ежегодно. Повече за дейността й виж Драганова (1966: 73-95). [обратно]

10. Повече за Никола Михайловски виж Данчев (1968: 289-295); Димитров (1996). [обратно]

11. Тази заплата е договорена между Н. Михайловски и Общината още през 1863 г. През 1868 г. заплатата на Н. Михайловски възлиза на 14789 гр. Това е една от най-високите за времето си суми, на които е оценяван годишният труд на възрожденски учител по българските земи (НБКМ-БИА, ІІА 2437). [обратно]

12. Дейността му е сравнително слабо проучена. Виж: Уста-Генчов (1927: 1258-1271); Радев (2000: 576-577); Кой (2000: 73-74); Енциклопедия (1996: 198-200). [обратно]

13. Според обобщените от стопанския историк Светла Янева данни, заможните българи през последните предосвобожденски десетилетия са хората с доходи между 1000-10 000 гр. (но средно 2500-3000 гр.) годишно. На практика, през 1866 г. всички търновски учители попадат в тази категория. [обратно]

14. Съществува документ, чрез който гражданите на Търново изискват от отстранения през 1867 г. митрополит Григорий намиращите се в него пари от църковни такси и вули. В случая става дума за неголеми парични суми, получени от селища и семейства в епархията (извън Търново), които все още признават властта му (НБКМ-БИА, ІІА 1393). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов 1996: Арнаудов, М. Български народни празници. В. Търново, 1996.

Богоров 1868: Богоров, Ив. Няколко дена разходка из българските места. Букурещ, 1868.

Бонева 2002: Бонева, В. Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. В. Търново, 2002.

Бонева 2005: Бонева, В. "Времената са деликатни сега и много тайни носят под крилата си": Шест старозагорски писма от Тодор Шишков и хаджи Господин Славов до Йосиф Дайнелов (1861-1862). // Проблеми на Възраждането в Югоизточна България. Т. 3-4. Варна, 2005.

Данчев 1968: Данчев, Г. Никола Михайловски. // Еленски сборник. София, 1968.

Даскалова 1997: Даскалова, Кр. Българският учител през Възраждането. София, 1997.

Динеков 1937: Динеков, П. София през ХІХ век до Освобождението на България. София, 1937.

Димитров 1987: Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. София, 1987.

Димитров 1996: Димитров, А. Никола Михайловски. // Радетели за просвета и книжнина. София, 1996.

Добрев 1984: Добрев, Ив. Хасковската църковна община през Възраждането. // Векове, 1984, кн. 2.

Драганова 1966: Драганова, Т. Градската община в Търново през ХІХ век. // Известия на Окръжния музей - Велико Търново. Кн. ІІІ. В. Търново, 1966.

Драганова, Димитров 1981: Драганова, Т., Димитров, Й. Книжовници от Търново и окръга през епохата на Възраждането. // Годишник на музеите от Северна България. Т. 7. София, 1981.

Драганова, Димитров 1982: Драганова, Т., Димитров, Й. Просветно и културно развитие на Търново през ХІХ век. // Велико Търново през вековете. София, 1982.

Енциклопедия 1996: Енциклопедия на българската възрожденска литература. В. Търново, 1996.

Златарски 2007: Златарски, А. Н. Възрожденецът Никола Попвасильов Златарски и неговият род. // Исторически преглед, 2007, кн. 5-6.

Златарски 1933: Златарски, В. Принос към историята на училищното дело във В. Търново. // Юбилейна книга на В[елико]търновската нар[одна] мъжка гимназия "Св. Кирил". В. Търново, 1933.

История 1981: История на финансовата и кредитната система на България. Т. I. Средновековна България и османско владичество. Варна, 1981.

История 2000: История на Велико Търново. Т. 2. Късно средновековие. Възраждане. Нова история. 1393-1940. В. Търново, 2000.

Кой 2000: Кой кой е сред българите ХV-ХІХ век. София, 2000.

Кулелиев 1936: Кулелиев, Й. Девическото образование във Велико Търново преди Освобождението (1822-1877). В. Търново, 1936.

Кутева 1996: Кутева, В. Девическото образование в Търново преди Освобождението. // Трудове на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Педагогически факултет. Т. ІІІ. В. Търново, 1996.

Младенов 2006: Младенов, О. Български празничен народен календар. София, 2006.

Радев 2000: Радев, Ив. История на Велико Търново ХVIII-ХIХ век. В. Търново, 2000.

Славейков 1866: [П. Р. Славейков.] Училищата в България. // Гайда, г. ІІІ, кн. 8 от 15 април 1866.

Стоянов 1957: Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина. Т. 1. София, 1957.

Уста-Генчов 1927: Уста-Генчов, Д. Принос към дейността на Анастас Поппетров Гранитски. // Училищен преглед, 1927, кн. 8.

Цанев 1986: Цанев, Д. Тодор Шишков. // Радетели за просвета и книжнина. София, 1986.

Янева 2004: Янева, Св. Стопански живот и социална структура на българите през Възраждането. // История на българите. Т. II. Късно средновековие и Възраждане. София, 2004.

Янков [1939]: Тодор Янков. Старата столица. [Спомени, 1939]. // Търново през погледа на дедите ни <http://starotyrnovo.hit.bg/spomeni.html> (18.05.2009).

Български книжици, г. ІІ, кн. 16 от август 1859.

Дунав, г. ІІ, бр. 55 от 9 март 1866.

Македония, г. ІІ, бр. 38 от 17 август 1868.

Турция, г. ІІ, бр. 2 от 17 юли 1865.

НБКМ-БИА, ІІА 1393.

НБКМ-БИА, ІІА 2395.

НБКМ-БИА, ІІА 2437.

НБКМ-БИА, ІІА 2433-2438.

НБКМ-БИА, ІІА 2438.

НБКМ-БИА, ІІА 7630-7641.

НБКМ-БИА, ф. 783, оп. 2, а.е. 53, л. 3.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение № 1

Годишен счетоводен баланс на Търновската община за 1865-1866 г.

1866
Месяц Окто[м]вр[и] 26

Да дава                                                 Да [в]зема

Приложение № 2

Разпределение на приходите на Търновската община към 26 октомври 1866 г. по пера
(в проценти)

Приложение № 3

Приходи на Търновската община към 26 октомври 1866 г. по пера (в гроша)

Приложение № 4

Разпределение на капитала на Търновската община към 26 октомври 1866 г. (в проценти)

Приложение № 5

Разпределение на капитала на Търновската община към 1866 г. (в грошове)

© Вера Бонева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2009, № 6 (115)