 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
На Панайот Киселков
Лежа самотен, неподвижен,
а раната струù безспир,
ни глас далечен, нито ближен,
а само облаци-покрови
висят над горестната шир: -
Ах, кой ще ме зарови!
Не чувам горско шумоление,
ни приласкаваща вълна,
русалките не бдят над мене,
над мен не плачат нощни сови,
ни тъжно-бялата луна: -
Ах, кой ще ме зарови!
Какво видя сега насъне,
о майко! - Падащи звезди?
Защо ли полунощ не звънне?
Зова аз сенките сурови
на мойте войнствени деди! -
Ах, кой ще ме зарови!
Довей, о ветре, пръст свещена,
от севера, от родний кът!
Целувка чувствувам студена,
тежат невидими окови
и клепки ледени тежат! -
Ах, кой ще ме зарови!
© Теодор Траянов, 1921
© Издателство LiterNet, 27.
04. 2003
=============================
Публикация В: Теодор Траянов "Български балади", С. 1921.
Публикация В: Теодор Траянов "Избрани творби", С., 1981.