ПИСМЕНИТЕ УЧЕНИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ

Теменуга Тенева

web

Учителите по български език и литература в средните училища могат да въздъхнат с облекчение: един от най-сериозните им професионални проблеми вече има перспектива за разрешаване. Часовете за развитие на устната и писмената реч са еднакво нелюбими и за преподаватели, и за ученици, поради съществуващите в методиката не-доизказаности / разно-изказаности за това “какво”, “как” и “защо” трябва да умеят да пишат тези, чиято цел на пребиваването им в училище е да се открият и образоват (създадат) като личности. Динамичните промени в годините на образователно преустройство в съответствие с актуалните социални/педагогически очаквания естествено рефлектират и върху дидактическата система, ориентирана към формирането на комуникативните способности на младите хора. Преименуването на някои от основните жанрове текст, предвидени за разпознаване и конструиране в училище обаче (напр. “отговор на литературен въпрос” в “текст-разсъждение”; “статия по научен проблем” в “интерпретативно съчинение”), само формално замени една същност с друга, като остави нерешени редица въпроси, свързани както с текстологичните характеристики на отделните видове, така и с технологията на тяхното усвояване и продуциране в образователната дейност на учениците.

Вероятно трудността да се актуализира класификацията на писмените упражнения е причината вече двадесет години след излизането на сборника “За видовете писмени работи и тяхната система от VІІІ-ХІ клас” (И. Котова, 1982) да се появяват методически изследвания, специализирани в изучаването и конструирането само на определени писмени жанрове. Затова пък многоречието в техните постановки съвсем проблематизира установяването на някакви общи образователни критерии за същността и преподаването им. Ето защо е толкова значима появата на новата поредица на издателство “Кръгозор”, представяща колективния проект на преподавателите от Шуменския университет - Е. Добрева, И. Савова, Р. Йовева, М. Георгиева - чието съдържание е една функционална, адекватна на социалните условия, система за усвояване на умения за разбиране и създаване на писмени текстове в училище.

Приложимостта и удобството в използването на препоръчвания модел е следствие от постигнатия баланс между задълбочената и ясно поднесена теоретична обосновка на всеки един елемент от системата на писмените жанрове и методическите стратегии за неговото опознаване, както и възможностите за прилагането му чрез изработване на техники за конструиране. Приближаването на предложените за изучаване текстови разновидности до реално функциониращите в извънучилищното комуникативно пространство предпоставя и достъпността в разбирането им, и прагматичността на бъдещата им употреба (напр. към популярната у нас свободна “разказвателна” форма на автобиографията е добавен и световно наложилият се стандарт на “задочното интервю” - тип CV; изяснена е спецификата на “мотивационното писмо” и т.н.).

Очакването за образователна ефективност на системата от писмени ученически текстове е заложено от една страна в пределната й опростеност - разглеждат се репродуктивни и продуктивни жанрове според двата основни типа комуникативни дейности на учениците в процеса на текстопораждането; от друга страна обаче е представена богатата им вариативност (като текстовото многообразие е събрано и организирано в ясен научнообразователен модел). Освен това за първи път в полезрението на педагогическите перспективи (преподаване-учене/научаване) е включен целият дванайсетгодишен курс на средното училище.

Първата книга е посветена на “репродуктивните текстове” (преразказ, конспект, резюме, реферат); втората назовава видовете “съчинения”, създавани по повод на някакъв нетекстов обект (описание, повествование, разсъждение, есе); третата изяснява “интерпретативните съчинения”, изразяващи разбирането на учениците за различни художествени и нехудожествени текстове (отговор на въпрос, статия, литературно есе). Стратегията на представяне е обща за цялата поредица и е максимално изчистена и прозрачна: рубриките проследяват етапите на разпознаване, усвояване, приложимост на отделните жанрове в границите на системата от комуникативни отношения (дейности) и предлагат адекватни на този процес методически техники за подготовка, изпълнение, проверка и оценка на текстовите задачи по ясно определени и предварително изяснени пред учениците образователни критерии. Автентичните ученически примери не просто доказват валидността на изказаните постановки - преразказите и съчиненията на ученици от различни класове и училища са “живото лице” на книгите, осъществяващо връзката между различните страни в предизвиканата комуникация (автори - източници, теоретически - практически дискурс, учител - ученик).

Безспорният резултат на предложения проект не е изненада за никого - всеки един от авторите на поредицата е отдавна доказал се специалист в областите на текстолингвистиката (Е. Добрева, И. Савова), методиката на езика и литературата (М. Георгиева, Р. Йовева) и съвременните универсални научни методологии. Може би изненадва само събирането на толкова различни една от друга човешки и творчески индивидуалности в един екип. Но и за това си има отговор. Като успешни университетски преподаватели те излъчват общото желание да бъдат полезни на тези, които учат (студенти, учители), за да могат усилията им да достигнат до най-важния адресат - ученика: търсещ, изричащ, създаващ себе си чрез словото.

© Теменуга Тенева, 2003
© Издателство LiterNet, 25. 11. 2003
=============================
Първо издание, електронно.